Решение по дело №218/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№127

гр. Несебър, 21.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Деница Димова, като разгледа АНД № 218 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба с вх. № 1383 от 19.02.2019г. по описа на съда, подадена от В.Й.С., срещу наказателно постановление № 131 от 13.02.2019г. на директора на РДГ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 220 лв., а на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 3,22 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид дъб, както и вещите послужили за нарушението: „Ф.Т.” с рег. № А **** МК. Жалбоподателят сочи, че НП е явно несправедливо. Развива съображения срещу отнемане на превозното средство. Счита, че и глобата е в прекалено висок размер. С тези доводи моли НП да бъде изменено, или отменено изцяло.

Ответната страна в производството – Р.д.п.г. ***, чрез процесуалния си представител излага, че по делото е доказано извършването на процесното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено в частта за налагане на „глоба” и отнемане на 3,22 пр. куб. метра дърва за огрев. По отношение на автомобила – предоставя на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.01.2019г. в село Баня, на главен път Варна - Бургас, В.Й.С. управлявал автомобил „Ф.Т.” с рег. № А **** МК. С него С. транспортирал дърва за огрев от дървесен вид дъб, за които не притежавал превозен билет. Автомобилът бил проследен от св. В.С., който получил предварителна информация, че с него се превозва дървесина. Поради тази причина при спирането на автомобила пред къща в с. Баня св. С. пристъпил към проверка, като поискал съдействие и от полицейски служител – св. М.. В полицейското управление в гр. Несебър, в присъствието и на св. Н., била извършена проверка на намиращите се автомобила дърва за огрев, като било установено, че жалбоподателят превозвал 3,22 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, за които нямал превозен билет. Превозното средство и дървесината били предадени за отговорно пазене на домакина при ДЛС Несебър с разписка Серия Ж04 № 004812. За направените констатации св. С. съставил срещу С. АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094694 от 21.01.2019г., който му бил връчен лично. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. От приложеното удостоверение за застрахователна стойност на МПС, издадено от „Каст Финанс” ЕООД, се установява, че застрахователната стойност на автомобила е в размер на 2200 лв. Видно от протокол от 13.04.2018г. (на л. 26 – л. 29 от делото) от проведен търг с тайно наддаване за продажба на вещи, отнети в полза на държавата от РДГ Бургас, 0,5 пр. куб. м. дърва за огрев от вида летен дъб били продадени при цена от 20 лв., а 13 пр. куб. м. – при цена от 585 лв.

Във връзка с процесния случай в РУ Несебър била образувана и преписка рег. № ***-ЗМ-51/2019г. С постановление от 04.02.2019г. на прокурор при Районна прокуратура Несебър било образувано досъдебно производство за това, че на 21.01.2019г. в с. Баня, без редовно писмено позволително, се извозват дърва от горския фонд. Разследването по образуваното ДП продължава и към момента, като с постановление от 28.03.2019г. на прокурор при районна прокуратура Несебър (на л. 54 от делото) срокът на разследването бил удължен до 05.06.2019г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: рапорт от В.С., АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094694 от 21.01.2019г., разписка Серия Ж04 № 004812, жалба от Анелия Йорданова, удостоверение за застрахователна стойност на МПС, протокол от 13.04.2018г. (на л. 26 – л. 29 от делото) от проведен търг с тайно наддаване за продажба на вещи, отнети в полза на държавата от РДГ Бургас, заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, заверени копия от материалите по ДП № *** – ЗМ – 51/2019г. по описа на РУ Несебър, свидетелските показания на свидетелите В.П.С., И.Н. и Я.М.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Самият жалбоподател не оспорва така установената фактическа обстановка, като неговите възражения са концентрирани върху правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за този извод са следните:

В нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Според чл. 33, ал. 2 от ЗАНН ако административнонаказателно производство вече е образувано, същото следва да се прекрати, а материалите да се изпратят на съответния прокурор. В случая срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094694 от 21.01.2019г. (арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАНН). В същото време на 04.02.2019г. е образувано и досъдебно производство – с постановление на прокурор от РП Несебър.

Съдът намира, че наказателното преследване и административнонаказателното производство са образувани за извършването на едно и също деяние. В тази връзка следва да се имат предвид и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г., постановено по тълк. дело № 3/2015г. по описа на ОСНК на ВКС. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение дублиране на производствата срещу едно и също лице се наблюдава когато и двете производства могат да се класифицират като наказателни. При преценка дали едно производство следва да се класифицира като „наказателно” от значение са следните предпоставки: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество на нарушението и 3. вид и тежест на предвиденото наказание. Първият критерий е формален и щом съгласно националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл. 6, пар. 1 от ЕКЧП. В настоящия случай отговорността за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ е административнонаказателна, а тази за престъплението по чл. 235, ал. 1 НК е наказателна. Т.е. съобразно националното право и двете деяния формално се характеризират като такива, които подлежат на санкциониране по наказателен ред. Наред с това характерът и естеството и на двете нарушения са такива, които ги определят като наказателни. Престъплението по чл. 235, ал. 1 НК се намира глава шеста от НК „Престъпления против стопанството”, раздел II „Престъпления в отделни стопански отрасли”. Т.е. с квалифицирането на това деяние като престъпление по смисъла на НК се цели да се защитят обществените отношения, свързани с отделните стопански отрасли и по специално със стопанисването и ползването на горските територии в Република България. Налага се извод, че обществените отношения, които се защитават с криминализирането на процесното деяние, са насочени към неограничен кръг адресати. Този принцип в пълна степен важи и за обществените отношения, които се защитават със Закона за горите (арг. от чл. 1, ал. 1 ЗГ). Същевременно характерна черта за наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати. Налага се извод, че и по втория критерий обвиненията по чл. 235, ал. 1 НК и по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ имат характера на наказателни. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че за приложимостта на чл. 6, пар. 1 от ЕКЧП и на чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на наказателно обвинение. В случая два от цитираните признаци отговарят на този характер, поради което съдът приема, че престъплението по чл. 235, ал. 1 НК и нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ следва да се класифицират като такива, които се наказват по „наказателно обвинение” и в „наказателно производство”.

На следващо място, за да се приеме, че е налице дублиране на обвиненията спрямо лицето, е необходимо да се извърши преценка дали деянието и по двете обвинения е едно и също. В тази връзка, както е прието и в решението по делото Zolotukhin v. Russia, от съществено значение е самото деяние, което подлежи на наказание, а не възможната му различна квалификация в националното законодателство. Т.е. следва да се даде приоритет на реализираните факти и да се извърши преценка дали точно тези факти попадат в обхвата и на двете правни квалификации, по които се обвинява лицето. В цитираното решение е прието, че дори и фактите да не са абсолютно същите, то сходството между тях също следва да се вземе предвид. Именно фактите са отправна точка на преценката за наличието на „същото деяние”. Преценката дали е налице „същото деяние” изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. В светлината на изложеното, съдът намира, че двете производства са образувани при реализирането на едни и същи факти. Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ се забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет. Според чл. 235, ал. 1 НК на наказание подлежи лице, което без редовно писмено позволително извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях. Видно е, че става въпрос за различни правни квалификации, но в настоящия случай реализирането на едни и същи факти е довело до квалифициране на извършеното от жалбоподателя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ и като деяние по чл. 235, ал. 1 НК. Административнонаказателното производство е образувано срещу С. за това, че на 21.01.2019г. в село Баня, на главен път Варна - Бургас, управлявал автомобил „Ф.Т.” с рег. № А **** МК, с който транспортирал 3,22 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, за които не притежавал превозен билет. Това са фактите, реализирането на които е довело до квалифициране на извършеното като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Същите факти са довели до квалификация на деянието и като престъпление по чл. 235, ал. 1 НК във връзка, с което е образувано досъдебно производство. Видно и от постановлението за образуване на ДП за законен повод е послужило съобщение за извършено престъпление, направено от горски надзирател при ДЛС Несебър. На едно и също място по едно и също време и при една и съща обстановка се твърди, че е извършено едно и също деяние. В рамките на административнонаказателното производство деянието е описано като „транспортиране на дърва за огрев без превозен билет”, а в рамките на наказателното като „извозване на дървета от горския фонд, без редовно писмено позволително”. Безспорно става въпрос за едно и също деяние, доколкото и в двата случая изпълнителното деяние е „транспортиране” („извозването” по терминологията на НК също представлява транспортиране). Освен това „редовното писмено позволително” за превозване на дърва по смисъла на ЗГ е именно превозен билет – арг. от чл. 211, ал. 1 ЗГ. Аргумент в подкрепа на тезата, че става въпрос за едно и също деяние може да се изведе от обстоятелството, че в разпита си по образуваното ДП св. С. изрично е посочил, че за констатираното нарушение е съставил АУАН на С., като към материалите по ДП е приложен именно АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094694 от 21.01.2019г. По този начин срещу жалбоподателя е образувано производство по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. От друга страна е образувано и наказателно преследване за същото деяние. Именно с АУАН се констатира реализирането на релевантните факти за образуването на административнонаказателното производство. Следователно така описаните факти са послужили за образуване на производството, по което впоследствие е издадено обжалваното НП. За същите факти е образувано и ДП за извършено деяние по чл. 235, ал. 1 НК. Ето защо съдът намира, че фактическите положения, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца са същите като фактическите положения, въз основа на които е образувано и наказателно производство. Т.е. към настоящия момент за реализирането на същите факти, за които е образувано наказателното производство жалбоподателят е наказан с обжалваното наказателно постановление.

С оглед изложеното съдът намира, че с издаването на НП наказващият орган е процедирал в противоречие с процесуалните правила, предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а материалите по него – да се изпратят на съответния прокурор. След като към момента е налице издадено НП, то същото следва да бъде отменено, а образуваното административнонаказателно производство – прекратено. Този извод произтича както от нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, така и от обстоятелството, че настоящата инстанция се явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече наказателно постановление. Ето защо при наличието на данни, че наказващият орган е следвало да прекрати образуваното пред него производство, съдът следва да отмени НП и да прекрати производството (арг. от чл. 334, т. 4 НПК). На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН материалите по образуваната административнонаказателна преписка следва да се изпратят на съответния прокурор при РП гр. Несебър.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 131 от 13.02.2019г. на директора на РДГ Бургас, с което на В.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 220 лв., а на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 3,22 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид дъб, както и вещите послужили за нарушението: „Ф.Т.” с рег. № А **** МК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано срещу В.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съставянето на АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094694 от 21.01.2019г.

След влизането в сила на настоящото решение препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административнонаказателната преписка да се изпратят на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН на Районна прокуратура гр. Несебър за прилагане към ДП № *** – ЗМ 51/2016г. по описа на РУ Несебър, пр. преписка № 136/2019г. по описа на РП гр. Несебър.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: