В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен
състав, в публичното
съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретар Мариана Косачева и с участието на прокурор Дочо Дочев, като
разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 2221 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от
12.10.2019 г., постановена по НОХД №10618/ 2019 г. по описа на СРС, НО, 19
състав, подсъдимият А.Д.М., ЕГН: **********, е признат за виновен в
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че в гр. София, след като е бил
осъден с влязло в сила на 18.04.2017 г.
съдебно решение № 94870 от 18.04.2017 г. на Софийски районен съд по гражданско
дело № 8900/2017 г., да издържа свой низходящ роднина – дъщеря си Л.А.М., като
и заплаща месечна издръжка в размер от 150,00 /сто и петдесет/ лева, чрез
нейната майка и законен представител С.Д.М., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода
от 18.11.2017 г. – 18.12.2017 г. – една частична месечна вноска в размер на
20,00 /двадесет/ лева и за периода 18.12.2017 г. – 18.10.2018 г. – десет месечни
вноски, всяка по 150,00 /сто и петдесет/ лева, или общ размер на дължимата
сума, възлизащ на 1520,00 /хиляда петстотин и двадесет/ лева, като преди
постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не
са настъпили други вредни последици за пострадалата, поради което, на основание
чл. 183, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът НЕ ГО НАКАЗВА.
Срещу постановената присъда е
депозиран протест от страна на прокурор при СРП, с който протест, на основание
чл. 334, т. 3 от НПК, се иска изменяне на протестираната
присъда в такава осъдителна, с която подсъдимият, освен да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, да бъде и наказан с лишаване от свобода до
една години или с пробация, вместо да бъде прилагано
посоченото в чл. 183, ал. 3 от НК основание, като се съобразят последиците,
настъпили от неговото деяние, които се явяват неизпълнение на втората кумулативна
предпоставка за прилагане на привилигерования състав.
Прокурорът посочва и се придържа към факта, че в хода
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за това, че
вследствие на неизпълнението на задължението от подсъдимия да изплаща
необходимата издръжка, са настъпили вредни последици за детето, несъобразени от
съда, свързващи се с натрупване на дългове и неизпълнение на финансови
задължения към кредитни институции и банки от страна на майката, поради
недостиг на материални средства, поставящи детето в значителен риск, и въз
основа на които последици, подсъдимият следва да бъде наказан, като макар да са
изплатени изцяло дължимите месечни вноски за инкриминирания период,
неспазването на изискването да не са настъпили други вреди последици за
пострадалия по смисъла на чл. 183, ал. 3 от НК, води до нарушаване на
материалния закон.
Въззивният съд, като разгледа делото и съобрази изискванията
на чл. 327 от НПК прие, че за изясняване на обстоятелствата по делото от
фактическа страна не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи лица и
събирането на други доказателства.
От страна на защитата е постъпило
възражение до Софийски градски съд, с което се поддържа постановената от СРС
присъда като правилна и обоснована, като се посочва, че въз основа на събрания
и анализирания по делото доказателствен материал,
твърдението за наличие на материални затруднения от страна на майката се
опровергава, декларираните от нея приходи не отговорят на реално получените
такива, а районният прокурор не се е самосезирал и не
е изследвал обстоятелствата, свързани с показанията, дадени от майката С.М.в
качеството на свидетел, от гледна точка на това дали не са налице данни за
престъпление по смисъла на чл.290 от НК, изразяващо се в лъжесвидетелстване
пред надлежен орган на властта. Защитата моли за оставяне на подадения протест
без уважение, както и да се приемат новопредставени
писмени доказателства.
На проведеното на 02.11.2020г. съдебно
заседание пред въззивния съд, прокурорът поддържа
депозирания от него протест и не сочи нови доказателства, а защитата поддържа
внесеното от нея възражение, като представя писмени доказателства - платежни
нареждания за периода от 08.2019г. до настоящия момент, с които се удостоверява
редовното изплащане на издръжката от подсъдимия към днешна дата.
В правото си на последна дума, подсъдимият заявява, че
поддържа изложеното от адвоката му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в допълнение към нея и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Производството по делото е проведено от съда по общия
ред, установен в глава двадесет и първа от НПК, в рамките на открито съдебно
заседание, при явяване на подсъдимия и на неговия защитник и при допускане на
посочени от тях доказателства по реда на чл.327 от НПК.
С оглед на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, на базата на обясненията, дадени от подсъдимия и
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.М.и Д.Д., както и въз основа на писмените доказателства по делото
– съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно–оценителна експертиза,
обсъдени на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, районният съд е приел за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.М. е роден на *** г. в гр. Петрич,
български гражданин, висше образование, експедитор стокови услуги, неосъждан, с
ЕГН: **********, адрес: *** и живущ ***.
Бракът между подсъдимия А.Д.М. и свидетелката С.М. е
сключен с акт за граждански брак №00000000 от 02.06.2012 г. и е бил прекратен с
влязло в сила решение № 94870 от 18.04.2017 г. по гр. Дело №8900/2017 г. на
СРС, БО, 149 състав, което е влязло в сила на същата дата, тъй като не е подлежало
на обжалване.
От брака между двамата се родила дъщеря Л.А.М., с ЕГН:**********,
като със съдебното решение на майката е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на
лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване от
09:30 до 18:00, 15 дни през лятото, несъвпадащи с редовния годишен отпуск на
майката, по 5 дни през пролетната и зимната ваканция, както и в други случаи,
уговорени между страните.
Със същото решение подсъдимият А.Д.М. е
осъден да заплаща на дъщеря си Л.А.М., чрез нейната майка С.Д.М., месечна
издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от момента на
влизане в сила на решението, до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Срещу подсъдимия М. е било заведено изпълнително дело
№20188410402037/2018 г. пред ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с район на действие Софийски
градски съд. Покана за доброволно изпълнение е връчена на подсъдимия на
17.07.2018 г. и е наложен запор върху банковите му сметки в банка „Пиреос България“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД. Във връзка със запора, от трудовото възнаграждение на М. на два
пъти били изтеглени суми от по двеста лева в периода от 01.10.2018 г. –
18.02.2019 г.
Видно от писмо от 14.11.2018 г. на ЧСИ Н. М.е, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е поискал да бъде събрана издръжка за минал период в размер на 985 /деветстотин
осемдесет и пет/ лв. за периода от 14.11.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на забавата до
изплащането ѝ̀.
С уведомление № 050460/12.06.2018 г. майката С.М.е уведомила
ЧСИ Н. М., че А.М. е внесъл сумата от 150 лв. на 08.06.2018 г., с основание
„издръжка“, които да бъдат приспаднати от дължимата главница за минал период.
Във връзка с наложен запор на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“АД е постъпила на 20.07.2018 г. сума в
размер на 82,24 лв., представляваща частично погасяване на вземането.
На 09.08.2018 г. е постъпила молба при ЧСИ от М. за
преизчисляване на задължението, като се прилага банково извлечение за изплатен
размер на издръжката за м. януари 2018 г. и за м. април 2018 г. На 12.09.2018 г.
при ЧСИ е постъпила молба от длъжника М. с приложен банков документ за
изплатена издръжка за м. ноември 2017 г. Прави се заключение, че актуалният
дълг е в размер на 535 лв. за периода от 01.12.2017 г. да 31.05.2018 г., като
са изключени няколко платени суми, ведно със законната лихва към тях.
По банков път на 25.02.2019 г., подсъдимият е превел
сума в размер на 1200 лв., предназначена за издръжка на дъщеря му, за месеците
от 02.2018 г. до 09.2018 г. включително.
В периода от 19.10. 2017 г. до 30.10.2018 г., видно от
установените справки, подсъдимият А.М. не е осъществявал трудова дейност, като
видно от приложеното удостоверение от ТП на НОИ – Благоевград, са му изплатени
парични обезщетения за безработица през периода м. ноември 2017 г. до м.
октомври 2018 г., в размер на 6219,20 лв. От приложено копие на трудов договор
№ 3 от 30.10.2018 г. се установява, че А.Д.М. е трудово ангажиран като
„експедитор на стоки и товари“ в „П.С.Л.“ ЕООД, считано от 01.11.2018 г.
По време на брака двамата съпрузи придобили недвижим
имот в гр. София, находящ се на адрес: ж.к. „******,
със застоена площ от 59,32 кв.м., чрез покупко-продажба на 05.10.2012 г., видно
от нотариален акт № 18, том № ІV, рег. № 5148, дело №515/2012 г. на нотариус М.Н.,
вписана в НК под №362, с район на действие СРС, за сумата от 45 000 евро,
от които 5500 евро платени преди сделката и остатък от 39 500 евро – по
банков път, чрез отпуснат банков кредит на М., обезпечен с ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“АД. С бракоразводното решение имотът
станал обикновена съсобственост между бившите съпрузи. На 16.060.2017 г. същият
бил продаден от М.за сумата от 120, 761 лв., видно от нотариален акт № 81, том
V, рег. № 5596, дело № 404/2017 г. на нотариус И.И.,
вписан в НК под №384, с район на действие СРС.
По време на брака двамата съпрузи станали
кредитополучатели, съгласно договор за потребителски кредит №1365/CL 2016 г. от
06.06.2016 г. за сумата от 15 000 лв. към „Банка
Пиреос България“ АД.
През време на брака от тях било придобито и моторно
превозно средство – лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, цвят сив, с договор за покупко- продажба от 17.06.2016 г., за сумата от 1500 лв., с
приложени фактура и касов бон за сумата от 1500 лв. за осъществената покупка. С
бракоразводното решение, МПС-то остава индивидуална собственост на А.М.. Същото
е с прекратена регистрация на 07.08.2018 г.
След развода, С.М.наела за себе си и за малолетната им
дъщеря Л.М., двустаен обзаведен апартамент, находящ
се в гр.София, ж.к. „******, при месечен наем от 500 лв., за срок от една
година, считано от 01.06.2017 г., видно от сключен договор за наем от
22.05.2017 г.
На 01.12.2017 г., С.М.сключила нов договор за наем за
срок от една година, на жилище, представляващо двустаен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „******, при месечен наем от
350 лв., като този адрес, свидетелката е заявила пред общината, видно от
удостоверение за настоящ адрес №13163 от 12.07.2018 г.
На 07.09.2018 г., друг договор за наем на недвижим
имот за живеене бил сключен от М.за апартамент, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, за срок от една година, считано от посочената
дата, с наемна цена от 440 лв., като М.отново променила настоящия си адрес,
видно от удостоверение за настоящ адрес №17306 от 20.09.2018 г.
На 05.09.2018 г., свидетелката М.сключила договор за
безлихвен заем с физическо лице, в размер от 1000 лв., дължим на вноски по 100
лв. в периода от 10.2018 г. до 07.2019 г.
Също така взела на заем от свидетелката Д.парични
средства в размер от 100–150 лв.
Видно от справка на НОИ, свидетелката М.е ползвала
болнични листове с причина „26 - придружаване и гледане на дете до 18-годишна
възраст“ за Л.А.М..
От СОЕ се установява, че дължимата издръжка за периода
от 18.11. 2017 г. до 18.10.2018 г. на Л.А.М. е в размер на 1520 лв. – една
частична месечна вноска от 20лв. и 10 месечни вноски от 150 лв.
От допълнителната съдебно – оценителна експертиза се
установява, че общият размер от 1520 лв., дължим за месечните издръжки на Л.М.,
е изцяло изплатен от длъжника М. на 25.02.2019 г., видно от приложено писмо от
19.11.2019 г. на ЧСИ Н. М., а с постановление от 27.09.2019 г., във връзка с
постъпила молба за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на
запорите от С.Михайлова, в ролята и на майка и законен представител на Лора М.,
същото е прекратено.
Видно от справката на СРП, няма други заведени дела за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, към 09.09.2019 г.,
срещу подсъдимия А.М..
В хода на първоинстанционното
производство фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. Не са
нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и
проверка на доказателствата и доказателствените
средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си
убеждение. След самостоятелния анализ на доказателствената
съвкупност по делото, въззивният съд приема за
установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния
съд такава.
Относно размера на неизплатените задължения за
издръжка въззивният съд, също като първоинстанционния, се доверява изцяло на заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство счетоводна експертиза, като
намира същата за обективна и пълна.
Правните изводи на първоинстанционния
съд са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона, поради което въззивният съд
не намира основания за приемането на различни такива по същество. Безспорно се
установява, че от обективна страна подсъдимият е осъществил признаците на
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Въззивният
съд споделя изцяло изводите на първостепенния относно субективната страна на
престъплението, като намира, че деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл.
След като е взел предвид, че подсъдимият е заплатил
изцяло дължимите от него издръжки за инкриминирания период в размер на 1520 лв.
преди приключването на съдебното следствие пред първата инстанция, че не са
настъпили други вредни последици в резултат на деянието му, както и че до този
момент спрямо подсъдимия А.М. не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, първоинстанционният съд законосъобразно е признал
подсъдимия за виновен и на основание чл. 183, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК не му е наложил наказание. Оплакванията на прокурора в подадения от
него възивен протест, въз основа на който е
образувано производството по настоящото дело, са неоснователни.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
С оглед гореизложеното съдът прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 12.10.2019 г., постановена по НОХД № 10618/2019 г. по описа на СРС,
НО, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.