РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Русе, 29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание
на единадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ. дело № 23 описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на С.Г.Е.
*** против Експертно решение (ЕР) № 2115 от заседание № 226/09.12.2021 г. на
НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено
ЕР № 1292 от 26.08.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания втори състав при УМБАЛ –
Русе по оценка на работоспособността. В жалбата се твърди, че с оспореното
експертно решение неправилно е определен процентът на трайно намалената
работоспособност (ТНР) на жалбоподателя. Не са съобразени както всички налични
в медицинското досие документи, удостоверяващи влошеното здравословно състояние
на жалбоподателя, така и относимата за случая правна уредба, включително
настъпилите в хода на производството промени в нея. В представено по делото
„допълнение към жалбата“, имащо характер на писмени бележки, жалбоподателя
твърди, че както НЕЛК с оспореното решение, така и ТЕЛК преди това са се
произнесли по въпроси, с които не са били сезирани, а именно относно оценката
на работоспособността, която според жалбоподателя е вече определена с предходно
необжалвано решение на ТЕЛК.
Иска се от съда да отмени
решението на НЕЛК и да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне, при което процентът трайно намалена работоспособност на жалбоподателя
да бъде определен съобразно наличната медицинска документация.
Ответната страна
в производството – НЕЛК - София, чрез пълномощника си юрисконсулт П.Г., в депозиран
писмен отговор по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност.
Посочва, че процентът ТНР на жалбоподателя е определен съобразно изискванията
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента
на увреждане) в проценти, съдържаща се в Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от
НМЕ и изменението на процента ТНР на жалбоподателя се дължи именно на
нормативни промени в тази Методика.
Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заявено е и възражение за прекомерност на евентуално заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя.
Като заинтересовани
страни по делото са конституирани ТЕЛК – общи заболявания ІІ състав при УМБАЛ –
Русе, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Русе и РДСП – Русе. Становище
по жалбата е изразено само от ТП на НОИ – Русе, чийто процесуален представител
в съдебно заседание оспорва жалбата като я счита за неоснователна.
Съдът,
като съобрази
становищата на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е от
страна с надлежна
процесуална легитимация,
адресат на акта в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата
е неоснователна.
От наличните по
делото доказателства, включително представеното от ответника медицинско
експертно досие (МЕД) съдът установи следната фактическа обстановка:
По повод преосвидетелстване на жалбоподателя е постановено ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І състав при УМБАЛ – Русе № 2058/11.06.2020 г., с което е определена ТНР – 60% (при 92% до преосвидетелстването) и срок на инвалидизацията 3 години, до 01.06.2020 г. Определен е процент ТНР съобразно Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) в приложимата към датата на освидетелстване редакция (ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.). за пет заболявания съответно 60% - по част 9, раздел 1, т. 2.3.1; 40% - по част 4, раздел 1, т. 2.1; 40% - по част 8, раздел 4, т. 2.3; 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1 и още 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1 (за лява и дясна тазобедрени стави). С оглед най-високия определен процент като водеща диагноза е посочен „Неинсулинозависим захарен диабет“ с код по МКБ Е11.4. В ЕР е посочено, че в общата оценка не е включен процент ТНР за придружаващите заболявания съгласно Методиката към НМЕ/2019 г.С.Е. оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с решение № 2435/12.08.2020 г. отменила експертното решение на ТЕЛК и върнала преписката за ново освидетелстване на лицето. Аргументите на НЕЛК били, че за част от заболяванията в МЕД липсвали актуални медицински документи, както и че заболяване, за което били налични документи не е обсъждано от ТЕЛК. Било указано на ТЕЛК какви изследвания и консултации следва да бъдат извършени.Последвало ново преосвидетелстване на жалбоподателя с ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І-ви състав № 3508/26.10.2020 г., при което бил определен процент ТНР – 71% отново за пет заболявания, съответно 71% - по част 9, раздел 1, т. 2.3.2; 40% - по част 4, раздел 1, т. 2.1; 40% - по част 8, раздел 4, т. 2.3; 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1 и 30% - по част 8, раздел 9, т. 1.3. Е. отново оспорил решението на ТЕЛК, считайки, че неправилно са му определен 71% ТНР.С ЕР на НЕЛК № 0380/09.02.2021 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 3508/26.10.2020 г. и преписката отново е върната на ТЕЛК за ново преосвидетелстване на лицето. В мотивите си НЕЛК потвърждава определените от ТЕЛК проценти ТНР за три от заболяванията, а по отношение на останалите указва на ТЕЛК какви обстоятелства следва да бъдат допълнително обследвани.При новото освидетелстване с ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І състав № 0879/08.04.2021 г. на жалбоподателя са определени 92% ТНР без чужда помощ за шест заболявания както следва: 60% - по част 9, раздел 1, т. 2.3.1; 40% - по част 4, раздел 1, т. 2.1; 40% по част 8, раздел 4, т. 2.3; 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1; 50 % - по част1, раздел 9, т. 30.3 и 20% - по част 8, раздел 10, т. 5.2. Общият процент ТНР бил определен чрез включване на 20% от определените проценти за придружаващите заболявания като за това ТЕЛК се е позовала на т. 3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР/СУ от НМЕ/2020 г. ЕР на ТЕЛК № 0879/08.04.2021 г. било частично изменено с ЕР на ЕЛК № 0923/26.04.2021 г. в частта относно срока на инвалидността поради допусната техническа грешка.Последвало ново обжалване от С.Е. като този път жалбоподателят изрично посочил, че не оспорва определения му процент ТНР, а само отказа да му бъде установена нуждата от чужда помощ.Разглеждайки жалбата му НЕЛК установила, че оспореното решение на ТЕЛК е издадено от некомпетентен орган, тъй като е постановено в производство след отмяна и връщане на преписката за ново освидетелстване на лицето, а в състава на ТЕЛК, която е постановила решението участва член, който е бил и в състава, постановил отмененото решение. Поради това с ЕР № 1375/12.07.2021 г. НЕЛК, без да разглежда въпроса по същество, е отменила ЕР на ТЕЛК № 0879/08.04.2021 г. (изменено с ЕР № 0923/26.04.2021 г.) и отново върнал преписката на друг състав на ТЕЛК за ново произнасяне.Така се стигнало до постановяване на ЕР на ТЕЛК общи заболявания ІІ състав № 1292/26.08.2021 г., с което на жалбоподателя са определени 50% ТНР. В мотивите на това решение първо е определен общ процент от 94% за шест заболявания както следва: 60% по част 9, раздел 1, т. 2.3.1; 40% - по част 4, раздел 1, т. 2.1; 40% - по част 8, раздел 4, т. 2.3; 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1; 50% - по част 1, раздел 9, т. 30.3 и 30% по част 8, раздел 9, т. 1.3, като общият процент включва 20% от процентите на съпътстващите заболявания съгласно т. ІV от Методиката за прилагане на отправните точки по НМЕ/2020 г., в редакцията на наредбата действаща до 15.07.2021 г. Предвид настъпилата промяна в прилагания нормативен акт – НМЕ, ТЕЛК извършила и оценка на работоспособността съобразно действащата към момента на освидетелстването редакция на наредбата, при което определила, посочения в титулната страница на решението си процент – 50% ТНР отново за същите шест заболявания, както следва: 40% - по част 9, раздел 1, т. 1.2.1; 40% по част 4, раздел 1, т. 2.1; 40% - по част 8, раздел 4, т. 2.3; 10% - по част 1, раздел 9, т. 17.1; 50% - по част 1, раздел 9, т. 30.3 и 30% - по част 8, раздел 9, т. 1.3, като общият процент бил определен по реда на т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки към НМЕ. С.Е. оспорил и това решение на ТЕЛК, посочвайки, че медицинският орган неправилно е преразгледал оценката на работоспособността, определена му с предходното решение № 0879/08.04.2021 г. на ТЕЛК, което решение не било оспорено от него в тази част. Според жалбоподателя ТЕЛК е следвало съобразявайки конкретен медицински документ – амбулаторен лист № 324/24.03.2021 г. да се произнесе единствено относно необходимостта му за ползване на чужда помощ.По оспорването НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото производство експертно решение № 2115/09.12.2021 г. с което потвърдила изцяло решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността. В решението си НЕЛК е коментирала единствено тези определени от ТЕЛК проценти ТНР по отделните заболяване, които формират оценката от 50% ТНР считано от 16.07.2021 г. Споделени са изцяло съображенията на ТЕЛК при определяне на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя.В жалбата си до настоящия съд, както и в допълнителните писмени бележки към нея, жалбоподателят поддържа твърдение за особено тежкото си здравословно състояние, което според него кореспондира с определените му с решението от 08.04.2021 г. 92% ТНР като претенцията му е единствено за признаване необходимостта му от чужда помощ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Обхватът на съдебната
проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания за
законосъобразност на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният
индивидуален административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в
границите на неговата компетентност. Оспореното
решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие със
заболяванията на жалбоподателя, които са установени от ТЕЛК.
Оспорваното решение
отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ реквизити.
Произнасянето
на НЕЛК е станало при условията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа само
на приложените в медицинското досие на лицето документи. Наличната в МЕД документация дава възможност на ТЕЛК,
респективно и на НЕЛК, да извърши оценка на здравословното състояние на
освидетелстваното лице само въз основа на представените документи, които са
били подробно обсъдени и взети предвид в пълен обем при произнасянето и на
двата органа на медицинската експертиза.
Така в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, като
правилно е приложен и материалния закон при определяне на процента ТНР на
жалбоподателя.
При преценката на
законосъобразността на оспореното решение на НЕЛК, което е предмет на
разглеждане в настоящото производство съдът отчита следните обстоятелства:
Преосвидетелстването на
жалбоподателя довело до постановяване на оспорваното решение е започнало на
11.06.2020 г. като са последвали множество решения на ТЕЛК, които са оспорвани
от жалбоподателя и отменяни от НЕЛК и преписката е била връщана за ново
произнасяне от ТЕЛК.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е само ЕР на НЕЛК № 2115/09.12.2021 г., с което е
потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1292/26.08.2021 г. В тази връзка възражения, свързани с
предходните решения на ТЕЛК, които са били отменени, както и с предходните
решения на НЕЛК, които не са били оспорени от жалбоподателя и са влезли в сила,
са неотносими към настоящия спор. Такова именно възражение е наведения от
жалбоподателя довод, че ТЕЛК при постановяване на ЕР № 1292/26.08.2021 г. не е
следвало да преразглежда дадената му вече оценка на работоспособността с ЕР №
0879/08.04.2021 г., тъй като подадената от жалбоподателя жалба срещу последното
решение не била свързана с въпроса за оценката на работоспособността му и НЕЛК
не е следвало да отменя решението на ТЕЛК в тази част. Тези доводи са относими
именно към Ер на НЕЛК № 1375/12.07.2021 г., което не е предмет на разглеждане в
настоящото производство. С това решение на НЕЛК, което като неоспорено е влязло
в сила е отменено решение на ТЕЛК № 0879/08.04.2021 г. и преписката е върната
на ТЕЛК за ново преосвидетелстване на жалбоподателя. По този начин ТЕЛК е
задължена да извърши отново оценка на работоспособността на жалбоподателя е да
определи съответния процент ТНР, което именно ТЕЛК е направила с ЕР № 1292/26.08.2021
г.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Точка ІІІ от посочената Методика в редакцията й, действаща към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК (доп., ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020г.) има следното съдържание - Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. В точка ІV от същата Методика пък се посочва, че когато са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 50 или над 50 на сто, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.С Постановление № 225 на МС от 12.07.2021 г. (Oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) са направени изменения и допълнения на Наредбата за медицинската експертиза, включително в частта на Приложение № 1 и дефинирането както някои отправни точки при определяне на процента на трайно намалена работоспособност, така и на самите проценти по някои от отправните точки. От приложимите за жалбоподателя отправни точки промяна е претърпял раздел 1 на част 9 от приложение № 1, отнасяща се до заболяването „захарен диабет“, като по нов начин са дефинирани както състоянията, обуславящи трайно намалена работоспособност, така и конкретните проценти за тях.
В
конкретния случай ТЕЛК при произнасянето си на 26.10.2021 г. безспорно е
съобразила обстоятелството, че се касае за производство, започнало през 2020 г.
и е определила процентите ТНР за всяко от уврежданията на жалбоподателя,
съобразно редакцията на Приложение № 1 към НМЕ, действаща към този момент. По този
начин са определени 94% ТНР (дори повече от предходното отменено решение) като
е отчетена и нормата на т.ІV от Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на ТНР/СУ – Приложение № 2 към НМЕ. Съгласно § 7 от ПМС № 225/12.07.2021
г. обаче, с което са приети измененията на НМЕ, започналите и неприключили до
влизането в сила на това постановление процедури по извършване на медицинската
експертиза се довършват, както следва: 1. Пред ТЕЛК – по реда на това
постановление. 2. Пред НЕЛК – по досегашния ред. В изпълнение на тази
разпоредба ТЕЛК е длъжна да извърши оценка на работоспособността на
жалбоподателя съобразно действащата към момента на постановяване на решението
си нормативна уредба. Това ТЕЛК е сторила като е определила и процент ТНР
съобразно измененията в Приложение № 1 към НМЕ, при което съобразно новата
нормативна уредба на жалбоподателя са определени 50% ТНР с изричното посочване,
че този процент се отнася за периода след 16.07.2021 г.
Видно
от съдържанието на ЕР на ТЕЛК № 1292/26.08.2021 г. различието в определените
проценти ТНР за всяко от заболяванията е налице единствено по отношение на
заболяването „захарен диабет“, за което както вече се посочи е налице промяна в
Приложение № 1 към НМЕ. Решението е аргументирано с установено едно допълнително
увреждане вследствие на захарния диабет на жалбоподателя (диабетна
полиневропатия), което едно увреждане е потвърдено и в оспореното в настоящото
производство решение на НЕКЛ. От своя страна жалбоподателят не твърди, че са
налице негови заболявания, които не са били обсъдени от органите на
медицинската експертиза, а само счита, че не е коментиран определен медицински
документ, отразяващ становището на издалия го лекар за нуждата му от чужда
помощ.
При
определяне на този процент ТНР – 50%, доколкото не са налице предпоставките за
прилагане на т. ІV от Методиката по Приложение № 2 от НМЕ (наличие на поне две
заболявания, за които да е определена ТНР 50 и над 50 процента), правилно ТЕЛК
е приложила нормата на т. ІІІ от същата Методика, при която към процентите ТНР
за основното заболяване (заболяването, за което е определен най-висок процент –
в случая 50% по част 1, раздел 9, т. 30.3) не се прибавят проценти от
съпътстващите заболявания, а те само се описват в решението.
В жалбата си до НЕЛК Е. е оспорил именно тези определени му 50% ТНР и законосъобразно НЕЛК е разгледала решението на ТЕЛК точно в тази му част на основание чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и РКМЕ (ПУОРОМЕРКМЕ).С оглед на така определения процент ТНР (50%) и на основание чл. 68, ал. 5 от НМЕ, според който ТЕЛК/НЕЛК се произнасят по необходимостта от чужда помощ и при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане), в конкретния случай нито ТЕЛК, нито НЕЛК дължат произнасяне по въпроса за необходимостта от чужда помощ. Що се касае за периода преди 16.07.2021 г., за който са определени 94% ТНР в медицинското досие на лицето липсват данни, които да обуславят извод за необходимост от чужда помощ. Такава не е била определена дори и преди започване на процесното административно производство през 2020 г. Цитираният през цялото време от жалбоподателя документ – амбулаторен лист № 324/23.03.2021 г. не съдържа данни, с които да може да се свърже изписаното в раздел „Терапия“ на амбулаторния лист изречение – „Да послужи пред ТЕЛК с мнение за личен асистент“. Освен това подобно мнение не обвързва органа на медицинската експертиза – ТЕЛК/НЕЛК, който следва въз основа на цялата налична документация да извърши оценка на трайната работоспособност на лицето, включително и ако тази оценка е над 80% да прецени дали лицето се нуждае от чужда помощ или не.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че ЕР на НЕЛК № 2115/09.12.2021 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1292/26.08.2021 г. и е определен краен процент трайно намалена работоспособност – 50% от 16.07.2021 г. и 94% преди това, е валиден, допустим и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на С.Г.Е. *** против Експертно решение
(ЕР) № 2115 от заседание № 226/09.12.2021 г. на НЕЛК – София, Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 1292 от
26.08.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания втори състав при УМБАЛ – Русе по оценка
на работоспособността.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: