МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260004
от 15.09.2020 г. по НОХД № 895/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Д.И. ***, за извършено на
30.10.2019 г. в землището на гр.Кърджали, престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Счита за безспорно доказано престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, а именно държането от страна на подсъдимия на високорисково
наркотично вещество, без да има за това надлежно разрешение. В тази насока били
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и заключението по
изготвената физико-химическа експертиза. Прокурорът предлага съдът да признае Д.И.
за виновен и да му наложи наказание при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Той бил с лоши характеристични данни, осъждан, и извършил процесното деяние в
срока на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК. Моли съдът да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца при „общ“ режим, което да намали с 1/3
на основание чл.58а от НК, както и „глоба“ в размер на 2 000 лв. Предлага
също да бъде постановено отделно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ по НОХД № 420/2018 г.на РС-Кърджали, при първоначален „общ“ режим.
Вещественото доказателство марихуана следвало да се отнеме в полза на
държавата.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Моли за преквалификация на деянието от
ал.3 по ал.5 на чл.354а от НК, тъй като това, което направил подсъдимият
осъществявало престъплението държане на наркотик в маловажен случай. Съдебната
практика приемала, че при количество под 0.5 грама ставало въпрос за маловажен
случай. Настоява подсъдимият да не бъде изпращан в затвора, тъй като така той
нямало да бъде превъзпитан. Д.И. работел, имал семейство, дете и нелоши
характеристични данни. Затова моли съдът да го признае за виновен по чл.354а,
ал.5 от НК и да му наложи предвиденото наказание „глоба“.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен
по повдигнатото обвинение. Моли да му бъде наложено наказание „глоба“.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д.И.И. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи като шофьор, осъждан, с ЕГН **********.
По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.
На 30.10.2019 г. следобед подсъдимият Д.И. и св.А.Д. решили да отидат с автомобила
на първия – марка „БМВ“, peг. №
К 9229 АР, на някое тихо място в гр.Кърджали, за да могат да
гледат футболна среща от телефона на подсъдимия. Той откарал приятеля си в
кв.„Веселчане“, над ПГИ „Алеко Константинов“, в посока към вилна зона „Петлино“ – до сградата на бившите цехове „Гогуланов“. По
телефона Д.И. повикал още един техен приятел – св.С.П., да дойде и да се присъедини. Св.С.П. отишъл
при двамата около 15.50
часа.
Около 16.30
часа св.Д.Т. и св.К.К. – служители от РУ-Кърджали към ОДМВР-Кърджали,
били изпратени на посоченото място, за да извършат проверка на лицата в автомобила.
Полицейските служители проверили личните карти на лицата, попитали ги дали имат
у себе си забранени предмети или вещества, на което получили отрицателен
отговор. След това им разпоредили да излизат един по един от автомобила, за да
им бъдат извършвани обиски.
Първи от автомобила излязъл
седящият на задната седалка св.А.Д., като при обиска извършен по реда на ЗМВР
от св.К., у него не били установени забранени вещи или вещества. След това бил
извършен обиск по същия начин от св.К. на С.П., който седял на предна седалка,
но и у него не били установени забранени вещи или вещества. Накрая дошъл редът
на подсъдимия И., който слязъл от шофьорското място. По време на извършване на
обиск от страна на св.К., подсъдимият се навел, извадил топче от чорапа на
левия си крак и го изхвърлил към метална конструкция, намираща се недалеч. Св.Т.следял
неговото поведение и забелязал точното място, където паднало изхвърленото
топче. Св.К. също забелязал мястото на падане. При това и двамата полицейски
служители незабавно предприели действия по ограничаване движението на Д.И.,
като му били поставени помощни средства – белезници. Полицаите попитали
подсъдимия какво е изхвърлил, а той признал, че е изхвърлил „трева“, т.е.
марихуана. Когато бил запитан защо не е казал навреме, И. заявил, че се бил
притеснил.
На място била повикана дежурна
оперативна група с разследващ полицай и бил извършен оглед на
местопроизшествие. На мястото, посочено от очевидците Т.и К., било установено
найлоново пакетче с размер около 7 см., съдържащо зелена суха
листна маса. Тествано с полеви наркотест, веществото реагирало на марихуана.
При извършения оглед на
веществени доказателства, веществото било претеглено с аналитична
везна, според която нетното му тегло било 0.323
грама.
Подсъдимият Д.И. бил задържан
по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, със Заповед №
29233-308/30.10.2019 г., за времето от 16.30
часа на 30.10.2019 г. до 10.50
часа на 31.10.2019 г.
Видно от заключението на
назначената по делото физико-химическа експертиза,
веществото в представения за изследване обект представлява 0.49 грама коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 10.1 % (тегловни
проценти).
Остатъчното след експертизата
количество наркотично вещество било предадено с Приемателно-предавателен
протокол № 68771/04.03.2020 г. на Отдел „МРР-НОП“ при
ЦМУ-София, на основание чл.91
от ЗКНВП.
Подсъдимият И. нямал издавано
от Министерство на здравеопазването разрешение за дейности с наркотични
вещества по реда на ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от дадените на
досъдебното производство показания на свидетелите Д.Т., К.К., А.Д. и С.П., кредитирани като логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и
взаимно допълващи се; Протокол № 613/03.12.2019 г. за извършена физико-химическа експертиза; Протокол
от 30.10.2019 г. за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; Протокол
за оглед на веществени доказателства от 01.11.2019 г., ведно с приложен
фотоалбум; Писмо на
заместник-министър на здравеопазването от 28.01.2020 г.; Приемателно-предавателен протокол № 68771/04.03.2020 г.; Заповед
за задържане на лице Рег.№ 1947зз-308/30.10.2019 г.; Писмо от 15.04.2020 г. на
кмета на Община Кърджали; Карта на имот с идентификатор 40909.8.18.; Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; препис от
Присъда от 13.12.2017 г. по НОХД № 1414/2017 г. по описа на РС-Кърджали; препис
от Споразумение от 09.05.2018 г. по НОХД № 420/2018 г. по описа на РС-Кърджали;
препис от Споразумение от 08.02.2018 г. по НОХД № 168/2018 г. по описа на
РС-Кърджали; препис от Определение от 25.04.2018 г. по ЧНД № 403/2018 г. по
описа на РС-Кърджали, както и другите приети по делото писмени и веществени
доказателства. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на
подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Подсъдимият Д.И.И. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй
като на 30.10.2019 г. в землището на гр.Кърджали, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.49 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.1 % (тегловни проценти). Според &1,
т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено
в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в
списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм. Марихуаната представлява
наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП. Включена е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за
придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната
практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху
предмета на престъпление от дееца посредством
действия, които обективират принадлежността на вещта. Без значение за
съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на
изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното
високорисково наркотично вещество, представляващо марихуана. За държането на
същото Д.И. не е имал надлежно разрешително,
издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че държи инкриминираното наркотично вещество без
надлежно разрешение за това.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата за
преквалифициране на престъплението, тъй като същото не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Последната разпоредба обявява за маловажен този случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящото производство тези условия не са налице. Действително по отношение на дееца съществува серизно
смекчаващо обстоятелство и това е невисокото количество държано наркотично
вещество. Само по себе си обаче това обстоятелство не е достатъчно, за да се
приеме автоматично, че е налице хипотезата на маловажен случай. Същевременно по
делото се установяват и цяла поредица от обстоятелства, отегчаващи
отговорността и завишаващи конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. На първо място, високо е процентното съдържание на активния
компонент на държаното от подсъдимия наркотично вещество – 10.1 % (тегловни проценти). На второ място, инкриминираното деяние не е
инцидентна и изолирана проява в живота на Д.И.. Той има три предходни осъждания – от 2017
г. и 2018 г., като две от тях са за
престъпления, свързани с употреба на наркотични вещества – по чл.343б, ал.3 от НК. Нещо повече, процесното престъпление е извършено от Д.И. в изпитателния срок
по предходните му осъждания. Очевидно е, че налаганите вече до момента
наказания „лишаване от свобода“ при условията на чл.66 от НК, не са достатъчни,
не са повляли на подсъдимия и не са го мотивирали към спазване на правилата и
закона. Следва да се отчете и неправомерното поведение на Д.И. на процесната
дата, насочено към укриване на наркотичното вещество и осуетяване разкриването
на извършеното деяние. Единствено ниският грамаж на инкриминираното наркотично
вещество не може да обоснове липса или незначителност
на вредните последици, респ. по-ниска степен на обществената опасност на извършеното
деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Прочее,
в горепосочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 306
от 22.06.2009 г. по НД № 318/2009 г., Решение № 445 от 12.10.2010 г. по НД
№ 428/2010 г., Решение № 576 от 04.01.2011 г. по НД № 2664/2011 г. Предвид
всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че
деянието на подсъдимия И. не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените хипотези на престъпления от този вид и поради това не
представлява маловажен случай.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Д.И. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента
на обществена опасност на деянието – завишена, предвид важността на засегнатите
обществени отношения, които законодателят е защитил с въвеждането на съставите
по чл.354а от НК; степента на обществена опасност на дееца – средна, предвид
наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за
извършване на деянието – незачитането на установения ред за осъществяване на
контрол върху наркотичните вещества; смекчаващите
отговорността обстоятелства – ниското количество на наркотичното вещество;
отегчаващите отговорността обстоятелства
– обременото съдебно минало на подсъдимия и негативните му
характеристични данни. Тъй като подсъдимият се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не
може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009
г. по т.д.№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК), доколкото не е част от
цялостното му процесуално поведение, а е факт едва на съдебното заседание по
делото и с оглед провеждането на диференцираната процедура. Престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК се наказва с
„лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лв. В случая съдът прие, че е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в закона
наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено ниското
количество на държаното от подсъдимия наркотично вещество. Затова и следвайки
нормата на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
наложи на Д.И. наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение
на подсъдимия е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК – той вече е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер. На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния размер от
2 000 лв., съобразно имотното му състояние. За прецизност, съдът следва да
отбележи, че наказанието „глоба“ не може да бъде определено под минимума,
доколкото разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК е приложима само, когато
наказанието „глоба“ е предвидено като самостоятелно наказание, а не заедно с
„лишаване от свобода“, какъвто е настоящия случай (в този смисъл Решение № 115 от 5.03.2012 г. на ВКС по
н.д. № 207/2012 г., I н.о., НК). Така
наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи, съобразени със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат целите на генералната и
специалната превенция.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК настоящата
инстанция приспадна от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият
Д.И.И. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за
задържане на лице Рег.№ 1947зз-308/30.10.2019 г.
Съдът определи едно общо наказание по отношение на
подсъдимия Д.И.И., тъй като са налице условията за това по чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК за осъжданията му по НОХД № 1414/2017 г. по описа на Районен съд-Кърджали, НОХД №
168/2018 г. по описа на Районен съд-Кърджали и НОХД № 420/2018 г. по описа на
Районен съд-Кърджали, а именно
най-тежкото от всички – „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Престъпленията
предмет на трите дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Съобразявайки разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, съдът
прие, че подсъдимият И. следва да изтърпи ефективно това общо наказание от 1
година „лишаване от свобода“, при първоначален „общ” режим съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, доколкото процесното деяние е извършено в изпитателния срок
определен по цитираните дела. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.2 от НК към определеното общо и най-тежко наказание съдът присъедини и
наказанието „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, наложено на Д.И.И. по
НОХД № 1414/2017 г. по
описа на Районен съд-Кърджали, като бе
приспаднато изтърпяното на 05.08.2018 г.
наказание. На основание чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към
определеното общо най-тежко наказание и наложените на Д.И. наказания „глоба” в размер на 500 лв. по НОХД № 1414/2017 г. на Районен съд-Кърджали, „глоба” в размер на 500 лв. по НОХД
№ 168/2018 г. на Районен съд-Кърджали, и „глоба” в размер на 300 лв. по НОХД
№ 420/2018 г. на Районен съд-Кърджали, като приспадна изтърпените изцяло
наказания „глоба“. Видно от отразяването в справката за съдимост глобите са
били платени, съответно на 17.01.2018 г.,
12.03.2018 г. и 22.05.2018 г.
На основание чл.354а, ал.6 вр. ал.3 от НК съдът
постанови да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението –
коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.49 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.1 % (тегловни проценти), предаден на
съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен протокол №
68771/04.03.2020 г.
Настоящата инстанция постанови още вещественото
доказателство – опаковка от изследван обект № 1, запечатан в бял хартиен плик,
да бъде унищожено като вещ без стойност.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д.И.И. да заплати направените
на досъдебното производство разноски в размер на 73.86 лв. по сметка на ОД
МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: