Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7264 по описа
за 2019г. на
съда и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от “Ф.Х.Б.“ ООД против М.Х.В.,
Г.Н.К. и Е.Б.Ф. обективно съединени
осъдителни искове за солидарното заплащане на сумата
44 000лв.-главница по договор
за заем от
01.02.2013г. на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и сумата
32 120лв.-неустойка за забава
за периода
03.06.2016г.-03.06.2017г. с правно основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответниците договор за заем № 0158/01.02.2013г.
за сумата 44 000лв., която предоставил на два транша чрез превод по
банкова сметка *** Г.К.. Ответниците поели
задължението да върнат заема с възнаградителна лихва
от 4% в срок до 01.02.2015г. при уговорено плащане на лихвата на вноски всяка
по 1760лв. на 1-во число от съответния месец, а цялата главница на 01.02.2015г.
При забава в плащането на главницата е предвидена неустойка в размер на 0.2% на
ден върху стойността й. Твърди ответниците да са в
неизпълнение задължението по плащане на главницата на падежа, като заедно с нея
претендира и неустойка за забава.
Ответниците оспорват исковете с възражения
за частично плащане на заема към м.03.2014г. в размер на
22 000лв., както и за окончателно уреждане на отношенията им по този
договор с извършена продажба на недвижим
имот, продажната цена по който
била преведена от купувача по сметка на ищеца в погашение
на заема. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност на вземането за неустойка.
В хода на делото с молба от
14.08.2020г. ищецът признава получаването на сумата от 22 000лв., но
твърди с нея да са били погасени дължимите към деня на плащането задължения за възнаградителна лихва-изцяло до 13-та вноска и частично
14-та вноска.
След подаване на писмения отговор
с молба представена в съдебно заседание на 11.08.2020г. чрез упълномощения
адвокат ответниците са навели възражение за нищожност
на клаузи от договора за заем и конкретно т.4 относно възможностите за
предсрочно погасяване на задължението, т.6 относно плащането първо на договорна
лихва и последна вноска на главница като противоречащи на чл.143, ал.2, т.2 ЗЗП
и на чл.8 определящ размера на неустойката за забава на основание чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП. Ищецът не е изразил становище по такава направеното възражение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Между страните е сключен договор за заем № 0158/01.02.2013г.
за сумата 22 496.85 евро, платима в левовата равностойност от
44 000лв., която ищецът се задължил да предостави на два
транша-20 000лв. чрез банков превод по сметка на Г.Н.К. след учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти и после 24 000лв. в срок от 3
работни дни от подадено заявление за усвояване. Заемът е отпуснат на тримата ответници, като заемополучатели и
солидарни длъжници. Не е спорно, а и видно от
представените преводни нареждания и нотариално заверена декларация /стр.18/
цялата заемна сума е получена и усвоена на 08.02.2013г.
За предоставения заем е уговорена възнаградителна
лихва от 4%, платима на 24 месечни вноски по 899.87 евро, в левова
равностойност 1760лв., с падеж 1-во число на месеца за периода
01.03.2013г.-01.02.2015г. съгласно погасителен план /стр.12/ и предвидена
неустойка от 10лв. на ден при забава в плащането й-т.5 и т.6 от договора. Според
т.7 цялата главница следва да се плати на крайната падежна дата 01.02.2015г. с
предвидена неустойка за забава от 0.2% на ден върху стойността й.
В обезпечение на всички вземания по договора за заем-главница,
лихви, неустойки такси и разноски с НА №
72, том I, рег.№ 956, дело №
58/01.02.2013г. в полза на кредитора са учредени договорни ипотеки върху
собствен на заемополучателя Е.Ф. недвижим
имот-Апартамент № 32 в гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.********и върху собствената
на заемополучателя Г.Н.К. 1/2 ид.ч.
от УПИ II-535 в кв.7 по плана на гр.София,
с.Панчарево, съставляващ ПИ с идентификатор 55419.6707.897, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда.
Видно от приетата като доказателство молба от
06.03.2014г. до Служба по вписванията при СРС /стр.39/ ищецът поискал заличаване
на договорната ипотека по отношение 1/2 ид.ч. от УПИ
в с.Панчарево и сградата в него поради частично плащане от 22 000лв. на
задължение по процесния договор за заем.
В тази връзка по делото не е спорно заемополучателят и солидарен длъжник Г.К. да е заплатил на
ищеца сумата от 22 000лв., от която 12 000лв. на 07.03.2014г. по
банковата му сметка /извлечение стр.85/ и 10 000лв. на 06.03.2014г. в брой
с издаден приходен касов ордер /стр.112/. Като основание за плащането в
извлечението от сметка е посочено „по договор заем 0158“, а в приходния ордер
„просрочени вноски по договор за заем № 0158“ с вписана забележка
„12 000лв. ги чакаме по банка“. Получената сума е осчетоводена от ищеца,
като видно от допълнителните заключения на вещо лице по ССч.Е
е отнесена в погашение на вземанията му за възнаградителна
лихва по вноски от 2-ра до 13-та включително и частично от 14-та вноска. Първата вноска е била платена на 17.04.2013г.
Не е спорно още, че с НА № 32, том II, рег.№ 3970, дело № 207/06.03.2014г. Г.Н.К., заедно с Р.Д.,
М.Д.и М.Д., продали на Т.Й.съсобствен надвижим имот-двуетажна сграда в с.Панчарево, ул.В. кория срещу
цена от 41 000 евро. Според уговореното 6000 евро от нея е платима по
банкова сметка ***ора, а остатъкът 35 000 евро в двумесечен срок по сметка
в „Уникредит Булбанк“ АД и разделен между продавачите
Р.Д. и 20/24 на М.Д., И. Д.и М.Д.. В договора за продажба не е посочено каква
част от продажната цена се припада на Г.К.,
не съдържа поето от купувача задължение да плати суми от тази цена на „Ф.Х.Б.“
АД, както и по делото не са събрани доказателства купувачът да е превеждал
такива по сметка на ищеца.
Според заключението на вещото лице
по СМЕ размерът на неустойката за забава от 0.2% по т.7 от договора върху главница
44 000лв. за периода 03.06.2016г.-03.06.2017г. е в размер на
32 120лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът обоснова от правна следното:
Между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за заем по чл.240 ЗЗД, произвел действие с предаване от кредитора на
паричната сума и възникнало за ответниците-заемополучатели
задължение за нейното връщане заедно с възнаградителна
лихва при уговорените с него условия и срок.
Съдът приема, че към процесния договор са приложими разпоребдите
на Закона за защита на потребителите, тъй като ищецът е търговец по смисъла на
§13, т.2 от ДР на ЗЗП /предметът му на дейност вписан в търговския регистър
обхваща предоставянето на земни средства/, а ответниците
потребители съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Наведеното от ответниците
възражение за нищожност на клаузи от договора като противоречащи на чл.143 ЗЗП
е направено след изтичане срока за писмен отговор, но подлежи на разглеждане.
Съгласно Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, І т.о., съдът следи
служебно за наличието на фактически или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клаузи в потребителски договор. Уредбата им в ЗЗП има императивен
характер, поради което приложение намират указанията в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Затова възражението на потребителя за
неравноправен характер на договорна клауза не се преклудира
с изтичане срока за отговор на исковата молба и може да бъде въведено за пръв
път и по-късно, включително във въззивното
производство.
Клаузата по т.4 касае правото на заемополучателите
да погасят предсрочно заемната сума и условията за това с предвидена такса в
полза на кредитора при плащане на главницата преди падежа. Действителността й е
неотносима към предмета на делото, тъй като ищецът не
претендира вземане за такса по нея, а заплащане на предоставения заем след
настъпване крайната падежна дата за изпълнение на договора.
Възражението за нищожност на
клаузата по т.6 относно плащането първо на договорната лихва и след това като
последна вноска на главницата е неоснователно. С нея и т.7 по общо съгласие и в
съответствие с принципа за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД е определен реда
за изпълнение на главното и акцесорното задължение /арг. от чл.76 ЗЗД/, което не противоречи на повелителна
правна норма или добрите нрави. По-специално така уговореното не покрива визираните
в чл.143, ал.1 ЗЗП критерии за неравноправност в отношението между търговеца и
потребителя във вреда на последния, нито попада в някоя от хипотезите по
чл.143, ал.2 ЗЗП. При възникнало за заемополучателя
задължение за връщане на предоставена в заем парична сума с поето задължение за
плащане и на възнаградителна лихва в ЗЗД или
специален закон /ЗЗП, ЗПК/ не се съдържа правна уредба, която императивно да регламентира
в каква поредност и по какъв начин /цялото или
разсрочено на части/ да се изпълнят. В отклонение на диспозитивните
правила на чл.76 ЗЗД страните могат да уговорят не само реда за погасяване на
еднородни задължения, когато платеното от длъжника не е достатъчно да покрие
всички, но и изначално поредността, в която да бъдат престирани.
По делото не е спорно и
установено извършено на 06 и 07.03.2014г. от единия от заемополучателите
Г.К. плащане в полза на ищеца по процесния договор
общо от 22 000лв. Тази сума не е била достатъчна за погасяване на двете
парични задължения.
Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД постановява,
че този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Според разрешенията дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и
по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При
липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са
налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.
В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.
Въз основа сключения договор за
заем в тежест на ответниците са възникнали еднородни
парични задължения с уговорена поредност и условия за изпълнението им-първо възнградителната лихва на месечни вноски и след това цялата
главница на крайната падежна дата 01.02.2015г. Към деня на плащането
06/07.03.2014г. са били дължими вноските за възнаградителна
лихва по погасителния план с настъпил падеж към 01.03.2014г., т.е. от 2-ра до
13-та включително /първата вноска е била платена на 17.04.2013г./, при липса на
твърдения и данни за начислена неустойка за забава по т.7, изр.трето от
договора. Посоченото от извършилият плащането заемополучател
и солидарен длъжник основание е „просрочени вноски по договора“, което сочи на воля
за погасяване задължението за изискеумата част от възнаградителната лихва. Съобразно този избор кредиторът е
отнесъл сумата от 22 000лв. в погашение именно на това парично задължение-до
13-та вноска включително и частично на 14-та.
Доказателства в подкрепа на твърдението
и за друго плащане, в частност превод по сметка на кредитора на сума от цената
за продаден от същия заемополучател недвижим имот, не
са събрани. Няма и данни за погасяване на главницата към деня на крайната
падежна дата 01.02.2015г. Предвид това искът по чл.240 ЗЗД за сумата
44 000лв. се явява основателен и следва да се уважи в пълния предявен
размер.
В т.7, изр. последно от договора
за заем е предвидена неустойка за забава в задължението за плащане на
главницата от 0.2% на ден върху стойността й до пълното погасяване. Възражението
на ответниците за нищожност на тази клауза, като
неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, е основателно по следните
съображения:
Както е прието в т.3 от ТР № 1/15.06.2010г.
по тълк.д.№ 1/2009г., ОСТК на ВКС не е нищожна клауза
за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може
да се начислява, но е нищожна, когато противоречи на добрите нрави. Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съобразяване на някои
от примерно изброените критерии: естеството на парични или непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; видът на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Наред с това при
договор с потребителски характер уговорената неустойка подлежи на преценка и
дали не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, а според
чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП е такава, когато задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неустойката по т.7, изр.последно
от договора е предвидена да покрие вредите от забавено изпълнение на главницата,
които по начало законът съизмерява със законната
лихва по чл.86 ЗЗД. Няма пречка страните да уговорят и по-висок размер, но
определеният от 0.2% на ден върху цялата й стойност е прекомерно висок предвид
естеството на главното задължение и обстоятелствата, че е обезпечено не само с
ипотека, а и с отговорността на трима земополучатели,
които в условията на солидарност отговарят пред кредитора с цялото си
имущество. Така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като само за една година надвишава 2/3 от стойността на
просрочената главница и в този смисъл е източник за неоснователно обогатяване
на кредитора. От друга страна, представлява неравноправна клауза във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и
задълженията с търговеца в хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП по отношение
задължението при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка.
Правните последици на нищожната
клауза не могат да бъдат затечени, което обуславя
извода, че ответниците не дължат заплащането на претендираната неустойка. Искът на ищеца по чл.92 ЗЗД
подлежи на отхвърляне без необходимостта съдът да се произнася по наведеното
възражение за погасяване по давност.
По разноските:
Ищецът е направил разноски от 9434лв.,
от които заплатена държавна такса 3044.80лв., депозити за вещи лица от 390лв. и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство 6000лв. Възражението
на ответниците по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за
основателно. Минималното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдв.С, при отчитане материалния
интерес и броя на предявените искове по чл.2, ал.5 от същата, възлиза общо на
сумата 3533.60лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
съответно усилията на ищеца в доказване правнорелевантните
факти уговореният и платен размер от 6000лв. е прекомерен и следва да се намали
до сумата 4000лв. Предвид това и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски от
4297.57лв. или всеки един по 1432.52лв.
Ответниците са направили разноски от
2250лв., от които 2100лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за вещо
лице. Платеният размер на възнаграждението не надвишава минималния по
наредбата, поради което възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. С оглед отхвърления иск на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците 949.42лв. или на
всеки един по 316.47лв.
Водим от горното
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Х.В., ЕГН **********, с адрес ***,
Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** и Е.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на „Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 6, и съдебен адрес *** *******, солидарно сумата 44 000лв. на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД,
представляваща главница по договор за заем от 01.02.2013г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-03.06.2019г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф.Х.Б.“ ООД, *** против
М.Х.В., ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН **********,
и Е.Б.Ф., ЕГН **********,***, за сумата 32 120лв. с правно основание чл.92 ЗЗД вр. т.7, изр. последно от договор за заем от 01.02.2013г.,
представляваща неустойка за забава за периода 03.06.2016г.-03.06.2017г.
ОСЪЖДА
М.Х.В., ЕГН **********, Г.Н.К.,
ЕГН **********, и Е.Б.Ф., ЕГН **********,***, да заплатят на „Ф.Х.Б.“ ООД, ***,
разноски по делото на основанеи чл.78, ал.1 ГПК всеки
един по 1432.52лв.
ОСЪЖДА „Ф.Х.Б.“ ООД, ***, да заплати на М.Х.В., ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН **********, и Е.Б.Ф., ЕГН **********,***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки един по 316.47лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: