№ 386
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела О. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела О. Кацарска Гражданско дело №
20203100102747 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 155,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът И. А. А. твърди, че ответникът В. П. Б. следва да бъде
осъден да заплати, както следва: сумата от 150 400.79 лева, с която след публична продан на
собствен на ищеца имот и разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп. д. №
20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е
погасен дълга на ответника по договор за банков кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен
между него и „Алианц Банк България“ АД, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в
нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г.,
по която ищецът е ипотекарен гарант, състоящ се от главница по кредита – 94 711.95 лева,
законна лихва върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лева,
неолихвяема сума по изп. лист на банката – 43 063.07 лева, разноски по изпълнителното
дело – 200 лева и заплатени такси на съдебния изпълнител – 5296.06 лева, сумата от
18 337.29 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 94 711.95 лева за периода
от 30.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 100 008 лева, включваща само главницата по кредита и заплатени
разноски, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. до окончателното
й заплащане. Отправеното до съда искане е за осъждане на ответника да заплати
горепосочените суми. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът В. П. Б. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че сключения договор за банков кредит
1
№ ПД-13532/13.03.2012 г. е привиден, като е налице персонална симулация по отношение на
кредитополучателя, като действителният такъв е била майката на ищеца М.Л. А.а, като Б. е
действал като нейн мним пълномощник. А.а е и ипотекарен гарант наред с ищеца по
договора за учредяване на ипотека, обективиран в нот. акт за учредяване на договорна
ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г. Оспорва се размерът на претенцията,
както и че ищецът е бил единствен собственик на ипотекирания имот, продаден на
публична продан за погасяване дълга по банковия кредит. Излага се, че между страните е
налице решение по гр.д. № 1796/2017 г. по описа на ВОС, г.о., с което е обявен за
относително недействителен по отношение на В.Б. договор за дарение, обективирано в
нот.акт № 42, том І, рег. № 691, дело № 27/2016 г., с което майката на ищеца му прехвърля
1/2 ид.ч. от ипотекирания имот. В евентуалност в случай, че се уважат исковете се прави
възражение за прихващане със сумата от 500 лева, присъдена на ответника по т.д. №
2015/2019 г. по описа на ВКС, І т.о. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От нот. акт № 51, том I, рег. № 845, дело № 51/13.03.2012 г. /листи 5 - 8/ се установява, че
„Алианц Банк България” АД, гр. София предоставя на В. П. Б. парични средства по договор
за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. в размер на 160 000 лева, като за
обезпечаване на вземанията на кредитора по договора по кредит М. Л. А.а и И. А. А.
учредяват ипотека върху свой собствен имот, а именно: мезонетно жилище № 19, находящо
се в ***.
Представен е договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. /листи 10 –
12/ за сумата от 160 000 лева, сключен между „Алианц Банк България” АД, гр. София, в
качеството му на кредитодател и В. П. Б., в качеството му на кредитополучател.
С нот. акт № 42, том І, рег. № 691, дело № 27/24.02.2016 г. /лист 18/ М. Л. А.а дарява на
сина си И. А. А. собствената си ½ ид.ч. от Апартамент - мезонет № 19 с идентификатор №
10135.2560.236.1.19 на 4 и 5 жилищен етаж, с адрес: ***.
С влязло в законна сила решение № 144/30.01.2018 г. по гр.д. № 1796/2017 г. по описа на
ВОС, договор за дарение, обективиран в нот. акт № 42, том І, рег. № 691, дело №
27/24.02.2016 г., , по силата на който М. Л. А.а дарява на сина си И. А. А. собствената си ½
ид.ч. от Апартамент - мезонет № 19 с идентификатор № 10135.2560.236.1.19 на 4 и 5
жилищен етаж, с адрес: *** е обявен за относително недействителен по отношение на В. П.
Б., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Видно е от изготвеното разпределение от 30.10.2018г. по изп.д. № 20187110400038 по описа
на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС, като взискатели са
посочени:1/ „Алианц Банк България” АД-привилегирован взискател за вземането си по ИЛ,
издаден по ч.гр.д.№695/16г., обезпечено с договорна ипотека; 2/ „Алианц Банк България”
2
АД-привилегирован взискател за вземането си по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№692/16г.,
обезпечено с договор за учредяване на залог по реда на ЗЗД от 25.01.2018г.; 3/ „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД-хирографарен кредитор, присъединен по реда на чл.456 от
ГПК; 4/ ТД на НАП за вземанията на държавата съгласно издадени удостоверения по чл.191,
ал.4 от ДОПК за В.Б., М.А.а и И.А.; 5/ община Варна за дължимите за имота местни данъци
и такса битови отпадъци; 6/ посочено е, че върху имота, предмет на изпълнение, има
вписана на 27.06.2017 г. възбрана от „Ви Би Ем Ди“ ООД и на 23.02.2018 г. от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. С разпределението са разпределени суми за ЧСИ /такси по т.3,
4, 5 и 31 от ТТРЗЧСИ/, за авансово внесени разноски от взискателя „Алианц Банк
България”АД, за община Варна и за взискателя „Алианц Банк България”АД за вземането по
ИЛ, издаден по ч.гр.д.№695/2016 г. с длъжник В. П. Б., като вземането е обезпечено с
договорна ипотека вх. рег. № 5059/13.03.2012 г., акт № 39, том 2/2012 г. върху недвижимия
имот, предмет на принудителното изпълнение, както следва: сумата от 94711.95 лева –
главница по изп. лист, сумата от 7 129.71 – законна лихва върху главницата от 01.02.2018 г.,
сумата от 43 063.07 лева – неолихвяема сума по изп. лист, сумата от 200 лева – разноски по
изп.д. /хонорар на вещото лице/ и сумата от 2677.96 лева – авансово платени такси по
ТТРЗЧСИ и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на същото, като за всички тези
вземания са предвидени суми за пълното им удовлетворяване. От оставащата сума след
предвидените суми за тяхното пълно удовлетворяване, а именно сума в размер на 31 686,
37лв., е предвидено с разпределението частта от 29 610, 33лв. да бъде в полза на „Алианц
Банк България”АД за вземането й по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№ 692/16г., като заложен
кредитор на вземането на ипотекарния длъжник И. А. /положителната разлика между
получената при публичната продан цена на недвижимия имот и сумата, необходима за
погасяване дълга на В.Б. към банката, която би подлежала на връщане на ипотекарния
длъжник/ и сумата от 2 076, 04лв. да бъде в полза на ЧСИ като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
събраното вземане.Посочено е, че в полза на присъединените взискатели не остават суми за
разпределяне, както и, че в полза на взискателя Ви Би Ем Ди Лимитид не се заделят суми,
т.к. не е представил удостоверение по чл.456 от ГПК.
Представено е удостоверение с изх. № 900-1329/15.07.2019 г. на „Алианц Банк България“
АД /лист 17/, от което е видно, че от публична продан на ипотекиран имот /мезонетно
жилище № 19 с идентификатор № 10135.2560.236.1.19 на 4 и 5 жилищен етаж, с адрес: ***/
по Договор за универсален кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен между „Алианц Банк
България“ АД и В. П. Б. с ипотекарни длъжници М.Л. А.а и И. А. А., проведена на
10.08.2018 г. до 10.09.2018 г., Банката е получила сума в размер на 147 782.69 лева по
разпределение на ЧСИ от 30.10.2018 г., както следва: сумата от 2 877.96 лева, на основание
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и сумата от 144 904.73 лева, на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Представени са, както следва: препис от Решение № 69/25.01.2017 г. по описа на
ВОС, Х състав, жалба с вх. № 29662/01.11.2018 г. на В. П. Б. против Разпределение на
постъпили по изп.д. № 20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я. суми от публична
3
продажба на недвижим имот, обективирано в протокол от 30.10.2018 г., предявен на
страните на 30.10.2018 г., постановеното по жалбата Определение № 120/14.01.2019 г. по
в.гр.д. № 2776/2018 г. по описа на ВОС, г.о., частна жалба на Б. против горното определение
и Определение № 316/14.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 205/2019 г. по описа на Варненски
апелативен съд, г.о., Определение № 459/10.07.2020 г. по т.д. № 2015/2019 г. по описа на
ВКС, І т.о.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 155 от ЗЗД, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана
вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той
встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и
срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други
вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. По силата на алинея втора на
същия законов текст, същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал
своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу
поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го
е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
В процесния случай е осъществен фактическият състав на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като са налице всички кумулативни предпоставки. Не се спори между страните, че
договорът за ипотека, обективиран в нот. акт № 51, том I, рег. № 845, дело № 51/13.03.2012
г. е валидно сключен, поради което е годен да породи своите правни последици. От същия е
видно, че „Алианц Банк България” АД, гр. София предоставя на В. П. Б. парични средства
по договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. в размер на 160 000
лева, като за обезпечаване на вземанията на кредитора по договора по кредит М. Л. А.а и И.
А. А. учредяват ипотека върху свой собствен имот, а именно: мезонетно жилище № 19,
находящо се в ***. Възраженията на ответника за привидност на договор за универсален
ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., по който „Алианц Банк България” АД, гр.
София се явява кредитодател, а В. П. Б. – кредитополучател, поради персонална симолация
по отношение именно на кредитополучателя, се явяват недопустими. Служебно известно е
на съда, че между страните е налице влязло в сила съдебно Решение №2325 от 23.05.2018 г.
по гр.д. №15151/2017г. на ВРС, 17 състав, по обжалването на което е образувано в.т.д. №
1649/2018 г. по описа на ВОС, т.о. и т.д. № 2015/2019 г. по описа на ВКС, І т.о., с което В. П.
Б. е осъден да заплати на И. А. А. на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД сумата от 20 600,43 лв.,
представляваща погасено от И.А., в качеството му на ипотекарен гарант, задължение на В.Б.
в качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № ПД-
13532/13.03.2012г. сключен с „Алианц Банк България“ АД, в периода 11.02.2016г. –
4
19.09.2017г., като за разликата над сумата от 20 600,43 лв. до сумата от 23 013.50 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен поради поради прихващане с насрещно вземане на В.Б. в
размер на 2 431,07 лв., произтичащо от решение №144 от 30.01.2018 г. по гр.д. №1796/2017
г. на ВОС, с което И.А. с оглед изхода от спора е осъден да заплати на В.Б. сумата 2 431,07
лв. съдебно-деловодни разноски. В конкретния случай е налице освен идентичност на
страните по гр.д. №15151/2017г. на ВРС, 17 състав и настоящото, но и са разрешени със
сила на присъдено нещо въпроси, включени в предмета на процесното производство, а
именно: валидността на договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г.
Възражението на ответника с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за установяване
нищожността на последния като относително симулативен досежно кредитополучателя вече
е преклудирано със сила на присъдено нещо /т. 5 от ТР № 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
С нот. акт № 42, том І, рег. № 691, дело № 27/24.02.2016 г. М. Л. А.а дарява на сина
си И. А. А. собствената си ½ ид.ч. от Апартамент - мезонет № 19 с идентификатор №
10135.2560.236.1.19 на 4 и 5 жилищен етаж, с адрес: ***. Вярно е, че между страните е
налице влязло в законна сила решение № 144/30.01.2018 г. по гр.д. № 1796/2017 г. по описа
на ВОС, с което договор за дарение, обективиран в нот. акт № 42, том І, рег. № 691, дело №
27/24.02.2016 г., по силата на който М. Л. А.а дарява на сина си И. А. А. собствената си ½
ид.ч. от Апартамент - мезонет № 19 с идентификатор № 10135.2560.236.1.19 на 4 и 5
жилищен етаж, с адрес: *** е обявен за относително недействителен по отношение на В. П.
Б., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Горното обаче е непротивопоставимо на трети лица –
напр. „Алианц Банк България” АД, гр. София - взискател по изп.д. № 20187110400038 по
описа на ЧСИ Д.П.Я., като продажбата запазва действието си между дарителя и надарения.
Сама по себе си промяната на личността на ипотекарния гарант, като собственик на имота,
не касае кредиторите на длъжника. Ефектът от производството по чл. 135 от ЗЗД е, че макар
формалният собственик на имота да е И.А., за ищеца Б. - кредитор на дарителката А.а, той
се счита собственост на последната и той може да насочи изпълнение спрямо същия. Само,
че процесният имот апартамент - мезонет № 19, собственост на ипотекарния гарант А. е
предмет на приключила публична продан с влязло в законна сила възлагателно
постановление, като със средства от продажбата му е погасено задължението на В.Б. именно
по договор за ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. Последният вече е лишен от
възможност да насочи изпълнение към горния имот за задължения на дарителката А.а
спрямо него. С оглед изложеното И. А. А., като едноличен собственик на ипотекирания
имота след извършеното в негова полза дарение от 24.02.2016 г. и след погасяване на
задълженията на Б. от насоченото принудително изпълнение спрямо същия се е суброгирал
в правата на удовлетворения кредитор „Алианц Банк България” АД, гр. София спрямо
длъжника.
По отношение възраженията на ответника досежно размера на претенцията: Същият
е установен с протокол за разпределение от 30.10.2018г. по изп.д. № 20187110400038 по
описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС. Съгласно
разпоредбите на ГПК след принудителната продан, какъвто е конкретния случай, се
5
извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно
реда, установен в чл. 460 от ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното
производство суми се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
предпочитателно удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и
разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които
съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от
ГПК. Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по
изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното
изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за
удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД.
С Определение № 120/14.01.2019 г. по в.гр.д. № 2776/2018 г. по описа на ВОС, г.о.,
отменено частично с Определение № 316/14.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 205/2019 г. по описа на
Варненски апелативен съд, г.о., е потвърдено прекратяването на производството по жалбата
на В. П. Б. против разпределението на постъпили суми от публична продан на недвижим
имот, обективирано в протокол от 30.10.2018 г. по изп.д. № 20187110400038 по описа на
ЧСИ Д.П.Я..В производството по по чл. 463 от ГПК за обжалване на разпределението,
изготвено от ЧСИ съдът обаче действа като контролно-отменителна инстанция по
отношения на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като
делото няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения на
длъжника към взискателите и техния размер, след като същите са се легитимирали с титул,
който няма данни да е отменен или обезсилен. Спорът по законосъобразността на действията
или отказите на изпълнителния орган е различен от спора за наличието на изпълняемо право
и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за
предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Следователно в
производството по жалба по чл. 462 - 463 от ГПК съдът няма как да разреши
материалноправния спор между жалбоподателя и взискател /„Алианц Банк България” АД,
гр. София/, относно размера на вземането и наличието му.
В конкретния случай, не се спори между страните, че банката се е легитимирала като
кредитор на Б. в изпълнителното производство по силата на изпълнителен лист, издаден по
реда на заповедното производство по ч.гр.д. № 695/2016 г. по описа на ВРС въз основа на
влязла в законна сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Защитата на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес
/съществуването на изпълняемото право, размерът на задължението на длъжника/ в
хипотезата, когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от
6
ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК се осъществява в исковия
процес по чл. 422 от ГПК, който молителят трябва да инициира за установяване на
вземането си при положение, че длъжникът е подал надлежно възражение срещу
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иск
по чл.424 от ГПК. В настоящото производство не са ангажирани доказателства за проведени
и приключили в полза на ответника – длъжник по изп.д. № 20187110400038 по описа на
ЧСИ Д.П.Я. искове с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 424 от ГПК. Т.е. в настоящото
производство се явяват недопустими възраженията на Б. досежно размерът на вземането на
взискателя „Алианц Банк България” АД, гр. София в изпълнителното производство,
установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
инкорпорирани в протокола за разпределение на постъпили суми от публична продан на
недвижим имот от 30.10.2018 г.
Тъй като с учредяването на вещно обезпечение /ипотека/ за гарантиране
изпълнението на чужд дълг върху собствения си имот И. А. А. е приравнен от закона на
поръчител /арг. чл. 155, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/, за него е възниква и акцесорното материално
право по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да иска заплащане на законна мораторна лихва от момента на
изпълнение на чуждото задължение /арг. чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, който предписва, че
поръчителят има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането/.
В конкретния случай се твърди, а и не е налице спор между страните, че погасяването на
задължението на Б. към взискателя „Алианц Банк България“ АД по изп.д. №
20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я. е извършено на 30.10.2018 г. с разпределението на
постъпили суми от публична продан на недвижим имот, собственост на ипотекарния гарант
А.. Падежът на задължението на ответника да върне заемната сума е 30.10.2018 г., като
считано от следващия ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД
и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а именно: от 31.10.2018 г. Размерът на законната лихва е нормативно
определен с ПМС. Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен
процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът
намира, че за установяване на размера на лихвата за периода от 31.10.2018 г. до датата на
предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, при използване на софтуерния
продукт „АПИС-ФИНАНСИ”, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към
процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху
главницата от 94 711.95 лева за процесния период на 18310.98 лева, като за разликата над
тази сума до пълния размер на претенцията от 18 337.29 лева искът с правно основание чл.
86 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Изложеното обосновава категоричен извод, че са налице предпоставките на чл. 155,
ал. 2 от ЗЗД за ангажиране отговорността на В. П. Б., като последният бъде осъден да
заплати на И. А. А., както следва: сумата от 150 400.79 лева, с която след публична продан
на собствен на ищеца имот и разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп. д. №
20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е
7
погасен дълга на ответника по договор за банков кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен
между него и „Алианц Банк България“ АД, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в
нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г.,
по която ищецът е ипотекарен гарант, състоящ се от главница по кредита – 94 711.95 лева,
законна лихва върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лева,
неолихвяема сума по изп. лист на банката – 43 063.07 лева, разноски по изпълнителното
дело – 200 лева и заплатени такси на съдебния изпълнител – 5296.06 лева, сумата от
18 310.98 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 94 711.95 лева за периода
от 30.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 100 008 лева, включваща само главницата по кредита и заплатени
разноски /сбор от сумата от 94 711.95 лева и сумата от 5296.06 лева/, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане.
По отношение на възражението за прихващане направено от ответника: Твърди се, че
ищецът дължи на ответника сумата от 500 лева, представляваща присъдени му разноски по
реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК по влязло в законна сила Определение № 459/10.07.2020 г. по
т.д. № 2015/2019 г. по описа на ВКС, І т.о. Видно от представения по делото горецитиран
съдебен акт, същият е влязъл в законна сила на 10.07.2020 г., като е постановено М.Л. А.а и
И. А. А. да заплатят на В. П. Б. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото в
размер на 1000 лева. Отговорността на А.и в случая е разделна и при липса на посочени
квоти се счита, че същите дължат по равно, т.е. сумата от по 500 лева всеки. Вземането на Б.
за съдебни разноски е изискуемо и ликвидно, поради което и възражението му за
прихващане с писъдената сума по чл. 78, ал. 3 от ГПК се явява основателно. Именно сумата
от 500 лева следва да се прихване с дължимата от Б. главница от 150 400.79 лева, с която
след публична продан на собственния му имот и разпределение на суми с протокол от
30.10.2018 г. по изп. д. № 20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с
район на действие ВОС е погасен дълга на ответника по договор за банков кредит № ПД-
13532/13.03.2012 г., сключен между него и „Алианц Банк България“ АД, обезпечен с
договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 51, том I,
рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г., по която ищецът е ипотекарен гарант, поради което
дължимата от Б. сума по иска по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД е в размер на 149 900.79 лева.
С оглед изхода на спора ищецът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
за присъждане на направените по делото разноски, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати такива съразмерно с уважената част от исковете в размер на 11685.57
лева, представляваща заплатена от него държавна такса и такса за банков превод на същата
– 6817.02 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 4904.76 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК /лист 59/ и разписка за реалното му плащане /лист 58/ и намалено
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, направено в с.з. от 11.02.2021 г. се явява основателно предвид това, че минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в
8
размер на 4904.76 лева, като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
още повече, че производството е приключило в едно заседание и не са събирани други
доказателства освен писмени такива.
Ответникът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но не е
представил доказателства за действително извършени разноски в настоящото производство,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва:
сумата от 149 900.79 /сто четиридесет и девет хиляди и деветстотин лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева, с която след публична продан на собствен на А. имот и
разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп. д. № 20187110400038 по описа на
ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е погасен дълга на В.Б. по
договор за банков кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., сключен между него и „Алианц Банк
България“ АД, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на
договорна ипотека № 51, том I, рег. № 845, дело 51/13.03.2012 г., по която А. е ипотекарен
гарант, състоящ се от главница по кредита – 94 711.95 лева, законна лихва върху главницата
за периода от 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лева, неолихвяема сума по изп. лист на
банката – 43 063.07 лева, разноски по изпълнителното дело – 200 лева и заплатени такси на
съдебния изпълнител – 5296.06 лева, ведно със законната лихва върху главница от 100 008
/сто хиляди и осем/ лева, считано от датата на предявяване на иска в съда – 25.09.2020 г. до
окончателното й заплащане, на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за разликата над сумата от
149 900.79 /сто четиридесет и девет хиляди и деветстотин лева и седемдесет и девет
стотинки/ лева до пълния размер на претенцията от 150 400.79 /сто и петдесет хиляди и
четиристотин лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ с
вземането на В. П. Б., ЕГН ********** спрямо И. А. А., ЕГН ********** за сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща присъдени разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК по
влязло в законна сила Определение № 459/10.07.2020 г. по т.д. № 2015/2019 г. по описа на
ВКС, І т.о.
сумата от 18 310.98 /осемнадесет хиляди триста и десет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 94 711.95 лева за периода от 31.10.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 25.09.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 94 711.95 лева за
9
разликата над сумата от 18 310.98 /осемнадесет хиляди триста и десет лева и деветдесет и
осем стотинки/ лева до пълния размер на претенцията от 18 337.29 /осемнадесет хиляди
триста тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ лева и за датата 30.10.2018 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И. А. А., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 11 685.57 /единадесет хиляди шестстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10