Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети декември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Галина Стоянова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10478 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по предявени от Е.Т.Д., Л.М.Д.
и Т.Л.Д., чрез адв. А.М. срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати:
- на
Е.Т.Д., сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 18.12.2014 г. ПТП, при което е починал сина и В.Л.М., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- на
Л.М.Д., сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 18.12.2014 г. ПТП, при което е починал сина му В.Л.М., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- на
Т.Л.Д. сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 18.12.2014 г. ПТП,
при което е починал брат му В.Л.М., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
Излагат се съображения, че
на 18.12.2014 г. Т.И.С.е управлявал л.а. „Мерцедес" с per. № ******в
посока от гр. Сливен за гр. Ямбол със скорост около 112 км/ч. В автомобила,
заедно с Т.С.пътувал и В.Л.М..*** водачът Т.С.изгубил контрол над управлявания
от него автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение, при което настъпил
сблъсък с насрещно движещия се л.а. „Фиат" с per. № ******. Вследствие на
инцидента загинал В.Л.М., който е пътувал на предна дясна седалка на л.а
„Мерцедес".
Посочва,
че по случая е образувано ДП № 1749/2014
г. по описа на РУ на МВР - гр Сливен. Е.Т.Д. и Л.М.Д. са родители на загиналия
на местопроизшествието В.Л.М., а Т.Л.Д. е негов брат. Вследствие загубата на
своя син и брат, който е бил само на 27 г., те търпят значителни душевни болки
и страдания. Неговата неочаквана смърт силно травмира родителите и брат му,
които и до днес не са преодолели загубата. Приживе връзката на родителите с
техния син е била много силна. Живели са заедно, в едно домакинство, подкрепяли
се и си помагали взаимно. Загубата на дете, независимо на каква възраст е то,
винаги носи изключително голяма болка за родителите. За ищеца Т.Д. се твърди,
че е израснал заедно с брат си В.и изключително тежко понася неговата загуба.
Между тях имало изградена дълбока и трайна емоционална връзка, прекъсната от
внезапната смърт на В.. Двамата братя били много привързани един към друг,
подкрепяли се, много често заедно вършели всичко. Заедно са живеели в дома на
родителите си към датата на настъпване на инцидента.
Твърди се още, че договорът за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" за автомобила, с който е причинено това
ПТП - „Мерцедес" с peг. № ******е сключен със З. "Б.И." АД -
застрахователна полица № 02114003017753, валидна от 11.12.2014 г. - 11.12.2015
г.
Ответното
дружество
З. „Б. И.“ АД, чрез
пълномощника адв. Ал. И.в преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК е депозирало писмен
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденият в
исковата молба и механизма на ПТП. При евентуалност навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, като твърди, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Навежда възражение за погасени по давност
акцесорната претенция.
В
съдебно заседание ищците чрез
пълномощниците адв. Ц. и адв. Г. поддържат предявените искове. Представят
списък на разноски по чл.80 ГПК. /лист 339 от
делото/
В
съдебно заседание ответното З. „Б. И.“ АД, чрез
пълномощника адв. Ал. И., оспорва исковете. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав, на основание
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От прието по удостоверение
за раждане № 234182 от 23.03.1987г., издадено от Общински Народен Съвет –
Сливен, се установява, че ищците Л.М.Д. и Е.Т.Д. са родители на В.Л.М../л.26
от делто/
По искане на страните за изясняване на механизма на ПТП пред първа
инстанция е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, оспорена от ищцовата страна, чието заключение съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. Вещите лица доц.инж. А.П.А. и доц. д-р М. Г.
описват най-вероятен механизъм на ПТП: на 18.06.2014 г. лек автомобил Мерцедес,
с per. № *******управляван от В.Л.М.,
се е движил в посока от гр. Сливен за гр. Ямбол, в началото на с. Крушаре - в
ромския квартал в десен завой, със скорост на движение около 113 км/ч., при
която опасната му зона е 115 км/ч. При излизане от десния завой срещу него на
правия участък в своята си дясна пътна лента се е движил т.а. микробус Фиат
Дукато, с per. № ******, управляван от П.М.П.със скорост около 35 км/ч, който е
излизал от селото. Опасната му зона за спиране е 22 метра. Вещите лица описват,
че за двамата водачи е имало поставени пътни знаци, ограничаващи скоростта им
до 30 км/ч. Тъй като критичната скорост на движение на л.а. Мерцедес в зоната на
завоя е била до 91 км/ч, автомобилът се отклонил наляво и е навлязъл диагонално
в лентата за насрещното си движение с настъпило странично занасяне и след около
40- 45 метра от навлизане в лента за движение на микробус Фиат Дукато, е
настъпил челен кос удар между двата процесии автомобила. Поради по-високата
кинетична енергия и ниската скорост на микробуса, микробусът е бил отблъснат
назад на около 2,9 м и се е спрял в лентата си за движение. При удара л.а.
Мерцедес е изразходвал почти цялата си кинетична енергия, но се е придвижил
напред още на 1,8 м, като се е спрял пред микробуса. Експертите сочат, че
поради настъпилото странично занасяне и високата си скорост водачът на л.а.
Мерцедес не е имал възможност да предотврати удара към момента, в който е навлязъл
в лентата на микробуса. Той е имал възможност да не допусне ПТП, преди да
навлезе в десния завой, като намали скоростта си до разрешената от пътния знак
30 км/ч. Той също е имал възможност по време на движението си в завоя да намали
скоростта си до безопасната, значително под критичната. Водачът на микробуса не
е имал възможност да предотврати удара чрез спиране, защото е бил в опасната си
зона за спиране към момента, в който л.а Мерцедес е започнал да навлиза в
лентата му, както при действителната си скорост 35 км/ч, така и при допустимата
30 км/ч. Това означава, че скоростта на микробуса не е в причинна връзка с
настъпване на произшествието. Вещите лица описват, че при процесното
ПТП Т.И.С.е получил рана в окосмената част на главата. Контузия на дясната
мишница малки разкъсно-контузни рани по лицето. Охлузвания на двете рамене. В.Л.М.
при същото ПТП е получил зацапване с кръв около ноздрите; зацапване с кръв
около ушите; порезни рани в областта на брадичката; счупване на VI И VII шийни
прешлени; контузия на това ниво на гръбначния мозък; кръвонасядане по предната и
ляво странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане над лявата ключица и
горните десни ребра; двустранни подребрени охлузвания и в дясната хълбочна област; оперативен белег от
извършена спленектомия по повод разкъсването на слезката; охлузвания на левия
горен и долен крайник; разкъсно-контузна рана на лявото коляно; счупване на
шийката на лявата бедрена кост; оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване; точковидни
кръвоизливи в мозъчната тъкан. Контузия на белите дробове; хемоторакс - 1 л., малко
разкъсване на аортата; кръвозагуба, амемия. кръвонасядания около травматични
увреди. Бил е под влияние на алкохол в кръвта 1, 59%о - в
първоначална граница на средна степен на алкохолно повлияване /1,50%о до 2,
50%о/. Въпреки оперативната спешна намеса и реанимация е починал. При челния удар телата на водача и пътника до него са политнали основно
напред и наляво под ъгъл около 25°. Мястото на Т.С.е било на дясната седалка на
л.а., което личи от получените от него травматични увреди и ударът в областта
на окосмената част на главата му, най- вероятно е от удар върху облегалка на
седалката или в тавана на автомобила. Възможно е В.М. да си е ударил главата в средата
на предното панорамно стъкло, като водач на л.а. без поставен предпазен колан. Възможно
е при положение, че водачът е без поставен предпазен колан. В.М. е бил водач на
процесния автомобил, което личи от характерната воланна травма на кости на
гръдния кош и ракъсването на слез ката и ляво разположените травматични увреди
в лявата сгранична повърхност на крайниците и гръдния кош. Вещите лице сочат,
че не е възможно получените травматични увреди да са получени от водач на л.а -
Т.С., което е видно от дясно разположената травма на горния крайник. Посочват
още, че лек автомобил Мерцедес, per. № ******е бил управляван от В.Л.М., а на
дясната седалка е седял Т.И.С.. Мястото на удара по дължина на пътя е на около
9,0 м след линията на ориентира, а по широчина е в дясната пътна лента, която е
за движение на микробус Фиат Дукато в посока към гр. Сливен, в зона 1,5 -2,75
метра в дясно от средната непрекъсната линия. Експертите изчисляват, че скоростта
на л.а. Мерцедес при удара е била не по-висока от 108 км/ч; Скоростта му преди ПТП
е била около 113 км/ч. Скоростта на микробус Фиат Дукато при удара е била около
35 км/ч., както и скоростта му преди ПТП, най-вероятно е била също 35 км/ч. Експертите
заявяват, че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача
на л.а. Мерцедес, който е допуснал движение със скорост над критичната, с което
е предизвикал странично занасяне и навлизане в лента за насрещното си движение,
където е настъпил челен удар с насрещно движещия се микробус. В.Л.М. е бил без поставен предпазен колан. Травмите
на М. са получени основно в резултат на получена воланна травма в областта на
гръдния кош и корема, както и на травма на главата в предното панорамно стъкло.
Посочват, че В.М. е бил под влияние на алкохол, който води до по-гола
пропускливост на кръвоносните съдове, което допринася за задърбоаване на
травматичния шок от множествената автомобилна травма и трудно може да се
приеме, че било възможно да се избегне смъртта при тази тежка политравма. Описват,
че автомобилите Мерцедес са заводски оборудвани с триточкови предпазни колани
на всичките 5 места.
В проведеното на 30.06.2020г. о.с.з., вещите лица поясняват, че травмите на починалия отговарят на травми на
водач на превозно средство. Поясняват, че при челен удар
телата политат основно напред с леко отклонение наляво.
По искане на ищцовата страна е допусната допълнителна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.Д. и д-р В.Т.,
чието заключение съдът кредитира като пълно и обективно. В същото е прието, че
при В.М. са установени следните травматични увреждания: наличие на тежка
съчетана травма изразяваща се в множествени различни по размери порезни рани на
лицето и предната повърхност на шията, кръвонасядане на меките черепни обвивки
челно теменно, счупване на 6 и 7-ми шиен прешлен и контузия на гръбначния
мозък, кръвонасядания на меките тъкани по предната повърхност на гръдния кош
вляво,множествени контузии на белия дроб,травматично разкъсване на стената на
аортата с последвал кръвоизлив, аспирация на стомашно съдържимо, травматично
разкъсване на слезката с последвал кръвоизлив, счупване на лявата бедрена кост.
При пострадалия Т.И.С.са установени разкъсноконтузна
рана теменно, заздравяващи рани в областта на челото и носа, по предната
повърхност на лявото рамо,б олезненост в областта на ляво рамо, по задната
повърхност на цялата дясна предмишница наличие на белези от обширни повърхностни
охлузвания и охлузни рани с тъканен оток. Експертите посочват, че с помощта на
софтуер „Virtual Crash“ е изготвена симулация на удара между двата автомобила,
от която се установява, че движението на телата на водача и пасажера до него,
при положение, че Т.С.е пътувал на предна дясна седалка тялото му при удара не
може да достигне и да си удари главата в най- лявата част на предно панорамно
стъкло. При положение, че В.М. е пътувал на предна дясна
седалка е било възможно да си е ударил главата около средната част на предното
стъкло. Видно от извършената симулация телата на водача и
пасажера след удара политат напред и леко вляво. При
комплексната оценка на механизма на пътнотранспортното произшествие и вида, характера,
анатомичната локализация и механизма на получаване на констатираните
травматични увреждания може да бъде определено мястото на пострадалия на предна
лява седалка в автомобила, като водач на лекия автомобил. При комплексната оценка на механизма на пътнотранспортното произшествие и
вида, характера, анатомичната локализация и механизма на получаване на
констатираните травматични увреждания може да бъде определено мястото на Т.С.на
предна дясна седалка в автомобила, като пасажер в лекия автомобил. Вещите лица
обобщават, че от направения анализ и определения механизъм на
настъпване на произшествието като причини за настъпването му могат да се
посочат субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“ който в
района на произшествието се движил със скорост над критичната за преодоляване
на завоя в следствие, на което е допуснал автомобила да навлезе в лентата
за насрещно движение и да настъпи удар с микробус „Фиат“. При аутопсията на трупа на В.М. е установена тежка съчетана травма на гърди
и корем, която добре отговаря да е получена при удар във волана, което сочи, че
пострадалият е бил без поставен в момента на произшествието обезопасителен
колан. Констатираната тежка съчетана травма е получена в
резултат на силен удар с или върху твърди тъпи предмети, като по своя характер
представлява високо енергийна травма. В конкретния
случай при наличие на поставен обезопасителен колан със сигурност пострадалият М.
не би получил в такъв и тежест констатираните травматични увреждания. Извършена е справка по номера на рамата на автомобила в каталога на
автомобилите от марката „Мерцедес“, откъдето се установява, че същият е снабден
триточкови инерционни колани за местата отпред и триточкови инерционни колани
за местата зад водача и пасажера до него. За мястото отзад в средата колана е
двуточков, като обхваща тялото през тазовата област.
В проведеното на 15.12.2020г. о.с.з.вещите лица поясняват, че във фиша на
спешна помощ на Т.С.се поставя една работна диагноза, която е прекалено обща и
не е конкретна, а основният медицински документ е удостоверението, издадено от
съдебния лекар. Препокрива се описаната травматична обстановка на
доктора в спешна помощ с констатираната другата документация, а именно водещо е
отразеното във фиша от спешна помощ е разкъсно-контузната рана теме на главата
и на челото, те са описа по-късно вече като заздравяващи такива, по
документацията, която е цитирана в експертизата, така че няма разминаване. Допълват,
че оперативните интервенции на Т.С.се състоят в хирургична обработка на рани. Поясняват,
че първична хирургична обработка на рани, това са хирургични интервенции, води се
оперативна интервенция, тъй като се зашива, налага се хирургичен шев на тези
рани и се води хирургична обработка, интервенция. Разкъсно-контузната рана е с усвояване
на кожата. Получена е тенденциално действие върху предмет с ръбеста повърхност, т.е. когато главата е с
движение на някакво движение напред примерно и надолу и се засече, предметът, в
който се удря и усвоява кожата и е отнето едно кожно лабо, получава се скалпова
рана и по този начин тя е по-неприятна, по-трудно заздравява, тъй като има
широко усвояване и се налага добро почистване и шев. Приемат, че раната е
заздравяла, като последици късни една нарушена чувствителност в тази част на
главата седи като изтръпнала зоната, която е травмирана, тъй като са разкъсани
нервите и при студено време има болезненост и то продължава дълго време, когато
изстине, специално при студено, боли. Вещото лице заявява, че за да отговори на
въпроса как са получени уврежданията, кръвонасяданията и охлузванията в цялата
задна повърхност на цялата дясна предмишница при Т.С.,
трябва да се прецени механизма на самото ПТП от една страна - къде е инициалния
контакт между автомобилите и оттам нататък какво е поведението телата на
пътуващите, тъй като те са в един относителен покой спрямо автомобила, с който
се движат и в момента, в който този автомобил рязко спре, тези тела продължават
да се движат вече със скоростта и посоката на движение, която този автомобил е
имал преди удара. При това движение, първо телата политат в посока на контакта,
както е показано на скицата и след това рязко се връщат назад. При това рязко
връщане назад на телата на двамата души, са получени специално при Т.С.,
контактните увреждания по задната повърхност на дясната и десния горен крайник.
Значи удари с или върху твърди, тъпи предмети, съчетани с приплъзване. Ударите
правят кръвонасяданията, а при тенденциалното действие, плъзването фактически,
се получават охлузванията и всичко това действа едномоментно (едновременно).
Това е механизмът на получаването. Инициалният удар
е в лявата страна на автомобила, тялото на водача полита напред, с гърдите си
натиска, силите са големи, нормално е да се получи това изкривяване на волана,
ако беше с поставен предпазен колан, гърдите нямаше да достигнат до волана,
освен това че по самия автомобил има корекции – воланът не е оригиналният,
който е, слаган е някакъв от спортните волани, тялото полита напред и в ляво и
с главата на водача достига до колонката, стъклото, предното. Воланната травма е описана подробно, това е съчетана тежка травма, засягаща
гърди и корем и съответно разположените вътре органи. Воланът е изкривен
вследствие на удара на тялото върху него, а не е бил крив, той е деформиран от
самия контакт на тялото на пострадалия, няма как при този механизъм на
произшествие – при удар в ляво, челно шофьорът да получи по-малки наранявания,
отколкото возещия се на седалката до него. Вещото лице пояснява, че е важно тази кръв в какъв вид е била, характера на зацапването – дали е
била с кървяща повърхност, дали са били пръски, изтичане, дали е първично или
вторично замърсен носителя, тъй като в случая има тела, които са свободно
подвижни в едно ограничено пространство и начина на получаване на зацапването
не е отразено, за да може да се изведе конкретно извод - дали е имало директен
удар в това стъкло от тялото, кървяща повърхност именно вследствие на някакво
нараняване се е получило вторично зацапване. Посочват, че на база на ДНК
експертиза, която е направена – зацапвания, които не са описани на как са
получени, не могат да елиминират другото като механизъм на получаване, като
травми и т.н.
Във вързка с процесното ПТП е образувано наказателно производство. С постановление на Окръжна прокуратура Сливен от
04.05.2018г., е прекратено наказателно производство с вх. № 3006/2014г., пр.пр.
№ 261/2014г. на същата прокуратура, ДП № 80/2016г. по описа на ОСлО, при ОП-Сливен, на основание чл24, ал.1 т.1 от НК.
С постановление от 28.05.2018г. на АП– Бургас, е отменено постановление на ОП
Сливен от 04.05.2018г., по пр.пр. № 261/2014г. на същата прокуратура, ДП №
80/2016г. по описа на ОСлО, при ОП-Сливен. / Прието е определение № 343 от
15.07.2019г., постановено по чнд № 392/2019г., по описа на Сливенски окръжен
съд, с което е отменено постановление от 24.06.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен,
вх. № 3006/2014г., пор. № 261/2014г. по описа на ОП – Сливен, водено за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК./лист 75-82 от делото/
По искане на ищците пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.М.Д. –
сестра на ищеца Л.Д. и леля на ищеца Т.Д.. Свидетелката посочва, че Л. има две
живи деца – В.и Т. и семейството до момента живеят заедно. Родителите били в
добри отношения със сина си В., който починал в катастрофа. Синът им Т. още
живее с родителите си. Д. посочва, че когато
майка му припаднала, като разбрала за ПТП. Баща му изпаднал в шок. До
последният момент не можели да приемат, че загиналият е техният син. Т. също дошъл
на мястото на катастрофата, бил безмълвен, само плакал. Цялото семейство се
притеснило от смъртта на В., плачат и тъгуват. Всички трудно преживяваме
загубата. Грижат се за децата на загиналия В..
По почин на ищците е разпитан и свидетеля Д.Ж.А.– племенница на ищеца Л.Д.
и първа братовчедка на ищеца Т.Д.. Свидетелят посочва, че двама братя – В.и Т.
били неразделни, уважавали се, били заедно навсякъде. Живеели заедно в една
къща. Работели в с. Чоково в дърводелски цех. В.бил в добри отношения с
родителите си, бил много усмихнат. живял заедно със семейството си при
родителите си. Свидетелят посочва, че бащата на В.като видял, че синът му е
загинал, изпаднал в шок. На цялото семейство инцидента и загубата на синът им
се отразило много зле. Здравословното състояние на бащата Л. се влошило. Всяка
вечер ги посещавали в домът им, за да ги утешават. Майката Е. страда от диабет
и като разбрала за смъртта на сина си припаднала. Преди да почине В.подпомагал
финансово семейството си и родителите си. Сега Т. помага финансово, докато
бабата Е. се грижи за децата. На всички им е трудно, но се справят. Т. много
зле преживява смъртта на брат си. Преди излизали заедно, а сега Т. останал сам.
С
определение № 9570 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. № 10478/ 2018г. по
описа на СГС, І ГО, 7-ми състав, съдът е задължил ответното дружество да
представи заверено копие на застрахователна полица на № 02114003017753 валидна
от 11.12.2014г., като е указал, че при неизпълнение съдът ще приложи
последиците по чл. 161 ГПК. По делото ответникът не е представил заварен препис
на застрахователната полица.
На основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено
между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил „Мерцедес“, рег. № *******със срок на застрахователно покритие към
датата на събитието. В този смисъл и в представената на лист 28 от делото
справка от „Гаранционен фонд“ се установява, че за процесвия лек автомобил и
период застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
ответното дружество. В отговора ответникът не оспорва наличието на сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния лек
автомобил.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Съдът намира, че предявените искове
са допустими.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за
нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищците следва да
установят, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Съдът е сезиран с искови претенции,
които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът
дължи на ищците изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, свързани със смъртта на пострадалото лице и причинени от водача – Т.С.на
л.а. ”Мерцедес” с рег. номер *******.
Основателността на претенциите за изплащане на застрахователно
обезщетение е обусловена преди всичко от установяване наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние на водач на МПС, вреда
и причинно - следствена връзка помежду им, а на следващо място, от установяване
на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на собственика/ водача на МПС.
Първата от посочените по- горе основни предпоставки за
възникване на задължението на ответника не е налице, защото не се установи настъпването
на процесното ПТП да е предизвикано от
пративоправното поведение на Тенко Стайков, като на лекия автомобил ”Мерцедес”.
В хода на съдебното дирене, от страна на ищците, които носят доказателствената
тежест, съъгл. чл.154, ал. ГПК, не бяха установени факти, които да обосновават
извод, че при настъпване на произшествието, този водач е управлявал процесния
лек автомобил. Напротив, събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
както и заключението на приетите по делото две комплексни съдебно- медицинска и
автотехническа експертизи мотивират категоричен извод за това, че именно В.Л.М.
е управлявал лекия автомобил.
Уместно е да се отбележи, че конкретните факти, при
които е настъпил пътният инцидент са били разследвани от органите на
досъдебното производство. Тези данни са обективирани в съдържанието на
официални удостоверителни документи: Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.12.2014г.,
протокол за разпит на свидетел, а в рамките на настоящото производство по
никакъв начин не бяха оборени нито фактите по установената при огледа
фактическа обстановка на ПТП.
Установено е, че лекия автомобил „Мерцедес“ с peг. № ******е
бил управляван от В.Л.М., а на
дясната седалка е седял Т.И.С., както и че причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а. Мерцедес, който е допуснал
движение със скорост над критичната, с което е предизвикал странично занасяне и
навлизане в лента за насрещното си движение, където е настъпил челен удар с
насрещно движещия се микробус. Изводът на изслушаната и приета комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза посочва, че травмите на В.Л.М.
са получени основно в резултат на получена воланна травма в областта на гръдния
кош и корема, както и на травма на главата в предното панорамно стъкло. Същият е бил под влияние на алкохол,
който води до по-гола пропускливост на кръвоносните съдове, което допринася за
задълбочаване на травматичния шок от множествената автомобилна травма и трудно
може да се приеме, че било възможно да се избегне смъртта при тази тежка
политравма. Нещо повече, от изслушаната допълнителна КМАЕ безспорно се
установи, че причина за настъпване на ПТП е в субективните действия на водача
на лек автомобил „Мерцедес“, който в района на произшествието се движил със
скорост над критичната за преодоляване на завоя в следствие, на което е
допуснал автомобила да навлезе в лентата за насрещно движение и да настъпи удар
с микробус „Фиат“. При аутопсията на трупа на
В.М. е установена тежка съчетана травма на гърди и корем, която добре отговаря
да е получена при удар във волана, което сочи, че пострадалият е бил без
поставен в момента на произшествието обезопасителен колан. Констатираната тежка
съчетана травма е получена в резултат на силен удар с или върху твърди тъпи
предмети, като по своя характер представлява високо енергийна травма. В
конкретния случай при наличие на поставен обезопасителен колан със сигурност
пострадалият М. не би получил в такъв и тежест констатираните травматични
увреждания.
С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на
съдебното дирене, не бяха установени факти, които да обосновават извод, че пострадалият
се е возил като пасажер на предна дясна седалка в лекия автомобил. Напротив,
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, както и заключението на приетите
две комплексни съдебно- медицинска и автотехническа експертизи мотивират
категоричен извод за това, че причинител на процесното ПТП е именно пострадалият,
който е шофирал лекия автомобил с превишена скорост, без поставен
обезопасителен колан и под въздействие на алкохол в кръвта.
Предвид посочените по – горе съображения, съдът
намира, че фактическият състав на чл.45 от ЗЗД не е доказан, предвид което е
налице виновно и противоправно поведение от страна на наследодателя на ищците –
В.М., което да е довело до настъпването на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетение, тъй като последните дори и да са действително настъпили са
резултат единствено и изключително от поведението на пострадалия – В.М..
Тъй като възникването на
отговорността на застрахователя, който е привлечен като ответник в настоящият
процес е обусловено от наличие на предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на застрахования водач – липсата на основание за реализиране на
отговорност спрямо водача дава основание за категорично отхвърляне на иска
спрямо неговия застраховател.
По разноските:
С оглед изхода на спора, само
ответникът е легитимиран да получи направените съдебни разноски.
При посочения изход на делото ищецът няма право на разноски за водене на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива следва да бъдат присъдени на
ответника, спрямо който искът е отхвърлен изцяло. Съдът намира за неоснователно
въведеното от пълномощника на ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение от ответника в размер на 8 000 лева. При отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените
открити съдебни заседания, броя субективно съединени искове, както и минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от
НМРАВ № 1/2004г. /7 030 лева/, съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева и 300 лв. разноски
за КСМАТЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т.Д.,
ЕГН **********, Л.М.Д., ЕГН ********** и Т. Л.Д., ЕГН **********, чрез адв. А.М., всички със съдебен адрес:***, срещу З. „Б.И.” АД
, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.226, ал.1 от ГПК, за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди в размер на сумата от по 100 000 лева за първите двама
ищци и 75 000 лева за третия ищец, по застраховка „Гражданска отговорност”
на водача на ”Мерцедес” с рег. номер *******в следствие на причинената смърт на
В.Л.М. при ПТП на 18.12.2014г., заедно със законната лихва, считано от датата
на настъпването на увреждането, до окончателното плащане, като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Е.Т.Д., Л.М.Д. и Т. Л.Д. да заплатят на З. „Б.И.” АД, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 8
300 лева представляваща направени съдебни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: