Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 11.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела
Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16153 по
описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.Д., чрез процесуален представител излага в
исковата си молба, че във вестник „У.”, издаван от ответника, в бр.25/658/, година
XIV, 25.06.-01.06.2016 год., страници 40-41, в
рубриката „Ужилване“ е публикувана статия под заглавие „С.Д. откраднал от
руснаците 300 милиона“ и подзаглавие „Ямболския газов крал разжалван от „Г.“,
обвиняват го че системно източвал дружеството „Овергаз“, като е поместена и
актуална негова снимка. Отделно от това в горния ляв ъгъл на първа страница е
отпечатана негова снимка с текст под нея: „С.Д. е разследван за системни
злоупотреби в „Овергаз“ от руските си партньори в бизнеса със синьо гориво“. На
втора страница е публикувана снимка на дама с текст: „шефката на „Г.Е.“ Е.Б.била
наречена „празноглава блондинка“ от С.Д.. Б.минава за приближена на В.П.,
именно тя подписва договора за доставка на газ за 400 милиарда долара между
Китай и „Г.Е.“. Твърди, че в каре на стр.40 е записано, че е в „ожесточен икономически сблъсък“ с
партньорите си от „руския енергиен гигант Г. и вероятно ще бъде детрониран като
„родния газов крал“. Посочва се в статията, че това ще се случи, тъй като е
откраднал синьо гориво, причинил е на руските си партньори вреди в размер на
300 милиона, източвал дружеството чрез обществени поръчки и фалшиви документи,
както и проявявал обидно отношение към г-жа Е.Б.– изпълнителен директор на ООО
„Г.Е.“, дъщерно дружество на ПАО „Г.“. Поддържа, че в също така на стр.40 е
поместен друг материал със негова снимка, под заглавие „подозират го за смъртта
на И.П.“, като в текста се твърди, че „С.Д. и И.П.работили заедно в продължение
на 2 години, след което се изпокарали драматично за контрола на тръбите. Стегна
се до там, че босът на М.. завел дело срещу Д. за 120 милиона долара. Това се
случи месец преди да го убият. След смъртта на И.П.делото срещу С.Д. беше
изтеглено от Н.В.и така не стана медийно достояние.
Твърди, че в друга статия, публикувана във
вестник „У.” в бр.32/665/, година XIV, 13-19.07.2016 год., страница 9-та е
публикувана статия под заглавие „С.Д. си писал 80 бона заплата“ и подзаглавие „Газовия
крал смаял партньорите си от Г. с раздути разходи в общата им фирма“.
Поддържа, че изложените неверни, клеветнически
твърдения и обидните квалификации, публикувани в двата броя на вестника, предизвикали негативни коментари по негов адрес
и имали широк отзвук в професионалния му кръг, както и сред хората с
които живее и контактува. Съществено бил засегнат професионалния му авторитет,
граден през годините, опетнено било името му сред приятели и колеги, а голяма
част от партньорите му се усъмнили в професионална
му почтеност и това променило отношението им към него. В тази връзка моли съда да постанови съдебно
решение по силата на което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на общо 50 000 лева, за неимуществени вреди за накърняване на
доброто му име, репутация и достойнство, вследствие на процесните публикации,
като по първата от тях се претендират 35 000 лева, а по втората –
15 000 лева. Претендира се законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.
Ответника „Н.М.Г.”
АД, чрез процесуален представител не депозира отговор, но в съдебно заседания
оспорва предявените искове, като моли съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приложено фотокопие от броя на вестник „У.”, бр.25/658/ година XIV, 25.06-01.07.2016
год., от където е видно, че на страници 40-41, в рубриката „Ужилване“ е
публикувана статия под заглавие „С.Д. откраднал от руснаците 300 милиона“ и
подзаглавие „Ямболския газов крал разжалван от „Г.“, обвиняват го че системно
източвал дружеството „Овергаз“, като е поместена и голяма снимка. В горния ляв
ъгъл на първата страница е отпечатана негова снимка с текст под нея: „С.Д. е
разследван за системни злоупотреби в „Овергаз“ от руските си партньори в
бизнеса със синьо гориво“, а на втората страница е публикувана снимка на дама с
текст: „шефката на „Г.Е.“ Е.Б.била наречена „празноглава блондинка“ от С.Д.. Б.минава
за приближена на В.П., именно тя подписва договора за доставка на газ за 400
милиарда долара между Китай и „Г.Е.“. В каре на стр.40 е записано, че е в „ожесточен икономически сблъсък“ с
партньорите си от „руския енергиен гигант Г. и вероятно ще бъде детрониран като
„родния газов крал“. Посочва се в статията, че това ще се случи, тъй като е
откраднал синьо гориво, причинил е на руските си партньори вреди в размер на
300 милиона, източвал дружеството чрез обществени поръчки и фалшиви документи,
както и проявявал обидно отношение към г-жа Е.Б.– изпълнителен директор на ООО
„Г.Е.“, дъщерно дружество на ПАО „Г.“. Също така на стр.40 е поместен друг
материал със снимка, под заглавие „подозират го за смъртта на И.П.“, като в
текста се твърди, че „С.Д. и И.П.работили заедно в продължение на 2 години,
след което се изпокарали драматично за контрола на тръбите. Стегна се до там,
че босът на М.. завел дело срещу Д. за 120 милиона долара. Това се случи месец
преди да го убият. След смъртта на И.П.делото срещу С.Д. беше изтеглено от Н.В.и
така не стана медийно достояние. В статията се излага, че ищеца влязъл в
„ожесточен икономически сблъсък“ с партньорите си от „руския енергиен гигант „Г.“;
„..към момента се извършват ревизионни дейности за разкриване на измамни или
присвоителни действия на С.Д.“, „в отчаян опит да спре разследването срещу себе
си Д. е завел серия от съдебни искове срещу „Г.” в Международния арбитражен съд
в Париж” ; „вместо да се покае, С.Д. обвинил шефката на руския енергиен гигант
в некомпетентност и пред представители на „Г.Е.”, нарекъл Б.„празноглава
блондинка”.
По делото е
приложено и фотокопие от броя на вестник „У.”, бр.32/665/, година XIV, 13-19.07.2016
год., където на страница 9-та е публикувана статия под заглавие „С.Д. си писал
80 бона заплата“ и подзаглавие „Газовия крал смаял партньорите си от Г. с
раздути разходи в общата им фирма“. Посочва се, че „сам си определил заплата в
размер на 80 000 лева, без знанието на съдружниците си и от 2007 г. до
септември 2015 г. „прибрал” 7,6 милиона лева от общото дружество „Овергаз” под
формата на заплати; „руснаците обаче подозират С.Д., че е успял да отклони от
дружеството много повече средства, сключвайки подизпълнителски договори с
фирми, управлявани от доверени хора на големия му син Г... ..съществуват
съмнение, че членовете на фамилията Дончеви са вдигали разходите на газовото
разпределително дружество чрез надписани фактури за тръби и монтажни дейности”.
От разпита на свидетеля А.се установява, че работи в „О.мрежи“
като старши юрисконсулт, където ищеца е председател на СД. Дава показания, че
работи в тази структура от 2011. Установява, че количествата природен газ, които
протичат по газопреносната система на двете държави се отчитат стриктно и с
оторизирани измервателни уреди, редовно, всеки месец се приемат отчети за
количество и цена на природния газ между Г. и О.ИНК и всички годишни отчети на
„О.Инк.“ АД са публични, а преди приемането им се одобряват от съдружниците -
ООО „Г.Е.“ и ПАО „Г.“, така че не може да се направи разход, без изричното им
одобрение. В показанията си заявява, че „О.МРЕЖИ“ АД е разкрило кражба на природен
газ и е сезирало прокуратура, вследствие на което се водят досъдебни
производство за неразрешен достъп до газопреносната мрежа, а не за кражба.
Заявява също, че в съответствие с действащата Наредбата за устройство и
безопасната експлоатация на обекти и съоръжения за природен газ, изключително
отговорните дейности по измерване, обследване, проверка, ревизиране,
обслужване, изграждане и поддържане на ГРМ във всяко населено място, където
дружеството е получило лицензия за доставка и разпределение на природен газ са
изградени 21 броя Сервизни центъра, Аварийна служба и Специализиран сервизен
център и за системите на управление в ГРМ - Диспечерски център; Поръчките се
възлагат по действащата Инструкция за избор на изпълнител на СМР или доставчик
на стока/услуга, независимо , че „О.Инк.“ АД няма качеството на възложител на
обществени поръчки по смисъла на Закона за обществените поръчки, тъй като то не
е публично предприятие, нито секторен възложител; Дава показания, че ищеца не
се разпорежда еднолично със средствата на О.ИНК АД ,тъй като по Устава, той
изпълнява само решенията на 5-членния състав на СД, а търговските дружества „О.“
АД, „БГ Ш.“ ЕАД и „БЪЛГАРСКО Ш.“ ООД са в системата на „О.Х.“ АД и нямат
никакви отношения с „О.Инк“ . Те са самостоятелни юридически лица, а потребените
от тях количества природен газ се отчитат ежемесечно и се издават фактури, които
се заплащат, както за всеки друг потребител.
От разпита на свидетеля С.се установява, че познава ищеца
от много години, тъй като е негов съдружник
и са заедно по 12 часа на ден и знае за статиите във вестник „У.“. Дава
показания, че двете публикации се отразиха негативно върху ритъма на работа и
здравословно състояние на Д.. При тях работният ден е много динамичен и има
дни, в които срещите и съвещанията са през 30 минути, но след публикациите се
наложило да отменят много дирекционни съвети, срещи и пътувания. Също така намалели
много и поканите, които получавали, за официални събития и за работни срещи.
Телефонните обаждания отвън също намалели, а се увеличили колегите и познатите,
които искали коментар по статиите. Дава показания, че всичко това се отразило
много тежко на г-н Д., който станал изключително малословен, сприхав и нервен.
Това негово поведение съвсем не е обичайно, тъй като той не е такъв човек. Ищеца
е споделял със свидетеля тези публикации, за обвиненията, за кражба на природен
газ, на големи суми пари, в непристойно държание към изпълнителния директор на
„Г.Е.“, тогава г-жа Б.. Дава показания, че дълго време бил под въздействието на
тази публикация, като ритъмът, може би тръгна да се възстановява след Нова
година. Изключително бил притеснен, че причинява всичко това и на семейството
си, те също били много загрижени. Съпругата му звъняла всеки ден, синовете му
също.
Не спори между страните по делото, че „Н.М.Г.”
АД е издател на вестник „У.”, както и че тиражът на двата броя е бил по 324 000 броя всеки.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
С оглед на така
очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице действие, респективно бездействие на ответника, в следствие на възложена
работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите,
описани в исковата молба.
В настоящия случай се установи по
безспорен начин, че в процесните статии са наведени редица твърдения, за истинността на които твърдения не се събраха
никакви доказателства. Не се спори по делото, че тези твърдения са
достигнали до широк кръг от хора имайки предвид големия тираж на вестник „У.” –
тираж 324 000 броя.
Изнесените твърдения в процесните
две статии, публикувани във вестник „У.”, описани по-горе, следва да бъдат
преценявани в съответствие с Хартата на основните човешки права на Европейския
съюз, подписана и приета в Ница през 2000 година. Чл. 11 от същата признава
правото на всяка личност на изразяване. Това право включва свободата на мнение
и свободата да получава и предава информации и идеи без намесата на публичните
институции. Зачита се свободата на средствата за масова информация и
плурализмът. Свободата на изразяване е основно човешко право, прокламирано и
защитено и в Конвенцията за защита на основните права, чл. 10 на която
регламентира свободата на изразяване на отделната личност като свобода в
рамките на обществения ред, на съответното законодателство и в светлината на не
накърняване на физическата цялост, морала и репутацията на трети лица и
гарантиране на правовия ред. Правото на отделната личност на изразяване е сред
основните свободи, които се прокламират и защитават от Институциите на
Европейския съюз и всеки гражданин разполага с правото да изисква както от
своята държава, така и от всяка държава – членка и от Европейския съюз като
цяло неговото зачитане.
Безспорно е, че свободата на
словото и правото на изразяване са сред основните европейски ценности, признати
и защитавани от правовия ред в държавите – членки и от законодателството на
Европейския съюз. Това право е признато както на всеки журналист, така и на
всеки гражданин, стига да не накърнява основните човешки ценности и правата и
достойнството на отделната личност. В случай на накърняване на правата на
личността в резултат на изнасяне на неверни факти и обстоятелства било в
печата, било в средствата за масова информация, засегнатият има право да търси
обезщетение по съответния, предвиден в законодателството на държавата – членка
правен ред. Само така би се реализирала държавната превенция за защита на
отделната личност от оклеветяване. В конкретния случай, както безспорно бе
доказано по делото чрез свидетелските показания, които съдът кредитира като
обективно дадени, чрез преки наблюдения, ответникът, като издател на „У.”, е
публикувал статии, в която фактите и обстоятелствата не отговарят на
действителността. В тази връзка съдът намира същите за неприемливи, а
изразеното в тях - недоказано. С волеизявленията си, авторът на статията е
засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е
авторитета му, както в личен, така и в професионален план. Описаните неверни
факти, които печатното издание прави обществено достояние накърняват
достойнството и авторитета на ищеца в обществото, като в тази връзка следва да
се има в предвид, че ищеца е известна обществена фигура, ангажирана с различни
по характер дейности.
С оглед на гореизложеното съдът
намира че се установиха елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност в хипотезата на чл.49 от ЗЗД. Ответникът следва да обезщети ищеца
за причинените му неимуществени вреди, като заплати сумата от 15 000 лева
– 10 000 лева за първата статия и 5 000 лева за втора, при спазване
на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/68 година. Сумите
следва да бъдат присъдени заедно със законната лихва от датата на публикуване
до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 1 295 лева, съразмерно с уважената част от
иска, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД „Н.М.Г.”
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Г.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Д. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с
публикация във вестник „У.”, бр.25/658/ година XIV, 25.06-01.06.2016 год., ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с
публикация във вестник „У.”, бр.32/665/ година XIV, 13-19.07.2016 год., ведно
със законната лихва, считано от 13.07.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1 295 /хиляда двеста деветдесет и пет/ лева, разноски по делото,
като отхвърля исковете за неимуществените вреди до пълните предявени размери,
като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: