РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20241880200001 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона
за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Б. С. И., ЕГН **********,
с адрес: *****, против Наказателно постановление № 728 от 08.12.2023 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София),
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева и на основание чл. 5 от Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, във вр.
с чл. 55 от ЗАНН, е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в
размер на 50 лева в полза на Държавно предприятие „Северозападно
държавно предприятие“.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми, като жалбоподателят
не е извършил, описаните в същото нарушения. Иска се от съда да го отмени
изцяло. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява,
нередовно призован, като съдът е приел, че са налице процесуалните
основания на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като същият не е намерен на
посочения от него в жалбата адрес.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, в
1
открито съдебно заседание, чрез пълномощник, както и в писмена защита,
дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани двама свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
На 19.10.2023 г., около 12,50 часа, в землището на с. Церецел, община
Своге, отдел 1022, подотдел „т“, служителите от Териториално поделение
„Държавно горско стопанство – Своге“ (ТП ДГС) – М. П. М. и Х. Н. Х.,
разпитани от съда като свидетели, констатирали сеч на 26 броя дървета от
дървесен вид бял бор, немаркирани с контролна горска марка (КГМ) и без
издадено позволително за сеч, като след съответни измервания и изготвяне на
сортиментна ведомост било установено, че количеството дървесина възлиза на
2,40 пл.м.куб., равняващи се на 3,33 пр.м.куб. В близост до мястото
проверяващите установили жалбоподателя, който им признал, че той е
отсякъл дърветата в периода от 01.05.2023 г. до 10.05.2023 г. Други
доказателства относно авторството на деянието не са събирани, като
разпитаните от съда свидетели не са били очевидци на самата сеч. С оглед на
така установеното от фактическа страна е прието, че Б. И. виновно е нарушил
чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като е извършил сеч на
немаркирани с КГМ дървета и без издадено позволително за сеч. За горното
бил съставен констативен протокол от 19.10.2023 г., въз основа на който, в
присъствието на жалбоподателя, е съставен на 19.10.2023 г. и акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Актът е подписан от
актосъставителя М., от жалбоподателя И. и от свидетеля Х.. Жалбоподателят
се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето
му, което е удостоверено с подписа му, като същият е посочил, че той е
извършил сечта. Въз основа на така съставения АУАН, на 08.12.2023 г., е
издадено обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено са описани по същия начин, както в АУАН. НП е редовно
връчено на въззивника на 19.12.2023 г., а жалбата е постъпила в РДГ на
22.12.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически
издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни за
това лица. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ, нарушенията по
2
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ, в държавните горски
стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски
стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. По делото не се спори относно обстоятелствата, че
актосъставителят е горски стражар в ТП ДГС Своге и че заема длъжност, за
която се изисква лесовъдско образование. Приложена е по делото и Заповед №
РД 49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, от която се установява компететността на
АНО за издаване на процесното НП, съгласно Заповед № 694/15.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник-директора
на РДГ София, да изпълнява функциите на директор на РДГ София.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради следните
съображения:
Съдът намира, че не е доказано авторството на деянието. В АУАН и НП
то се извежда само и единствено от направеното от жалбоподателя признание.
След като последният е упражнил правото си на жалба, той фактически
оттегля самопризнанието, като не остава никакво друго доказателство, което
да установява по безспорен начин кой е извършил нарушенията - на чл. 104,
ал. 1, т. 5 (сеч на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в
наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ) и на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ (сеч без издадено
писмено позволително за това). Административнонаказващият орган е
следвало да събере и други доказателства, които да подкрепят
самопризнанието на И., направено пред актосъставителя. Не е безспорно
установен и периодът на извършване на нарушенията, тъй като отново не са
събрани никакви други доказателства, освен заявеното от жалбоподателя пред
актосъставителя.
Отделно от горното, с ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя единствено върху направените от него
изявления, че той е извършил сечта, без да бъдат събрани други доказателства,
е нарушен принципът за разкриване на обективната истина, гаранция за
съблюдаването на който е императивната разпоредба на чл. 116 от НПК,
приложима в административнонаказателното производство на основание чл.
84 от ЗАНН. Същата изрично предвижда, че обвинението и присъдата не
могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия, като вменява
задължение за компетентните органи да събират доказателства за обективно
изясняване на конкретния случай. Неизпълнението от АНО на задължението
за събиране на други, относими доказателства, които с категоричност да
установяват автора на нарушенията, следва да се определи и като съществено
нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на наказателното
постановление. В случая се касае за административнонаказателно
производство и не може да намери приложение правилото, действащо в
административното производството – че направеното от страната признание
на факти се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл.
175 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо, при условие, че досежно
3
авторството на деянието, изводите на АНО почиват единствено и само на
самопризнанието на И., е следвало да бъдат събрани и други доказателства в
тази насока, а ако е било невъзможно – наказателно постановление да не бъде
издавано. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на
административния орган е да установи с допустими от закона доказателства
всички обстоятелства досежно извършените нарушения, тъй като отразените в
АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното, а
когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства,
което в настоящия случай не е сторено.
Отделно от горното и единствено за пълнота следва да се посочи, че
съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено
позволително по образец, издадено от директора на съответното държавно
горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него
длъжностни лица с висше лесовъдско образование – за горските територии –
държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз
основа на договор. В процесния случай, в нарушение на разпоредбата на чл.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, никъде в обжалваното НП не се съдържа твърдение,
че отдел 1022, подотдел „т“ в землището на с. Церецел, община Своге,
представлява горска територия – държавна собственост или че същата е
предоставена за управление въз основа на договор. Такова липсва и в АУАН.
Ако в АУАН и в НП не са описани всички съставомерни фактически признаци
от обективна и субективна страна на състава на вмененото административно
нарушение или ако за извършването на преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на последния
да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана
отговорността му. Още повече, че като не са посочени в НП коментираните
обстоятелства, не може да бъде направен и извод относно това, дали
фактическото описание на второто вменено на жалбоподателя нарушение е
съответно на дадената му правна квалификация в НП (чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ
се отнася единствено за горските територии – държавна собственост, както и
за такива, предоставени за управление въз основа на договор, а в останалите
случаи правната квалификация на нарушението би била различна – чл. 108, ал.
1, т. 2 – 4 от ЗГ).
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но
поради липсата на ангажирани по делото доказателства за сторени такива,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 728 от 08.12.2023 г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Б. С. И.,
ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева и на основание чл. 5 от Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, във вр.
с чл. 55 от ЗАНН, е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в
размер на 50 лева в полза на Държавно предприятие „Северозападно
държавно предприятие“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5