РЕШЕНИЕ
№ 2614
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110132981 по описа за 2022 година
Образувано е по постъпила искова молба от Б. Н. Н. срещу „Финанси Център“
ООД.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1
ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 11.3 от договор за паричен потребителски
кредит № F9005387, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в
условията на последващо обективно кумулативно евентуално съединяване с
първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 175,60 лева,
представляваща непогасена главница по процесния договор за паричен потребителски
кредит, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,66 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
16.02.2023 г., съдът е прекратил производството по предявен насрещен иск за
договорна лихва за сумата от 3,66 лв. и за периода 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г.
По предявения главен иск:
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че на 31.08.2021 г. сключил с ответното дружество
„Финанси Център“ ООД договор за потребителски кредит № F9005387. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., срещу
задължение да върне на кредитодателя сума в общ размер на 442,13 лв. на 13
двуседмични вноски. Размерът на погасителната вноска бил уговорен на 34,01 лева,
годишният лихвен процент бил в размер на 38,02 %, а размерът на ГПР - 39,70 %.
Между страните било уговорено, че в 7-дневен срок от сключването на договора
1
кредитополучателят се задължава да представи на финансовата институция някоя от
следните гаранции по изпълнение на задължението: банкова гаранция, издадена от
търговска банка на стойност не по-малко от 442,13 лева или застрахователна полица за
сключена в полза на финансовата институция застраховка срещу риск от неизпълнение
на договора. В т. 11.3 от договора било уговорено, че ако потребителят не предостави
исканите обезпечения /гаранции/, същият дължи неустойка в размер на 269,75 лева,
която следва да бъде изплатена на части, заедно с всяка погасителна вноска. Още с
подписването на договора неустойката била начислена и включена в погасителния
план, независимо, че бил предвиден 7-дневен срок за изпълнение на задължението на
потребителя. Месечната погасителна вноска била променена на 54,76 лева вместо
34,01 лева, а общата сума, която следвало да върне - в размер от 711,88 лева. Счита, че
клаузата на чл. 11.3 от договора за кредит, с която е предвидена неустойката за
непредоставяне на обезпечение, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като посочената клауза води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора и до злепоставяне на интересите на ищцата, противоречи на
принципа на добросъвестността при договаряне и на справедливостта, излиза извън
присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди също, че клаузата, с която е уговорена неустойка е необосновано висока и
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което
посочва, че е неравноправна. Намира, че уговорената неустойка е прекомерно висока,
поради което се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което
основание също следва да се приеме за нищожна. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли съда да прогласи нищожността на чл. 11.3 от договора,
която клауза предвижда заплащане на неустойка в размер на сумата от 269,75 лева.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
оспорваната клауза на т. 11.3 от договора за потребителски кредит отговаря на
изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че
уговорената неустойка цели да санкционира заемателя за виновно неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение. Излага, че непредставянето на
обезпечение води до претърпяването на вреди за кредитора, тъй като не е в състояние
да предвиди дали отпуснатият заем ще бъде върнат. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
По насрещните искове:
Ищецът по насрещните искове „Финанси Център“ ООД твърди, че ответникът Б.
Н. не е погасил дължимата от него главница в пълен размер. Сочи, че по договора за
кредит настъпила предсрочна изискуемост на 09.02.2022 г. по силата на т. 32.1 от
договора поради просрочие в плащането от потребителя с повече от 90 дни.
Последното плащане било извършено на 25.07.2022 г. Сочи, че по кредита били
начислени допълнително глоби в размер на 70 лева, законна лихва в размер на 15,58
лева, 300 лева адвокатски хонорар и 25 лева съдебни такси. Твърди, че понастоящем от
дължимата главница е погасена сума в размер на 244,40 лева, като е налице непогасена
сума в размер на 175,60 лева, както и лихва за забава в размер на 3,66 лева за периода
от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г., за които суми моли ответникът да бъде осъден да му
заплати. Претендира законна лихва върху главницата от депозирането на насрещната
искова молба до погасяването, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск Б. Н. оспорва основателността на предявените
насрещни искове. Сочи, че след депозиране на исковата молба, на 27.07.2022 г. е
заплатил дължимите към ответника суми. Оспорва валидността на допълнително
2
начислените суми за глоба. Сочи, че не е използвал услугите на адвокат, за да бъде
начислено адв. възнаграждение, както и че между страните не е водено друго съдебно
производство, за да бъде начислена сума за съдебна такса. Оспорва и твърдението за
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, като сочи, че е следвало да бъде
надлежно поканен и уведомен за това от кредитора. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.12.2022 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.02.2023 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит
F9005387/31.08.2021 г., по който ищецът е получил заемната сума; 2) в договора за
кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение и 3) че
ответникът е извършил 4 плащания в размер на по 55 лв. всяко от тях на 24.09.21 г.,
04.10.21 г., 22.10.21 г. и 31.10.21 г. и едно плащане от 700 лв. на 29.07.22 г. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен
факт за доказано.
Отделените като безспорни факти се установяват и от приетите по делото
доказателства. По делото е представено копие от договор за потребителски кредит №
F9005387, сключен между „Финанси Център” ООД, като кредитор, и Б. Н. Н., като
кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 400 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя с 13 броя равни погасителни вноски. Посочено е в договора, че
срока на кредита е 26 седмици.
С т. 11 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава в 7-дневен
срок от подписване на договора да предостави на финансовата институция-
кредитодател някоя от следните гаранции, относно изпълнение на задълженията на
длъжника по договора – банкова гаранция, издадена от търговска банка със седалище в
Република България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща
всички плащания по договора за сума не по-малка от 442,13 лв. или застрахователна
полица за сключена в полза на финансова институция договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск за неизпълнение на финансовите задължения по договор от
страна на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа валидна
застраховка за срока на договора. Съгласно т. 11.3 от договора е уговорено, че в случай
че кредитополучателят не изпълни задължението си по т.11, същият дължи на
финансовата институция неустойка в размер на 269,75 лв., която се заплаща на части,
заедно със всяка от погасителните вноски съгласно посочен погасителен план.
В т.11.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват дължимата
неустойка по този договор да бъде намалена с размера на две погасителни вноски, в
случай, че са налице кумулативно следните условия: кредитополучателят ползва
главница по този паричен заем в някой от следните размери 400 лв., 600 лв., 800 лв.,
1000 лв., 1500 лв. и 2000 лв., начинът на погасяване на всички дължими суми е 13
двуседмични погасителни вноски, кредитополучателят няма забава в заплащане на
която и да е от вноските повече от 10 дни, кредитополучателя е заплатил в срок 11
погасителни вноски по договора за паричен заем. Посочено е в клаузата на т. 11.8, че в
случай на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, отпада разсроченото
плащане на неустойката и кредитополучателят следва да заплати незабавно цялата
непогасена сума по договора.
В т. 32 от договора е уговорено, че при просрочие на част или цяла погасителна
3
вноска кредитополучателят дължи обезщетение за сторени административни разходи в
размер на 15 лв. за всеки 30-дневен период на забава, но не повече от 70 лв. за целия
срок на кредита. В т.35 от процесния договор е посочено, че при обявяване на договора
за кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на длъжника
последният дължи месечна неустойка в размер на 4% върху кредитираната сума
месечно до цялостно погасяване на задължението по договора, но не повече от 50% от
кредитираната сума. Посочено е също така, че неустойките за отделните видове
неизпълнение могат да се кумулират (т.36). Към договора за кредит е представено
приложение № 1, в което са посочени размерите на всяка една погасителна вноска и
падежна дата за заплащане на вноската.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По главния иск по чл.26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит от 31.08.2021 г., в който е уговорена
клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение /гаранция/ на
кредита в твърдения размер, която договорна клаузa противоречи на добрите нрави и е
уговорена в прекомерно висок размер.
На първо място, между страните по делото е безспорно, че представеният по
делото договор за потребителски кредит № F9005387, сключен между „Финанси
Център” ООД, като кредитодател, и Б. Н. Н., като кредитополучател, е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Размерът на неустойката е 67,43% от размера на
предоставената в заем парична сума. В този смисъл посочената клауза не отговаря на
изискванията за добросъвестност, тъй като води до значителни задължения в тежест на
длъжника, независимо от изпълнението или неизпълнението на задълженията за
връщане на предоставената в заем парична сума и в този смисъл цитираната клауза
създава значително неравновесие в правата на кредитодателя и кредитополучателя.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежащата на връщане сума. Поради това и на основание чл. 143, т. 5 и т. 15 ЗЗП
посочената неустойка се явява неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за
заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по т. 11.3 от
договора въвежда като предпоставка за възникването на неустоечно задължение за
4
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на
точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е 2/3 от размера на
отпуснатия заем – 269,75 лв. Следователно задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя при неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за
заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно. Не се установява също така кредиторът да търпи вреди при
неизпълнение на договорното задължение на длъжника да предостави обезпечение. В
т.11.6 от процесния договор за кредит е посочено, че длъжникът ще дължи неустойка,
макар и в редуциран размер, дори в случай, че изпълни изцяло договорното си
задължение за връщане на предоставената в заем сума, заедно със всички други
дължими по договора парични задължения. Поради това съдът намира, че неустойката
не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. В случая неустойката не
само не обезпечава кредитора срещу договорно неизпълнение на главното задължение
по договора за потребителски кредит – връщане на предоставената в заем парична
сума заедно с договорна лихва, но и прави вероятно неизпълнението на това
задължение, тъй като създава за длъжника допълнителни парични задължения, които
ще се погасят преди главното задължение при частично плащане от страна на
кредитополучателя (арг. от чл. 76, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 3 ЗПК и т.20 от договора
за кредит). По този начин неустойката по т.11.3. от процесния договор за кредит
противоречи на принципи на европейското потребителско право, сред които е и
принципът за предотвратяване изпадането на длъжника по договор за потребителски
кредит в състояние на свръхзадлъжнялост и засилена защита на потребителите от
неравноправни клаузи. Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка
по т. 11.3 от договора, дължима при неизпълнение на задължението на заемателя да
предостави обезпечение по договора, излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и представлява неравноправна клауза в
потребителски договор, поради което е нищожна.
С оглед на това настоящият състав намира за основателен предявеният иск за
нищожност на клаузата за неустойка поради неизпълнение на задълженията по т.11 от
договора, тъй като неустойката е договорена във вреда потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка,
като по този начин оскъпява цената на заема, поради което се явява неравноправна
клауза в потребителски договор и като такава е нищожна.
По насрещния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК:
Ищецът по насрещния иск „Финанси център“ООД претендира от Б. Н. Н.
заплащането на сумата от 175,60 лева, представляваща непогасена част от главницата
по договора за потребителски кредит.
Както се посочи по-горе, с протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 16.02.2023 г., съдът е прекратил производството по предявен
насрещен иск за договорна лихва за сумата от 3,66 лв. и за периода 26.09.2019 г. до
29.05.2021 г.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника по насрещния иск е възникнало облигационно
отношение по договор за кредит, по силата на който за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума, а в тежест на ответника е да
5
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е установено възникването на облигационно отношение по договор за
потребителски кредит.
Посочи се освен това, че е безспорно между страните, че ответникът е извършил
по договора за кредит 4 плащания в размер на по 55 лв. всяко едно от тях на 24.09.2021
г., на 04.10.2021 г., на 22.10.2021 г. и на 31.10.2021 г., както и едно плащане от 700 лв.
на 29.07.2022 г. Признанието на тези факти е направено с уточнителната молба с вх. №
15438/20.01.2023 г., депозирана от „Финанси център“ ООД.
Съдът достигна до извод, че клаузата за неустойка за непредоставяне на
обезпечение по договора, е нищожна, поради което потребителят не дължи заплащане
на сумите по тази клауза. Съдът намира и клаузите за обезщетение за сторените
административни разходи по т. 32 от договора и клаузата за месечна неустойка в
размер на 4% върху кредитираната сума, посочена в т. 35 от договора, за нищожни.
Макар и непосочени в исковата молба, посочените суми се отразяват при плащане на
сумите по договора за потребителски кредит и размерът на претендираната главница се
определя съобразно реда на погасяване по договора за заем, в това число и относно
таксите за събиране на вземането, неустойката за непредоставяне на обезпечение и
административните разходи по събиране. Видно от представения погасителен план към
договора за кредит, неустойката по т. 11.3 от договора е разсрочена на отделни вноски,
чийто падеж настъпва на същата дата, на която стават изискуеми и погасителните
вноски по кредита и се добавя към тях, при което месечната погасителна вноска с
включена в нея неустойка се дължи в увеличен размер от 54,76 лв., поради което при
недължимост на неустойката кредитополучателят би дължал вноска в по-нисък размер
от 34,01 лв. на месец, което се отразява на размера на погасяваните суми с направените
частични плащания от ответника, изпадането на длъжника в забава, начисляването на
лихви за забава и в крайна сметка – на цялостния размер на дължимите суми. Съгласно
т. 20 от процесния договор за потребителски кредит частично плащане погасява първо
наказателната лихва, след това неустойката за неизпълнение на договора, после
договорната лихва, след това просрочената главница и накрая редовната главница,
поради което въпросът за нищожността на посочените вземания на кредитора е от
значение за размера на погасените с частичното плащане суми и съответно – и за
размера на претендираните в настоящото производство размер на главницата и
договорната лихва.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на административни разходи по
събирането на кредита, наречена от ищеца по насрещния иск „глоба“ /така напр.
уточнителна молба от 20.01.2023 г. и предвидена в т. 32 от договора за кредит, е
нищожна. Посочената „глоба“ по своята правна същност представлява неустойка за
неизпълнение на договора и обезщетява кредитора за претърпени вреди под формата на
сторени разходи, вследствие на забавата на длъжника да изпълни своите договорни
задължения по заплащане на вноска по кредита на падежната дата. Неизпълнението на
парично задължение на падежа винаги е забавено по аргумент на чл. 81, ал. 2, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, поради което и посочената неустойка е мораторна. За обезщетяване на
вредите от забавата по договора обаче освен посочената неустойка е уговорена и
неустойка върху цялостната предоставена в кредит сума в размер на 4% на месец, а се
дължи и законна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД, която също обезщетява
вредите от неизпълнението. Кумулирането на неустойки за неизпълнение със законна
лихва за забава само по себе си не прави неустойките нищожни, тъй като за вредите в
размер, надвишаващ законната лихва за забава кредиторът съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 2
ЗЗД може да претендира обезщетение по общите правила, а съгласно правилото на чл.
92 ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е необходимо те да се
6
доказват, като неустойката също така може да има и наказателен характер. Доколкото в
процесния случай обаче се касае за договор за потребителски кредит, приложение
следва да намерят разпоредбите на чл. 143 ЗЗПотр. и на Закона за потребителския
кредит. Съгласно разпоредбите на чл. 10а и на чл. 33, ал. 2 ЗПК, които са приложими
в случая, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надвишава законната лихва. Доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК се съдържа в
специален закон, уреждащ отношенията при предоставяне на потребителски кредит
между търговец и потребител, последната се явява специална на чл. 86, ал. 1, изр. 2
ЗЗД и поради това дерогира приложението на последната въз основа на принципа lex
specialis derogat legi generalis. Поради това следва да се приеме, че при договор за
потребителски кредит е забранено кумулирането на законна лихва за забава и
неустойка за забава, като кредиторът при неизпълнение на падежната дата от страна на
длъжника може да претендира единствено законна лихва за забава, без да може да
търси обезщетение за вредите над този размер. Същото се отнася и за неустойката
върху предсрочно изискуемата сума по т.35 от договора. Нарушението на посочената
имплицитна забрана с клаузи от договор води до нищожността на тези клаузи поради
нарушение на закона и за тях съдът следи служебно. Заедно с това, както вече беше
посочено, извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се
предоставя на потребителя, а скрита неустойка. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси , която дейност е
свързана с управлението на кредита. При така възприето съдът приема, че уговарянето
на тези такси е в нарушение и на чл. 10а от ЗПК. С оглед гореизложеното съдът
приема, че клаузи по договора за потребителския кредит, уговарящи при забава за
изпълнение на задължения от потребител по договор за потребителски
кредит кредитополучателят да дължи плащане на такси и разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, противоречат на императивните разпоредби на
чл. 10а и на чл. 33 от ЗПК, поради което и са нищожни.
Съдът намира за нищожна и клаузата на т. 32.1 от процесния договор за
потребителски кредит за настъпване на предсрочна изискуемост без връчване на
уведомление до длъжника. Налице е константа съдебна практика, включително
задължителната такава по т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че когато, както е
и в процесния случай, в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост
при настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от Закон за кредитните институции, кредиторът следва да е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като кредиторът уведоми длъжника с
конкретно изявление за предсрочната изискуемост на кредита. За да настъпи промяна в
отношенията по договора за кредит, е необходимо правоимащата страна - кредитор по
същия, да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като
изявлението следва да е достигнало/получено от длъжника, независимо от уговорките в
договора, че уведомяване не е необходимо или че са налице хипотези на фингирано
връчване. Посочената клауза третира неравноправно кредитополучател-потребител по
договор за кредит, лишавайки го от право да бъде уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, поради което на основание чл. 146, ал.1, вр. с чл. 143 ЗЗПотр. посочената
клауза е неравноправна и като такава се явява и нищожна.
В процесния случай, съдът намира, че ответникът е заплатил първата
погасителна вноска по кредита в размер на 55 лв. със девет дни забава, тъй като видно
от Приложение № 1 към договора първата погасителна вноска е била дължима на
7
14.09.2021 г., а вноската е заплатена на 24.09.2021 г. Дължимата вноска по кредита е в
размер на 34,01 лв. (поради нищожност на неустойката), поради което за забавата
длъжникът дължи лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 23.09.2021 г. в размер на
0,09 лв. Със заплащането на първата вноска в размер на 55 лв. длъжникът е погасил
първо лихвата за забава и след това и пълния размер на главницата, при което е
останала надплатена сума в размер на 15,90 лв. въз основа на клаузата на т.18 от
договора за кредит с надплатената сума кредиторът погасява бъдещите задължения на
кредитополучателя, поради което следва да се приеме, че в процесния случай с
надплатената сума е частично погасена следващата дължима по кредита вноска, при
което е останала непогасена сума в размер на 15,90 лв. с падеж на 28.09.2021 г.
Следващата вноска в размер на 55 лв. ответникът е заплатил на 04.10.2021 г., при което
върху непогасената част от втората вноска следва да се начисли лихва за забава за
периода 29.09.2021 г. – 03.10.2021 г. в размер на 0,02 лв. Със заплатената втора
погасителна вноска е погасена първо лихвата за забава, след това неплатената главница
по втората погасителна вноска и е останала надплатена сума в размер на 34,08 лв.,
която погасява изцяло следващата трета вноска по кредита с падежна дата 12.10.2021 г.
и след погасяването остава надплатена сума в размер на 0,07 лв., която следва да се
отнесе към четвъртата вноска по кредита с падежна дата 26.10.2021 г., при което от
тази вноска е останала непогасена част в размер на 33,95 лв. Междувременно на
22.10.2021 г. ответникът е заплатил 55 лв., с което е погасил предсрочно непогасения
остатък от дължимата по договора четвърта погасителна вноска в размер на 33,95 лв.,
при което е останал надплатен остатък в размер на 21,05 лв., който следва да бъде
отнесен към петата вноска по кредита с падеж 09.11.2021 г., при което от тази вноска е
останал непогасен остатък в размер на 12,90 лв. На 31.10.2021 г. ответникът е заплатил
на кредитодателя вноска в размер на 55 лв., с което е платил предсрочно непогасения
остатък от петата погасителна вноска, при което след плащането е останала надплатена
сума в размер на 42,10 лв., с които ответникът е погасил предсрочно и изцяло шестата
погасителна вноска с падежна дата 23.11.2021 г. в размер на 34,01 лв. и частично
седмата вноска по кредита с падежна дата 07.12.2021 г. От седмата вноска е останал
непогасен остатък в размер на 25,92 лв. Поради това ответникът е изпаднал в забава на
08.12.2021 г.
За периода 08.12.2021 г. – 28.07.2022 г. законната лихва за забава върху
неплатения остатък от седмата погасителна вноска е 1,67 лв. За периода 22.12.2021 г. –
28.07.2022 г. върху осмата вноска по кредита законната лихва за забава е в размер на
2,06 лв., като се дължи и главницата. За периода 05.01.2022 г. – 28.07.2022 г. върху
деветата вноска по кредита законната лихва за забава е в размер на 1,93 лв., като се
дължи и неплатената главница. За периода 19.01.2022 г. – 28.07.2022 г. върху десетата
вноска по кредита законната лихва за забава е в размер на 1,80 лв., като се дължи и
неплатената главница. За периода 02.02.2022 г. – 28.07.2022 г. върху единадесетата
вноска по кредита законната лихва за забава е в размер на 1,67 лв., като се дължи и
неплатената главница. За периода 16.02.2022 г. – 28.07.2022 г. върху дванадесетата
вноска по кредита законната лихва за забава е в размер на 1,54 лв., като се дължи и
неплатената главница. За периода 02.03.2022 г. – 28.07.2022 г. върху десетата вноска по
кредита законната лихва за забава е в размер на 1,40 лв., като се дължи и неплатената
главница.
Поради това към датата на заплащането от страна на ответника на сумата от 700
лв. на 29.07.2022 г., по кредита е имало дължими суми в общ размер на 242,05 лв., от
които непогасени главници в общ размер от 229,98 лв. и непогасени лихви за забава
върху просрочените вноски в общ размер от 12,07 лв. Следователно със заплащането
на сумата от 700 лв. по сметка на кредитодателя ответникът е погасил всички
натрупани лихви за забава и всички просрочени главници.
8
Следва да се посочи, че „Финанси център“ ООД сочи, че с платената сума са
погасени съдебни разноски и държавна такса /общо в размер на 325 лева/, но не
представя доказателства за това. Единствено е представена справка, съставена при
дружеството /л. 68/, която, като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
единствено изгодни факти за страната, не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Дори обаче да се приеме, че сумата от 325 лева е била дължима,
то със заплатените от потребителя суми тя е била погасена, тъй като както се посочи
по-горе, начислените неустойки, за които са удържани суми при дружеството, не са
били дължими като нищожни.
Поради това съдът намира насрещния иск за неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса.
Ишцовата страна представя списък за сторени в производството разноски по чл.
80 ГПК, освен за заплатена държавна такса, а така също и за сумите от: 480 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с
включен ДДС по главния иск и 480 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с включен ДДС по насрещните искове. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да
бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да
е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска
помощ. От служебна справка в базата данни на Европейската Комисия VIES (VAT
Information Exchange System) се установява, че адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ № ********* е с активна регистрация по ДДС, поради което върху
присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се начисли и
ДДС. Минимално дължимото възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. на ВАдС е в размер на 480 лева с вкл. ДДС по главния, респ. за
защита по насрещните искове. В полза на адв. дружество следва да бъде присъдена
сумата от 960 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. Н..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. „ срещу „Финанси Център“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на т. 11.3 от
договор за потребителски кредит № F9005387 от 31.08.2021 г., сключен между ищеца и
ответника, предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
269,75 лева, е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Финанси Център“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ срещу Б. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. насрещен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
9
чл. 9 ЗПК осъждането на ответника да заплати сумата от 175,60 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № F9005387 от 31.08.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Финанси Център“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ да заплати на Б. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. сумата от 50,00 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Финанси Център“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ № *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ж.к. , представлявано от управител адв. Д. М.,
сумата от 960,00 лева – адвокатски възнаграждения с включен ДДС за осъществявана
безплатно адвокатска помощ и съдействие по главния и насрещните искове по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10