№ 796
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501081 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. дело № 1081/2022 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство А. Ж. Р. чрез адв. Е.Ж. срещу Решение № 267034 от
20.12.2021 г. на СГС, ГО, 19 с-в по гр. д. № 13783/2019 г., с което е отхвърлен искът й с
правно основание чл. 288, ал. 11 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение от 180 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на майка й в резултат на
ПТП, настъпило на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено при неправилни преценка, анализ и интерпретация на събрания
доказателствен материал, при неправилно възприемане и възпроизвеждане на фактите и
обстоятелствата по делото, при неправилно прилагане на правната уредба и при неправилни
и необосновани правни изводи. Твърди се, че неоснователно и необосновано
първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, а е мотивирал своето решение, взимайки предвид показанията на един-
единствен свидетел – В. В.. В тази връзка в жалбата се излага, че първоинстанционният съд
не е обсъдил свидетелските показания на останалите разпитани свидетели поотделно и в
съвкупност с писмените доказателства и не е взел отношение по разминаванията между
показанията на останалите свидетели и свидетеля В.. Сочи се още, че съдът не е направил
задълбочен и обективен анализ на несъответствията и спорните моменти между твърденията
на свидетеля В. и заключението на съдебно- автотехническата експертиза. Подробно са
изложени аргументи относно наличието на съществени вътрешни противоречия,
разминавания и неясноти в показанията на свидетеля В., които обосновават тяхната
недостоверност. Твърди се още, че съдът не е анализирал внимателно и задълбочено
събраните доказателства и неправилно е възприел, че произшествието е възникнало при
мокро време, тъй като по делото не са събрани доказателства в подкрепа на това
обстоятелство. Изтъква се, че в обжалваното решение неправилно е възприето, че
1
пешеходката е изскочила внезапно на платното, тъй като, от една страна, това обстоятелство
не се потвърждава от свидетелските показания, а от друга, са налице доказателства, които
установяват, че водачката на лекия автомобил е имала възможност както да възприеме
пешеходката, така и да предотврати процесното ПТП, като задейства спирачната уредба.
Изложени са аргументи относно наличието на противоправно поведение от страна на
третото лице – помагач, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се още,
че събраните доказателства по делото налагат извода, че смъртта на пострадалата е
причинена от масивна белодробна тромбоемболия, настъпила вследствие на усложнение на
получените в резултат на процесното ПТП травматични усложнения. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск.
Претендират се направените съдебни разноски.
В отговор на въззивната жалба ответната страна Гаранционен фонд чрез юрисконсулт
К. Я. излага доводи, че изводите на съда за липса на деликт и за липса на причинна връзка
между смъртта на майката на ищцата и уврежданията, получени при пътния инцидент, са
правилни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е и отговор от третото лице – помагач Ж.М. чрез адв. Н.М., в който са
изложени подробни аргументи за правилността на обжалваното решение.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените
от тях съображения по същество на спора. В дадения от съда едноседмичен срок са
постъпили писмени защити от процесуалния представител на жалбоподателя и от
процесуалния представител на ответника, в които отново са изложени доводи по същество
на спора.
При извършената проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим
иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим. По отношение неговата правилност въззивната инстанция излага следните
съображения.
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал.
11 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./. Пред въззивната инстанция не е спорно, а
се установява и от събраните по делото доказателства, че на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора,
Република България е реализирано ПТП с участници третото лице – помагач, водач на лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, който обичайно се намира на територията на
страната, и пешеходка, майка на ищцата. По делото не се спори и че отговорността на
собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС е следвало задължително да
бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но
към момента на настъпване на процесното МПС такава не е била налице. Не е спорно, че
вследствие на ПТП на пешеходката са причинени следните травматични увреждания:
счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на главичката на
дясна малкопищялна кост, сътресение на мозъка от типа на зашеметяване, без пълна загуба
на съзнание и дълбоко кръвонасядане на гърба, кръвонасядания по горните и долните
крайници.
Спорно е налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, причинната връзка между уврежданията, получени в резултат на ПТП,
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата и наличието и
степента на приноса на пострадалата за настъпване на вредите.
За установяване на фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП пред
първата съдебна инстанция са разпитани св. В. Р. В. (очевидец на инцидента), св. Д. Д. Д.
(полицай, посетил мястото на инцидента за оглед) и св. В. М. И. (работеща в сграда близо до
мястото на инцидента и позната на пострадалата поради факта, че предоставя на колегите на
свидетелката услуги по договор за трудова медицина) и са приети заключения на съдебно-
автотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, а от
настоящата инстанция - писмо от Национален институт по метролоигя и хидрология
2
изходящ номер 42 от 20.05.2020 г.
От събраните доказателства се установява, че в светлата част от денонощието при
дъжд с променлив интензитет автомобил „Нисан Примера“, управляван от третото лице –
помагач, се е движел по ул. „Цар Иван Шишман“ в гр. Стара Загора с посока на движение от
юг на север, като преди кръстовището с ул. „Ген. Столетов“ водачът е спрял на забраняващ
сигнал на светофарната уредба и след разрешаващ сигнал е предприел маневра завой наляво
по ул. „Ген. Столетов“. По същото време пешеходката Г. Р. е предприела пресичане на
пътното платно на ул. „Ген. Столетов“ с посока от север на юг, като преди удара с лекия
автомобил пешеходката е предприела движение назад. Траекторията на движение на
автомобила и пешеходката са се пресекли и е настъпил удар между тях с инициален контакт
за автомобила в предна дясна част, в областта на предна броня вдясно, а за пешеходката –
лявата част, в долен ляв крайник, който е бил опорен към момента на удара. Краката на
пешеходката вследствие на удара са отхвърлени напред и вдясно, тялото се е завъртяло
около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и е паднало на пътното платно
с долни крайници по посока север и с глава по посока юг. Автомобилът е преминал покрай
пешеходеца, като водачът е предприел спиране и се е установил в покой на около 12 метра
след мястото на удара в северната лента на ул. „Ген. Столетов“.
Според заключението на СТАЕ от момента на навлизане на пешеходката на пътното
платно до мястото на удара последната е изминала разстояние от 2 метра, а преди удара е
спряла и се е върнала назад, като времето, което е престояла в района на пътното платно, е
2,18 секунди. Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била 23, 44
км/ч, като няма данни за задействане на спирачната уредба от водача преди настъпване на
произшествието. Според вещото лице опасната зона за спиране е 7, 33 метра и пешеходката
не е попадала в разстоянието на опасната зона за спиране. Няма данни за интензивност на
движението и препятствия по пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и
пешеходката. Водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката към
момента на навлизането на последната в района на пътното платно и да предприеме маневра
за аварийно спиране преди мястото на удара, като по този начин предотврати процесното
ПТП. Пешеходката също е имала видимост към автомобила.
Св. В. бил спрял на кръстовището като водач на автомобил „Мицубиши“ зад
автомобил „Нисан Примера“, като след потеглянето наляво на двата автомобила, всичко се
развивало нормално, но в един момент стоповете на колата пред него светнали, в една група
дървета изскочила една жена, изглеждаща забързана, след това се опитала да мине назад и
изчезнала от погледа му. Всичко станало много бързо, след завоя, за три секунди и жената се
озовала пред него, като той спрял, а другата кола отминала напред. След съприкосновение
между предната кола и жената тя се оказала пред него.
Св. Д. дава сведения за положението на тялото на пешеходката, присъствието на
водачката на автомобила и липсата на самия автомобил на мястото. Св. И. разказва, че се
намирала на втория етаж на сградата в близост до кръстовището и след като чула глъч и
суматоха, погледнала през прозореца и видяла жена на пътното платно с глава към осевата
линия и крака към тротоара. При отнасянето на жената на носилката към линейката я
разпознала.
Показанията на тримата свидетели относно разположението на тялото след удара са
безпротиворечиви и заключението на САТЕ е в съответствие с тях и съдът ги кредитира.
Показанията на св. В. съдът кредитира относно спирането на светофара, маневрата завой
наляво, както и излизането на пешеходката след пешеходната пътека, връщането назад,
удара с предния автомобил и спирането на автомобила на свидетеля. Съдът не кредитира
показанията относно светването на стоп светлините на „Нисан примера“, тъй като според
заключението на САТЕ няма спирачни следи. От показанията на св. В. може да се заключи,
че както той, така и водачът преди него са имали видимост към пешеходката. В този смисъл
е и заключението на САТЕ.
При тези данни въззивният съд намира, че е налице противоправно поведение на
3
водачката на „Нисан примера“ поради допуснато от нея нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл.
20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно задълженията й да бъде внимателна и предпазлива към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и да осъществява непрекъснат
контрол на управляваното превозно средство, който да позволява да спре при възникване на
предвидимо препятствие. Произшествието е настъпило в населено място, непосредствено
след пешеходна пътека, а това са обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават
необходимостта водачката на автомобила да е внимателна и да подбира съответна скорост,
която да й позволи спиране при предвидимо и преодолимо препятствие, каквото е
пешеходец в района на пешеходна пътека. Мокрото време допълнително налага повишено
внимание и бдителност от страна на водачите на МПС. Ж.М. е имала видимост в района на
кръстовището, на което управлявайки процесния автомобил е предприела завиване наляво,
поради което тя е следвало да предвиди пешеходката Г. Р. като препятствие и да спре
автомобила. Като не е предприела спиране и не е предотвратила удара при липса на пречка
да възприеме пешеходката, тя е извършила нарушение на правилата за движение по
пътищата, а за вината е налице презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена.
Неоснователни са доводите на ответника и на третото лице-помагач, че е налице случайно
събитие. Водачът е бил длъжен и е можел да предвиди наличието на пешеходец, като е
можел и да предотврати инцидента, тъй като другият участник в движението не е попадал в
опасната му зона за спиране.
По повод спорния въпрос за връзката между уврежданията в резултат на пътния
инцидент и смъртта на майката на ищцата съдът излага следните съображения. Безспорно
смъртта се дължи на масивна белодробна тромбемболия /кръвни запушалки в разклоненията
на белодробната артерия/, която се явява усложнение от счупването на лявата
голямопищялна кост и наложилото се обездвижване на левия долен крайник като
терапевтична процедура. Съгласно епикризата от ИЗ 22991/23.10.2014 г. на МБАЛ Стара
Загора по време на болничния петдневен престой до 27.10.2014 г. е включен антикоагулант
Фраксипарин, а след изписването й е било предписано да продължи антикоагулантна
терапия още 15 дни. Според разпитания по делото свидетел Ж. Р., съпруг на починалата, тя е
медицинско лице и е продължила терапията си след прибирането си от болницата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, независимо, че е баща на ищцата, тъй като са житейски
логични и плод на непосредствено възприятие, както и в синхрон с показанията на св. В. И.
относно професията на починалата. Антикоагулантната терапия има за цел намаляване на
риска от образуване на кръвни запушалки, но не го изключва напълно. В случая, въпреки
проведеното лечение, е настъпила масивна белодробна тромбемболия, а в резултат на това
и смъртта на Г. Р. (изрично отговор на трети въпрос от заключението на СМЕ). Наред с
това, усложнението и смъртта са настъпили седем дни след настъпването на процесното
ПТП, което изключва извод, че друга причина е довела до смъртта, в какъвто смисъл са
възраженията на ответника и третото лице-помагач.
В обобщение съдът приема, че по делото е доказано наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане: виновно противоправно поведение на
незастрахования водач, вредоносни последици и причинна връзка между вредоносните
последици и противоправното поведение.
Жалбоподателят А.Р. притежава материалноправна легитимация да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на нейната майка.
Въз основа на свидетелските показания на св. Ж. Р. може да се приеме, че между
жалбоподателката и починалата Г. Р. е съществувала силна емоционална връзка. Още от
самото раждане на жалбоподателката основно майка й е полагала грижи за нея, а
впоследствие я е подкрепяла и двете са поддържали ежедневен контакт – чували са се по
няколко пъти на ден по телефона и са си пишели, като по този начин са имали възможност
да споделят взаимно преживяното, тъй като са живеели в различни градове. Внезапната и
неочаквана смърт на пострадалата е лишила жалбоподателката от установената помежду им
трайна и дълбока емоционална връзка на майка и дъщеря и й е причинила продължителни
болки и страдания. Загубата на майка й я е направила затворена, мълчалива, без желание да
4
разговаря. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателката търпи неимуществени
вреди вследствие на смъртта на пострадалата, поради което и ответникът следва да я
обезщети за тях.
Претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични блага и не биха могли да бъдат възстановени, поради
което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото /така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС/. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливостта, залегнала като принцип в чл.
52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, изисква на
жалбоподателката да й бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лева. При
определяне на този размер съдът отчита факта, че ищцата е загубила майка си, с която я е
свързвала дълбока емоционална връзка, макар да са живели в различни градове, като
загиналата е била на 44 години, а дъщеря й - на 21 години в началото на жизнения си път
като възрастен. Следва да се съобрази, че не е била малолетна или непълнолетна и не са се
нуждаела от грижите на майка си, а по-скоро от присъствието й в живота си. Наред с това,
ищцата се ползва от подкрепата на баща си. Съдът не омаловажава скръбта на А.Р., но
обезщетение по-голямо от 100 000 лева би било несъответно на застрахователните лимити за
2014 г., както и на съдебната практика за събития от 2014 г. и не би отговаряло на принципа
на предвидимост на съдебните актове, независимо дали искът е предявен непосредствено
след настъпване на вредите или пет години по-късно.
По повод възражението за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди
от страна на пешеходката Г. Р. съдът намира следното. По делото се установява, че
последната е нарушила правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изискващо при пресичане
на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните пътеки и преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. В процесния случай пешеходката е предприела пресичане на платното за
движение на ул. „Ген. Столетов“ в гр. Стара Загора извън определените за това места и при
несъобразяване с приближаващия я автомобил, като е излязла на пътя, а впоследствие се е
върнала. Освен това, пресичането е предприето в участък от пътното платно, в близост до
който е имало обозначена пешеходна пътека за неговото пресичане и тя е можела да
използва пътеката за безопасно преминаване. В резултат от предприетото пресичане на
пътното платно, при възможност да възприеме автомобила и да го пропусне, пострадалата е
създала условия за настъпването на вредоносния резултат. След преценка на причините,
довели до настъпване на процесното ПТП, и вредите, причинени в резултат от него, съдът
приема, че е налице 40 % съпричиняване предвид засилената отговорност на водачите на
МПС, поради което обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лева, следва да се
намали с посочения процент.
На ищцата се дължи обезщетение от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като
обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за тази сума, а в
останалата част – за разликата над тази сума до сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди)
лева искът е неоснователен и решението следва да бъде потвърдено.
Частичната основателност на иска води до основателност на акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.
288, ал. 7 от КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетения по реда, определен с Правилника за
устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал. 9. В настоящия случай се установява, че датата на завеждане на претенцията на
въззивника до фонда е 11.01.2019 г., поради което тримесечният срок за произнасяне по чл.
288, ал. 7 от КЗ /отм./ е изтекъл на 11.04.2019 г. Фондът е издал отказ по претенцията в
5
горния срок – на 28.03.2019 г., като денят, следващ отказа, е датата, от която дължи лихва
върху присъденото обезщетение. Поради изложеното законна лихва върху сумата от 60 000
лева се дължи, считано от 29.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
При този изход на спора следва да се изменят разноските за първата инстанция
съобразно уважената/отхвърлена част от иска и да се присъдят за настоящата инстанция
съобразно уважената/отхвърлена част от жалбата. Ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 750 лева. С оглед частичното уважаване на иска дължимите разноски
на ответника са 500 лева и решението следва да бъде отменено над тази сума. Ответникът
дължи на ищцата разноски в размер на 2600 лева (60 000/180 000х7800), а на адв. Ж.
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатски хонорар от 1710 лева (60 000/180 000х5130). Адвокатското
възнаграждение съобразно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален
интерес от 180 000 лева е 5 130 лева.
За въззивната инстанция разноските се определят, както следва. Ответникът по
въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1200 лева
(60 000/180 000х3600), а на адвокат Ж. - адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
в размер на 1710 лева. Ответникът по делото е представляван от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждението съдът определя съобразно чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба сумата
от 200 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 267034 от 20.12.2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 19 състав по гр. д. № 13783/2019 г. в частта, в която искът на А. Ж. Р. ЕГН
********** срещу Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 23.10.2014 г.
в гр. Стара Загора, изразяващи се в смъртта на майка й Г. Р. до размера от 60 000 (шестдесет
хиляди) лева ведно със законната лихва от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която А. Ж. Р. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата от 500 (петстотин) лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, ет. 4 да заплати на А.
Ж. Р., ЕГН ********** на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от настъпилата на 30.10.2014 г. смърт на нейната майка в резултат от осъществено на
23.10.2014 г. ПТП по вина на водача на автомобил „Нисан Примера“ рег. номер *** – Ж. Н.
М., за чиято отговорност не е имало валиден договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ 2, ет. 4 да заплати на А. Ж. Р. разноски за първата инстанция в размер на 2600
6
(две хиляди и шестстотин) лева и за въззивната инстанция в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ 2, ет. 4 да заплати на адвокат Е. И. Ж., Адвокатска колегия ***, за осъществена
безплатна адвокатска помощ по делото сумата от 1710 (хиляда седемстотин и десет) лева за
първата инстанция и сумата от 1710 (хиляда седемстотин и десет) лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК А. Ж. Р. да заплати на Гаранционен
фонд сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Ж. Н. М., ЕГН: ********** като трето
лице - помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда и предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7