№ 2333
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509954 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна и частна
жалби от Д.М. срещу Решение 20274844 от 12.12.2020, постановено по гр. д. №
50633/2019г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в и Разпореждане от 14.04.2021г.
по същото дело.
Решението се обжалва, в частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2011-30.04.2013г. в размер на 832,26 лева и
цена за услугата „дялово разпределение“ в размер на 15,30 лева и лихви от заявлението
по чл. 410 ГПК.
В отхвърлителните си части, като необжалвано от ищеца решението е влязло в
сила.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради липса
на доказателства за собственост и поради неправилно прилагане на института на
погасителната давност. Сочи, че отговорна за задълженията за процесния период е
бившата му съпруга, на която с бракоразводното решение от 22.03.2010г. било
предоставено ползването на топлоснабдения имот. Посочва, че по други дела за имота
водени от ищеца срещу бившата му съпруга е признато, че само тя дължи цената на ТЕ
1
доставена в имота след развода им.
Посочва, че имало и друго дело срещу него от ищеца пак за период след развода
по което издадената заповед за изпълнение била обезсилена. Позовава се на давност,
както и на липса на доказателства за реално ползване на ТЕ-липсвали фактури, които
да я удостоверяват. Сочи и решение на ВАС по адм.д. 1372/2016г, като основание за
недължимост на сумите предмет на делото.
Частната жалба е срещу отказ на СРС да разгледа молба за допълване на
решението с присъждане на разноски на жалбоподателя за заповедното дело, както и
срещу отказ да обезсили издадената заповед за изпълнение.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От доказателствата по делото (нотариални актове за покупка на процесния
имот и съдебно решение за развод) се установява, че ответника и бившата му съпруга
са придобили имота в режим на СИО, като през 2010г. с бракоразводното решение
ползването на имота, който е бил семейно жилище се предоставя на бившата му
съпруга.
От подадената молба-декларация от 14.12.2011г. се установява, че
жалбоподателя е поискал откриване на партида на негово име за този имот при
приложимите ОУ на ищеца. От представените от ТЛП изравнителни сметки за имота
се установява, че партидата е на името на ответника. Съгласно ТР 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т. 1 страна по договор с топлопреносното дружество може да бъде и трето за
собствеността върху имота лице, като е разяснено и че бившият съпруг на който е
предоставено ползване може да сключи договор с ищеца за целият имот. След като
това е възможно за бившия съпруг на когото се предоставя ползването, то е възможно и
за онзи съпруг на който не е било предоставено ползването на имота- касае се за
договорна свобода, както е посочил и ВКС в тълкувателното решение.
Според СГС с депозиране на молба декларация за откриване на негово име на
партида за целия имот при приложимите ОУ на ищеца ответника в съответствие с
принципа на договорната свобода е сключил с ищеца писмен договор и е станал
клиент на ищеца за цялата потребена в този имот ТЕ за процесния период. Посочените
от ответника дела не са приложени по делото, но обезсилване на една заповед за
изпълнение поради непредявяване на иск не означава, че ищецът няма право да
предяви впоследствие иск, а и не е твърдяно гр.д. 69902/2014г да е било за същият
период и суми като настоящото дело. Твърдението е, че било за аналогичен (тоест след
развода) период.
2
Ответника е представил по настоящото дело споразумение между ищеца и
бившата съпруга на ответника, от което се установява, че соченото в жалбата гр.д.
27934/2015г е за период различен от този по настоящото дело и следователно е
ирелевантно. Отделно становището на състав на СРС относно отговорността за
ползвана в бивше семейно жилище ТЕ не може да обвърже настоящият състав.
Доколкото молбата декларация е от м.12.2011г. за целият имот, то от началото
на периода по исковата молба м.02.2011г. и до м.11.2011г. ответника отговаря само за
половината от сумата за целия имот съобразно делът си в прекратената СИО (1/2)
съгласно посоченото по горе ТР на ВКС.
По отношение на размера на дължимите суми СГС взема предвид, че сумите за
периода от м.02.2011г. до м. 04.2011г. са погасени по давност (както е приел и СРС),
тъй като съгласно приложимите ОУ от 2008г. стават изискуеми с изтичане на 30
дневен срок, който тече от изтичане на периода за който се отнасят. Тоест за
м.02.2011г. вземането е станало изискуемо на 30.03.2011г., а за м.03.2011г. е станало
изискуемо 30.04.2011г., а за м.05.2011г. е станало изискуемо на 30.05.2011г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 14.06.2014г, тоест след изтичане на
тригодишната давност, течаща от изискуемостта на вземанията.
Следва да се отбележи, че след като е спазен срока за предявяване на иска по чл.
415 ГПК, то на основание чл. 422 давността е прекъсната с подаване на заявлението и
без значение за погасителната давност периода от подаване на заявлението до
произнасянето на СГС по частната жалба на ответника, с което произнасяне е прието,
че възражението му по чл. 414 ГПК е в срок.
За периода от 01.05.2011г. до 30.11.2012г. видно от изравнителната сметка на л.
67 от делото на СРС (неоспорена) е ползвана само ТЕ за БГВ, която е на обща стойност
от 522,19 лева от която половината е припадаща се част на ответника или 261,09 лева.
За периода 01.12.2011г. до края на процесния период също е ползвана само ТЕ
за БГВ на обща стойност според изравнителните сметки на л. 66 и л. 68 е 1086,37 лева.
Общо за периода ответника дължи 1347,46 лева за цена на ТЕ. СРС е приел, че
бившите съпрузи отговарят разделно до ½ за този имот, което е неправилно с оглед на
посочената по-горе молба декларация относима към част от целия процесен период.
Като резултат е присъдил по-малка сума от реално дължимата от ответника, но поради
липсата на жалба от ищеца и забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК не може да се
ревизира и ще следва да се потвърди.
По отношение на иска за цена на услугата „дялово разпределение“ в жалбата
няма конкретни оплаквания, предвид което и СГС не може служебно да го ревизира и
следва също да го потвърди.
По частната жалба срещу Разпореждане 20097527/14.04.2021г., в частта му с
3
която е оставена без разглеждане молба на ответника за допълване по реда на чл.
248 ГПК на решението с присъждане в полза на ответника на разноски от 266,35
лева заплатен адвокатски хонорар по заповедното дело: Частната жалба е
основателна в тази си част. Искането за присъждане на разноски за заповедното дело е
направено с отговора на исковата молба и по него няма изобщо произнасяне. В тази
хипотеза съгласно т. 8 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък на
разноските не е пречка за разглеждане по същество на молбата за допълване на
решението в частта по разноските. Ето защо в тази му част това разпореждане подлежи
на отмяна, а след връщане на делото в СРС, последният ще следва да се произнесе по
молбата на ответника с вх.25021740/08.02.2021г.
В останалата си част (срещу посоченото разпореждане, в частта с която е
отхвърлена молбата за обезсилване на заповедта и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист) частната жалба е неоснователна. По в.ч.гр.д. 11633/2018г. на СГС е
отменено само разпореждане на СРС, с което е оставено без разглеждане като
просрочено подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Не е отменяно разпореждането от
2015г. за издаване на изпълнителен лист, срещу което и не е подавана частна жалба.
При това положение няма как да бъде обезсилен изпълнителния лист. Самата заповед
за изпълнение подлежи на обезсилване само в хипотезите подробно разяснени с т. 3б
от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, между които процесната не попада.
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемото дружество,
което претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 50,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20274844 от 12.12.2020, постановено по гр. д. №
50633/2019г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ Разпореждане 20097527/14.04.2021г, в частта му с която е оставена
без разглеждане молба вх. 25021740/08.02.2021г. на Д.М. за допълване по реда на
чл. 248 ГПК на решението с присъждане в полза на ответника на разноски от 266,35
лева за заплатен адвокатски хонорар по ч.гр.д. 32739/2014г. на СРС.
Връща делото на СРС за произнасяне по съществото на молбата.
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО в останала обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК
******* 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5