Р
Е Ш Е
Н И Е № 2
гр. Сливен, 30.01.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на седми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 19
по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „Дунарит“ АД
срещу „Е.Миролио“ ЕАД и „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД , в която се твърди,
че на 04.12.2014г. в гр.София е бил сключен договор за учредяване на особен
залог на търговско предприятие, съгласно който ищецът е учредил залог на цялото
търговско предприятие, действащо под името „Дунарит“ АД в полза на „Е.Миролио“
ЕАД – Сливен за обезпечаване на следните вземания от длъжника „Дунарит“ АД, а именно :
1.Вземане за цена по договор за цесия от
30.10.2014г. в размер на 20 700 000евро с цедент „Е.Миролио“ ЕАД;
2. Вземане за цена по договор за цесия от
30.10.2014г. в размер на 828 000 евро с цедент „Е.Миролио“ ЕАД;
3. Вземане за цена по договор за цесия от
30.10.2014г. в размер на 1 996 564.94 щатски долара с цедент Едоардо
Миролио, в последствие задължението за цената е прехвърлено
на „Е.Миролио“ ЕАД;
4. Вземане за цена по договор за цесия от
30.10.2014г. в размер на 1 170 000евро с цедент „Б.Р.Е.“ АД –
Люксенбург, в последствие вземането за цената е прехвърлено
на „Е.Миролио“ ЕАД – Сливен;
5. Вземане за цена по договор за цесия от
30.10.2014г. в размер на 450 000лева с цедент „Интерпред световен
търговски център софия“ АД, в последствие вземането за цената е прехвърлено на „Е.Миролио“
ЕАД – Сливен.
Твърди се, че на 12.12.2014г. залогът на търговското
предприятие е бил вписан като първи по ред по партидата на дружеството
„Дунарит“ АД.
На 10.07.2015г. изпълнителния директор Г.Р.
на заложния кредитор „Е.Миролио“ ЕАД подписал декларация – съгласие за
заличаване на процесния залог на търговско предприятие. Полагането на подписа и
достоверността на датата са били удостоверени от нотариус Е.Шидерова.
Твърди се още, че на 03.05.2016г. в ТР по партидата на
„Дунарит“ АД е постъпило заявление от нов заложен кредитор „Виафот Инвестмънт
България“ ЕООД с искане за промяна на заложния кредитор, поради извършена цесия
на цялото вземане, за което е учреден особения залог върху
търговското предприятие на „Дунарит“ АД.
Предвид подписаното на 10.07.2015г.
нотариално съгласие за заличаване на особения залог на търговското предприятие
„Дунарит“ АД, ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че не съществува особен залог на търговското
предприятие „Дунарит“ АД със заложен кредитор „Е.Миролио“ ЕАД, респ. „Виафот
Инвестмънт България“ ЕООД, поради прекратяване,
считано от 10.07.2015г. В условията на евентуалност от съда се иска да признае
за установено, че обстоятелствата, които са вписани със заявление Б4 вх. №
20141208175059 по партидата на „Дунарит“ АД в АВп – ТР са несъществуващи, като
бъде постановено заличаването им.
Депозиран е отговор на исковата молба от „Е.Миролио“
ЕАД. В същия се твърди, че предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен, а заложното право
на „Е. МИРОЛИО" ЕАД спрямо търговското
предприятие на „ДУНАРИТ“ АД, преминало впоследствие към „Виафот Инвестмънт
България" ЕООД, не е прекратено (отпаднало). Твърди се, че
представената Декларация-съгласие от
10.07.2015 г. по съдържението си не представлява валиден отказ от право,
декларацията е част от фактическия
състав по вписването и не може да доведе
до прекратяване на субективното право на залог. От друга страна се сочи, че
Съгласието за заличаване, дадено с Декларация от 10.07.2015 г., е оттеглено
и нито едно от основанията за
прекратяване на заложното право не е налице. Относно иска с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3-то от Закона за
търговския регистър се твърди, че така предявеният иск е недопустим и
неоснователен.
По делото е депозиран отговор и от ответника „Виафот“ ЕООД, в който се твърди, че на
14.03.2016г. между „Е.Миролио" ЕАД (цедент) и „Виафот" ЕООД е бил
сключен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) с
нотариална заверка на подписите.
По силата
на същия, цедентът прехвърля своите вземания към „Дунарит" АД,
съставляващи към съответния момент суми в размер на 22 176 000 евро; 1 774
724,39 щатски долара и 400 000 лева, произтичащи от пет договора за прехвърляне
на вземания на вложители от „Корпоративна търговска банка" АД- в
несъстоятелност.
В т. 2.1. от договора е посочено, че вземането се прехвърля заедно с всички привилегии и обезпечения, включително вписания под № 20141212103509 в Търговския регистър към Агенцията по вписванията залог на търговското предприятие на „Дунарит" АД.
Твърди се, че „Е.Миролио" ЕАД и „Виафот"
ЕООД са предприели всички необходими действия за уведомяването на длъжника (и
залогодател) „Дунарит" АД за извършеното прехвърляне на вземане съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Във връзка с горното е бил съставен Констативен протокол акт № 172, том II- П, per. № 5904 от 03.05.2016г. от Н.П.- помощник-нотариус по заместване при Нотариус В.И.
с район на действие: PC- София, с per. №
271 на Нотариалната камара (Доказателство № 2). С него се констатира, че от
служебния факс и служебната електронна поща на Нотариус В.И. е изпратено до
служебния факс и служебната електронна поща на „Дунарит" АД (обявени
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на длъжника) Уведомление за извършена цесия от „Е.Миролио" ЕАД, подписано на
14.03.2016г.
С това
действие, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, извършената цесия е породила своето
действие по отношение на ищеца.
Сочи се, че на 03.05.2016г. „Виафот" ЕООД представил заявление Б4 с per. №
20160503114112, с което е поискал вписване в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията по партидата
на „Дунарит" АД на обстоятелството по промяна на заложния кредитор по
вписания залог на търговско предприятие. Малко след това, на 04.05.2016г.,
„Дунарит" АД представил в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
заявление Ж1 с per. № 20160504112941, към което
прилага Обяснителна записка и процесната Декларация-съгласие за
заличаване на въпросния залог на търговското предприятие, подписана от
„Е.Миролио" ЕАД, с нотариална заверка на подписите peг. №
6409 от 10.07.2015г. на Нотариус Елена Шидерова, район на действие: PC- Сливен,
с per. № 128 на Нотариалната камара.
В
Обяснителната записка „Дунарит" АД твърдяло, че от 10.07.2015г. разполага
с оригинал на въпросната Декларация-съгласие за заличаване на залога на
търговското предприятие и във връзка със заявеното обстоятелство за промяна на
заложния кредитор щяло да започне незабавна процедура по заличаване на залога.
Твърди се още, че Процесният договор за
особен залог на търговското предприятие не е прекратен, защото даденото
съгласие за заличаване на обезпечението е нищожно: Процесната
Декларация-съгласие за заличаване на въпросния особен залог е нищожна, на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсва съгласие, няма основание за
даване на такова съгласие от Заложния кредитор и като цяло даденото съгласие
съставлява привидна (симулативна) сделка. Твърди се още, че обезпечените
вземания по договора за особен залог не са погасени, а съгласно чл.5 от
Договора именно плащането на цялото задължение води до прекратяване на
облигационната връзка и е предпоставка длъжникът да ползва съгласието на
заложния кредитор. Дори и да се приеме, че процесната Декларация-съгласие за
заличаване на въпросния особен залог е действителна, то към настоящия момент тя
не дава основание на ищеца да заличи (т.е. да прекрати действието) на учредения
особен залог, тъй като вписването има само оповестително действие и липсват
основания да се приеме договора за прекратен.
Предявени са допълни искови молби срещу двамата ответници, в които ищецът твърди, че Декларацията-съгласие е валидна, издадена в предвидената от закона форма, на годно правно основание и има правнообвързващо действие считано от 10.07.2015 г., както по отношение на издателя й - „Е.МИРОЛИО" ЕАД, така и спрямо „Виафот Инвестмънт България" ЕООД. Твърди се, че Декларацията - съгласие произхожда от лицето, представляващо по закон дружеството - заложен кредитор, съдържа всички необходими реквизити и е съставена, подписана и заверена в предвидената от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписа на издателя й.
Твърди
се още, че Декларацията - съгласие
е породила своето действие с издаването си на 10.07.2015 г., в предвидената от
закона форма и същата не може да се оттегли. След като „Е.Миролио" ЕАД е
заявило нотариалното си съгласие за заличаване на дадено в негова полза
обезпечение, то „Е.МИРОЛИО" ЕАД е загубило заложното си право (особения
залог) спрямо търговското предприятие на „Дунарит" АД - считано от
10.07.2015 г., а такова право, след тази дата - не може да бъде придобито и от цесионера „Виафот инвестмънт България" ЕООД.
С оглед на
изложеното, правният интерес на „Дунарит" АД да предяви процесния иск
следва от обстоятелството, че заложното право на ответника засяга необосновано
правната сфера на ищеца, като препятства „Дунарит" АД да упражнява свободно
правото си на собственост върху имуществото си, въпреки че „Е.МИРОЛИО" ЕАД
се е отказало от заложното си право, издавайки Декларацията-съгласие. Когато
правото на ответника - заложен кредитор се отрича от ищеца, с твърдение, че се
нарушава правото му на собственост, предявеният отрицателен установителен иск
за несъществуване правото на ответника, на основание чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално допустим.
Твърди се още, че цесията от 14.02.2016 г. между „Е. Миролио"
ЕАД и „Виафот Инвестмънт България" ЕООД е нищожна, поради липса на предмет
(чл.26, ал.2 ЗЗД). От разпоредбата на чл.5 от Договора за учредяване на особен
залог на търговско предприятие следва, че след като „Е. Миролио" ЕАД е
дало нотариално заверено съгласие за заличаване на залога, което се удостоверява
от представената с исковата молба по делото Декларация - съгласие за заличаване
на залог на търговско предприятие, то „Е. Миролио" ЕАД не е заложен
кредитор на „Дунарит" АД. Твърди се още, че Договорът за прехвърляне на
вземане между „Е. Миролио" ЕАД и „Виафот инвестмънт България" ЕООД,
за който се твърди, че е сключен на 14.03.2016 г., е нищожен и не може да
породи действие между страните по него, защото считано от 10.07.2015 г., „Е.
Миролио" ЕАД няма вземане от „Дунарит" АД и
не може да прехвърли нещо, което няма на „Виафот инвестмънт България"
ЕООД.
Твърди се още,
че правният режим на действието на вписването при особения залог на търговско
предприятие има оповестително-защитно и конститутивно
съобразно разпоредбата на чл. 2 от 303. Вписването е част от
фактическия състав, осъществяването на който води до възникване на заложното право. Видно от процесната
Декларация - съгласие, заложният кредитор е дал съгласието си за заличаване на
залога, с което изявление по същество се е отказал от обезпечението - залог
върху търговско предприятие, учредено в негова полза. Това води не само до
загуба на правата, дадени на основание на действието на вписването, но и до
погасяване на заложното право. В този смисъл за кредитора престава да
съществува и правото на залог спрямо „Дунарит" АД.
Сочи се също, че
„Дунарит"АД не е уведомено за цесията, по реда на чл.99, ал.З ЗЗД на
03.05.2016 г., респ. посочената цесия не е породила действие спрямо него.
Правят се доказателствени искания в тази връзка.
Депозиран е допълнителен
отговор от ответника „Виафот“ ЕООД, в който не се навеждат нови факти и
обстоятелства, а се навеждат конкретни аргументи от правно естество относно
ищцовите твърдения, които кореспондират с изложеното в първоначалния отговор.
В с.з. ищецът „Дунарит“ АД
се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да
постанови решение, с което уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответникът
„Е.Миролио“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.
В с.з. ответникът „Виафот
Инвестмънт България“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.
След анализ на приетите от
съда писмени доказателства от фактическа страна се установява следното :
С договори за прехвърляне на вземания от 30.10.2014 г.
„Дунарит“ АД е придобило от няколко лица следните вземания:
1.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между Е.Р.М.,
ЕГН **********, като цедент и „Дунарит“ АД, ЕИК *********, като цесионер.
Предмет: вземане на цедента от „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ в
размер на 920 000 евро. Цесионна цена 828 000 евро.
2.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между Е.Р.М.,
ЕГН **********, като цедент и „Дунарит“ АД, ЕИК *********, като цесионер.
Предмет: вземане на цедента от „КТБ“ АД в размер на 2 218 405,49 щ.д.
Цесионна цена: 1 996 564,94 щ.д.
3.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между
„Е.Миролио“ ЕАД, ЕИК, *********, като цедент и „Дунарит“ АД, ЕИК *********,
като цесионер. Цесионна цена: 20 700 000 евро.
4.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между
„Интерпред – Световен търговски център София“ АД, ЕИК *********, като цедент и
„Дунарит“ АД, ЕИК *********, като цесионер. Предмет: вземане на цедента от
„КТБ“ АД в размер на 500 000 лева. Цесионна цена: 450 000 лева.
5.
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между
„Б.Р.Е.“ АД, регистрирано в регистъра на търговските дружества в Люксембург под
№ В 132548, като цедент и „Дунарит“ АД, ЕИК *********, като цесионер. Предмет:
вземане на цедента от „КТБ“ АД в размер на 1 300 000 евро. Цесионна
цена: 1 1170 000 евро.
На 03.12.2014 г.
„Б.Р.Е.“ АД, Е.Р.М. и „Интерпред –
Световен търговски център София“ АД уведомяват „Дунарит“ АД, че са прехвърлили
вземанията си на „Е.Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, като по този начин последния
се явява кредитор на „Дунарит“ АД досежно всички изброени 1-5 вземания.
На 04.12.2014 г.
„Дунарит“ АД /залогодател/ и „Е.Миролио“ ЕАД /заложен кредитор/ подписват
договор за учредяване на особен залог на търговското предприятие на „Дунарит“
АД, с което да се обезпечат всички вземания изброени по - горе на „Е.Миролио“
ЕАД към „Дунарит“ АД.
На 12.12.2014г. особеният залог в полза на „Е.Миролио“
ЕАД на цялото търговското предприятие на „Дунарит“ АД е бил вписан като първи по ред по партидата
на „Дунарит“ АД в ТР под № 20141212103509.
На
На 30.11.2015 год. „Дунарит“ АД и „Е.Миролио“ ЕАД
подписват Споразумение, с което уреждат окончателно взаимоотношенията си, в
т.ч. размер на цесионната цена, изискуемост на цесионната цена и спиране на
сроковете за плащането ѝ при завеждане на дела за отмяна на прихващанията
от предвидените в Закон за банковата несъстоятелност /ЗБН/ лица и прекратителни
условия в договорите за цесия, основно
по повод прекратяване на договора за обратна сила при непризнаване на
извършените с придобитите с договорите за цесия прихващания с кредитите на
„Дунарит“ АД в „КТБ“ АД /н/, в т.ч. и на основание чл. 59, ал 3 и чл. 59, ал. 5
от ЗБН, задължения на цедента при оспорване на прихващанията, последици от
окончателното признаване или непризнаване на прихващанията, както и съвместни действия по защита на
прихващанията.
На
14.03.2016г. между „Е.Миролио" ЕАД (цедент) и „Виафот Инвестмънт
България" ЕООД(цесионер) е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) с нотариална
заверка на подписите. По силата на същия, цедентът прехвърля своите вземания
към „Дунарит" АД, съставляващи към съответния момент суми в размер на 22
176 000 евро; 1 774 724,39 щатски долара и 400 000 лева, произтичащи от пет
договора за прехвърляне на вземания на вложители от „Корпоративна търговска
банка" АД / в несъстоятелност/. В т. 2.1. от Договора е посочено, че
вземането се прехвърля заедно с всички привилегии и обезпечения, включително
вписания под № 20141212103509 в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията залог на търговското предприятие на „Дунарит" АД.
Ответниците „Е.Миролио" ЕАД и „Виафот Инвестъмнт
България" ЕООД са предприели действия за уведомяването на длъжника (и
залогодател) „Дунарит" АД за извършеното прехвърляне на вземане съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Във връзка с горното е бил съставен Констативен протокол акт № 172, том II- П, per. № 5904 от 03.05.2016г. от Н.П.- помощник-нотариус по заместване при Нотариус В.И.
с район на действие: PC- София, с per. №
271 НК. С него се констатира, че от служебния факс и служебната електронна поща
на Нотариус В.И. е изпратено до служебния факс и служебната електронна поща на
„Дунарит" АД (обявени в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията по партидата на длъжника) Уведомление за извършена цесия от „Е.Миролио" ЕАД, подписано на
14.03.2016г.
По делото
е представено фотокопие на цитирания по – горе Контативен протокол с дата
03.05.2016г. Същото е оспорено от ищеца, като съдът с протоколно определение от
с.з. на 27.09.2018г. и на 15.10.2018г., двукратно е задължил ответника „Виафот
Инвестмънт Балгария“ ЕООД да представи оспорените документи в оригинал.
Ответникът не е изпълнил дадените указания от съда, поради което по искане на
ищеца и по реда на чл.183 във вр. с чл.184 от ГПК представеният документ е изключен от доказателствения материал по
делото.
На 03.05.2016г.
„Виафот Инвестмънт България" ЕООД представил пред ТР заявление Б4 с per. №
20160503114112, с което е поискал вписване в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията по партидата
на „Дунарит" АД на обстоятелството - промяна на заложния кредитор по
вписания залог на търговско предприятие. Регистърното производство е спряно на
05.05.2016г. с определение № 106 от 05.05.2016г. по ч.т.д. № 20/2016г. на ОС -
Сливен /л.126/.
На
04.05.2016г., „Дунарит" АД представил в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията заявление Ж1 с per. № 20160504112941, към което
прилага Обяснителна записка и процесната Декларация -съгласие
за заличаване на въпросния залог на търговското предприятие, подписана от управителя
на „Е.Миролио" ЕАД, с нотариална заверка на подписа с peг. №
6409 от 10.07.2015г. на Нотариус Елена Шидерова, район на действие: PC- Сливен,
с per. № 128 на НК.
Ответникът
„Е.Миролио“ ЕАД е предал на ответника „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД
представеното на л. 109 „Оттегляне на съгласие за заличаване на особен залог“ с
дата 14.03.2016г., подписано от Г.Р., в качеството му на изпълнителен директор
на „Е.Миролио“ АД. Представеното доказателство е оспорено от ищеца, като в с.з.
на 15.10.2018г. с протоколно определение е открито производството по реда на
чл.193 от ГПК. В тази връзка съдът е задължил ответника „Виафот Инвестмънт
България“ ЕООД да представи по делото оригинал на „Оттегляне на съгласие за
заличаване на особен залог“ с дата 14.03.2016г., необходим за извършване на
назначената съдебно – графологична експертиза на подпис на издателя.
Задълженията са редовно съобщени, но не са изпълнени от ответника „Виафот
Инвестмънт България“ ЕООД и по искане на ищеца на осн. чл. 183 от ГПК представеният
документ е изключен от доказателствения
материал по делото.
Съдът
служебно е изискал препис от постановеното решение № 53/20.04.2018г. по т.д. №
286/2017г. по описа на ОС – Русе /л.259/. С решението е отхвърлен предявеният
от „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД срещу „Дунарит“ АД иск за прогласяване
недействителност на Декларация съгласие с дата 10.07.2015г. за заличаване на
особен залог на търговско предприятие на „Дунарит“ АД, с която е дадено
съгласие за заличаване на вписания в ТР особен залог по партидата на „Дунарит“
АД, учреден по силата на Договор за учредяване на залог на търговско
предприятие, сключен на 04.12.2014г. между „Е.Миролио“ ЕАД и „Дунарит“ АД,
поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност – поради липса на
основание, евентуално – поради привидност /симулация/. Решението е влязло в
законна сила и не е атакувано по реда на чл.240 от ГПК.
В хода на
производството, след неговото възобновяване, по реда на чл. 147, ал.2 от ГПК са приети доказателства, представени от
ищеца, относно :
На 11.08.2016 год.
„Виафот Инвестмънт България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *******,
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.В.с ЕГН **********, прехвърля
вземанията си по договорите по т. 1 на „Viafot Limited“,
дружество регистрирано на 16.04.2013 год. на Британските Вирджински острови с
фирмен № 1769945, действащо чрез пълномощника Р.В.В., ЕГН **********.
На 05.07.2017 год. „Viafot Limited“,
дружество регистрирано на 16.04.2013 год. на Британските Вирджински острови с
фирмен № 1769945, прехвърлили вземанията си по договорите по т. 1 на „ДИПИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя Д.И.И., ЕГН **********.
На 23.08.2017 год. Фондът за гарантиране на влогове в
банките дали съгласие „КТБ“ АД /н/, със седалище и адрес на ********, ЕИК
*********, да придобие вземанията по договорите по т. 1 от „ДИПИ“ ЕООД, , със
седалище и адрес на управление: **********, ЕИК *********. Със същото решение
Фондът за гарантиране на влоговете в банките е дал съгласие на „КТБ“ АД /н/,
със със седалище и адрес на ********, ЕИК *********, да прехвърли вземанията си
по договорите по т. 1 на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ********, представлявано от изпълнителния директор Я.Т.С., ЕГН **********.
На 25.08.2017 год. в „ДИПИ“ ЕООД, , със седалище и адрес
на управление: ******, ЕИК *********, прехвърля вземанията си по договорите
по 1 на „КТБ“ АД /н/, със седалище и
адрес на ********, ЕИК *********, представлявано от синдиците А.Н.Д., ЕГН **********
и К.Х.М., ЕГН **********.
На 25.08.2017 год. „КТБ“ АД /н/, със седалище и адрес на ********,
ЕИК *********, прехвърля вземанията си по договорите по т. 1 на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ********, представлявано от
изпълнителния директор Я.Т.С., ЕГН **********.
На 30.08.2017 г., „Дунарит“ АД е погасило своите
задължения – гарантирани с процесното заложно право към „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД (ДКК), със седалище и адрес на управление ********,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Я.Т.С., ЕГН **********,
чрез три директни превода за 46 842 284, 97 лева равностойни на
23 950 080 евро; 3 111 497,86 лева равностойни на
1 916 702,31 щ.д. и 432 000,00 лева - задължения уговорени в
споразумението от 30.11.2015 г. с „Миролио“ ЕАД в това число главница по чл. 21
от споразумението в размер на 22 176 000,00 евро; 1 7774 724, 39 щ.д.
и 400 000,00 лева, както и лихви по чл.23 от споразумението в размер на 3%
годишно от 01.01.2015 г. до 30.08.2017 г. Представени са три броя преводни
нареждания за кредитен превод от „Дунарит“ АД към „Държавна Консолидационна
компания“ ЕАД от 30.08.2017г./л.310/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
след съвкупна преценка и анализ на приетите по делото писмени доказателства,
ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.
Установеното от фактическа
страна мотивира
следните правни изводи :
Правно основание на претендираните права: С исковата молба е предявен установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ за установяване в отношенията между
страните на обстоятелството, че заложното право /особеният залог/ на
„Е.Миролио“ ЕАД спрямо търговското предприятие на „Дунарит“ АД, възникнало по
силата на договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие,
заверен нотариално с рег. № 8347/04.12.2014г., е прекратено /отпаднало/,
считано от 10.07.2015г. – датата на издаване на декларация – съгласие за
заличаване на особен залог на търговско предприятие от „Е.Миролио“ ЕАД.
Съдът намира предявеният
отрицателен установителен иск за допустим по отношение на ответника „Е.Миролио“
ЕАД предвид качеството му на заложен кредитор, с вписан първи по ред залог
върху търговското предприятие на ищеца. Ищецът има правен интерес от оспорване
на заложното право на заложния кредитор, тъй като при евентуално уважаване на
претенцията биха настъпили в неговата правна сфера благоприятни за него последици
по отношение заложеното търговско предприятие. Тази негова възможност е изрично
предвидена и в разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗОЗ, като не е задължително
обвързана от започнало принудително изпълнение.
Искът е допустим и по
отношение на ответника „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД предвид извършената
цесия на обезпеченото вземане и подаденото заявление за вписване на промяна на
заложния кредитор пред ТР.
В условията на
евентуалност е предявен по чл.29, ал.1 предл.3 от ЗТР иск срещу „Е.Миролио“ ЕАД
за установяване несъществуването на вписано обстоятелство – залог на търговско
предприятие по партидата на ищеца „Дунарит“ АД.
С договор за особен
залог залогодателят залага имуществено право по чл. 4 от ЗОЗ за обезпечение
изпълнението на свое или чуждо задължение, а заложният кредитор придобива
правото да се удовлетвори от стойността на заложеното имущество. Обектите на
особения залог са изчерпателно изброени в чл. 4 на ЗОЗ.
Най – често
ползвания залог в търговския оборот е залогът на търговско предприятие, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Фактическият състав, от
който възниква заложното право върху търговското предприятие като съвкупност, е
смесен. Той се състои от два елемента – гражданскоправен (договор за особен
залог) и публичноправен (вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ). За
да бъде противопоставим договорът за залог спрямо трети лица е необходимо
вписването му в ТР по партидата на залогодателя. Съгласно § 49, ал.2 от ПЗР на
ЗОЗ вписването на залога е част от фактическия състав, осъществяването на който
води до възникване на заложното право. Действието на вписването е оповестително
– защитно и конститутивно, съобразно разпоредбата на чл.2 от ЗОЗ.
Промяната на
обстоятелствата по учреден залог също подлежи на вписване в Търговския регистър
съобразно разпоредбата на чл. 42 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В тази връзка
е подадено заявление от ответника „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД за вписване
на промяна на заложния кредитор въз основа на цедиране на обезпеченото вземане.
Цесията на обезпечените вземания е
станала известна на ищецът „Дунарит“ АД при заявяване на вписването за
промяна на заложния кредитор, заявено по
неговата партида, водена в ТР.
По ЗОЗ заложното право е акцесорно, то следва
обезпеченото вземане и се погасява, ако се погаси главното вземане. Заложното право
се прекратява и прехвърля заедно с главното вземане.
Заложното право се прекратява на
следните основания – прекратяване поради отказ, който се вписва в съответния
регистър, погасяване на главното вземане, погиване на заложеното имущество,
съглашение между заложния кредитор и залогодателя, придобиване на вещта от
трето добросъвестно лице при условията на чл.78 от ЗС, реализация на заложното право до удовлетворение на
кредитора.
Ищецът претендира прекратяване на заложното право, като се позовава на действието на представената Декларация – съгласие с дата 10.07.2015г. за заличаване на процесния залог на
търговско предприятие „Дунарит“
АД, подписана от изпълнителния директор Г.Р. на „Е.Миролио“
ЕАД – заложен
кредитор. Полагането на
подписа и достоверността на датата са били удостоверени от нотариус Е.Шидерова. Изразено е в декларацията
съгласие за заличаване на вписания в ТР към АВп по партидата на „Дунарит“ АД
залог на търговско предприятие на дружеството, учреден по силата на Договор за
учредяване на залог, сключен на 04.12.2014г.
Съдът намира, че представената Декларация
– съгласие не съдържа изрично и недвусмислено волеизявление на заложния
кредитор „Е.Миролио“ ЕАД, с което същия се отказва от заложното право,
възникнало в негова полза по силата на процесния Договор за особен залог.
Декларацията съдържа текст относно съгласие за заличаване на вписване, което по
същество и по правни последици е различно от отказът от субективното право на
залог, което има за резултат прекратяване съществуването на заложното право. Декларацията
– съгласие на заложния кредитор, като част от документите по вписването, е
формален документ, който има отношения към регистърното производство по
заличаване на вписването, а не към прекратяване на заложното право. Като
едностранно волеизявление, тя може да произведе правни последици, едва след
нейното вписване в ТР, но не и в момента на подписването й пред нотариус с дата
10.07.2015г. За да произведе своето правно действие съгласието за заличаване на
вписването на особен залог трябва да бъде представено пред ТР в специално
предвидена форма – образец 12, а не в свободна форма, каквато е процесната.
Едва след вписване на съгласието на заложния кредитор, настъпват правните
последици на заличаването, но не и в момента на подписване на съгласието пред
нотариуса с дата 10.07.2015г. Ищецът не е представил пред ТР процесната
декларация – съгласие за заличаване на вписания залог, поради което неоснователно
претендира за настъпили правните последици на същата и то към момента на
подписването й пред нотариуса.
