Номер 32216.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеТрети състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20204500500463 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "К." ЕООД - С., ЕИК ********* против решение №
54/13.03.2020 г. по гр.д.№ 381/2019 г. по описа на РС-Бяла, с което е отхвърлен предявеният
от дружеството против „Б.“ ООД-Бяла, ЕИК ******** иск с правно основание чл.21, ал.2 от
ЗЗД- за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1048.77 лв. Твърди се, че решението
е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Б.“ ООД-Бяла счита жалбата за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
направите разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.21 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за причинени вреди, в резултат на недобросъвестно препятстване
1
изпълнението на договор за наем на недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗЗД третите лица, които недобросъвестно
попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Цитираната правна норма регламентира специален деликтен състав за отговорност за
вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на това основание в процеса в
доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи както общите елементи от
фактическия състав на деликта - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина,
така и специалния елемент, визиран в горепосочената правна норма- съществуването на
договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на
облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие.
Законът изисква с поведението си третото лице противоправно да възпрепятства или
затруднява изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото от деянието
неизпълнение на задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми -
пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно
отношение/. Вредите могат да бъдат неимуществени или имуществени под формата на
загуба или пропусната полза и същите следва да са последица от поведението на третото
лице, като причинно - следствената връзка е усложнена: възпрепятстващо противоправно
действие - неизпълнение на договора - вреда. Увредено лице се явява кредиторът или/и
длъжникът по съществуващо договорно правоотношение. Изискването за наличието на
недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на вината, поради което
вината не се презюмира, а следва да бъде установена по делото. В този смисъл е съдебната
практика- вж. решение №35/22.08.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1916/2013 г.
По делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот №
23642/2001/113274 от 14.06.2004г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция – Русе
на Агенцията за държавни вземания на ЕТ „Б. – Б.Б. е възложен недвижим имот – дворно
място с площ 27 480кв.м., находящ се в гр.Полски Т., ул.“А.С.“ № ***, в парцел I, кв.4, с
граници: изток – главен път Е85, запад – земеделски земи, север – земеделски земи, юг –
гробищен парк, принадлежал на длъжника „Винарна Лясковец“ АД.
След придобиване на правото на собственост на ЕТ е издадено разрешение за строеж
№ СА-01-07-21 от 20.06.2005 г. на Дирекция „УТ и ОС“ Община – Полски Т. за извършване
на строеж- плътна масивна ограда, съгласно одобрен на 15.06.2005г. технически проект и
конструктивно становище в урегулиран поземлен имот I- за „Винпром“, стр. кв.4 по ПУП на
гр. Полски Т.. Строежът е изграден и и с констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 25.11.2005г. е издадено разрешение за ползване.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1533, том 8, рег.№
2
11471, дело № 1272 от 20.12.2011г. З.Ю.К. е придобива правото на собственост върху
поземлен имот, представляващ Нива с идентификатор 57354.36.31 с площ от 8,296 дка по
КККР на гр.Полски Т. в местност „При гробищата“, с трайно предназначение на
територията – земеделска, категория на имота – четвърта, номер по предходен план 036031,
при граници по Скица № 9023 от 09.12.2011г., СГКК – В. Търново – 57354.36.32,
57354.36.33, 57354.36.34, 57354.36.35, 57354.36.37, 57354.36.30. Нивата е предмет на
договори за наем, сключен между З.К. и „К.“ ООД-С., вписани в ОСЗ – гр.Полски Т..
За периода 2014-2018г. общият размер на наемната цена, платена от „К.“ ЕООД е в
размер на 1 908,08лв. , а размерът на законната лихва върху главницата е изчислен на
368,35лв.
Установено е също, че в имота има изградена ограда, която преминава през него и го
разделя на две части с площи, съгласно геодезическото заснемане, от 3 818.25 кв.м., върху
които е създадено лозово насаждение и са заградени от „Б.“ ООД и от 4 477,48 кв.м.,
оставащи извън оградата, с начин на трайно ползване – нива, както и че строителството е
осъществено през 2005 г. въз основа на издадено разрешение за строеж.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск по съображения, че по делото
не са установи елементите от фактическия състав, които да ангажират отговорността на
ответника.
Изводите на съда за неоснователност на иска са правилни и се споделят изцяло от
настоящата инстанция.
Правилно е прието, че не е установен правопораждащия спорното право факт, а
именно противоправно деяние от страна на третото за облигационната връзка лице.
По делото няма релевирани доказателства за осъществени виновни и противоправни
действия от страна на ответното дружество, които да препястват възможността за
изпълнение на задълженията по сключения договор за наем.
Основанието, визирано в чл.21, ал.2 от ЗЗД, предпоставя съществуването на договор,
спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, което с поведението
си да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора.
По делото липсват доказателства, които да установяват виновно и противоправно
поведение от страна на ответното дружество. Твърдяното нарушение не е осъществено от
ответника. Изграждането на процесната ограда датира от 2005 г. в резултат на получено
разрешение за строеж. Строителството е било реализирано и строежът е приет, за което е
издадено и съответно разрешение за ползването му. Тези факти се осъществели както преди
сключването на договорите за наем, така и преди придобиването на собствеността върху
имота от наемодателя З.К.. Правилно е прието, че в случая не е налице неоснователна
намеса в облигационната връзка, тъй като тя се явява последваща спрямо изграждането на
3
оградата.
Този извод не се опровергава от представените във въззивната инстанция писмени
доказателства.
Договорът за наем е сключен след изграждането на процесната ограда, поради което
ако ищцовото дружество търпи вреди от невъзможността да ползва имота в пълен обем,
следва да предяви претенциите си към наемодателя, но не и към ответника в качеството му
на трето на договора лице.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно
и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя. Същият следва да заплати на другата страна направените разноски в размер
на 300 лв.- платено адв. възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна
защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/13.03.2020 г. по гр.д.№ 381/2019 г. по описа на
Беленския районен съд.
ОСЪЖДА „К.“ ООД- гр.С., ЕИК ********* да заплати на „Б.“ ООД-Бяла, ЕИК
******** сумата в размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4