№ 8802
гр. София, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110100079 по описа за 2022 година
Предявени са искове от /фирма/, ЕИК: ************, седалище и адрес на
управление: /населено място/ срещу /фирма/, ЕИК: *************, седалище и адрес
на управление: /населено място/, по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 415,62 лв. - остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 36,72 лв. за периода 20.02.2021 г. - 03.01.2022 г.
Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г. в гр. София водачът А. И. В., управляващ л.
а. „Пежо 206“, с рег. № ************ и притежаващ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество със срок на
застрахователно покритие от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г., отнел предимството на
движещия се в дясно л. а. „Мазда СХ5“, с рег. № *************, застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество, вследствие на което
реализирал ПТП със същия. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за
който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при
ищеца под № **********/2020 г. Ремонтът на увредения автомобил бил извършен в
сервиз, за което била издадена фактура на стойност 33198,67 лв., заплатена от
застрахователя. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, към което била
начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или в общ размер на 33213,67
лв. Ответникът признал и заплатил сумата в размер на 32798,05 лв., чрез прихващане и
преводно нареждане от 19.07.2021 г. Остатъкът в размер на 415,62 лв. не бил погасен,
поради което ответникът дължал и обезщетение за забава.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че с изплащане на сумата в размер на 32798,05 лв.
1
ответното дружество изпълнило задълженията си на застраховател по задължителната
застраховка. Поддържа, че не всички твърдени от ищеца щети са в причинноследствена
връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, като твърди, че същият е прекомерно завишен. Оспорва претенцията за
разходи за заместващ автомобил. Твърди, че в процесния случай се касае за тотал щета.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на увредения автомобил
се движел с превишена и несъобразена скорост, с което е допринесъл за настъпване на
процесното произшествие. Оспорва твърдението, че бил поставен в забава.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства: че
е настъпило застрахователното събитие; че по време на настъпването му е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на л.а. „Пежо 206“,
с рег. № ************; че към датата на процесното ПТП е имало валидна
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП л. а.
„Мазда СХ5“, с рег. № *************; че ищцовото дружество заплатило на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на
33198,67 лв.; както и че по регресната претенция на ищеца на ответникът му заплатил
сумата в размер на 32798,05 лв. чрез прихващане и преводно нареждане от 19.07.2021
г.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът следва да направи всички
възражения с правоотблъскващ ефект, които водят до погасяване на ищцовата
претенция, а след този преклузивен срок – в първото по делото открито съдебно
заседание съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, но само когато възражението се основава на
твърдения за новонастъпили факти – такива, които са включени в основаниет на иска и
са се осъществили след датата на подаването на отговора на исковата молба. Тази
принципна процесуална постановка е в пълно съответствие и със задължителните
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно които възраженията на ответника поначало се преклудират с
изтичането на срока по чл. 131 от ГПК за подаването на отговора на исковата молба
(Решение № 82 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.; Определение
№ 66 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2020 г., IV г. о.; Определение № 243 от
29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2011 г., I г. о.).
С протоколно определение от 20.02.2023 г. е обявен за окончателен
проектодоклада с уточнението, направено от ищцовия представител в открито съдебно
заседание на 20.02.2023 г., че спорът има за предмет само изплатено застрахователно
обезщетение за заместващ автомобил, като е отделено за безспорно по делото, че
действителната стойност на щетите по МПС-то е в размер на 32 798,05 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, която сума е изплатена доброволно от ответника,
както и че механизмът на процесното ПТП и щетите от него са същите като посочените
в исковата молба. Поради това спорът по делото се свежда единствено до
обезщетението за заместващ автомобил.
С Определение от 04.12.2022 г. на ответника са дадени указания в срок до
открито съдебно заседание да представи доказателства за датата на подаване на
отговора на исковата молба с оглед преценка спазване срока по чл. 131 ГПК, като е
предупреден, че неизпълнението на указанията в срок влече невземане предвид на
отговора на исковата молба. Указанията са останали неизпълнени от ответника, поради
2
което съдът констатира, че отговор на исковата молба не е подаден в срок, но
направеното в него възражение относно дължимостта на обезщетението на
заместващия автомобил касае факти, съставляващи основанието на предявения иск, а
именно ищецът следва да докаже основанието, на което е извършил разходи за
заместващ автомобил.
Както правилно сочи ищцовия представител в писмената защита от 07.04.2023
г., съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В случая от фактура оригинал от 30.09.2020 г. се установява, че в изплатеното
застрахователно обезщетение на /фирма/, в чийто сервиз е отремонтиран процесния
авотомобил Мазда СХ5, рег. № *************, е начислена сумата от 415,62 лв. като
разходи за наем на заместващ автомобил. Такъв автомобил е бил предоставен на водача
на увредения автомобил на 22.06.2020 г. до 23.07.2020 г. видно от заверен превод на
договор за наем на кола (вж. л. 33, 90, 125 по делото). Този фактически извод се
потвърждава от показанията на свид. Ш., управлявал процесния автомобил по време на
процесното ПТП, които съдът намира за правдоподобни като съответстващи на
останалите доказателства по делото, според които показания по време на ремонта на
същия автомобил свид. Ш. е използвал заместващ автомобил, предоставен му от
ищеца, както и от неоспорените от страните основно и допълнително заключение на
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), които съдът цени като компетентни и
обективно изготвени.
Според двете заключения на САТЕ за периода 23.06.2020-23.07.2020 г. съгласно
клауза „Е“ по застрахователна полица „Каско на МПС“ № 00500100346040 и видно от
възлагателно писмо за заместващ автомобил (л. 27) е предоставен заместващ
автомобил – лек автомобил „Фиат“, рег. № ***********, като вещото лице заключава,
че средната пазарна стойност на наема на автомобил от класата на горепосочения
заместващ автомобил е 1 416,80 лв. В устното изложение при приемането на двете
заключения на САТЕ вещото лице сочи, че е възможно ремонтът на процесния
автомобил да продължи повече от един месец в зависимост от това за колко време
бъдат доставени авточастите за неговия ремонт, като сочи, че заместващият автомобил
е по-нисък клас от процесния автомобил. С оглед констатациите на вещото лице по
двете заключения (на практика допълнителното заключение е еднакво по съдържание в
частта относно горните изводи за заместващия автомобил с основното заключение) и
останалите обсъдени доказателства съдът прави обоснования извод, че ремонтът на
процесния автомобил е продължил в рамките на необходимото време за отстраняване
на причинените в резултат на процесното ПТП увреждания, които също са описани от
вещото лице в двете заключения, че през време на ремонта на процесния автомобил на
неговия водач действително е бил предоставен заместващ автомобил, който дори е бил
по-нисък клас от процесния автомобил, като обезщетението, заплатено от ищеца във
връзка с наема на заместващия автомобил е на значително по-ниска стойност от
изчислената от вещото лице по средни пазарни цени стойност.
Предвид изложеното, като се отчита, че ищецът действително е сторил разходи
за заместващ автомобил, не по-големи от обичайните в процесния случай, следва
уважаване на главната претенция до размера, поискан от ищеца, с оглед
диспозитивното начало на процеса.
3
Основателността на главния иск влече извод за основателност и на акцесорната
претенция за мораторна лихва, тъй като видно от писмо от ответника до ищеца във
връзка с предявени извънсъдебно регресни претенции ответникът е бил поставен в
забава с връчване на регресната покана на 20.07.2021 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 750 лв., от които 100 лв. – държавна такса, 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, 200 лв. – депозит САТЕ, 100 лв. – депозит допълнителна САТЕ, 50 лв.
– депозит свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД /фирма/, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: /населено място/, следните суми:
- сумата от 415,62 лв. - остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” относно разходи за заместващ
автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 36,72 лв. за периода 20.02.2021 г. - 03.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 750 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4