Решение по дело №685/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 434
Дата: 3 юли 2015 г. (в сила от 11 януари 2016 г.)
Съдия: Димитър Кръстев
Дело: 20154110200685
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .................

 

гр. В. Търново, 03.07.2015год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, петнадесети състав, в публично заседание на 23.06.2015 год. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Кръстев

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 685 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от „Енерго-Про Мрежи" АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано чрез пълномощник – адв. Г.В. от САК и преупълномощени проц.представители адв.Л. и адв.А. от ВТАК, против Наказателно постановление №362 от 17.12.2014год., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр.София, с което за допуснато от дружеството неизпълнение на задължение във връзка с дейността на чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и нарушение на т.3.5.2 от издадената му лицензия, на основание чл.206ал.1 от Закона за енергетиката, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. В жалбата се сочи, че НП е необосновано и издадено в нарушение на процесуалните норми, поради което се иска пълната му отмяна.

         Жалбоподателят редовно призован се представлява от процесуален представител. Същият поддържа жалбата, като излагат доводи относно неправилността и незаконосъобразността на НП. Отправят искане за пълната отмяна на същото. Представено е писмено становище.

         Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от проц.представител. Същият отправя искане НП да бъде потвърдено. Представя писмено становище, в което са изложени подробни доводи относно правилността и законосъобразността на атакуваното НП.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                 НП №362 от 17.12.2014год. е издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр.София срещу „Енерго-Про Мрежи" АД гр.Варна.

                 На 17.03.2014 г. била извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР - св.П. на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в гр. Велико Търново, област Велико Търново, на адрес: ул. == Същият установил, че СТИ на абонатен номер **********, с фабричен № 0243278, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/35 е с година на производство 2004 г., което е отразено в съставения Констативен протокол № 132-3-Е-2/17.03.2014 г. На длъжностното лице от ДКЕВР не е представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ (електромер). В извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи" АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 132-3-Е-2/17.03.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2010 г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Съгласно т. 3 Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. Съгласно чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.), последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години. Като лицензирано дружество, „Енерго-Про Мрежи" АД, е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. Като не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер **********, с фабричен № 0243278, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/35 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на 17.03.2014 г. в гр. Велико Търново, област Велико Търново, адрес: ул. „Мария Габровска" № 4, вх. Ж, „Енерго-Про Мрежи" АД, „Енерго-Про Мрежи" АД е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

НП е издадено въз на Акт № КРС-1082 от 08.07.2014 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от св.П. – гл.експерт в КЕВР в присъствие на св.Г.. По същество в показанията си двамата потвърждават описаното в АУАН. При извършената проверка от енергоразпределителното дружество не били представени протокол за монтаж и/или демонтаж на конкретния електромер, протокол за последно извършена метрологична проверка, респ. подадено заявление за удължаване срока на валидност до БИМ гр.София. При това не била извършена последваща метрологична проверка, като същата е следвало да бъде извършена до края на 2010год. В случая се касае за еднофазен електромер, като периодичността на проверките е определена със заповед на председателя на ДАМТН на 6 години. Нарушено е задължение на дружеството по издадената му лицензия. Заводската пломба удостоверява, че първоначалната метрологична проверка е извършена през 2004год. Тъй като не са представени съответни документи, то контролните органи не са могли да индивидуализират точната дата и са приели края на 2004год. за извършена първоначална проверка, като при това положение  в шест годишен срок до края на 2010 год. не е  изпълнено задължение да се извърши последваща проверка, респ. поиска удължаване на периода на първоначалната. Тези констатации се потвърждават от получения писмен отговор от БИМ рег.№57-00-338/22.05.2015год./лист 322-323 от делото/, като електромер с фабричен № 0243278, тип 7АА50 66 не е преминал последваща метрологична проверка и не е подавано заявление за такава, а първоначалната проверка е извършена при производството му.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима /подадена в срок от активно легитимирана страна/, а разгледана по същество се явява основателна.

         Съдът намира, че при съставяне на АУАН, е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, като не е посочена дата, респ.период на извършване на нарушението. Впоследствие това нарушение е пренесено и при издаването на процесното НП. Следва да се прави разграничение между дата на извършване на нарушението и дата на установяването му. Тази непълнота представлява нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, която въвежда като задължителен реквизит точното посочване на дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата на извършване. С датата на извършване на нарушението законът свързва редица правни последици. Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото НП, което води до незаконосъобразност на същото. Едва с показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установява, че са приели края на 2004год. за извършена първоначална проверка, като при това положение  в шест годишен срок до края на 2010 год. не е  изпълнено задължение да се извърши последваща проверка, респ. поиска удължаване на периода на първоначалната метрологична проверка. При това положение следва да се приеме, че неизпълнението на задължението във връзка с дейността на процесното дружество е довършено на 01.01.2011год., респ.първия присъствен ден 04.01.2011год. При това положение към датата на приключване на устните състезания действително е налице изтекла абсолютната погасителна давност, което обстоятелство препятства възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на лицето, привлечено да отговаря за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичане, спирането, прекъсването на давностните срокове приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК /действали към момента на извършване на деянието/. В конкретния случай дори да се приеме, че неизпълнението на задължението е извършено  на 04.01.2011г., то тригодишния абсолютен давностен срок е изтекъл на 04.01.2014г. Давността е материално правен институт, поради което е приложим законът действал към момента извършване на деянието.  От 09.04.2010 г. е налице изменение на текста на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно който абсолютната погасителна давност вр.чл.81ал.3 от НК се увеличава от 3 г. на 4 години и половина за всички деяния, наказуеми с "глоба". Този срок изтича на 04.07.2015год.

                При това положение, АУАН се явява съставен след изтичане на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,………. .. - две години. Едва в редакцията на ал.2, на чл.34 от ЗАНН, от 27.07.2012г., се прие, че  за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН,  имат давностен характер, поради което нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Изводът който се налага, е че считано от довършване на нарушението – 01.01.2011г., респ. 04.01.2011год/първия присъствен ден/ до съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, едногодишен срок, поради което образуването на административнонаказателното производство със АУАН от 08.07.2014г., се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането но предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е  предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал порочно, незаконосъобразно НП.

              Фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средството за търговско измерване в определен срок. Касае се за формално нарушение, на просто извършване. Изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Контролният и наказващият органи не са разграничили датата на установяване на нарушението – 17.03.2014г., от датата, респ.периода на неговото извършване. Становището, че датата на проверката е такава на довършване на нарушението е несъстоятелно. В случая не е налице продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи. Задължение за извършване на последваща проверка на средството за измерване е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението е довършено.

               С оглед гореизложеното и поради наличието на пречки за реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

                 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Отменя Наказателно постановление №362 от 17.12.2014год., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр.София, с което на „Енерго-Про Мрежи" АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, за допуснато нарушение във връзка с дейността по чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и нарушение на т.3.5.2 от издадената му лицензия, на основание чл.206ал.1 от Закона за енергетиката,  е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: