Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/26.07.2018 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 19.06.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.
СЛАВОВ в.т.дело № 265 по описа за
2018 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение №
16/08.01.2018год. по т.д. 581/206год.
съдът е признал за установено по отношение на А.Н., че вземането удостоверено
по заповед за незабавно изпълнение № 661/08.02.2016г., издадена по ч.гр.д.
№1197/2016г. по описа на ВРС, 19 с-в, СЕ ДЪЛЖИ като вземане на банка-кредитор
по договор за инвестиционен ипотечен кредит от 18.02.2008г. и допълнително
споразумение от 19.12.2009г, както следва:
Сумата 228
512,71 лв (двеста двадесет и осем хиляди петстотин и дванадесет лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща сбор от разсрочени части от предоставена главница,
формирани от вноски с настъпил падеж от 25.01.11г. до 25.01.16г. по договорен
погасителен план, на осн. чл. 430 ТЗ ведно със законна лихва от подаване на
заявлението 03.02.2016г. до окончателно плащане на тази сума;
Сумата 50 936,92 лв (петдесет
хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки),
представляващи сбор от възнаградителни
лихви с настъпил падеж, формирани от вноски по същия погасителен план начислени
след 03.02.2013 до 25.01.16г, на осн.чл. 430 ТЗ
Сумата
74 158,37 лв (седемдесет и четири хиляди сто петдесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки) представляващи сбор от наказателни лихви с настъпил падеж, начислени
след 03.02.2013 до 25.01.16г, на осн.чл. 92 ЗЗД, по иск, предявен по реда на
чл. 422 ал.1 ГПК от „Обединена Българска
банка“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул."Св. София " №5, представлявано от С В и Р Т срещу А.Т.Н., ЕГН **********
***, подпомагана от трето лице „ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Орешак, общ. Троян обл. Ловеч, ул. Иван Павлов 65,
представлявано от В К.
Отхвърлил е
предявените от „Обединена Българска банка“АД, ЕИК *********, срещу А.Т.Н., ЕГН **********,
подпомагана от трето лице „ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, обективно съединени
претенции на заявител за установяване по отношение на кредитополучател оспорени
изискуеми вземания по същата заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№1197/2016г. по описа на ВРС, 19 с-в, както следва: за горница над 50 936,92лв до 112248,43 лв претендирани като дължима
възнаградителна лихва по вноски преди 03.02.2013г и за горница над 74 158,37лв
до 87722,21 лв за наказателни лихви, начислени като обезщетение за забавено плащане на изискуеми
вноски по главница преди 03.02.2013 г., на осн. чл. 111 б.“ Б“ и „В“ ЗЗД
:Осъдил е А.Т.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на „Обединена Българска
банка“АД, ЕИК *********, да заплати следните суми:
сумата 14066.86 лв, от общо направени
от ищеца разходи за исково производство,
съразмерна на основателна част от претенцията и сумата 13960.34 лв , от
общо включените разноски на заявителя в размер на 16918.37лв в загубила
изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение № 661/08.02.2016г., издадена
по ч.гр.д. №1197/2016г. по описа на ВРС, 19 с-в, съразмерно на основателната
част от заявлението, на осн чл. 78 ал. 1 вр. чл. 81 ГПК: Осъдил е „Обединена
Българска банка“АД, ЕИК *********, да заплати на А.Т.Н., ЕГН **********сумата 2392.70 лв, от общо
направени от ответница разноски, съразмерно на неоснователна част от иска, на
осн чл. 78 ал. 3 ГПК.
Недоволна от решението е останала
ответницата, която го обжалва чрез процесуален представител, в частта с която
искът по чл.422 ГПК е уважен.
Счита решението за недопустимо-като
постановено по недопустим иск, евентуално за
неправилно- поради
незаконосъобразност на същото, по изложени съображения, като се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени,
по изложени съображения.
Относно недопустимостта-Излага
съображения, че видно от издадените две заповеди за изпълнение, същите не се
различават по съдържание, а само по суми, от което следва извод че е налице идентичност
на заповедното производство, а в последствие продължаващото по реда на чл.422 ГПК второ идентично съдебно
производство. За това счита, че предявеният иск е недопустим, като поддържа
изложените в писмения отговор на ИМ основания за недопустимост и се иска
производството по делото да бъде прекратено.
В условиятана евентуалност, се иска предявеният иск да бъде
оставен без уважение, поради цялостното
погасяване по давност на предявеното вземане. Предсрочната изискуемост е възникнала на 25.01.2011год. и от тази дата
тече погасителната давност върху цялото вземане на ищеца. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по
изложени съображения.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмено становище на
същия.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, както и чрез писмени бележки на същия, счита жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач „Вием
инвест“ЕООД с.Орешак, чрез процесуален представител, счита жалбата за
основателна в частта й относно твърдението за недопустимост на производството и
относно погасяване на задължението поради изтекла погасителна давност. В
подкрепа на изразеното становище са представени и писмени бележки.
След като се съобрази с
доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни,
Варненският апелативен съд съобрази следното, относно допустимостта и
правилността на обжалваната част от решението:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, на „Обединена Българска банка“АД,
ЕИК *********, срещу А.Т.Н., ЕГН ********** ***, подпомагана от трето лице
„ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Орешак,
общ. Троян, представлявано от В К като заявител, за установяване по отношение на кредитополучател
оспорени изискуеми вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№1197/2016г. по описа на ВРС, 19 с-в, както следва:
1. за връщане на разсрочени части в
размер на сбор от 228512,71 лева от предоставена главница по ипотечен
кредит от 18.02.2008г, изменен с анекс и
споразумение от 19.12.2009г. формирани като сбор от вноски с настъпил падеж от
25.01.11г. до 25.01.16г. по погасителен план;
2. за плащане на сборно вземане от
112248,43 лв за договорни лихви, начислени като възнаграждение за ползване на
кредита на осн. чл. 5 ал.1 от същия договор(формирани като части от вноски с
настъпил падеж от 25.01.11г. до 25.01.16г. по същия погасителен план);
3. за плащане на сборно вземане от
87722,21 лв за наказателни лихви, начислени като обезщетение за забавено плащане на изискуеми
вноски по главница, на осн. чл. 6 ал.1 от същия договор за период на забавата
от 25.01.11г. до 25.01.16г.
Ищецът
основава претенцията си като кредитор, предоставил на ответницата сумата от 360
000 лева, при условие за учредяване на ипотека по срочен инвестиционен кредит
за строителство на три бр. двуетажни къщи за селски туризъм, сключен на
18.02.2008год. с годишна лихва,
определяема като фиксиран процент 11,25% годишно и уговорена възможност за
банката да променя този размер. Допълнително е било уговорено заплащане на
такси и обезщетение за забавено изплащане на вноски по главница с настъпили
падежи като наказателна лихва в размер 5 пункта над договорения годишен
процент. Понеже длъжникът допуснал забава в плащанията на вноските по
главницата и лихви, считано от падежна дата 25.01.11г. до 25.01.2016г, кредиторът
начислил към задълженията и уговореното обезщетение за забава и поискал
издаване на заповед за изпълнение само за задълженията с настъпил падеж, без да
упражнява отреченото в приключил спор между страните право на предсрочна
изискуемост.
Ответницата,
чрез процесуален представител, оспорва
изцяло предявената претенция. Изразява становище за недопустимост на същата,
предвид приключил друг спор между страните с правно основание чл.422 ГПК. Понеже е обявена предсрочна изискуемост към
25.01.2011г на всички вземания на банката по дози договор, счита, че от този
момент е изтекъл общ погасителен срок от 5 години, евентуално е изтекла кратка
давност от 3 години по всяка от вноските за 2011 и 2012г.
По
възраженията за недопустимост, поддържани и във въззивната жалба:
Възраженията
за недопустимост се свеждат до твърдението за идентичност на предмета на
настоящия съдебен спор с този, приключил
с решение № 115 от 11.01.2016г по т.д. 2427/14г на ВКС, 2 т.о.
По това
възражение, съдът съобрази следното:
За да е
налице идентичност между две съдебни производства, което е предпоставка за
недопустимост на повторно заведеното дело, същите следва да са между едни и
същи страни, както и с един и същ предмет-т.е. да е налицае идентичност по
страни, основание и петитум.
Видно от
материалите по делото, в исковата молба по гр.д.111/12г. на ОС – Ловеч /л.19/, претенцията на банката
кредитор се основава на твърдения за настъпила автоматично предсрочна
изискуемост в хипотеза уговорена в чл. 18 от договора, изключваща уведомяване
на длъжника. Това сезиране е било изцяло съответно и на заявлението, въз основа
на което е била издадена заповед № 792 от 21.10.2011г (л. 112 ), въз основа на
извлечение от сметки за цялия остатъчен размер на предсрочно изискуема главница по сключения
договор за ипотечен кредит/:- главница 296 607,36лв., договорна лихва
25 838,23лв., 1792,06лв. наказателна лихва-и двете за периода
25.01.2011год. до 17.10.2011год./ Именно
така описаното притезание на ищеца е било и отречено с влязлото в сила решение
/т.д. № 2427/2014гог. на ВКС/, като съдът е констатирал липса на елемент от
фактическия състав /поради необявяване на предсрочната изискуемост на длъжника/
на преобразуващо право на банката да лиши длъжника от уговорения срок за
ползване на кредита и да търси като предсрочно изискуема цялата остатъчна по
договора главница със съответните лихви и обезщетения, породени от упражняване
на това право.
При
сравняването на предмета на настоящето производство, с приключилото производство
не се установява твърдяната идентичност. Видно е, че по настоящият
процес ищецът изобщо не твърди предсрочна изискуемост. Ищецът изрично е
посочил, че правото му на предсрочна изискуемост е било отречено с влязло в
сила решение, като е очертал притезанието си като нарушено от длъжника право на
вземания за отделни вноски по погасителен план с настъпили падежи до подаване
на заявлението. Тези вноски са посочени по отделно и в ново извлечение от
сметка към 25.01.2016г., което възпроизвежда именно действащ погасителен план,
незасегнат от отречената вече автоматична предсрочна изискуемост. Изрично в
исковата молба е посочено, че се претендират вноските с настъпил падеж
/25.01.2011год. до 25.01.2016год., включително в общ размер 228 512,71лв.
, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016год.
до окончателното изплащане на задължението, изискуема наказателна лихва за
същия период в размер на 87 722,21лв., договорна лихва в размер на
112 248,43лв. Съдът намира, че така
индивидуализираното процесно притезание не е идентично-понеже както се посочи,
е с различно основание, с отреченото със сила на пресъдено нещо нарушено право
на ищеца. Удостовереното в заповед № 661/08.02.2016г вземане на кредитора не е
идентично с посоченото в заповед № 792 от 21.10.2011г, съответно и предмета на двата
установителни иска не съвпада. Това е
така понеже, както се посочи по-горе, влязлото в сила решение е постановено по
претенция, основаваща се на предсрочна изискуемост на задълженията по договор
за кредит, а настоящето производство се основава на претенции формирани
единствено на вноски с настъпил падеж, които формират и различен размер на
претенцията за заплащане на главници.
Преклудиращата
сила на влязлото в сила решение по иск, не включва преклудиране на непредявени
евентуални основания, които биха могли да породят подобни притезания по същата
сделка. За разлика от ответника, който е длъжен
под заплаха от преклузия, да
изчерпи всички свои възражения по предявения иск, ищецът не е длъжен да предяви
всички основания, които биха го легитимирали евентуално или алтернативно като
кредитор с изискуемо вземане. Конкретно в случая, при първото сезиране на съда
кредиторът се е позовал само на една алтернатива, което е и логично, понеже към
момента на заявлението-17.10.2011год. са падежирани само вноските за периода от
25.01.2011год. до 17.10.2011год., но това не значи, че всички други алтернативи
за него са били отречени, респективно е загубил правата си по тях.
За това съдът
намира, че не са налице пречки за упражняване на правото на иск на ищеца,
поради което настоящия исков процес е допустим и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
За да се
произнесе, съдът като взе в предвид доказателствения материал, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че
страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение-Договор за
ипотечен кредит от 18.02.2008год., Анекс 1 от 18.02.2008год. и споразумение № 2
от 19.12.2009год. по който ищецът в
изпълнение на задълженията си е предоставил на ответницата сумата от 360 000
лева, при условие за учредяване на ипотека. Като кредитополучател по договора,
ответницата Н. е поела задължение да заплаща годишна лихва, определяема като
фиксиран процент 11,25% годишно, с уговорена възможност за банката да променя
този размер. Кредитът е следвало да се издължи на 108 месечни анюитетни вноски
в размер на 5442,04лв. Допълнително е
уговорено заплащане на първоначална такса (1% от разрешения размер) и годишна
такса за управление от 0.1% от ползвания остатък, както и обезщетение за
забавено изплащане на вноски по главница с настъпили падежи като наказателна
лихва в размер 5 пункта над договорения годишен процент.
Няма спор, че
уговореното обезпечение е било учредено от кредитополучателя, а в последствие
ипотекираният имот е бил придобит от третото лице-помагач на 12.08.2010г. с
нот. акт № 144 т. ІІ рег. № 3012 д. 296/10 на нотариус № 337 с район на
действие РС-Троян, с изрично уговаряне на изплащане на цената чрез погасяване
на задълженията по кредита.
Според
неоспореното заключение на ССЕ се установява категорично, че кредитът е бил
предоставен на разположение на ответницата на 20.02.2008 по разплащателнатата
й сметка, от където е бил и усвоен с
преводи и теглене в брой. Вещото лице е съпоставило първоначалния и изменения
след допълнителното споразумение погасителни планове с начислените текущо
задължения на кредитополучателя и е установило, че банката не се е възползвала
от право да променя лихвения процент. Установено е събиране от постъпленията по
сметката на дължимите вноски за части от главница и договорени лихви в размери,
съответни на така действащи планове. Последното плащане, след което липсва
каквото и да е постъпление по разплащателната сметка е от 25.01.2011г, когато е
внесена недостатъчна сума, отнесена към намаляване на лихвата за януари 2011г.
Според заключението, уговореният лихвен процент от 11,25% не е променян. Според
заключението, падежираните задължения към 25.01.2016год. включват: просрочена
главница-228 512,71лв. /от 36-та до 96-та вноски/: /Непадежираната
главница е 68 094,65лв./, просрочени договорни лихви-112 245,43лв.,
наказателни лихви върху проср. главница с 16,35%-87 481,51лв. Установените
от вещото лице размери на дължимите суми изцяло съответстват на обявените в
извлечението от банковата сметка, послужило за издаване на спорната заповед.
При тези
факти съдът съобразява следното:
С оглед целта
на кредитирането /за строителство, свързано с търговска дейност/, към процесния
договор не могат да бъдат прилагани правилата за защита на кредитополучателя
като потребител. Освен това, ипотечните кредити (какъвто е процесния) са
изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл. 3 ал.5 т.1
ЗПКотм.), а общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне се
прилага само, ако кредитополучателя ползва банковата услуга, която не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност( § 13 т.1 от
ЗЗП). Селският туризъм обаче има такъв характер. За това съдът приема за
валидни и обвързващи страните постигнатите между тях уговорки за размера на
предоставения кредит, сроковете за изплащането му на вноски и
лихвения процент(останал непроменен за целия срок на изпълнение) и
гратисния период при преструктурирането, съответно и уговореното обезщетение за
забава на коя да е част от вноските в размер на наказателната лихва.
Съдът приема
за валидни и обвързващи страните постигнатите между тях уговорки за размера на
предоставения кредит, сроковете за изплащането му на вноски и
лихвения процент(останал непроменен за целия срок на изпълнение) и
гратисния период при преструктурирането, съответно и уговореното обезщетение за
забава на коя да е част от вноските в размер на наказателната лихва.
Ответницата е
възразила за заместването й в целия дълг от приобретателя на ипотекирания имот,
като в подкрепа на възражението е представен н.а. за покупко-продажба на
недвижимия имот, върху който е учредена ипотека като обезпечение на договора за
кредит. По делото не се доказа сключване на такъв договор с кредитора. В
представения от ответницата нотариален акт купувачът е поел задължение да
привежда договорената цена на имота от 350 000лв. да бъде превеждана по
сметка на ОББ АД, съобразно погасителния план, но това означава само встъпване
на други задължени лица, но не и освобождаването на кредитополучателя Н. от
задължението да връща вече усвоения кредит. Това е така, понеже не е
представено, а и не се твърди изрично дадено съгласие от кредитора, за
заместване на ответницата от третото лице помагач-приоберател на имота, каквото
е изискването на чл. 102 ЗЗД. За това следва да се направи извод, че
ответницата не е заместена като длъжник в сключения договор за кредит с ОББ АД.
Няма спор
между страните относно възникването на
правоотношението по банковия кредит и съпътстващите го сделки по обезпечаването
му с ипотека, както следва: Ищецът (търговска банка) предоставил на
ответницата сумата от 360 000 лева, при условие за учредяване на ипотека, като
срочен инвестиционен кредит за строителство на недвижим имот със стопанско
предназначение (къщи за селски туризъм) със съдържанието, обективирано в
договора от 18.02.2008г.(л. 5-10). Като кредитополучател Н. е поела задължение
да заплаща годишна лихва, определяема като фиксиран процент 11,25% годишно, с
уговорена възможност за банката да променя този размер. Допълнително е уговорено
заплащане на първоначална такса (1% от разрешения размер) и годишна такса за
управление от 0.1% от ползвания остатък, както и обезщетение за забавено
изплащане на вноски по главница с настъпили падежи като наказателна лихва в
размер 5 пункта над договорения годишен процент. Изменението на клауза от
договора с анекс №1 (без дата) засяга само уговорката за хипотези, пораждащи
предсрочна изискуемост и няма отношение към спорния предмет. Без да се засягат
първоначалните уговорки за падежите (на 25 число на месеца) и общия брой на
вноските (108 месечни анюитета, считано от 25.03.2008г), с допълнителното
споразумение от 19.12.2009г обаче са променени размерите на вноските, поради
предоставено облекчение за периода от 25.12.2009 – 25.05.2010г., в които се начисляват
само текущите лихви, а съответните части от главницата се отсрочват и се
разпределят в остатъчни 57 месечни анюитетни вноски в размер на по 5777лв,
считано от 25.06.10г, като с тази сума е следвало да се покриват части от
главница, текущата лихва и част от годишната такса, а извън вноските остават
дължими застрахователни премии по уговорени застраховки в полза на кредитора.
Няма спор, че
уговореното обезпечение е било учредено от кредитополучателя, а в последствие
ипотекираният имот е бил придобит от помагача на 12.08.2010г. с нот. акт № ХХХ
т. ХХ рег. № ХХХХ д. ХХХ/ХХ на нотариус № 337 с район на действие РС-Троян с
изрично уговаряне на изплащане на цената чрез погасяване на задълженията по
кредита.
От
заключението на назначения от съда експерт се установява категорично, че
кредитът е бил предоставен на разположение на ответницата на 20.02.2008 по
разплащателнатата й сметка, от където е
бил и усвоен с преводи и теглене в брой. Вещото лице е съпоставило първоначалния
и изменения след допълнителното споразумение погасителни планове с начислените
текущо задължения на кредитополучателя и е установило, че банката не се е
възползвала от право да променя лихвения процент. Установено е събиране от
постъпленията по сметката на дължимите вноски за части от главница и договорени
лихви в размери, съответни на така действащи планове. Последното плащане, след
което липсва каквото и да е постъпление по разплащателната сметка е от
25.01.2011г, когато е внесена недостатъчна сума, отнесена към намаляване на
лихвата за януари 2011г. Установените от вещото лице размери на дължимите суми
изцяло съответстват на обявените в извлечението от банковата сметка, послужило
за издаване на спорната заповед, като същите не се оспорват от страните.
При
разглеждане на валидно направените възражения, поддържани и с въззивната жалба,
за погасяване на задълженията поради изтекла давност съдът намира следното:
Съобразно чл.
422 ал. 1 ГПК, искът се смята за предявен от датата на заявлението-т.е
последиците от предявяване на един иск относно прекъсване и спиране на
давността се проявяват от момента на заявлението. В процесния случай, давността
за предявеното притезание на вноски с настъпили падежи( главници и лихви) и
обезщетение за забава (наказателна лихва) се прекъсва и спира да тече от датата
на заявлението- 03.02.2016г.
Предходното
заявление не се е отразило на облигационното правоотношение, тъй като искът на
заявителят е бил отхвърлен. За това съдът намира, че давността за спорното
вземане не е била нито спирана, нито прекъсвана до 03.02.2016г.
Становището
на ответната страна за отчитане на начало на давностен срок от 25.01.2011г.,
когато според страната кредитът е станал предсрочно изискуем, съдът намира за необоснован.
Както се
посочи, с влязло в сила съдебно решение е отречена предсрочната изискуемост в
предходния процес, за това в отношенията
между страните условията на договора са останали непроменени. Или, непроменени
са останали крайния срок за връщане на главницата и изпълнение на задължението
за заплащане на договорените лихви не е променен. Съответно и позоваването на
изтичане на петгодишен общ давностен срок за цялата претенция е неоснователно.
Евентуалното
си възражение ответника и помагача му се
основават на доводи за периодичен характер на задълженията за връщане на вноски
по погасителен план, респективно за погасяването им с изтичане на 3-годишна
давност. Съдът не споделя тази теза.
Според
задължително тълкуване на чл.111, б.”в”
ЗЗД, за да имат характер на периодични плащания, задълженията с падежи, настъпващи през предварително
определени интервали, следва да имат относителна самостоятелност и повтарящ се
характер.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответницата е да
внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на банката. За да прецени коя
погасителна давност е приложима при
вземания, възникнали от неизпълнение на договори за кредит, а именно-дали
общата погасителна давност, или тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД,
съдът съобрази следното: За да даде отговор на така поставения въпрос, съдът се
съобрази със задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.
о., ГК/, според която при
договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност, която в конкретния случай не е изтекла.
Относно претенциите за договорна и
наказателна лихва: Вземането за лихви изрично е посочено в чл.111 б.в ЗЗД. За
това и относно претендираните договорни и наказателни лихви следва да се
приложи тригодишната погасителна давност.
Предвид
направения извод, съдът отчита, че начислените до 03.02.2013г вземания за лихви
са погасени, като тази давност е прекъсната с подаване на заявлението по
оспорената процесна заповед за всички вноски след 25.02.2013г , които са
останали дължими.
Предвид
изложеното, съдът възприема като съответен на притезанието на кредитора третия
вариант на заключението на вещото лице, според който са остойностени размерите
на всички падежирали вноски за главница (от 36 до 96-та разсрочена месечна
вноска по плана) , които са в общ размер от 288 512.71лв. Непогасените по
давност вземания за договорени възнаградителни и наказателни лихви, начислени
по месечни вноски след 03.02.2013г( от 61 до 96 -та разсрочена месечна вноска
по плана) са съответно сумата от 50 936,92лв и сумата 74 158,37лв. В тези размери заявените от
кредитора претенции може да се приемат за установени.
Предвид
изложеното, съдебния състав намира за доказан иска по чл.422 ГПК в уважените от
първоинстанционния съд размери, а именно:- че ответницата А.Т.Н. ДЪЛЖИ на
ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА ” АД, следните суми по договор за
кредит сключен на 18.02.2008год.: Падежирали
вноски за главница (от 36 до 96-та в общ размер от 288 512.71лв: Вземания
за договорени възнаградителни и наказателни лихви, начислени по месечни вноски
след 03.02.2013г( от 61 до 96 -та разсрочена месечна вноска по плана) са
съответно сумата от 50 936,92лв и сумата
74 158,37лв.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение,
същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към
мотивите на окръжния съд, които споделя.
Разноски
пред настоящата инстанция: С оглед неоснователността на въззивната жалба, в
полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените разноски пред
въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция въззиваемата страна е
защитавана от юрисконсулт, поради което и с оглед характера и сложността на
делото, следва да бъдат присъдени разноски в размер от 450лв., на основание чл.78
ал.1 ГПК.
С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 16/08.01.2018 год., постановено
по т.д.№ 581/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско
отделение.
Решението е постановено при участието
на „ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Орешак, общ. Троян обл. Ловеч, ул. Иван Павлов 65, представлявано от В К, като
трето лице помагач на ответницата А.Т.Н..
ОСЪЖДА А.Т.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Обединена Българска банка“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Св. София " №5,
представлявано от С В и Р Т да сумата от 450 лв. представляваща сторените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.