Решение по дело №1921/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1134
Дата: 17 септември 2018 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20185300501921
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1134

 

                                  гр.Пловдив, 17. 09. 2018 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на седемнадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Радостина Стефанова    

                           Членове  :  Радослав Радев

                                                                   Иван Анастасов

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 1921/2018г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.5 във вр. с чл.486 ал.2 във вр. с чл.470 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Ш. Агро“ ЕООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, и лично от Б.П.Ш., ЕГН – **********, с адрес ***, в качеството на длъжници, против Постановление от 30.08.2018г. по изп.д.№ 20188210401250 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, с което е допусната смяна на пазача на описаните движими вещи – необрани насаждения от култури царевица и слънчоглед, описани подробно с Протокол от 26.06.2018г. Моли да бъде отменено изцяло поради незаконосъобразност.

Въззиваемата страна  „Балджиеви -91“ ООД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление -  гр.Севлиево, ул.“Гочо  Москов“ № 2, вх.А, ап.1, чрез адв. Г.В.Б., депозира възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.

ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, депозира писмени  мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е процесуално допустима, но е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

С жалбата на „Ш. Агро“ ЕООД, и на Б.П.Ш., в лично качество, се посочва, че с Протокол от 21.06.2018г.  съдебният изпълнител при извършването на описа правилно е назначил на осн. чл.470 от ГПК за пазач на запорираните вещи /необрани насаждения/ самият длъжник по делото, а именно Б.П.Ш., който е земеделски производител. Запорираната земеделската продукция не е била продадена при условията на чл.476 от ГПК, която изисква проданта да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането й. Вместо това е оставена да узрее напълно и към момента вече трябва да се прибере от полето. Жалбоподателите възразяват, че независимо от това, че изп. дело е спряно на осн. чл.420 ал.1 от ГПК поради подадени възражения от тях като длъжници против Заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 19471/ 2017г., тъй като заповедното производство е проведено по реда на чл.417 т.9 от ГПК /запис на заповед/, съдебният изпълнител е предприел действия по смяна на пазача. На следващо място, прави оплаквания, че не са налице предпоставките на чл.486 ал.2 от ГПК  за тази смяна, понеже длъжниците стопанисват добре имота/имотите. Също така, считат, че назначеното трето лице за **** Г. Д. Б.  не е подходящо лице  за тази длъжност, защото не разполага с  необходимите знания и опит.  

Въззиваемата страна „Балджиеви -91“ ООД, чрез адв. Г.В.Б., застъпва, че горните доводи не отговарят на фактическото положение. Посочва, че са получени сигнали от други земеделци в района на с.П., че на БЗС –тата, засяти от длъжниците по изп. дело се извършва прибиране на продукция. Ето защо, се е наложило да се подаде молба от тях на 28.08.2018г. /на л.359 по преписката/ до съдебния изпълнител за смяна на пазача, което и е станало след потвърждаване на място на обстоятелствата, че са ожънати частично или изцяло някои от имотите, което е документирано със съставения Протокол от 30.08.2018г. Въззиваемите страни изтъкват, че този протокол има характера на официален документ по см. на чл.179 от ГПК и има обвързваща сила по отношение на обективираните с него действия и изявления. Позовава се на съдебна практика – Решение № 76/10.07.2012г. на ВКС – I т.о.  по т.д.№ 490/2011г. На следващо място посочват, че  на осн. чл.470 от ГПК съдебният изпълнител може по целесъобразност да прецени кое лице следва да отговаря за запазване целостта на имуществото на длъжника /Решение № 116/25.05.2018г. по гр.д.№ 216/2017г. на Окръжен съд – Добрич, I състав/.    

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгл. чл.470 ал.1 от ГПК – Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. Видно е от диспозицията на нормата, че съдебният изпълнител има право на преценка дали вещта да остане при длъжника или да бъде предадена за пазене на друго лице. В конкретния случай е и налице обективно основание за промяна на пазача, тъй като длъжникът е извършил действия  по ожънването – изцяло или частично на някои БЗС-та, което е отразено с Протокол от 30.08.2018г., който е официален документ. По този начин за конкретната фактическа обстановка намира приложение и разпоредбата на чл. 486 ал.2 пр.1 от ГПК, съгласно която – Ако длъжникът не стопанисва добре имота, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. Трябва да се отбележи, че с жалбата не се излага аргументи по оспорване на тези констатации.

Съдът оставя без уважение възражението на жалбоподателите, че назначения пазач не разполага с необходимата компетентност, защото от представените документи – Диплома за висше образование и Приложение към нея /на л.54 и сл./ се установява, че Г. Д. Б. е придобил специалност „растителна защита“ с професионална квалификация „***“ в Аграрен университет –Пловдив, тоест налице са всички условия да изпълнява изискванията по опазване на имуществото на длъжника, което е със земеделски характер.

Без значение е и обстоятелството, че в момента изпълнителното производство е спряно поради подадени възражения против заповедта за изпълнение, защото спирането има само временен характер. 

Обжалваните действия се явяват законосъобразни, а подадената жалба срещу тях следва да се остави без уважение.     

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество сумата общо 720 лв. за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

                 Р  Е  Ш  И    :

 

Отхвърля подадената жалба от „Ш. Агро“ ЕООД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, и лично от Б.П.Ш., ЕГН – **********, с адрес ***, против Постановление от 30.08.2018г. по изп.д.№ 20188210401250 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, с което е допусната смяна на *** на описаните движими вещи – необрани насаждения от култури царевица и слънчоглед, описани подробно с Протокол от 26.06.2018г., като неоснователна.

Осъжда „Ш. Агро“ ЕООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, и Б.П.Ш., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на  „Балджиеви -91“ ООД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление -  гр.Севлиево, ул.“Гочо  Москов“ № 2, вх.А, ап.1, с пълномощник  адв. Г.В.Б., съдебен адрес ***- 54, общо  сумата 720 лв. за направени разноски по делото.

 

 

        Решението е окончателно.

      

     

                              Председател  :

 

                                                           Членове :