Съгласно чл. 5 от Договорът за
учредяване на особен залог с дата 04.12.2014г., е предвиден срок от 10 дни след
пълното удовлетворяване и окончателното плащане на всички обезпечени задължения,
заложния кредитор „Е.Миролио“ ЕАД да даде своето Съгласие за заличаване на
залога. В тази връзка са наведени възражения от ответниците за липса на
погасяване на обезпечените задължения. Същите обаче се явяват неоснователни,
т.к. ищецът е представил доказателства във връзка с погасяване на главното
задължение, а именно три броя преводни нареждания за кредитен превод от
„Дунарит“ АД към „Държавна Консолидационна компания“ ЕАД с дата 30.08.2017г./л.310/.
С оглед тези доказателства съдът следва да приеме, че към
претендираната от ищеца дата 10.07.2015г. не са налице условията за
прекратяване на заложното право чрез погасяване на обезпеченото вземане,
съгласно процесния Договор за учредяване на особен залог. Дори и да настъпило
пълно плащане на задълженията по договора, то същото съгласно представените
доказателства е с дата 30.08.2017г., а не към дата 10.07.2015г. - когато е
издадена Декларация – съгласие за заличаване в ТР на вписания особен залог по
партидата на ищеца.
Ищецът навежда доводи за нищожност, поради липса на
предмет, на Договор за прехвърляне на вземания / цесия / с дата 14.03.2016г.,
сключен между двамата ответници „Е.Миролио“ ЕАД и „Виафот Инвестмънт България“
ЕООД, представен на л.99. Съгласно
т.2.1. от цесионни договор вземането се прехвърля от Цедента на Цесионера ведно
с всички привилегии, обезпечения, включително особения залог на търговско
предприятие „Дунарит“ АД. Съдът намира
твърденията за нищожност за неоснователни, т.к. към момента на сключване на
договора за цесия 14.03.2016г., вземанията предмет на цесията не са погасени, заложното
право не е прекратено, като обезпечава главното вземане, предмет на цесията.
Издаването на процесната декларация – съгласие по никакъв начин не води до
прекратяване на договорът за особен залог, нито представлява пречка за цедиране
на обезпечените вземания. Уведомлението до длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия.
Законът не посочва специална форма на уведомлението, нито срок за извършването
му, нито задължение за лично връчване на уведомлението. Уведомление за цесията,
подписано от заложния кредитор „Е.Миролио“ ЕАД е
депозирано от Цесионера за вписване в ТР по партидата на ищеца „Дунарит“ АД със заявление Б4 20160503114112 на 03.05.2016г., т.е. преди подаване на
исковата молба на 05.05.2016г. Ищецът
сочи в исковата молба, че същото му е вече известно, поради което следва да се
приеме, че уведомлението е редовно достигнало до знанието на длъжника и
произвело законовото си действие съгласно
чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника „Дунарит“
АД на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
По възраженията наведени от ответника „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД за
нищожност на процесната Декларация съгласие за заличаване на вписания в ТР
особен залог по партидата на ищеца поради липса на съгласие, а в
условията на евентуалност – поради липса на основание, евентуално – поради привидност
/симулация/, е налице
влязло в сила решение № 53/20.04.2018г. по т.д. № 286/2017г. по описа на ОС
– Русе /л.259/, което обвързва страните и съда
със своята СПН и представлява законова пречка за пререшаемост на спора.
Предвид гореизложеното се налага извода, че към претендираната дата
10.07.2015г. не е налице прекратяване на заложното право, учредено съгласно
Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие с дата
04.12.2014г. Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
изхода по главния предявен иск, съдът не дължи произнасяне по предявеният в
условията на евентуалност иск по реда на чл.29 от ТР.
С оглед
изхода на делото на ответниците са дължими деловодни разноски, но доказателства
за договорени и извършени такива не са представени.
Предвид
гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДУНАРИТ“ АД с ЕИК ********* с посочен адрес за съобщения ********срещу
“Е.Миролио“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен
8800, Индустриална зона и „Вафот Инвестмънт България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ******** установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ за установяване в отношенията между
страните, че заложното право на „Е.Миролио“ ЕАД спрямо търговското предприятие
на „Дунарит“ АД, възникнало по силата на договор за учредяване на особен залог
на търговско предприятие с дата 04.12.2014г., заверен нотариално с рег. №
8347/04.12.2014г., е прекратено , считано от 10.07.2015г., като последица на издадената от „Е.Миролио“ ЕАД
Декларация – съгласие за заличаване на особен залог върху търговското
предприятие на „Дунарит“ АД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Бургаски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :