Р Е Ш Е Н И Е № 56
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 26.02.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2954 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, представлявано от Р.В., против М.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е от ищеца иск с право основание
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и
по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права са наличието на сключен на 29.08.2015г. договор за кредит
№ **********, съгласно който „4финанс“ ЕООД предоставило на ответника М.Е.Д.,
парична сума в размер на 500 лева за период от 30 дни с падежна дата 28.09.2015г.
по начин посочен от кредитополучателя - чрез паричен превод в Изипей на същата
дата, а също, че на 06.09.2015г. ответникът направил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 250 лева, отново с експресно разглеждане на
заявката – също отпуснат на същата дата чрез паричен превод в Изипей. Поддържа
се още, че кредитополучателят е изпаднал в забава с настъпване на падежа на
договора, който е удължен на няколко пъти по искане на кредитополучателя до
падежна дата 23.11.2015г., от която дата му е начислена и наказателна лихва. Твърди се, че на
01.02.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като цедент, прехвърлил на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД вземането срещу длъжника; че десионерът бил
упълномощен от предишния кредитор да уведоми длъжника, като последния сторил
това с писмо с обратна разписка на адреса му, посочен в договора.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 750 лева -
главница, представляваща получената парична сума от ответника по процесния
договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 23.11.2018г. до окончателното издължаване, както и 691.05 лева –
наказателна лихва върху главницата за периода от 24.11.2015г. до 31.01.2018г.
Претендират се разноските по производството
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като
неоснователен, като поддържа от своя страна, че между страните не е сключен
твърдяния договор, тъй като няма подпис на кредитополучателя; че ответникът не
е получил твърдяната парична сума; че цесията не е произвела действие, тъй като
липсва надлежно уведомяване на ответника за извършването й съгласно чл.99, ал.3
от ЗЗД. Прави възражение за изтекли по давност искови претенции. Не са
направени доказателствени искания от страна на ответника.
Поради изложеното, не са налице
обстоятелства, които се признават по делото и обстоятелства, които да не се
нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест е както следва: в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен твърдяния договор и че
ищецът е изправна страна по него – че е предоставил договорената парична сума
на ответника и че последният е получил същата; че е налице твърдяния договор за
цесия по отношение вземането срещу ответника; че длъжникът е надлежно уведомен
от стария кредитор за прехвърляне на вземането, както и размера на
претендираните суми.
По делото е
привлечена като трета подпомагаща ищеца страна „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Никола Габровски“ № 79, ет.2
/Туинс Тауърс/, представлявано от З.Р., която не е взела становище и не е
ангажирала доказателства по делото.
Съдът, като взе предвид в съвкупност и
поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен заверен от ищеца
препис от електронен документ, а именно договор за кредит № **********/29.08.2015г.,
договор за кредит № **********/06.09.2015г. и Общи условия към договора за
кредит /ОУ/, като документът не е представен на електронен носител. От текста
на същия се установява, че страните по делото сключват договор за кредит с
кредитор - „4финанс“ ЕООД и кредитополучател – ответникът М.Е.Д., ЕГН **********, за сумата в размер на 500 лева, със срок на
действие на договора – 30 дни и падеж за връщане на кредита – 28.09.2015г., а
от договора от 06.09.2015г. сума в размер на 750 лева, със срок на действие на
договора – 30 дни, считано от 29.08.2015г. и падеж за връщане на кредита –
28.09.2015г., както и че договорът се
сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва електронно, в съответствие с
процедурата, предвидена в общите условия на договора за кредит. Съгласно
последните /чл.1 от ОУ/, е предвидена продължителна процедура от фактически
действия – подаване на искане за кредит, в съответствие с формуляр, предоставен
на началната страница на www.vivus.bg при партньор на кредитора или по телефон;
декларация от кредитополучателя за вярна и точна информация по чл.313 от
Наказателния кодекс; запознаване и приемане на Общите условия от
кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски формуляр; пред
- договорни отношения; проект на договора; приемане на договора от
кредитополучателя по електронен път, както че договорът за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
Кредитора и извършването на паричния превод, след като кредитополучателят
предварително го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител.
/чл.3 от ОУ.
По делото е представен писмен документ –
разписка, не носещ подпис на страните, съгласно съдържанието на който,
ответникът е получател на паричен превод в размер на 500 лева и на 250 лева
чрез системата за електронни плащания Pdy.bg.
