РЕШЕНИЕ
№
18.06.2021г.
гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви
наказателен състав
На 26.05.2021 год.
в открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Ана Цанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Невена Иванова
гражданско
дело № 300 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Гражданско
дело № 300/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „О.Б.“
ООД с ЕИК ***,представлявано от управителя П.В. и Е.У.-прокурист,със седалище и
адрес на управление ***,със съдебен адрес и чрез адв.В.Т.-***, против „Ю.Р.“
ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя Г.И. П.-главен длъжник; и Г.И.Р. с ЕГН **********,***-солидарен
длъжник, с правно основание чл. 422, ал. 1,във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,във вр.с
чл.327,ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че със заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК
за сумата 3602,15 лева, представляваща част от задължението по издадения в
полза на ищцовото дружество Запис на Заповед от *** г. за сумата от 14 400
лева, РС-К. издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С посочените
документа, решаващият състав осъдил длъжниците „Ю.Р.“ ЕООД, представлявано от Г.Р.
в качеството му на издател на Запис на Заповед и Г.И.Р., ЕГН ********** в
качеството ѝ на авалист, да заплатят солидарно на „О.Б.“ ООД сумата от 4
124,19 лева, представляващи: 3 602,15 лева - част от задължение по запис на
заповед от *** г., цялото в размер на 14400 лева, както и направените по делото
разноски, общо в размер на 522,04 лева.
Във връзка с
издадените на ищцовото дружество заповед и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, регистрирана в
Камарата на ЧСИ под № 868, с район на действие ОС-Стара Загора.
Сочи, че от
справка по делото, извършена на 30.01.2019 г., се установило, че в срока по чл.
414 от ППГ, вторият ответник Г.И. Р., авалирала
задължението на „Ю.Р.“ ЕООД по записа на заповед подал възражение в
деловодството на РС-К., в лична качество и като управител на „Ю.Р.“ ЕООД .
Ето защо и в
срока по чл. 422 от ГПК предявявал срещу длъжника по записа на заповед, както и
срещу солидарният такъв настоящия иск с който, моли съда да признаете за
установено по отношение на „О.Б.“ ООД, че ответниците „Ю.Р.“ ЕООД и Г.И.Р.,
солидарно дължат на „О.Б.“ ООД сума в размер на 3602,15 лева, представляваща
част от задължение по запис на заповед, както и сторени в рамките на
заповедното производство разноски в размер на 522,04 лева.
Твърди, че
задължението по издадения в полза на ищцовото дружество Запис на Заповед,
авалиран от солидарният длъжник, обезпечавало вземанията на ищцовото дружество
по Договор
за издаване и ползване на *** карти с Рутекс функция, сключен на *** г. между „Ю.Р.“ ЕООД в качеството му на купувач и „О.Б.“ ООД в
качеството му на продавач.
Съгласно
условията на цитирания договор /т. 3.2./, с цел обезпечаване задълженията на
клиента-купувач за заплащане на доставките, покриване на кредитният риск и
отговорността делкредере на издателя на картите. Съгласно условията на
рамковият договор и Общите условия, купувача-клиент се задължавал да издаде в
полза на ищцовото дружество Запис на Заповед на стойност 120 % от посоченият в
т. 3.1. кредитен лимит. По силата на чл. 3, във връзка с чл. 4.1. от
договора, договореният между страните отчетен
период бил периода между датите на всяка от фактурите, които се издавали два
пъти месечно за доставките извършени на територията на Република България /към
15-то число, респективно към съответното последно число на календарният месец/.
Отново
според чл. 4.3. от договора, клиента се
задължил да заплаща на издателя /продавач/ такса за ползването на допълнителни
услуги, съгласно актуалният списък на допълнителните услуги и размерът на таксите
за обслужване, съгласно приложение № 4 от договора.
В договора
от *** г., купувача-ответник заявил
необходимост от издаване на общо 5 броя *** карти с Рутекс функция /Приложение
№ 5/ от които, 2 за зареждане на леки автомобили и 3 бр. за зареждане на
тежкотоварни такива с месечен лимит от 100 литра бензин и 6000 литра дизелово
гориво.
Във връзка с
така заявеният лимит, ищцовото дружество отпуснало на дружеството купувач,
кредитен лимит в размер на 14 400 лева, до който кредитен лимит купувача можел
да разполага месечно при редовно изплащане на задълженията си.
Сочи, че с
подписването на процесният договор, клиента-купувач гарантирал в т. 6.2., че
всички посочени в договора данни били верни, и че получил копие от Общите
условия за издаване и ползване на *** карти с Рутекс функция, като с подписа си
под договора приел същите.
В контекста
на сключеният между страните договор, купувачът издал в полза на „О.Б.“ ООД запис
на заповед, като с цел обезпечаване вземанията на продавача-доставчик по
договора записа на заповед бил авалиран от управителят на дружеството лично в
качеството му на физическо лице.
Съгласно
условията на чл. 6, т. 6.6. от Договора, „О.Б.“ ООД
приело, че същият влизал в сила след представяне от страна на купувача на исканото
обезпечение /Запис на Заповед/ и потвърждаването на това обстоятелство от
страна на дружеството продавач, че приемал така предоставеното във връзка с
договора обезпечение.
Твърди, че след датата на влизане в сила на договора,
купувача в лицето на ответника, “Ю.Р.“ ЕООД, реализирало покупки на стойност
общо в размер на 5399,08 лева с ДДС, от които, към датата на изготвяне на
заявлението по чл. 417 от ГПК били изплатени 1796,29 лева с ДДС. По този начин, както към датата на издаване на процесната заповед за
изпълнение, така и към настоящият такъв, натрупаното задължение по фактури с настъпил
падеж било общо в размер на 3 602,15 лева. Съгласно т. 4.4 от Общите
условия за издаване и ползване на *** карти с Рутекс функция, ищцовото
дружество посочило, че размяната на фактурите по повод сключеният договор се
извършвало единствено по електронен път, чрез издаване на електронни фактури,
оформени съгласно българското законодателство.
В този
смисъл купувачът-клиент получавал безплатен онлайн достъп чрез потребителско
име и парола, които се предоставяли от *** чрез имейл до модула на Онлайн
Системата на *** за електронни услуги (OMV Fleet Online Services), който управлявал фактурите, издавани от ***
/т. 5.4 от Общите условия/. От справка в Системата за контрол по продажбите и
доставките /САП/ на ищцовото дружество се установявало, че представителите на
дружеството ответник чрез полученият от тях достъп до електронната система на
ищеца получили издадените им фактури. В този смисъл същите били уведомени своевременно
за наличието на задължение от тяхна страна. От друга страна, при ползването на
картите с Рутекс функция, продавачът-касиер издавал специален бон, който
реферирал към съответната фактура за извършената покупка. По този начин,
купувачът във всеки един момент бил в течение за стойността на извършените от
него покупки от обектите на дружеството ищец.
Наред с изложеното, обръща внимание върху т. 4.12 от
Общите условия, според която, в случай на претенции за неправилно фактуриране
от страна на Клиента спрямо ***, същият бил длъжен в срок от четири седмици,
считано от момента на получаване на обобщеният отчет да уведоми *** за
възраженията си. След изтичане на посоченият срок, фактурите щели да се считат
приети, а възражения в посоченият смисъл неоснователни.
Съгласно условията на т. 5.3., б. „е“ от Общите
условия, клиентът носел обективната отговорност за заплащането на всички свои
вземания възникнали към ***, следствие употребата на *** Карта /т.е. на всички
безналични плащания регистрирани в системата РУТЕКС/, включително когато
заплатените стоки и услуги с *** Карта били получени от неоправомощено лице.
Твърди, че след датата на възникване на задължението,
представители на ищцовото дружество многократно провеждали разговори с
представителите на „Ю.Р.“ ЕООД относно изплащане на натрупаното задължение.
В тази връзка и с оглед липсата на плащане от страна
на длъжника, ищецът изпратил на
11.05.2018 г. Нотариална покана, с която предявявал за плащане процесния запис
на заповед. Нотариалната покана, приложена към настоящата молба била получена
от управителя на дружеството длъжник и авалиста на 21.05.2018 г. лично.
Сочи, че
след датата на получаване на поканата, представителите на ответника, отказвали
каквато и да било комуникация с дружеството кредитор, в това число не правели
възражение за липсата или наличието на претендираното вземане. В срока на
нотариалната покана нито основния длъжник, нито солидарният такъв изплатили
задължението на дружеството кредитор. Ето защо и с оглед предоставената с чл. 417,
т. 9 от ГПК възможност, ищцовото дружество подало в деловодството на РС-К.,
заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 3 602,15 лева, представляваща част от вземането си по записа на
заповед, цялото в размер на 14 400 лева. Законна последица от издаването на
процесната заповед били присъдените в полза на ищцовото дружество разноски в
размер на 522,04 лева, представляващи: заплатена държавна такса в размер на
72,04 лева и 450 лева - изплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, моли да бъдат призовани с ответниците на съд и след като
докажат основателността на претенцията си, съдът да постановите решение с което
да признае за установено по отношение на „О.Б.“ ООД,
- че „Ю.Р.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Г.И.Р. и Г.И.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, дължат солидарно на „О.Б.“
ООД, ЕИК ***, представлявано от управителят П.С.В. и Е.А.У. - прокурист, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 3602,15 лева, представляваща
задължение по Договор за издаване и ползване на *** Карти с Рутекс функция от ***
г. и издадени във връзка с него фактури, обезпечено с издаден в полза на
продавача запис на заповед от *** г., за сумата от 14 400 лева.;
- че
длъжниците солидарно, дължат на ищцовото дружество „О.Б.“ ООД сторените в
рамките на проведеното по ч. гр. дело № *** г. по описа на РС-К., разноски общо
в размер на 522,04 лева.
Моли с оглед
изхода на настоящето производство, да бъдат присъдени на ищцовото дружество
сторените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна помощ.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г.И.Р. е депозирала писмен отговор.
Заявява, че
в исковата молба, подадена от „О.Б.“ ООД срещу „Ю.Р.“ ЕООД, неправилно бил
посочен управителя и адреса на дружеството.
Твърди, че от 23.01.2019 г. не разполагала с
представителна власт и адресът на дружеството бил друг.
Оспорва
изцяло исковете.
Записът на заповед бил подписан от лице без
представителна власт към датата на подписване, а не от ответницата, което не
обвързвала нея или дружеството.
Липсвало
конкретно упълномощаване за съответния запис на заповед.
Записът на заповед и Договорът с „О.Б.“ ООД не
изхождали от ответницата като автор, не били попълнение и подписани от нея нито
в лично качество, нито като управител на дружеството.
Заявява, че иска да бъде открито производство по
оспорване истинността на Записа на заповед и Договора на основание чл. 193 от ГПК.
Прилага
пълномощното, с което бил подписан съответния Договор и Запис на заповед.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ю.Р.“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Предявеният
иск е с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327. ал. 1 от ТЗ.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието-редовен запис на
заповед, който е бил издаден за обезпечаване на вземането на ищеца по Договор за издаване и ползване на *** карти с
Рутекс функция, сключен на *** г., че е изправна страна по договора и размера
на дължимите от ответниците суми по
договора.
В
доказателствената тежест на ответниците е да установят твърденията си си в отговора.
В хода на производството е
представена постигната от страните извънсъдебна спогодба,която обаче не е
представена пред съда за одобряване по реда на чл.234 от ГПК,а е послужила като
основание страните да поискат спиране на производството по делото по реда на
чл.229,ал.1,т.1 от ГПК /което е и сторено/,за да се даде възможност на
ответника „Ю.Р.“ЕООД в шестмесечния срок,докато производството е спряна,да изплати
на ищеца дължимата по делото сума.В спогодбата ответникът „Ю.Р.“ ЕООД
признава,че дължи на ищеца „О.Б.“ ООД процесната сума от 3602,15 лева,и се
задължава да изплати на ищеца тази сума на равни месечни вноски,всяка с размер
не по-малък от 300 лева.Впоследствие ответникът „Ю.Р.“ ЕООД неколкократно е
извършвал плащания,поради което делото е отлагано,като в последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление /което не се
оспорва от ответниците/,че до настоящият момент ответниците са изплатили една
част от задължението си,като непогасена остава сумата от 905,31 лева.Ищецът
обаче не изменя иска,не го оттегля частично,не се отказва частично от
него,поради което съдът следва да се произнесе с решението си по цялата искова
претенция.Обстоятелството обаче,че с така постигнатата извънсъдебна спогодба
ответникът „Ю.Р.“ ЕООД е признал,че дължи на ответника процесната сума
/макар,че в производството пред съда не е признал иска по реда на чл.237 от ГПК/ и дори нещо повече-започнал е изплащането на дължимата на ищеца сума и до
настоящия момент е изплатил по-голямата част от нея,е една индиция,че
ответникът „Ю.Р.“ ЕООД признава,че предявеният срещу него иск от „О.Б.“ ЕООД е
основателен.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Между „О.Б.“ ООД в качеството му на
продавач и „Ю.Р.“ ЕООД в качеството му на купувач на ***г.е сключен Договор за
издаване и ползване на *** карти с Рутекс функция.От него е видно, че съгласно условията на договора /т. 3.2./,с цел обезпечаване задълженията на
клиента-купувач за заплащане на доставките, покриване на кредитният риск и
отговорността делкредере на издателя на картите,купувачът-клиент се задължава да
издаде в полза на ищцовото дружество Запис на Заповед на стойност 120 % от
посоченият в т. 3.1. кредитен лимит. По силата на чл. 3, във връзка с
чл. 4.1. от договора, договореният между страните отчетен период е периода между датите на всяка от фактурите, които се
издават два пъти месечно за доставките извършени на територията на Република
България /към 15-то число, респективно към съответното последно число на
календарният месец/.
Според чл. 4.3. от договора, клиента се е задължил
да заплаща на издателя /продавач/ такса за ползването на допълнителни услуги,
съгласно актуалният списък на допълнителните услуги и размерът на таксите за
обслужване, съгласно приложение № 4 от договора.
В договора
от *** г., купувачът-ответник е заявил
необходимост от издаване на общо 5 броя *** карти с Рутекс функция /Приложение
№ 5/ от които, 2 за зареждане на леки автомобили и 3 бр. за зареждане на
тежкотоварни такива с месечен лимит от 100 литра бензин и 6000 литра дизелово
гориво.
Във връзка с
така заявеният лимит, ищцовото дружество е отпуснало на дружеството- купувач,
кредитен лимит в размер на 14 400 лева, до който кредитен лимит купувачът можел
да разполага месечно при редовно изплащане на задълженията си.
С
подписването на процесният договор, клиентът-купувач е гарантирал в т. 6.2., че
всички посочени в договора данни са верни, и че е получил копие от Общите
условия за издаване и ползване на *** карти с Рутекс функция, като с подписа си
под договора е приел същите.
В контекста
на сключеният между страните договор, купувачът е издал в полза на „О.Б.“ ООД запис
на заповед, като с цел обезпечаване вземанията на продавача-доставчик по
договора записа на заповед е бил авалиран от управителя на дружеството лично в
качеството му на физическо лице.
Съгласно
условията на чл. 6, т. 6.6. от Договора, „О.Б.“е ООД приело, че същият влиза в сила след
представяне от страна на купувача на исканото обезпечение /Запис на Заповед/ и
потвърждаването на това обстоятелство от страна на дружеството- продавач, че
приема така предоставеното във връзка с договора обезпечение.
По делото са представени от ищеца
фактури,описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза,от заключението на която се установява,че при ищеца по дебит на
сметка 411 Клиенти,по партидата на „Ю.Р.“ ЕООД са осчетоводени описаните в
обстоятелствената част на исковата молба фактури-общо 13 броя.При ответника „Ю.Р.“
ЕООД са осчетоводени само два броя фактури,за които е ползван данъчен кредит.Към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК размерът на задължението на
„Ю.Р.“ ЕООД към „О.Б.“ ООД е бил на обща стойност 3602,15 лева.
По делото е назначена и съдебна
компютърно-техническа експертиза,от заключението на която е видно,че документи
с номера: 1,3,4,6,8,9,10 са изтеглени от системата,а документи с номера: 2,5,7
не са изтеглени от системата на „О.Б.“ ООД.
От заключението на назначената по
делото съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписите,положени на лист
1-ви,стр.първа до лист 7-ми,стр.първа-включително,долу в дясно след текста и на
стр.8-ма,под текста,под реквизита „Клиент“ и над реквизита „Подпис на
представител“,както и срещу ръкописно изписания текст „управител Г.И.Р.“ в
Договор за издаване и ползване на карта *** Карта с Рутекс функция от ***г.
между О.Б. ООД и „Ю.Р.“ ЕООД,не са изпълнени от Г.И.Р. с ЕГН **********.Подписите,положени
под и над ръкописно изписания текст „Г.И.Р.-управител“ в Запис на Заповед от
името на Г.И.Р. с ЕГН ********** от ***г.за сумата от 14 400 лева,не са
изпълнени от Г.И.Р. с ЕГН **********.
От приложеното по делото ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление по чл. 417 от ГПК е издадена
Заповед № 1749/21.11.2018г.за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжниците „Ю.Р.“ ЕООД и Г.И.Р. да заплатят на „О.Б.“ ООД сумите
3602,15 лева- главница,представляваща част от общото задължение по ценната
книга на заповед в размер на 14 400 лева; законната лихва върху
главницата,считано от 15.11.2018г.до изплащане на вземането; разноски по
делото,от които 72,04 лв.държавна такса и 450 лв.адвокатско възнаграждение.
От
така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците.
От събраните по делото доказателства се
установява,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло,но само по отношение на ответника „Ю.Р.“ ЕООД.По отношение на
ответницата Г.И.Р. искът следва да се отхвърли като неоснователен,тъй като от
заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи,че ответницата Г.И.Р.
не е подписала процесните Договор и Запис на Заповед и следователно-не се е
задължила по тях.В тази връзка съдът по искане на ответницата Г.Р. е открил
производство по оспорване автентичността на подписите и върху Договора и
Записът на Заповед и с оглед заключението на съдебно-почерковата експертиза
оспорването е успешно.
Относно разноските в заповедното и исковото
производства:
Съгласно
решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ.
чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск по
отношение на ответника „Ю.Р.“ ЕООД, съдът счита, че ответникът „Ю.Р.“ ЕООД
дължи на ищеца сторените в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС- К.
съдебни и деловодни разноски в размер на
522,04 лв., от които 72,04 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско
възнаграждение.
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право и на направените
в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, които са в размер на
898 лева,от които: 73 лв.държавна такса; 5 лв.разноски за съдебно
удостоверение; 450 лв.адвокатско възнаграждение; 170 лв.депозит за съдебно-счетоводна
експертиза; 200 лв.депозит за съдебна компютърно-техническа експертиза.
Или общо
ответникът „Ю.Р.“ ЕООД дължи на ищеца „О.Б.“ ООД разноски в общ размер на
1420,04 лв.
На
осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответницата Г.И.Р.,спрямо която искът е отхвърлен, има
право на присъждане на разноски съгласно представеният от пълномощника и списък
по чл.80 от ГПК.На това основание ищецът „О.Б.“ ООД дължи на ответницата Г.И.Р.
разноски в общ размер 1120 лв.,от които 350 лв.адвокатско възнаграждение; 150
лв.депозит за съдебно-почеркова експертиза; и 620 лв.доплащане за окончателно
възнаграждение за вещото лице,изготвило съдебно-почерковата експертиза.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Р.“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от управителя Г.И. П. /сега управител е Ю.Р.Р./,че
същото дължи на „О.Б.“ ООД с ЕИК ***,представлявано от управителя П.В. и Е.У.-прокурист,със
седалище и адрес на управление ***,със съдебен адрес и чрез адв.В.Т.-*** сумата
от 3602,15 лева /три хиляди шестотин и два лева и петнадесет
стотинки/,представляваща задължение по Договор за издаване и ползване на ***
Карти с Рутекс функция от ***г.и издадени във връзка с него фактури,ведно със
законната лихва,считано от 15.11.2018г.до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от „О.Б.“ ООД с ЕИК ***,представлявано от
управителя П.В. и Е.У.-прокурист,със седалище и адрес на управление ***,със
съдебен адрес и чрез адв.В.Т.-*** срещу ответницата Г.И.Р. с ЕГН **********,***
като солидарен длъжник с ответника „Ю.Р.“ ЕООД установителен иск по
чл.422,ал.1,във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,във вр.с чл.327,ал.1 от ТЗ за сумата от
3602,15 лева.
ОСЪЖДА „Ю.Р.“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от управителя Г.И. П. /сега управител е Ю.Р.Р./ да заплати на „О.Б.“ ООД с ЕИК ***,представлявано от
управителя П.В. и Е.У.-прокурист,със седалище и адрес на управление ***,със
съдебен адрес и чрез адв.В.Т.-*** направените в заповедното и исковото
производство разноски в общ размер на – 1420,04 лева/хиляда четиристотин и двадесет лева и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „О.Б.“ ООД с ЕИК ***,представлявано от
управителя П.В. и Е.У.-прокурист,със седалище и адрес на управление ***,със
съдебен адрес и чрез адв.В.Т.-*** да
заплати на Г.И.Р. с ЕГН **********,*** направените в исковото производство разноски в общ размер
на – 1120 лева /хиляда сто и двадесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: