Определение по дело №19/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 9/30.01.2013 година, постановено по гр.дело № 2664/2012 година, К.йският районен съд е отхвърлил предявените от Ш. А. С. от С., общ. К. срещу ОУ „. В. С., общ. К. искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение със заповед № */26.07.2012г. на Началника на РИО - К. и заповед № */26.07.2012г. на Началника на РИО - К.; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „директор на ОУ „. В. С., общ. К. и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ - за заплащане на обезщетение поради оставането му без работа в размер на 4 814.40 лв. за периода 27.07.2012г. до 27.01.2013г., ведно със законната лихва от 25.09.2012г.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Ш. А. С. от С., общ. К. чрез представител по пълномощие, с която решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства не се доказали като налични фактическите основания, изложеÝи в процесната заповед. Събраните по делото гласни доказателства опровергавали твърдяното в заповедта, че ищецът със заповед №71 намалил продължителността на учебните часове на 13.06.2012г. Съдът в противоречие с процесуалните правила приел, че тези установени от свидетелите в съдебно заседание обстоятелства не са част от предмета на доказване. Това било неправилно, тъй като при иск за оспорване на дисциплинарно наказание уволнение работодателят бил длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт. В тази връзка жалбодателят считал, че обстоятелствата, свързани с това дали ищецът е издал устна или писмена заповед - №71 на 13.06.2012г., с която разпоредил намаляване продължителността на учебните часове на 13.06.2012г., са част от предмета на доказване, тъй като именно те били отразени в процесната заповед като обстоятелствата, при които било извършено нарушението и очертавали фактическите основания, в пределите на които следвало да се докаже дисциплинарното нарушение от страна на ответника. Наред с това, изводите на съда, че визираното в обжалваната заповед нарушение, представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание му съответствало по тежест, били необосновани. При определяне на дисциплинарното наказание не били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и поведението на ищеца, и че тежестта на наложеното му наказание не съответства на тежестта на извършеното. Предвид изложеното жалбодателят моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да уважи предявените искове, както и да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, жалбодателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съдът да постанови решението си съобразно нейния петитум.

Ответникът по жалбата ОУ „. В. С., общ. К. чрез директора оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане от ищеца Ш. А. С. срещу ОУ „. В. С., общ. К. са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ - за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № */26.07.2012г. на Началника на РИО - К. и заповед № */26.07.2012г. на Началника на РИО - К.; за възстановяване на предишната му работа - директор на ОУ „. В. С., общ. К. и за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението.

Ищецът Ш. А. С. заемал длъжността директор на ОУ „. В. с. Н., общ. К.. Със заповед № */ 26.07.2012г. на Началника на РИО - К. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и със заповед № */ 26.07.2012г. на Началника на РИО - К., считано от 27.07.2012г., било прекратено трудовото му правоотношение. Дисциплинарното наказание му било наложено за това, че на 13.06.2012г. намалил продължителността на учебните часове със заповед № 71/13.06.2012г. в нарушение разпоредбата на чл.96, ал.1 т.2, т.3 и т.4 от ППЗНП, регламентиращ тяхната продължителност. Посоченото представлявало неизпълнение на задълженията му съгласно чл.147, ал.1 т.1 и т.2 от ППЗНП като орган за управление и контрол, който организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището, упражнява контрол за спазването и прилагането на държавните образователни изисквания. Горното е подведено от наказващия орган като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 27.07.2012г. при условията на отказ, удостоверен от двама свидетели.

Със заповед N */13.06.2012г. ищецът на основание чл.147 т.1, т.3 от ППЗНП и чл.275, ал.1 от КТ наредил продължителността на учебните занятия на 13.06.2012г. да бъде намалена поради възникнал проблем с извозването на учениците от учебното заведение до населеното място с цел опазване здравето и живота на учениците. Към заповедта бил приложен график за провеждане на учебните часове, всеки с продължителност от 25 минути. На тази дата, в училището била извършена проверка от инспектори от РИО-К., които констатирали, че в училището не се провеждат пети, шести и седми учебни часове, че учениците са пуснати и не се намират в училище, а учителите са оформили материалната книга с вписан преподаден учебен материал за непроведените часове. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № КД 04-12 от 20.06.2012г.

По повод горното ищецът дал писмени обяснения изх. № 108/25.06.2012г., както и такива, изискани от началника на РИО-К. с писмо от 12.07.2012г. за основанието, на което издал заповед N */13.06.2012г. и с което уведомил ищеца, че е допуснал неспазване изискванията на чл.96, ал.1 от ППЗНП за продължителността на учебните часове. Директорът посочил, че заповедта е издадена поради възникнал проблем с извозването на учениците и с цел учениците да се приберат по домовете си навреме, както и че заповедта е издадена пo-късно поради липса на ток. Преди налагане на дисциплинарното уволнение, наказващият орган получил предварително съгласие от Инспекцията по труда – К. съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ поради наличието на заболяване на ищеца, изискващо такова.

С оглед на изложеното дотук, се налагат следните изводи: относимият в случая раздел ІІІ „Учебно време” от ППЗНП съдържа разпоредбите от чл. 91 – чл. 96, които уреждат организацията на училищното обучение, а именно продължителността на учебната година, учебните срокове, учебните седмици, учебните дни и учебните часове, по императивен начин. Промени в тази организация се допуска само в изрично изброените в разпоредбата на чл. 93а от Правилника случаи, със заповед на министъра на образованието, или от кмета на общината след съгласуване с началника на регионалния инспекторат по образованието. Продължителността на учебните часове може да се променя само в случаите на чл. 96, ал.3 от Правилника, когато обучението се организира на две смени, за V - XIII клас може да бъде 40 минути с разрешение на началника на регионалния инспекторат по образованието и по ал.5 – за специалните училища, каквито хипотези в случая не са налице. Други промени в организацията на училищното обучение и от други длъжностни лица, включително относно продължителността на учебните часове, не се допускат. Издавайки заповед № 71/ 13.06.2013г. за намаляване продължителността на учебните часове на същата дата, директорът пряко е нарушил разпоредбата на чл. 96 ППЗНП. От събраните по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че през същия учебен ден – сутринта, поради заболяване на титуляра шофьор на ученическия автобус, друг автобусен шофьор извозил учениците до училището, както и на обяд дошли две таксита за учителите поради невъзможност да бъде осигурен шофьор за училищния автобус, като учениците от с.Б. били изпратени от дежурния учител до автобусната спирка за селото, откъдето се прибрали пеша. Т.е. тези обстоятелства по никакъв начин не са обосновавали необходимостта от намаляване продължителността на учебните часове през деня, /които при редовен учебен ден свършвали в 12.45 часа, а учениците били извозвани от училищния автобус в 13.30 часа/, тъй като прибирането на учениците от с.Б. този ден не е зависило от училищния транспорт, а същите са били изпратени и пуснати от учителите да се приберат пеша в домовете си и това е станало около 12.00 ч. Т.е. спестеният с намаляването на часовете час и половина по никакъв начин не е могъл да повлияе на прибирането на тези ученици през светлата част на деня. Напротив, някакъв потенциален риск за здравето и живота на тези ученици е съществувал именно поради прибирането им пеша и без надзор от учител поради това, че пътят им преминавал по въжен мост над река и поради немалкото разстояние от с.Б. до с. Н. от 5-6 км.

Съдът не дава вяра на показанията на св. С.А., разпитана от първоинстанционния съд, тъй като са налице писмени доказателства – писмена заповед № 71/13.06.2012г. и график за учебните часове от тази дата за намаляване на часовете, издадени от директора; писмени обяснения в тази връзка от директора; констативен протокол от проверяващите инспектори от РИО – К., които ги опровергават. Относно довода на въззивника в тази връзка следва да се посочи, че в проведеното от наказващия орган производство по установяване на дисциплинарното нарушение, е извършена необходимата проверка по изясняване на фактите въз основа на писмените документи, съставени от ищеца в качеството му на директор на училището и представени от него: заповед № 71 от 13.06.2012г., писмени обяснения изх. № 108/25.06.2012г. и такива въз основа на писмо от 12.07.2012г.; както и въз основа на констативния протокол за резултатите от проверката, съставен от инспектори на РИО-К.. Свидетелските показания на св. С.А. сочещи, че часовете били редовни, че директорът не знаел, че учениците са освободени от присъствие в последните часове, че това било нейно решение като дежурен учител и на другите учители, като в това време директорът го нямало в училище, се появяват за първи път в съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 15.01.2013г. В цялото производство по налагане на дисциплинарното наказание такива данни не са били налице, поради което е нямало и как да бъдат взети под внимание от наказващия орган, пред който последователно се е твърдяло за наличието на проблем с извозването на учениците и оттам- необходимостта от намаляване на часовете. Напротив, цялото производство по установяване на дисциплинарното нарушение почива на тази заповед, издадена от директора и неговите писмени обяснения, в които се позовава на крайна необходимост поради възникналия проблем с извозването на учениците. Т.е., наказващият орган не само не е имал задължение да изследва твърдения, които за първи път се правят в съдебно заседание /като включително не се твърдят и в исковата молба/, още по-малко, при приключило производство по установяване на дисциплинарното нарушение, в негова тежест е било да докаже съществуването на обстоятелства, които за пръв път са изнесени на такъв по-късен етап.

Или, въз основа на събраните и обсъдени по делото доказателства въззивният съд приема, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение, в т.ч. заповедта по чл.195, ал.1 от КТ е надлежно мотивирана, и описаното в същата нарушение е доказано. Въззивният съд счита също така, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, а именно: заповедта за намаляване на учебните часове е издадена в нарушение императивни разпоредби на закона; не се установява необходимостта от такова намаляване на часовете; в резултат на тази заповед директорът, като орган за управление на училището, натоварен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, е допуснал част от учениците да си тръгнат от училище без предварителна организация за това и без надзор; предвид заеманата длъжност – директор, и само това нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко с оглед критериите на чл. 189, ал.1 КТ, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/ 30.01.2013 година, постановено по гр.дело № 2664/2012 година по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.