№ 35943
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110143066 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 – чл. 317 ГПК.
Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
Следва да се изиска поисканата от ответника информация от .. по реда чл. 186 ГПК.
Следва да се уважи искането на ищеца да се задължи ответника по реда на чл. 190, ал.
1 ГПК да представи справка за изплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение за м.
април 2024г.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца, ..равено по реда на чл.
190 ГПК, доколкото същото не касае спорни между страните факти.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е ..равил евентуално
възражение за прихващане на вземането на ищцата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с
негово насрещно вземане за връщане на платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което е
нередовно, тъй като ответникът не е посочил какъв е размерът на това вземане, с оглед на
което следва да му се даде възможност да отстрани посочената нередовност.
На ответника следва да се даде възможност и да представи доказателства за
упълномощаване на адв. Б. и адв. М. с право да подадат отговор на исковата молба, респ. на
уточнението към отговора, към датата на подаването им или с изрична молба чрез органния
си представител да потвърди извършените без представителна власт действия.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ответника „Ла..“ АД на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото доказателства за упълномощаване на адв. Б. и
адв. М., подписали съответно отговора на исковата молба, входиран на 29.08.2024г. и
молбата-уточнение към него, входирана на 02.09.2024г., като пълномощници, а именно
адвокатско пълномощно с дата, предхождаща датата на подаване на отговора, респ. молбата
или в същия срок с писмена молба изрично да потвърди извършените без представителна
власт действия по подаването им, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията в дадения срок, съдът ще приеме, че по делото не е подаван отговор на исковата
молба.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ответника в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба, с препис за връчване на ищеца, да посочи размера на
вземането за връщане на платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, след което съдът ще се
произнесе по приемане на възражението за разглеждане в производството.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК да представи по делото информация
относно това дали лицето Г. Й. Т., ЕГН **********, е получавала доходи от трудови или
други правоотношения за периода от 20.05.2024г. до датата на предоставяне на справката.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в съдебно заседание да представи
трудовата си книжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, ..равено по реда на чл. 190 ГПК, за
задължаване на ответника да представи намиращи се в негово държане документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.11.2024г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението на
ищцата, извършено със заповед № .г., издадена от изпълнителния директор на ответното
дружество – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за заплащане за сумата от 29766,54 лв., представляваща
на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от
20.05.2024г. до 20.11.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Г. Й. Т. твърди, че работила при ответника „Ла..“ АД въз основа на трудов
договор, като изпълнявала длъжността „М.“. Твърди, че на 20.02.2024г. й било връчено
тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, за което била издадена заповед № .г. от
изпълнителния директор на ответното дружество. Ищцата оспорва уволнението като
2
незаконно, тъй като към датата на прекратяването – 20.05.2024г. е майка на ненавършило 3-
годишна възраст дете, поради което се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, а
работодателят не е поискал предварително разрешение от И. преди уволнението, нито е
поискал от ищцата да декларира наличието/липсата на обстоятелства по чл. 333, ал. 1 КТ. На
следващо място, оспорва заповедта за уволнение с довод, че не е извършено реално
съкращаване на щата, тъй като след прекратяване на трудовия договор на ищцата
работодателят е разкрил щатна бройка за длъжност с наименование „М.“, която е сходна
като трудови функции със заеманата от ищцата преди уволнението, както и че не е извършен
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Иска съдът да признае за незаконно уволнението,
извършено с оспорената заповед и да постанови неговата отмяна. Твърди да е останала без
работа след уволнението, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на
незаконното уволнение за периода от 20.05.2024г. до 20.11.2024г. в общ размер на 29766,54
лв. при твърдения размера на последното й брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението да се равнява на сумата от 4961,09 лв. Претендира
законна лихва върху главницата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от датата на подаване на
исковата молба – 19.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
производството.
Ответникът „Ла..“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който признава иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като ищцата не е представила доказателства за
оставането си без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,
както и че не е работила за целия период на претенцията, който не е настъпил. Не оспорва,
че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението се равнява на сумата от 4961,09 лв. Прави евентуално
възражение за прихващане с негово насрещно вземане за връщане на платено на ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Моли за отхвърляне на предявения иск за заплащане на
обезщетение, както и да му се присъдят разноски с оглед ..равеното признание на един от
исковете и неоснователността на другия.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на трудово
правоотношение с ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с
процесната заповед № .г., съответно размера на последното получено брутното трудово
възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период, за който
претендира обезщетение, че към 20.05.2024г. е била майка на дете под 3-годишна възраст.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали по отношение на
ищцата за налице някои от обстоятелствата по чл. 333 КТ, които й дават право на закрила, че
е искал предварително разрешение от И. преди уволнението, че е извършено реално
съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищцата длъжност.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
3
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала твърдяната в исковата молба
длъжност, че същото е прекратено с оспорената заповед № .г., считано от 20.05.2024г. на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, че към датата на
уволнеието – 20.05.2024г. ищцата е била майка на дете под 3-годишна възраст, че
работодателят не е поискал предварително разрешение от И. преди уволнението на ищцата,
че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението се равнява на сумата от 4961,09 лв.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4