№ 117
гр. Пазарджик, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500826 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба – втора фаза. С решение №
260153/23.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4277/2015 г. Пазарджишкият
районен съд е изнесъл на публична продан следния недвижим имот:
недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м. и
гараж с площ от 20 кв.м., находящи се в УПИ XXI-270 с площ от 1270 кв.м.,
находящ се в с.Д., общ.Пазарджик, при съседи на имота: на изток - УПИ ХХ-
272, на запад - УПИ ХХН-267, на север - УПИ V-269 и на юг - улица с пазарна
стойност 41 400 лв.
Изнесъл е на публична продан лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, рег.№ ... - в държане на съделителя Д. и с пазарна стойност 660 лв.
Постановил е получената от продажбите сума да се разпредели
между съделителите съобразно правата им в съсобствеността.
Отхвърлил е претенцията на ЕК. Г. Д. против Д. Г. Д. за сумата общо
от 18 223 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в
делбения имот.
Отхвърлил е претенцията на Д. Г. Д. против ЕК. Г. Д. за сумата от
10 000 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в делбения
имот.
1
Осъдил е ЕК. Г. Д. и Д. Г. Д. да заплатят ДТ по сметка на PC-
Пазарджик размер на по 841,20 лв.
С решение № 250215/28.10.2021 г., постановено по същото дело РС-
Пазарджик е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, като е постановил вместо сумата 18 223 лв. да се
чете сумата 35 238 лв.
Против така постановените решения в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ЕК. Г. Д. в частта за претенциите по сметките.
Жалбоподателката твърди, че неправилно районният съд е приел, че всички
подобрения са извършени по време на брака, като не бил отчетен фактът, че
от 2004 г. бившите вече съпрузи били фактически разделени и всички
подобрения в делбения имот били направени само от Е.. Именно поради това
презумпцията по чл.21 от СК била оборена. Ответникът не бил оспорил
извършените от Е. подобрения, но този факт не бил обсъден от районния съд.
Искането е решението да бъде отменено в тази част, вместо което да бъде
постановено ново, с което претенциите по сметките да бъдат ,важени в пълен
размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Г. Д.
чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на районния съд
да бъде потвърдено. Ответникът поддържа, че всички подобрения били
започнали и били довършени през време на брака, а твърденията за липса на
принос от страна на Д. останали недоказани, защото било установено по
делото, че от март 2002 г. до септември 2004 г. страните са работили заедно в
семейния магазин, а после съпругата заминала на работа в Испания, където
през 2006 г. била последвана от Д.. Там той помагал в гледането на внучето и
започнал работа, за да не е в тежест. Д. останал в Испания общо 2 години и 3
месеца, като всички средства, които е изкарал, били използвани за
семейството. Изнесъл се на квартира през 2012 г. след постановяване на
бракоразводното решение. Строежът на къщата започнал през 1976-1977 г. и
била напълно завършена към 2002 г., като Д. участвал в строежа с личен труд
и средства, а до развода на страните е живял в имота през цялото време.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
С влязло в сила съдебно решение от 26.04.2017 г. е допусната съдебна
делба между ЕК. Г. Д., ЕГН ********** от с.Д., общ.Пазарджик и Д. Г. Д.,
ЕГН ********** от с.Д., общ.Пазарджик на недвижим имот, представляващ
2
масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м. и гараж с площ от 20 кв.м.,
находящи се в УПИ XXI-270 с площ от 1270 кв.м., находящ се в с.Д., общ.
Пазарджик, при съседи на имота: на изток - УПИ ХХ-272, на запад - УПИ
ХХП-267, на север - УПИ V- 269 и на юг - улица и на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, рег. № ... - в държане на ищеца.
Правата на страните са равни - по 1/2 ид.ч.
На основание чл.349, ал.1 от ГПК съделителят ЕК. Г. Д. е предявила
претенция за възлагане на процесния недвижим имот.
На основание чл.346 от ГПК съделителят ЕК. Г. Д. е предявила против
съделителя Д. Г. Д. претенция за извършени от нея подобрения в имота и
половината от изплатен кредит, както следва:
-външна мазилка на къщата на стойност 3 383 лв., извършена през
периода 22.08.2011 г. - 29.11.2011 г.;
-цялостна подмяна на дограма на стойност 5 182 лв., извършена през периода
08 - 16.11.2011 г.;
-инсталиране на парно отопление на стойност 6 591 лв., извършено през
периода 16.05.2011 г. - 01.12.2011 г.;
-подмяна на входна врата на къщата на стойност 782 лв., извършено на
14.12.2010 г.;
-веранда на къщата на стойност 1 077 лв., извършена на 18.10.2010 г.;
-нов покрив на къщата, ремонт на кухня и всекидневна - поставяне на
теракот, гипсокартон по стени и тавани, измазване и боядисване; спалня -
поставяне на ламинат, шпакловка по стени и таван, боядисване на стени и
таван; коридор - теракот на пода, шпакловка по стени и таван, боядисване на
стени и таван - извършени през 2010 г. на обща стойност 12 223 лв.
Съделителят Е.Д. е твърдяла, че средствата за тези ремонтни дейности е
осигурила тя, тъй като работила в Испания и изпращала на сина им Г. пари по
банков път. Отделно от това била изтеглила през 2003 г. кредит в размер на
12 000 лв., необходим за закупуване и първоначална издръжка на магазин в с.
Д., от приходите на който се издържало семейството, но само тя изплащала
кредита. Впоследствие отдала магазина под наем и заминала да работи в
Испания. Претендирала е половината от платения кредит - в размер на 6 000
лв.
На основание чл.346 от ГПК съделителят Д. Г. Д. е предявил против
съделителя ЕК. Г. Д. претенция за извършени от него подобрения в имота в
размер на 10 000 лв., както следва:
-ремонт на покрива на къщата чрез подмяна на носеща дървена
3
конструкция, подмяна на дървени летви, полагане на паро- и топлоизолация,
полагане на нови керемиди на стойност 6 000 лв, извършени през периода
2013 – 2014 г.;
-измазване на фасадата на къщата на стойност 4 000 лв., извършено през
периода 2013 – 2014 г.
Установява се от представените писмени доказателства, че на
24.10.2003 г. съделителката Д. е изтеглила кредит в размер на 12000 лв. със
срок на погасяване 36 месеца.
От представените данни за движения по сметка се установява, че през
периода м.07.2010 г. до м.12.2011 г. съделителят Д.Д. е бил титуляр на
разплащателна сметка в евро, наредител по която е била Е.Д., а тегленията са
извършвани от титуляра Д.Д..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и
гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетеля Г. Д. – син на страните, че
всички ремонтни дейности в къщата са извършени в периода 2010 г. – 2011 г.,
като по това време съделителят Д.Д. е бил в къщата. Свидетелят твърди, че по
време на ремонта баща му ходел на работа и не се прибирал с дни, а пари за
ремонта му пращала майка му.
Свидетелят Г. К. установява, че е правил камината и отоплителната
система в къщата, но не посочва през коя година е станало това. Заявява, че по
този повод се е срещал със съделителката Д., която му казала, че работи в
чужбина, заплатила част от сумата и допълнила, че ще праща пари на децата
си, които ще извършат останалите разплащания.
От показанията на свидетелката Я.В. се установява, че през 2010 г.
къщата била измазана отвън и предстоял ремонт на покрива. Съделителят Д.
бил казал на свидетелката, че пари за ремонта била изпатила съпругата му, но
с ремонта се занимавали децата им. По това време Д. работел на минимална
заплата и не се интересувал от нищо.
От показанията на свидетелката Н.Г. се установява, че ремонтът бил
правен през 2009 г.-2010 г., като пари за ремонта пращала Е., а синът Г. се
занимавал с майсторите.
Пред районния съд е допусната и приета експертиза за поделяемостта
на делбения имот и неговата стойност. Експертизата е приета в с.з. и не е
оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като
компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
4
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Недоказани останаха твърденията жалбоподателката, че през времето, в
което са извършвани подобренията в делбения имот, съпрузите са били във
фактическа раздяла и ремонтът е извършен само от съделителката Д.. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че ремонтните дейности в
имота са извършени основно в периода 2010 г. – 2011 г. То
зи извод се потвърждава и от допълнителното заключение на техническата
експертиза на вещото лице инж.В. В., в приложението към което ремонтните
работи са описани по вид и година на извършване. От показанията на сина на
страните, се установи, че през този времеви период баща му е живеел в
семейното жилище и е работел на минимална заплата, а от представените от
самата съделителка Д. писмени доказателства за разкрита разплащателна
сметка в евро през периода 2010-2011 г. се установи, че титуляр на сметката е
Д.Д., който е извършвал тегленията. Наредител по същата сметка е била Е.Д.,
а фактът, че съпрузите са оперирали с една и съща разплащателна сметка без
оглед на това кой внася парите в нея опровергава твърдението, че към същия
този момент те вече са били във фактическа раздяла.
Съгласно Тълкувателно решение № 35 от 14.VI.1971 г., ОСГК, което не
е изгубило сила, недвижимите и движими вещи и правата върху вещи,
придобити през време на брака до прекратяването му, освен вещите,
придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и
упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити, и в случаите, когато те са придобити през време на
фактическа раздяла на съпрузите. Когато обаче фактическата раздяла е
прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между
съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на
единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити,
може с установителен иск по чл. 97 ГПК /отм./да установи, че тези имущества
не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК/отм./, че те принадлежат лично на
него.
В конкретния случай очевидно икономическите връзки между
съпрузите не са били прекъснати и доказателство за това е ползването на една
и съща разплащателна сметка от двамата съпрузи. От същите писмени
доказателства се установява, че Д.Д. е извършвал тегления от сметката във
времето, през което са били извършвани подобренията в семейното жилище,
поради което не може напълно да се изключи възможността Д. да е влагал
изтеглените пари в ремонта, което би означавало, че не е разпилявал
5
семейното имущество. Съгласно Решение № 1192 от 23.01.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3870/2007 г., III г. о., ГК, по принцип получаването на по-голям
доход от единия съпруг не може да обоснове наличието на по-голям негов
принос в придобиването на общото имущество, когато другият съпруг е
изпълнявал задълженията си по чл. 18 СК (отм.) и не е разпилявал имущество.
Следва да се посочи освен това, че липсата на принос от страна на съделителя
Д. не е установена с влязло в сила съдебно решение, поради което
презумпцията на чл.21 от СК не може да бъде изключена. При тези данни
следва да се приеме, че всички претендирани подобрения в имота от
съделителката Е.Д. са извършени през време на брака от двамата съпрузи,
поради което претенцията по чл.346 от ГПК се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на съделителя Д.Д. следва да бъдат
присъдени разноски за тази инстанция в размер на 600 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260153/23.04.2021 г., постановено по гр.д.№
4277/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЕК. Г. Д., ЕГН **********, от с.Д., ул.“Втора“ № 6, да
заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, от с.Д., ул.“Втора“ № 6, деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6