Р Е Ш Е Н И Е
№ 739/8.11.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Т.ка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
по адм. дело № 957 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Постъпила
е жалба от „ШИКОВ“ООД ЕИК *********,
гр.Пазарджик, с управител С.Ш., чрез адв.Б. против Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-500-0411435/13.08.2019г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП Жулиета Михайлова , с която на основание чл. 186,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газостанция, находяща се в гр.Пазарджик , ул.“Синитевска“,
стопанисван от „ШИКОВ“ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 /
петнадесет/ дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена по подробно
изложени съображения в същата, както и становище изразено в съдебно заседание.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа
жалбата. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна Началник отдел
“Оперативни дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от гл.
юрисконсулт С. , който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност
на оспорената заповед и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 01.08.2019г. в 12.00 часа служители
на ТД на НАП- Пловдив извършили оперативна проверка в търговски обект на
дружеството жалбоподател – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр.Пазарджик, ул.“Синитевска“. Извършената
проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА
№0411435/01.08.2019г.било установено, че в търговския обект се използват съдове
за съхранение на горивмо – дизел, бензин и автогаз, с калибровъчни
удостоверения : 2235- KL-2014 – BGV0031 за дизел с обем
49 223.2 л. от дата 08.03.2014г., калибровъчно удостоверение 2235-KL-2014-BGV0033 за автогаз с
обем 10 038.5 л. от дата
08.03.2014г., калибровъчно удостоверение 2235-KL-2014-BGV0032 за резервоар
бензин А95 с обем 53 235.1 л. от 08.03.2014г.
При тези данни проверяващите органи са
приели, че дружеството не е спазило изискванията на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ, тъй като не предавано по установената дистанционна връзка на НАП актуални
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Този извод проверяващите са го извели от
обстотяелството, че през месец март на 2019г. би следвало посочените по-горе
резервоари да са рекалибровани, и тъй като не били, то имало възможност да не
са коректни подаваните данни относно резервоарите.
Предвид
констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е нарушило
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед
установените от проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-500-0411435/13.08.2019г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП Жулиета Михайлова , с която на основание чл. 186,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газостанция, находяща се в гр.Пазарджик , ул.“Синитевска“,
стопанисван от „ШИКОВ“ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 /
петнадесет/ дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Заповедта
е връчена на 25.08.2019 г. на управителя на дружеството.
Недоволно от заповедта, дружеството я е
оспорило пред Административен съд – Пазарджик , с жалба вх. № 4882/26.08.2019,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са представени и приети
писмени доказателства и гласни такива, от които се установява, че на в
действителност към датата на проверката нее била извършена рекалибровка на
трите резервоара – бензинов, дизел и автогаз. Такава първоначална калибровка е
била извършена на 08.03.2014г. и съгласно параграф 32 от посочената по-горе
Наредба е следвало да се извърши рекалибровка до 08.03.2019г. Установи се
обаче, че се извършва ежегодната проверка на нивомерните измервателни системи
от страна на Български институт по метрология
, като тази проверка не е установила пък да има проблем относно съдържанието на
резервоарите. Налични са били стикери за извършена такава проверка до месец
август на 2019г.
От друга страна се установи, че още
преди да бъде издадена процесната заповед дружеството е извършило рекалибровка
на трите резервоара, като не е показано никакво отклонение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна
поради следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната
писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че е взета в предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, вида на обекта – бензиностанция и газостанция за
зареждане на дизелово гориво, типа зареждана стока- като не можело да се
проследи дали се реализира по стопански начин, местоположението на обекта , а
също така и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения.Твърди се, че ако не бъде наложена
ПАМ съществувала възможност от извършване на ново нарушение, от което да
настъпят трудно поправими вреди, които засягали пряко интересите на фиска,
поради неотразяването на реално извършените зареждания на горива водещо до
неправилно определяне на движението на този вид стока.
От друга страна изрично в процесната
заповед е посочено, че изпълнението на наложената с настоящата заповед
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за
достъп до него“ ще бъде прекратена на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС с писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло. Всъщност няма данни на това основание
да е наложена ПАМ, както и данни за издадено НП.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС - подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за
приходите. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до един месец" независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1 извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС е длъжно да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за целта
като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измерителна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
По делото безспорно е установено, че
проверяваната бензиностанция стопанисвана от жалбоподателя представлява
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има
монтирана нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, както и че
тази нивомерна система е била проверена от Института по метрология до месец
август 2019г.Единствено не е била извършена рекалибровка на резервоарите през
месец март 2019г., но пък при извършената такава преди издаване на процесната
заповед не е констатирано каквото и да било отклонение.
Жалбоподателят оспорва процесната
заповед за налагане на ПАМ като излага твърдението, че в липсва състав на
извършено административно нарушение. Това становище се споделя от настоящата
инстанция. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
в действителност рекалиброването на трите резервоара е следвало да стане през
месец март на 2019г., а същото е направено на 12.08.2019г. Това обстоятелство
по никакъв начин не е повлияло на подаваните данни от нивомерната система към
НАП, която пък е била редовно и ежегодно проверявана от агенцията за
метрологичен контрол и която не е показала никакво отклонение. Дори и все пак
да се приеме да е налице нарушение, така наложената принудителна
административна мярка, следва да бъде отменена на друго основание. Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна
мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря
на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл.
22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване
на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено
гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят
е предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа
неизправност и същата е отстранена на 12 август 2019г., когато е извършено
рекалиброване на трите резервоара – за бензин, авто газ и дизел.
При упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 15 дни е
в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона.
Тези мотиви относно срока на наложената
мярка обаче са общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха били
засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират
изводи относно приоритета на защита. Посочените в мотивите цели "че всички
лица ще спазват законовите норми " са несъстоятелни, тъй като такива цели
законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било
наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките за
административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя.
Освен това е налице и разминаване
относно обстоятелството защо е наложена тази ПАМ, както се посочи по-горе
изрично в процесната заповед е посочено, че принудителната мярка ще бъде
прекратена при заплащане на наложената санкция, а такава санкция няма данни да
е наложена.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за
нарушение на чл. 3, ал. 3 и от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на
финансите си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на
административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена, както и да бъдат присъдени, в полза на жалбоподателя,
направените съдебно деловодни разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение
и ДТ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-500-0411435/13.08.2019г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП Жулиета Михайлова , с която на
основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газостанция, находяща се в гр.Пазарджик , ул.“Синитевска“, стопанисван
от „ШИКОВ“ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 / петнадесет/ дни на
основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП да заплати на „ШИКОВ“ООД с ЕИК *********, гр.Пазарджик, с управител С.Ш., направените по
делото разноски в размер на 350/ триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ
№12221/02.10.2020 Г. ПО АД №14134/2019 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739/08.11.2019 г.,
постановено по адм. дело № 957/2019 г. на Административен съд – Пазарджик.