Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7815
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7815/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №79322 от 30.04.2020 г постановено по гр.д.№48266/19 г на СРС , 40 състав ; в частта , с
която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Х.Д. *** дължи разликата над 1225,11 лева до предявения размер от 1922,09 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2016 г – м.04.2018 г ; за апартамент №60 в гр.София ул.******, ведно
със законната лихва от 25.04.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата
над 200,40 лева до предявения размер от 313,13 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 14.09.2016 г – 17.04.2019 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.05.2019 г по
ч.гр.д.№23818/2019 г на СРС , 40 състав.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за главницата за топлинна енергия са
издадени общи фактури от 31.07.2016 г . Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2014 г/
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен
срок от изтичане на периода , за който се отнасят т.е. до края на тещущия месец
следващ месеца на издаването . Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г , в сила от
12.08.2016 г / купувачите са длъжни да плащат месечните суми в 45-дневен
срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Сумите по общата фактура
от 31.07.2016 г стават изискуеми на 15.09.2016 г и не са погасени по давност .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Третото
лице “Б.”
ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 18.05.2020 г и е обжалвано в срок на 28.05.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 25.04.2019 г , поради което погасени в
3-годишна погасителна давност са всички вземания на ищеца с падеж преди
25.04.2016 г т.е. до м.02.2016 г . Издаването на обща фактура не променя
падежа на месечните вноски . Поради частично погасяване на вземанията за
главница частично са погасени и вземанията за лихви за забава .
Решението на
СРС е правилно като краен резултат .
Мотивите на СРС не са съобразени с това , че за
периода до 11.08.2016 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според
чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни
за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца .
Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в
който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени
доказателства , че ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния
ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
25.04.2019 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК прекъснала
давността за вземанията за периода до
м.03.2016 г , а вземанията до м.02.2016 г са погасени по давност . Издаването
на обща фактура не променя падежа на месечните вноски .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
потвърди в обжалваната част .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№79322 от 30.04.2020
г постановено по гр.д.№48266/19 г на СРС , 40 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД ***
с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Х.Д. *** дължи разликата над 1225,11 лева до предявения размер от 1922,09 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2016 г – м.04.2018 г ; за апартамент №60 в гр.София ул.******, ведно
със законната лихва от 25.04.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата
над 200,40 лева до предявения размер от 313,13 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 14.09.2016 г – 17.04.2019 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.05.2019 г по
ч.гр.д.№23818/2019 г на СРС , 40 състав.
Решението е постановено при участието
на “Б.”
ООД *** като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.