№ /…………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. №2075 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена
от К.П.П. касационна жалба срещу Решение № 260738/23.07.2021 г., постановено по НАХД №
619/2021 г. по описа на ВРС, ХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0819-005296 от 18.01.2021 г., издадено от началник група към
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на К.П.П. са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по
пътищата.
В касационната жалба са изложени твърдения за
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното
решение. Касаторът е релевирал факти, които според него са игнорирани от
въззивния съд и които обосновават извод за допуснати нарушения в хода на
извършваната проверка от служителите на пътния патрул. Последните не били
съобразени от ВРС, което довело до повратно тълкуване на фактическата
обстановка и изграждането на неправилни изводи. На изложените основания
сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност
и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание редовно призован,
касаторът лично и с процесуален представител адв.У. поддържат касационната
жалба.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован , не се представлява. Представени са писмени бележки бележки с.д. №16179/03.11.2021г.,
в които са изложени мотиви по оспорването на касационната жалба. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на К.П.П.
срещу наказателно постановление № 20-0819-005296 от 18.01.2021 г., издадено от
началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на К.П.П. са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движение по пътищата.
За да се произнесе,
въззивният съд е приел
от фактическа страна, че на 31.12.2020 г. в 01,23
часа в гр. Варна по бул. „Цар
Освободител“ в посока центъра на града срещу бензиностанция
„Стар Пауър“ жалбоподателят К.П. управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***.
Бил спрян за проверка от полицейски служители, измежду които св. П С М -мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна. Извършили проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ № ARNA - 0165, като същото отчело 0,59 на хиляда алкохол в
кръвта на водача. Съставен е акт за установяване на административно нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. В 01,50 часа на водача бил връчен талон за
медицинско изследване, с който бил уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Св.
Анна“ за медицинско и химическо изследване до 45 минути. Последният се явил в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където в 02,50 часа дал кръвна проба за провеждане на химическо лабораторно изследване на съдържанието на
алкохол в кръвта в присъствието на свидетели. Съставен е протокол за химическа
експертиза, в който е посочено, че в изпратената за изследване проба кръв,
взета от К.П., се доказва етилов алкохол в количество 0,39 промила в кръвта. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН срок не е депозирано писмено възражение срещу съставения на водача АУАН. Въз
основа на АУАН е съставено обжалваното пред ВРС наказателно постановление.
Поради това, че водачът се е явил в МБАЛ „Св. Анна“ след определения му срок от
45 минути, наказващият орган приел в наказателното постановление, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,59 на хиляда (съгласно
резултатите от техническото средство), а не 0,39 на хиляда (съгласно
резултатите от медицинското изследване).
Гореизложената фактическа обстановка ВРС
установил въз основа на свидетелски показания и писмени доказателства,
представляващи част от административната преписка, както и събрани в хода на
съдебното производство. От правна страна приел, че авторството на деянието и
неговата субективна страна се установява изцяло от показанията на св. П М и М К, които възприел за вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, съответстващи на представените по
делото писмени доказателства, както и на редовно съставения акт за установяване
на административно нарушение.
Въз основа на доказателствената съвкупност, РС приел, че наказаното лице извършило
нарушение на чл. 21, ал. 1 и правилно бил
санкциониран на осн. чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП , на което съответства наказание
"глоба" в размер на 500 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Въззивният съд приел за несъстоятелни възраженията
на П. за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и
приложимия материален закон, както и за необоснованост на наказателното
постановление.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че въззивният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган,
формалната законосъобразност на постановлението и спазването на процедурата по
издаването му, както и за материалната му законосъобразност и доказаността на
извършеното административно нарушение, са обосновани и правилни. Тези изводи се
споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
В касационната жалба са изложени твърдения , че
неправомерно служителите са изкъртили регистрационните табели на колата, също
така неправомерно са му указали да управлява
автомобила до КАТ, за да изготвят там акта за установяване на
административно нарушение, вместо на място да му връчат талон за медицинско
изследване. Счита, че предоставения му срок е твърде кратък , за да се предвижи
до КАТ, като излага твърдения, че се налагало и да тегли пари от банкомат.
Настоящата инстанция намира изложените оплаквания за
напълно неоснователни, като се съобрази обжалваното решение. Видно от мотивите,
изложени в него, то дава самостоятелен отговор на всяко повдигнато от
жалбоподателя, настоящ касатор оплакване в насока незаконосъобразността на
процесното постановление, който съдът е обосновал със събраните писмени
доказателства. Съдът изрично се е спрял на твърдението за неподходящо
предоставения срок, като правилно е обяснил, че всички изложени от П. доводи за
състояли се пречки по спазването му са субективни. За да бъдат съобразени като
действително преграждащи възможността за явяване в срок в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ обстоятелства, те
трябва да имат обективен характер, такъв, който изключва намесата на нарушителя.
Дали е правилно снемането на табелите, съпровождането на водача до КАТ, указанието
да паркира колата на спирка до КАТ, са обстоятелства, които не рефлектират
върху установяването на съставомерност на деянието. Талонът за медицинско
изследване му е връчен в 01:50ч. на 31.12.2021г. и от този момент тече срокът
за явяване в болничното заведение. Действията на пътния патрул не са оказали
въздействие върху възможността, която е имал жалбоподателя да изпълни
указанието.
Същевременно следва да се държи сметка, че срокът,
регламентиран в разпоредбата на чл.15 ал.6 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози независимо, че е инструктивен, следва да
се съблюдава и анализира от гледна точка на изискването да не се удължава чрез
действия на нарушителя. Отчитането на промилите алкохол в кръвта следва да се
извършва своевременно и максимално близко до часа на проверката, за да са
резултатите актуални и реално да отчитат фактическото положение. Всяко друго
действие, насочено към удължаването на този срок ще обективира различен
резултат.
Изцяло правилен се явява правният извод на въззивния
съд, че пред него се доказва не само законосъобразно установено от органа
нарушение на ЗДвП, но и законосъобразност на самото наказателно постановление,
с което се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретния
деец, тъй като фактите от обективна страна, сочени в постановлението изцяло се
потвърждават по несъмнен начин от доказателствата пред РС, както и е налице и
субективния елемент от фактическия състав на противоправното деяние. Наложената
глоба е правилна по вид и размер с оглед установеното нарушение.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни
основания.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260738/23.07.2021 г., постановено по НАХД № 619/2021
г. по описа на ВРС, ХХІІ състав.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН ********** ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