Видно от договор за прехвърляне на вземания
- на 01.02.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като цедент, е прехвърлил на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД вземане срещу длъжника по договор за кредит №
**********/29.08.2015г., а видно от уведомление за прехвърляне на вземания от 14.02.2018г.
старият кредитор уведомява ответника за извършената цесия и за задължението му.
Видно от разписката за връчване, пратката не е връчена, тъй като не е потърсена
от адресата.
Третото задължено по чл.192 от ГПК лице –
„Изипей“ АД – гр.София, да представи намиращ се у него документ – разписка за
преведена сума в полза на ответника в размер на 500 лева и 250 лева, е заявило,
че не може да представи искания документ, тъй като срокът за съхранението му е
изтекъл.
По
делото е ангажирана съдебно – икономическа експертиза, която установява по
данни на ищеца, че на името на ответника е извършена регистрация на сайта на vivus.bg на 30.06.2015г., на която дата ответникът
е кандидатствал за първи кредит; че в последствие когато клиентът кандидатства
за втори или следващ кредит е достатъчно да влезе в потребителския си профил,
да избере определена сума и срок за погасяване, да е преминал през стандартен
европейски формуляр и ОУ на договора, след което се отваря бутонът „подпиши“;
че ответникът е направил своята заявка
от на 29.08.2015г. и от 06.09.2015г. за сумите 500 лева, съответно за
250 лева.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
От правна страна, съдът намира следното:
предявения иск за заплащане на парична сума по сключен между страните договор
за паричен кредит е неоснователен и недоказан. Основанията за това са следните:
С оглед оспорването от страна на ответника на факта на сключването на твърдяния
договор за кредит, както и на и получаването на твърдяната парична сума по
него, доказателствената тежест е на ищеца - в негова тежест е да докаже, че
между страните е сключен твърдяният договор и че ищецът е изправна страна по
него – че е предоставил договорената парична сума на ответника и че последния е
получил същата. В настоящото производство ищецът ангажира електронен документ,
от който обаче, не може да се установи волята на ответника и наличието на
съгласие за сключване на така създадения договор в електронен формат.
Електронния документ се подкрепя от други доказателства – заключението на
вещото лице относно обстоятелствата по процедурата по пред - договорни
отношения и сключване на договора: подаване на искане за кредит, в съответствие
с формуляр или по телефона; подаване на декларация от кредитополучателя за
вярна и точна информация по чл.313 от Наказателния кодекс; приемане на Общите
условия от кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски
формуляр от последния, както и приемане на договора от ответника с електронен
подпис, които обстоятелства обаче, са установени само по данни на ищеца.
Дори да се приеме, че е налице съгласие
между страните, дадено по електронен път за сключване на договорите, то същите
по своята същност представляват договори за заем на парична сума, които са
реални договори и на основание 240 от ЗЗД – същите се считат за сключени с
предаването на съответните парични знаци в собственост на заемополучателя. Същото
се установява и от Общите условия към договорите, а именно, че договорът за кредит
се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от Кредитора и извършването на паричния превод – чл.3.1 от ОУ.
Тежестта на доказване на факта по предаването на парична сума в заем на
ответника – представената разписка не носи подпис за получателя, поради което и
на основание чл.180 от ГПК, може да бъде доказателство само за това, че
изявлението в нея е направено от лицето, което я е издало. Не бяха ангажирани
други доказателства или съдебна експертиза, от които да се установи, че
твърдяната парична сума – предмет на договор за кредит между страните – е
постъпила в патрумониума на ответника – като индиция за съществуването на
облигационно правоотношение между тях. А съгласно ОУ към договора, той се счита
за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
Кредитора и извършването на паричния превод, което в случая не се установи.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че
между страните не е било налице валидно облигационно правоотношение; ищецът
няма качеството на кредитор спрямо ответника и съответно – няма право да иска
връщане на парична сума по него. Искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
С
оглед изхода на правния спор разноски на ищеца не следва да се пресъждат, а
също - и такива в полза на ответника, тъй като по делото няма данни такива да
са направени от него.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Р.В., против М.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 750
лева - главница, представляваща парична сума по договор за кредит № **********/29.08.2015г.
и от 06.09.2015г., сключени между „4финанс“ ЕООД и кредитополучател – ответника
М.Е.Д., правата по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.11.2018г. до
окончателното издължаване, както и за сумата в размер на 691.05 лева –
наказателна лихва върху главницата за периода от 24.11.2015г. до 31.01.2018г.,
като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено с участието на
третото лице„4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Никола Габровски“ № 79, ет.2 /Туинс Тауърс/, представлявано от З.Р..
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: