Р Е Ш Е Н И Е №17
гр. Габрово, 04.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
шестнадесети февруари................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора
...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №24 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
С Разпореждане
№071-00-3301-1/25.09.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ Габрово на И.К.К. от гр. Габрово на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл.
54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица считано от 10.09.2020г. до 09.01.2021г. в размер на 9,00 лева
дневно. С Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на Ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово на И.К.К. от гр. Габрово на
осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 54б, ал. 2 КСО и чл. 11, ал. 1, т. 2
от Закона за бюджета на ДОО за 2020г. е изменено Разпореждане
№071-00-33-2/09.11.2020г. в частта досежно размера на отпуснатото парично
обезщетение за безработица считано от 01.10.2020г., като същото е изменено в
размер на 12,00 лева дневно. И.К.К. е оспорил така постановените две
Разпореждания, тъй като не е съгласен с факта че му е определено обезщетение в
посочените размери както и не е съгласен със срока за който обезщетението е
отпуснато.
С Решение №38/23.12.2020г. Директор
на ТП на НОИ Габрово е отхвърлил жалбата на И.К.К. против Разпореждане
№071-00-3301-1/25.09.2020г. и против Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г.
на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово, като
неоснователна.
В законоустановения срок И.К.К. е обжалвал така
постановеното Решение №38/23.12.2020г. Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №071-00-3301-1/25.09.2020г. и против
Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Габрово.
В жалбата се излага че обжалваното Решение било
неправилно, тъй като изводът на административния орган за това, че нормата на
чл. 54б, ал. 3 от КСО бил приложим в неговия случай бил погрешен. Ограничението
визирано в чл. 54б, ал. 3 от КСО противоречало на принципа на равнопоставеност,
залегнал в КСО, както и на разпоредбите на конституцията на Р България и на
другите европейски правни норми. Твърди се, че през призмата на посочената
разпоредба отношенията между работник и работодател поставяли в неравностойно
положение работника, който много често бил принуден да приеме прекратяване на
трудов договор по взаимно съгласие, а това всъщност не било така.
Жалбоподателят чрез упълномощения пр. представител по делото излага подробни
мотиви в жалбата си за дискриминационно отношение спрямо него както на
работодателя, така и на административния орган, при което следвало да се
приложи директно правото на ЕС при определяне на срока на отпуснатото
обезщетение. Твърди, че е недопустимо лице, упражнило правото си да прекрати
договора по взаимно съгласие, да бъде санкционирано с намаляване на срока и
размера на ПОБ.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, отмяна на Решение №38/23.12.2020г. на Директор на ТП на НОИ
Габрово, с което са потвърдени Разпореждане №071-00-3301-1/25.09.2020г. и
Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Габрово.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Процесуалният представител на ТП на НОИ Габрово се явява
лично. Оспорва подадената жалба. В представено по делото Писмена защита счита,
че жалбата е неоснователна, поради което на Решение №38/23.12.2020г. на
Директор на ТП на НОИ Габрово, с което са потвърдени Разпореждане
№071-00-3301-1/25.09.2020г. и Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на
Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за
която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на
изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Със Заявление №071-00-3301/16.09.2020г. И.К.К. е сезирал Директор на ТП
на НОИ Габрово с искане за отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание КСО. Декларирал е, че
трудовото му правоотношение с „*********“АД е прекратено считано от 10.09.2020г. на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, както и че не е упражнявал трудова дейност в
друга държава, не е получавал ПОБ и не е придобил право на пенсия за старост в
друга държава. Като доказателство за прекратеното трудово правоотношение е
приложил Заповед №136/10.09.2020г. От административния орган е установено, че И.К.
е регистриран в Агенция по заетостта на 16.09.2020г.
След установяване правото на ПОБ и изясняване
на относимите факти и обстоятелства ръководител на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ Габрово е издал разпореждане №071-00-3301- 1/25.09.2020г. с което
на И.К.К. е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 10.09.2021г.-
09.01.2021г. в минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2020г.- 9.00
лева. С оглед направените промени в Закона за бюджета на ДОО за 2020г., с
Разпореждане №071-00-3301-2/011.2020г. издаденото предходно разпореждане е
изменено в частта досежно отпуснатото обезщетение за безработица, като
определения двенен размер е изменен на 12.00 лева.
И.К.К. е обжалвал постановените две
Разпореждания №071-00-3301-1/25.09.2020г. и
Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Габрово, като с Решение №38/23.12.2020г. Директор ан ТП на НОИ Габрово е отхвърлил
подадената от И.К. жалба против оспорените две разпореждания като
неоснователна.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на обжалваното Решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство по чл. 118
от КСО е Решение №38/23.12.2020г., издадено от Директор на ТП на НОИ Габрово, поради което
преценката за законосъобразност следва да се извърши по отношение него, но не и досежно други, цитирани от жалбоподателя актове. Преценявайки процесното Решение на Директор на ТП на НОИ Габрово, настоящия съдебен
състав намира, че същото съдържа мотиви
по фактическите основания,
анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз
основа на тях правни изводи относно разгледаните възражения на жалбоподателя И.К..
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В чл. 54б от КСО е определен размера на
дневното трудово обезщетение. Същото се определя в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за
безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, като в този смисъл Разпореждането, въз основа на което е издадено оспореното Решение е постановено
от компетентен орган.
Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО Разпорежданията, с които се отказва отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а
от КСО
се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваното в настоящото
производство Решение №38/23.12.2020г. е издадено от
компетентен орган- Директор на ТП на НОИ Габрово.
Не се установяват съществени нарушения
при издаването на оспорения административен акт, които да водят до отмяната му
на това основание. Решението, предмет на настоящото производство е издадено в писмена
форма и съдържа нормативноустановените в чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити. Съдът намира за неоснователно твърдяното от жалбоподателя
И.К. относно това, че процесното Решение е постановено в нарушение на
процесуално и материално правните разпоредби, като съществено е нарушена целта
на закона. В тази част оспорването съдържа бланкетни твърдения, които не
намират опора в приложените по делото писмени доказателства и относимите
законови разпоредби.
Не се доказват твърдяните нарушения на
процесуалните правила, както и такива на материално правните разпоредби. Не се установи и твърдяното
несъответствие с целта на закона. Съобразно чл. 1
на КСО,
този кодекс урежда обществените отношения, свързани с:
1. държавното обществено осигуряване при общо
заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица,
старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което
включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и
смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за
допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт
или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по
професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за
безработица и/или професионална квалификация.
При това положение, след като обжалваното Решение е постановено във връзка с разрешаване на възникнал случай, касаещ
уреждане на обществени отношения по смисъла на чл. 1,
ал. 2, буква "в" от КСО, то е налице съответствие с целта на закона.
При преценка на съблраните по делото писмени
доказателства се установява, че решаващият орган е приложил правилно материалния закон.
Изключение от правилото за определяне размера
и срока на ПОБ е уреден в чл. 54б, ал. 3 от КСО, а именно: „Безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния
служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл.
165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по
други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за
безработица за срок 4 месеца“.
Към момента на подаване на Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а
от КСО
жалбоподателя
И.К., видно от представените по административната преписка писмени
доказателства е отговарял на условията по
чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица.
Съгласно нормата на чл. 54а
от КСО
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9
месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж
и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3.
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този
кодекс,
с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Следователно, всички изброени
по- горе условия трябва да налични кумулативно, за да е
възможно отпускането на
обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението за
безработица и срока през който същото да бъде изплащано това следва да бъде
съобразено с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като следва да се
изследва причината и основанието на което е прекратено трудовото провоотношение
на заявителя. От декларираните пред административния орган данни от заявителя К.
и представената Заповед №136/10.09.2020г. се установява, че причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е „взаимно съгласие на страните“. От
така представените писмени доказателства безспорно се установява, че И.К.К. има
качеството на безработна лице по смисъла на КСО, регистрирано в Агенция по
заетостта, с прекратено на 10.09.2020г. трудово правоотношение с осигурителя „********“АД София на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ- по взаимно съгласие между страните. Така установения факт, а
именно основанието на което е прекратено трудовото правоотношение не се оспорва
от самия И.К., който го посочва в жалбата си.
Следователно правилно административният орган
е приел, че определяйки размера и срока на обезщетението за безработица следва
да се приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като в тази насока и на
това основание са и издадените две разпореждания. Нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО е императивна и не дава възможност за преценка на административния орган
при определяне на срока и размера на отпусканото ПОБ. Правилно
административният орган е отчел, че посочената приложима правна норма на чл.
54б, ал. 3 от КСО е специална и изключва приложението на общата разпоредба на
чл. 54б, ал. 1 от КСО.
В оспореното решение административният оргавн е
изложил подробни мотиви досежно твърденията на И.К. за наличие в КСО на
дискриминационни разпоредби, противоречащи на конституцията на Република
България, на Хартата на основните права на ЕС и на всички международни
принципи, забраняващи нееднаквото третиране на лица в сходно положение. Тези
доводи се преповторени и в жалбата до настоящия съдебен състав, който споделя
напълно изложените в решението на директор на ТП на НОИ Габрово съображения
поради което не следва да си преповтаря, тъй като в оспорения административен
акт е даден подробен и обоснован отговор на оплакванията на жалбоподателя в
тази насока.
Предвид така представените доводи и събраните по делото
писмени доказателства жалбата на И.К.К.
е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне
на оспорването и предвид изричното заявено от пр. представител на ответника
становище за това, че желае присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени
в настоящото съдебно производство. Не е конкретизиран размер, поради което
съдът определя на осн. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, което представлява
направени от отвотника разноски по делото.
И.К.К. от гр. Габрово следва да заплати на
Директор на ТП на НОИ Габрово сума в размер на 100 лева, представляваща
направени разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.К. от гр. Габрово против Решение №38/23.12.2020г., издадено от Директор на ТП на НОИ Габрово, с което са оставени в сила Разпореждане №071-00-3301-1/25.09.2020г. и
Разпореждане №071-00-3301-2/09.11.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Габрово.
ОСЪЖДА И.К.К. от гр. Габрово да
заплати на Директор на ТП на НОИ Габрово сума в размер на 100 лева,
представляваща направени разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :