РЕШЕНИЕ

Номер  260548                             31.05.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и шести август                         двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     3995  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 16-002918/24.06.2020г. на ** на Дирекция “ИТ” - гр.Пловдив, с което на “3Б Софт”ЕООД, с ЕИК *********, адрес **, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева  за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна – Д”ИТ” - гр.Пловдив, моли да бъде потвърдено процесното НП. Също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател стопанисвало офис помещение в Дом Левски, в гр.Пловдив на ул.Райко Даскалов №**. На 24.02.2020г. там била извършена проверка от служители на Инспекция по труда, сред които свид.Ц.М.. Тя заварила на место свид.Г.Р.на която предоставила за попълване декларация по чл.402 КТ. От нея станало ясно, че има установено работно време, почивни дни, месечно възнаграждение – все белези на трудово правоотношение. Все пак Р. посочила, че има сключен граждански договор, а не трудов такъв. Тъй като на място нямало никакви документи, то представител на дружеството бил поканен да представи такива в инспекция по труда. На 02.03.2020г. бил представен и гражданския договор на свид.Р. с №02/17.02.2020г. След анализ на документацията срещу търговеца бил съставен АУАН №16-002918/01.06.20г. за това, че към 24.02.20г. е приел на работа без сключен писмен трудов договор Г.И.Р. в посочения обект. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Ц. Г.М. и Г.И.Р.,  разпитани в хода на съдебното производство пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, Справка по чл.402 КТ, граждански договор, протокол и заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Всъщност спорът е дали свид.Р. е имала трудово правоотношение или всъщност се касае за предоставяне на трудов резултат, а не на работна сила.

          При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са квалифицирали извършеното от търговеца жалбоподател нарушение.  Изрично чл.62, ал.1 от КТ сочи, че трудов договор следва да се сключи в писмена форма. Правилно е отчетено , че се касае за трудово правоотношение, защото Р. е имала установено работно време, почивни дни, както и месечно установено възнаграждение. Освен това тя е имала и установена длъжност. В случая е налице предоставяне именно на работна сила, а не на определен резултат. Гражданския договор е в последствие представен и на практика е без достоверна дата, поради което и само прикрива действителното отношение според настоящата инстанция. Не може да се приеме тезата, че Р. всъщност поради неразбиране попълнила неправилно декларацията по чл.402 КТ, тъй като се установи от разпита й, че тя не е потърсила никаква помощ и разяснения от проверяващите в тази връзка. В съответствие със закона е приложена и нормата на чл.414, ал.3 от с.з. като е наложено по вид наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, а размера от 2000лв е близо до минимума предвиден от законодателя. При максимум от 15 000лв. очевидно е, че наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП. Не е основателно възражението, че изтекъл тримесечния срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на акт. Действително проверката е извършена на 24.02.20г., а констативния акт е съставен на 01.06.20г. За да се прецени обаче дали има извършено нарушение, а от там да се установи нарушител е нужно да бъде извършена проверка. В процесния казус тя е стартирала на първата посочена дата, но не е завършила тогава. Именно за това са били изискани допълнителни документи и едва с представянето им би могло да се приеме, че органа вече е имал необходимите данни , за да прецени дали има нарушение, какво точно е то и от кого извършено. В процесния казус документи са представени на 02.03.20г. и по тази причина срокът по чл.34 ЗАНН би следвало да изтича на 02.06.20г.

Не е налице и хипотезата на чл.28 б.а ЗАНН, защото с липсата на трудов договор се засягат съществено обществените отношения гарантиращи редица трудови и осигурителни права на работещите, а също така и фиска.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на възнаграждение за процесуално представителство от лице с юридическо образование, като според съда такова в размер на 120 лева е адекватно на извършеното. Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на дружеството жалбоподател, а в полза на ИА“Главна инспекция по труда“, тъй като последната е юридическото лице, териториалните дирекции са само подразделения към нея.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002918/24.06.2020г. на ** на Дирекция “ИТ” - гр.Пловдив, с което на “3Б Софт”ЕООД, с ЕИК *********, адрес **, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева  за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

          Осъжда “3Б Софт”ЕООД, с ЕИК *********, адрес ** да заплати на ИА“ГИТ“ сумата от 120 лева юрисконсултско възнаграждение през настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.