Решение по дело №2618/2023 на Административен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2375/21.12.2023г.

 

Гр. Пловдив, 21.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:   

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЗДРАВКА ДИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:       ВЕЛИЧКА Г.  

      АДРИАН ЯНЕВ          

 

при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2618 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив против решение № 1556/05.09.2023г., постановено по АНД № 2948/2022г. на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 15/09.05.2022г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, за наложено на „Бебо-транс“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лв. за нарушение по чл.35, ал.3, вр. с чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се иска отмяната му и потвърждаване на НП. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се, че е налице продължително бездействие на санкционираното ЮЛ, което не може да бъде поправено с направените след съставянето на АУАН и издаването на НП действия. Претендират се сторените разноски за юрисконсултска защита.

Ответникът по касационната жалба – „БЕБО-ТРАНС“ ЕООД, чрез пълномощници адв. Г. и адв.Т. в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Позовават се на наличието на множество смекчаващи обстоятелства по случая и на по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Поддържа се, че касационната жалба следва да се остави без уважение, а оспорваното решение, като правилно и законосъобразно - да се остави в сила. Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив излага становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и сочи, че оспорваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

 Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в производството пред районен съд.

При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.

Производството пред районен съд е образувано на 25.05.2022 г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Съгласно  чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

Във връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН на 28.04.2023 г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Обжалваното тук решение е постановено на 05.09.2023 г.

Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.

Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение в оспорената му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонаказващият орган като ответник и надлежно призоваван.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1556/05.09.2023г., постановено по АНД № 2948/2022г. на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                      2.