РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. А., чрез адв. Х. Б. срещу Наказателно
постановление № 21-4332-008770/22.04.2021 г., издадено от Началник група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания акт.
Сочи се, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстновка. Не било
установено кой е управлявал процесното МПС. Изложено е, че
невъзможността на жалбоподателя да посочи водача на МПС не следва да се
тълкува във негова вина за евентуално извършеното нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата. Намира, че не е
безспорно доказано авторството на деянието, поради което моли НП да бъде
отменено. Алтернативно претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
1
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 11.03.2021 г., в 10.54 часа, в гр. София по бул. "Александър Малинов",
с посока на движение от ул. „Проф. д-р Александър Теодоров Балан“ към бул.
„Околовръстен път“, лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 450 4 МАТИК“, с рег. №
***, с ползвател М. И. А., бил управляван от неизвестно лице, като срещу №
491 се движил със скорост от 114 км/ч /измерена 118 км/ч. приспадната
толеранс от 3 % в полза на водача“ при разрешена максимална скорост на
движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено чрез
техническо средство "TFR1-M" № 653, записващо и заснемащо точен час,
дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 23.10.2020
г. със срок на валидност на проверката до 23.10.2021 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 11.03.2021 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 08.04.2021 г. в ОПП-СДВР се явил ползвател на заснетия автомобил
М. И. А., който писмено декларирал, че не може да определи кой е
управлявал процесното МПС на 11.03.2021 г., около 10.54 часа.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. Ч. съставила АУАН Серия
Е с бл. № 884672/08.04.2021 г. срещу М. И. А. за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който изрично е посочила, че
отговорността му се ангажира на основание чл. 188 от ЗДвП като ползвател
на процесното МПС. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на
08.04.2021 г., който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-008770/22.04.2021 г., издадено от Началник група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН нарушение. Посочено е
изрично, че отговорността му се ангажира като ползвател на процесното
МПС.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката
на 14.07.2022 г., която в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. Д. Ч. и И. Л.; Удостоверение за одобрен тип
2
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.; Протокол № 9-38-20 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M" № 653; Протокол
рег. № 4332р-14092/11.03.2021 г., клип № 20872, радар № 653 с приложение;
ежедневна форма за отчет; снимков материал за АТСС, Заповед № 513з-
5069/21.07.2015 г. на М. М., справка картон на водача, както и заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, декларация по
чл. 188 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д.
Ч. от които се установява, че последната е съставила АУАН на базата на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от М. А.. Свидетелят Ч. има
конкретни спомени от случая, поради което съдът се довери на изложеното от
нея, доколкото изложеното кореспондира на останалия доказателствен
материал. Съдът кредитира и показанията на св. Л., който разяснява процеса
на извършване на проверка с АТСС.
Съдът не кредитира показанията на св. А., доколкото същите са
разпокъсани, неясни и изобщо не се установява да са относими към
инкриминирания период, доколкото свидетелят заявява, че е управлявал МПС
на дата 08.04.2021 г., която е различна от посочената в АУАН и НП.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се
установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение –
11.03.2021 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 23.10.2020 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението, поради което и всички възражения на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
3
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 118 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 114 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 118 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 9-38-
20/23.10.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателства е
видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 118 км/ч. Тоест, след
приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 114 км/ч
като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление
законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била
114 км/ч, което е с 64 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове
и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон.
По делото безспорно се установи, че е нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото на 11.03.2021 г., в 10.54 часа, в гр. София по бул.
"Александър Малинов", с посока на движение от ул. „Проф. д-р Александър
Теодоров Балан“ към бул. „Околовръстен път“, лек автомобил „Мерцедес
ГЛЕ 450 4 МАТИК“, с рег. № *** е бил управляван от неизвестно лице, като
срещу № 491 се движил със скорост от 114 км/ч /измерена 118 км/ч.
приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при разрешена максимална
скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било
установено чрез техническо средство "TFR1-M" № 653, записващо и
заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост.
Видно от материалите по делото административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС“. В случая АНО явно е
4
намерил, че е налице втората хипотеза на посочената разпоредба. Същата
предвижда възможност да се наложи наказание на собственика на МПС, в
случай, че последният не може да посочи кой е управлявал МПС по време на
инкриминираното време и място. В същото време в АУАН и НП
отговорността на жалбоподателя е ангажирана като ползвател на същото, а не
като негов собственик. Отговорността на ползвателя може да бъде
ангажирана, съгласно посочената разпоредба, единствено в случай, че
безспорно е установено, че той е водач на МПС и е извършил соченото
деяние.
При така изложеното съдът намира, че НП се явява незаконосъбразно и
следва да бъде отменено, доколкото АНО неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същото време описаното в
АУАН и НП обстоятелство, че МПС се управлявано от неизвестно лице и в
същото време жалбоподателят е посочен като ползвател влиза в противоречие
и е ограничило правото на защита на последния.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява основателна и НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-008770/22.04.2021 г.,
издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на М. И. А., ЕГН
********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5