Р Е Ш Е Н И Е
гр. *, 26.10.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
*ският районен съд, гражданска колегия, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 14
септември , две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.
при секретаря Росина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 976 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес
Център, против И.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се излага, че ищцовото дружество било доставчик на
електрическа енергия. Ответникът бил негов битов потребител, с място на
потребление гр.Л., с клиентски
номер ………, заради което страните били в облигационни отношения, които се регулирали от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия - общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат, и съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния снабдител.
Ищецът изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за процесния период, но
ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.
енергия по издадените фактури: Фактура
№ *********/29.03.2017 г. на стойност 742,28 лв. ; Фактура
№ *********/09.12.2016 г. на стойност 202,93 лв.;
Стойността
на израходваната и неплатена енергия била общо в размер на 945,51 лв.- главница
, и лихва за забава в общ размер на 256,68 лв., както и законната лихва върху
главницата.
Така посочените
задължения по различните фактури станали изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия абонатът разполагал с определен срок за плащане на задълженията
за консумираната електрическа енергия, през който период
от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането ставало годно за принудително
изпълнение по съдебен ред.
Допълнително навежда
доводи, че била извършена проверка на 7.12.2016 г., на средството за
измерване в къщата по партидата на ответника, при която било установено, че има
промяна в схемата на свързване, в следствие на което уредът не измервал
консумираната енергия.
Ответникът бил уведомен за извършената
проверка и му било указано, че въз
основа на уведомлението ще се извърши корекция на сметката на осн. ПИКЕЕ.
Въз основа на
съставения Констативен протокол № 3016451/2016 г. и на основание чл. 48 от
ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставената енергия за периода 7.11.2016 – 7.12.2016
г., като му била доначислена енергия 1426 кв.ч. За сумата била
издадена фактура .
В изпълнение
изискванията на 98а, ал.2, т.б във вр. с чл.83. ал.1, т.6 от ЗЕ и на осн.
чл.17. ал.2 от ОУ на клиента било изпратено писмо изх. № **********/30.03.2017
г., с което бил уведомен за основанието и размера на извършената
корекция.
Поради последвало
неизпълнение на задължението за плащане било депозирано заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС-*,
по което било образувано ч.гр.дело 2118/2019 г. Длъжникът
упражнил правото си по чл, 414, ал.1 от ГПК, за което била депозирана и искова
молба, по която било образувано и настоящото дело.
Ето защо се поддържа искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към
ищцовото дружество, за сумите, подробно описани в исковата молб.:
Претендират се и разноски
за настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от определения особен представител на ответника- адв.Ф.Г.,
който не оспорва фактите и доказателствата, но счита иска за неоснователен,
аргументирайки се подробно за това.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е
доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и
че продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия, приложени
по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Не се спори,
че ответникът е битов
потребител на ел. енергия, с
място на потребление гр.*, с клиентски номер 310180650238.
Измерването на
ползваното от ищеца количество ел. енергия е чрез средства за търговско
измерване /СТИ/, собственост на “Чез Разпределение България” АД /чл. 120, ал. 1
ЗЕ/, което е задължено да ги поддържа в изправност, съгласно изискванията на
доставчика “Чез Електро България” АД и да му предостави данни от отчитането за
целите на разплащането. В чл. 17 ОУ на “Чез Електро България” АД е посочено, че последното следва да се извърши въз основа на представени от "Чез Разпределение България” АД констативни протоколи и справки за начислена
ел.енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
ел.енергия за изминал период.
От представеният по делото констативен
протокол, се установява, че при
направена проверка по реда на чл. 44,
ал. 1 от ПИКЕЕ на 7.12.2016 г., на средството за измерване в къщата по
партидата на ответника служители на „ЧЕЗ Разпределение България“, в
присъствие на двама независими свидетели и в присъствие на орган на МВР са
констатирали, че липсва п*ба и е установена промяна в схемата на свързване. С
така описаното присъединение е била нарушена схемата на измерване, водещо до
неизмерване на консумирана електрическа енергия.
Протоколът не носят подпис за потребител.
В следствие на проверката е направено
предложения за корекция на сметката на абоната и въз основа на тях са
начислени процесните суми, респ. издадена фактура.
На ответника са изпратени уведомления за
извършената проверка до адреса на обекта, но не са представени доказателства за
връчването й.
Страните не спорят по констатациите на
ищцовото дружество, спорът е по отношение на факта, на непосписване от страна
на титуляра на абоната на КП, респ. невръчване на резултата от провеката.
-
Приложено е и ч.гр.д. № 2118/2019 г. на ЛРС,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, за
сумата от: Главница – 945.21лв. (деветстотин четиридесет и пет
лева и 21 ст.) и 256.68 лв.
(двеста петдесет и шест лева и 68 ст./ –
лихва за периода от 23.12.2016 год. до 06.12.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението, 16.12.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 87лв.
(осемдесет и седем лв.) разноски по делото, представляващи държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) и адвокатско възнаграждение – 62 лв. (шестдесет и два лв. и 00 ст.)
Отразено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът
е потребител на ел.енергия с клиентски №
310180650238, за адрес: гр. *, обл.
Монтана, ул. «Филип Тотю» № 2, ет. 3, ап. 11.
Претендираната сума е за потребената, но незаплатена ел.енергия за периода 28.12.2016 – 06.12.2019
год. Извършена е корекция на сметка във връзка с неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, установена с Констативни протоколи № 3016451/07.12.2016
год. и № 3018112/27.03.2017 год. Издадени са 2 бр. фактури за извършена
корекция.
Заповедта е връчена при условията
на чл.47 ГПК, поради което и заповедният съд е дал съответни указания по см. на
чл. 415 от ГПК.
Исковата молба на ищеца също е подадена в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По основателността:
Ищецът е бил титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението на
електроенергия в имот, находящ се в гр.* и като такъв е потребител по смисъла
на ОУ и е бил титуляр по процесната партида.
Установено бе от събраните по делото доказателства, че за оператора е
възникнало правото да коригира количеството пренесена ел. енергия за изминал
период по начина, предвиден в чл. 49 ПИКЕЕ, като доказателства,
подкрепящи твърдението на ответната страна, че в имота от 9 г. не е живял
никой не са ангажирани.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и кореигира пренесената ел.
енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа,
е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от председателя на ДКЕВР
/сега КЕВР/ и обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Същите са
действали в цялост до 06.02.2017 г., когато с Решение № 1500 от същата
дата на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, са били отменени
преобладаващата част от текстовете и са останали да действат само чл.48, 49, 50
и 51.
В случая извършената проверка на средството за търговско измерване са по място на потребление гр.*, с клиентски номер 310180650238 е
извършена на 7.12.2016г.,
респ. за целия процесен преиод са действали всички текстове на ПИКЕЕ.
Съгласно чл.48 ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
За да се стигне до измерване по реда на чл. 48,
ал. 1 от ПИКЕЕ е необходимо да реализират
предпоставките, предвидени в чл. 48,
ал. 2 от ПИКЕЕ, а именно при проверка на
измервателната система да се установи промяна на схемата за свързване, да е
съставен констативен протокол за установяване намесата в измервателната
системата, този протокол да отговаря на изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ и да е
съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях. Реализирането на всички тези факти
обуславя и основателност на претенцията
на ищеца за осъществената от него корекция.
В случая се установява, че специфичната процедура по чл. 47 и чл. 48 от ПИКЕЕ, за едностранна корекция е била извършена, доколкото е била констатирана промяна на схемата за
свързване по място на потребление гр.*, с клиентски номер 310180650238. Това
е отразено в представеният по делото констативен протокол, което съдът
възприема с доверие.
Констативният протокол е основание за корекцията и за
фактурирането на процесната сума, като съгласно чл. 58, ал. 1 ОУ трябва
да е подписан от титуляра на абонатния номер. По този начин резултатите от
проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той
удостоверява неизгодния за себе си факт. Приложените такива тук съдържат достатъчно
информация, че е извършена промяна в схемата на свързване на измервателната
системата.
По делото не се спори, че при извършване на проверките, ответникът не е бил
намерен на адреса, нито пък е намерен негов представител. Поради тази причина
протоколът е подписван от двама свидетели, които не са служители на оператора
на съответната мрежа, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ. Тъй като е
било установено изменение на схемата на свързване, то протоколите са подписвани
и от полицай съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ПИККЕ. Липсата на
доказателства обаче, че те са достигнали по някакъв начин до потребителя, води
до невъзможност да бъдат противопоставени на страната. Протоколът е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, след като не е подписан от титуляра на абонатния
номер и при липса на доказване от
ответника, че са налице предпоставките на чл. 58, ал.2 ОУ на "Чез Разпределение България”, то обективираните в него констатации не са обвързващи и за съда. Нещо повече, разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ императивно задължава оператора
на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на
абоната факта на извършването ù, като едва тогава
констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се
осъществил фактическият състав на чл. 47 от ПИКЕЕ. След като не е налице
надлежно връчване, без да има предвидена хипотеза за фингирано връчване,
то представените протоколи не могат да се ползват с материална
доказателствена сила и не съставляват основание за коригиране сметката на абоната. Същевременно липсват и данни да е налице промяна
на адреса на ответника, както и каквито и да било доказателства за негово
недобросъвестно поведение, възпрепятстващо получаването на уведомителните писма
и констативните протоколи по предвидения способ за връчване. И доколкото, както
вече се посочи, по съществувалото между страните облигационно правоотношение по
договор за продажба на електроенергия за небитови нужди не се съдържа уговорка
за фингирано връчване на кореспонденцията между страните, ирелевантно за
преценката относно надлежното удостоверяване на връчването на процесните
уведомителни писма и констативните протоколи е спазването на реда за връчването
. Изпращането, но и връчването на констативния протокол са част от
процедурата по чл. 48 от ПИКЕЕ и са вменени като задължение на енергийния снабдител,
поради което неизпълнението на това задължение от последния я
опорочава. Това изпращане е предвидено не само за сведение на клиента, а
за да му се даде възможност своевременно да оспори констатациите и да докаже
различни от закрепените в протокола факти, които да доведат до промяна или
отмяна в корекцията на сметката. И след като протоколът не е връчен
съобразно изискването на чл.
47, ал.4 от ПИКЕЕ, то следва извод, че корекцията не е извършена надлежно, поради което и
предявеният иск се явява основателен.
Отделно от това, както се приема и с Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., е отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ, поради неравноправния им
характер по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 ЗЗП и подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал.1 ЗЗП и чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с ел. енергия.
От горните съображения се налага извод за
неоснователност на исковата претенция.
Претенцията за присъждане на обезщетение
за забавеното плащане на тази сума, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД също е изцяло неоснователна, поради неостователността на главния иска а и
тъй като за поставянето в забава на длъжника следва е била отправена писмена
покана, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД,
за което в случая данни няма.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че И.К.И. ЕГН ********** има
парични задължения към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
Бизнес Център в размер на 945.21лв.
(деветстотин четиридесет и пет лева и 21 ст.) – главница и 256.68 лв. (двеста петдесет и шест лева
и 68 ст./ – лихва за периода от
23.12.2016 год. до 06.12.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението,
16.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 87лв. (осемдесет и седем лв.) разноски по делото, представляващи
държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) и адвокатско
възнаграждение – 62 лв. (шестдесет и
два лв. и 00 ст.), за които в полза на ищеца и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
в хода на производството по ч.гр.д. № 2118/2019 г. ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Монтана, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: