Р Е Ш Е Н И Е
№2360
гр. Пловдив, 21. декември
2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският административен съд, ХХI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при участието на секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 2330 по описа за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Дванадесета от АПК, във вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
зам.директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие,
срещу Решение № 1283 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 1927/2023г. по описа
на Районен съд Пловдив, ХIV наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 683502-F656256/23.12.2022 г., издадено от Зам. директор на ТД
на НАП гр. Пловдив, с което на Г.Д.А., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал.
1, предл. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗСч, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че въззивният съд
неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че НП е
издадено в предвиденият в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок,
както и че това може да бъде обосновано със спряно на основание чл. 43, ал. 6
от ЗАНН административнонаказателно производство. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Г.Д.А.,
редовно призован, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура-Пловдив, чрез участвалият
по делото прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационният състав на съда, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е
допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по
препращане от чл. 63в от ЗАНН.
Цялата фактическа обстановка по издаването на
обжалваното наказателно постановление, както и основанията на
административно-наказващия орган за налагане на имуществена санкция са описани
от въззивния съд. НП е издадено въз основа на АУАН № F656256 от 18.05.2022 г.,
който е бил е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на
нарушителя, като същият е бил търсен и поканен за съставянето на АУАН, без
приложения за нейното връчване. След съставяне на посочения АУАН са били
изпратени съобщения по куриер до нарушителя за предявяване на съставения АУАН.
В протоколи от 26.09.2022година са обективирани посещения на служители на ТД на
НАП на адреса на управление на дружеството "Мега 57" ЕООД, без
посочване на точно време, като органите по приходите са установили, че се касае
за многоетажна жилищна сграда и без обозначение за търсената фирма и затова не
е открит нарушителят за връчване на АУАН. С Разпореждане № 669929-F656256 от
20.10.2022 година административно-наказателното производство е спряно на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. След спирането му, до момента на неговото
възобновяване, което станало не с надлежен акт, а с връчване на АУАН на
16.12.2022г., липсват доказателства за предприето щателно издирване на
нарушителя. На база съставения АУАН и след неговото предявяване е било издадено
и процесното НП на 23.12.2022 г., връчено на 28.12.2022г.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обосноваващи отмяна
на наказателното постановление.
Решението на съда е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изводите
на въззивния съд, че не са били налице обективните предпоставки за спиране на
административнонаказателното производство. За да се пристъпи към тази
процедура, следва да е изпълнена обективната предпоставка "щателно
издирване на нарушителя". В настоящия случай такова щателно издирване от
съответната служба на административнонаказващия орган не е проведено съобразно
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В ТД на НАП е създадена организация за
връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай е
приложимо тълкуването дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния
касационен съд на Република България в редица решения във връзка с чл. 268, ал.
3, т. 2 от НПК (отм.), приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби
на ЗАНН, което определя, че "щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации
и органите на МВР". В конкретния случай лицето е търсено на един и същ
адрес и то при неоспорим обективен факт, че там се намира сграда с жилища. По
делото липсват данни, от които да е видно да е търсено съдействието на органите
на МВР и общинската администрация. Прави впечатление, че впоследствие лицето е
намерено и в разписката за връчване на АУАН и НП не е посочен адрес на дружеството,
а само име и ЕГН на представляващ. Ето защо в настоящия случай на първо място
липсват обективните предпоставки да се пристъпи към спиране на производството
от страна на административнонаказващия орган при предпоставките по чл. 43, ал.
6 от ЗАНН. Сроковете за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление са кратки, но издирвателните мероприятия следва да продължат в
разумен срок, с цел осигуряване връчване на книжата.
Предвид горното, правилен е изводът на
въззивния съд, че административноказателното производство е било
незаконосъобразно спряно. Налице са съществени пороци на проведеното
административно – наказателно производство, които ограничават правото на защита
на нарушителя. АУАН е съставен на 18.05.2022 година, а наказателното
постановление е издадено на 23.12.2022 година, което е станало след изтичането
на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, което следва да бъде отменено. В този смисъл възраженията на
касатора са неоснователни и не намират опора в закона. Като е отменил
обжалваното НП, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът на осн. чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1283 от 20.07.2023 г., постановено
по АНД № 1927/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV
наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: