№ 1085
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105879 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „АПС Бета България” ЕООД
срещу И. Г. Е., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 500,00 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит ********** (Договора)
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението; 12,00 лева представляваща договорна лихва за периода от
16.09.2022 г. до 16.10.2022 г., 114.63 лева лихва за забава в периода от 16.10.2022 г. до
05.08.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 5302/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. и
Приложение 1, сключен между него и „Стик кредит“ АД, като цедента му е
прехвърлил вземането си с ответника. Твърди, че до ответника е изпратено
уведомление за цесия като прави изявление в същата насока и с в исковата молба.
Конкретно сочи, че между ответникът и „Стик кредит“ АД е сключен Договора
по реда на ЗПФУР, като размерът на предоставения кредит бил 500,00 лева при 28,80%
годишна лихва о ГПР 32,92%. Пояснява, че общото задължение по Договора е в
размер на 620,00 лева, включващо главница и възнаградителна лихва. Сумата следвало
да бъде върната в рамките на 1 вноска на 16.10.2022 г.
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Моли делото да се разгледа в негово отсъствие.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира, че цесията не е надлежно съобщена.
Оспорва предявените искове по основание и размер с твърдението, че договор за
1
кредит не е сключвал, че суми по него не е получавал
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Моли делото да се разгледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора или
надлежно упражнено право за обявяване на договора за предсрочно изискуем; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва и заплащане на допълнителни такси; 3). валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка, вкл. изпълнение на неговото задължение
по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал
титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с
дружество заемодател и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
2
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 22.03.2024 г., сключен межди
цедента „Стик кредит“ АД и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Този договор по
своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото
сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и
задължения. По делото е представено и Приложение 1, което е неразделна част от
договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От
него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015
на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента без данни за връчване. Такова изявление е направено и с връчването на
препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази
насока на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по
делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
В конкретният случай Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не
се изисква полагане на подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на
договор за потребителски кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл.
5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Съдът приема, че договорът за кредит е сключен под формата на електронен
документ като същият, ведно с Общите условия към него, са представени по делото на
хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч.
т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената съдебна практика се приема, че „принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че
3
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ответника – три имена, адрес, електронна поща, ЕГН и др.
Посочени са конкретните параметри на Договора. Ищецът разполага с
идентифициращите данни на ответника и с негова снимка. От съвкупната преценка на
доказателствата съдът приема, че ответникът е преминал през формата за
кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да получи кредит.
Съгласно чл. 5 от Договора, кредиторът – ищец предоставя сумата по кредита в
деня на сключването му по избран от потребителя – ответник начин. В заявлението за
кредит е обозначен като избран начин за усвояване на сумата – Чрез офис на easypay.
По делото е представено удостоверение (разписка за извършено плащане),
издадено от Easypay, съгласно което на 16.09.2022 г. (денят на сключване на Договора)
в 18:28 часа сумата е предадена на ответника, като е изписано и неговото ЕГН.
Както бе посочено, ответникът е изградил защитна теза като е оспорил всичко и
е изложил множество възражения, оспорвайки сключването на договора и получаване
на сумата, уведомяване за цесията, като съдът намира същите за неоснователни.
Установи се, че ищецът е получил съответната преддоговорна информация, вкл.
правото си да се откаже от Договора, което се съдържа в множество клаузи на
представените по делото документи. Съдът приема, че този ищец е бил наясно с
цялата му необходима информация. Същият е страна по Договора и е получил сумата
в размер на 500,00 лева.
От представения по делото Договор се установява, че той е сключен за срок от
30 дни, размер на кредита – 500,00 лева, възнаградителна лихва 12,00 лева (28,8%),
ГПР 32,92 %. Налице са и други клаузи, но доколкото те остават извън предмета на
производството, съдът не ги обсъжда и анализира.
По делото липсват данни, а и твърдения за погасяване на задължението, поради
което предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи. Такива са и
претенциите за възнаградителна лихва, уговорена в договора, както и тази за
присъждане на обезщетение за забава, чиято дължимост произтича не само от
договора, а и от закона.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ – 50,00 лева и претендира възнаграждение за процесуално
представителство – 100,00 лева. От тези разноски следва да бъде присъдена сума в
размер на 150,00 лева съразмерно на изгода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 78,98 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не претендирал, не е сторил и няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
4
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „АПС Бета България” ЕООД , ЕИК *********, в
качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен със „Стик кредит“ АД на
22.03.2024 г. съществува изискуемо вземане срещу И. Г. Е., ЕГН ********** за сума
в размер на 500,00 лева = непогасена главница по Договор за потребителски кредит от
разстояние № **********, сключен между ответника и „Стик кредит“ АД, ведно със
законна лихва от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 03.09.2024 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД 12,00 лева представляваща договорна лихва за периода от
16.09.2022 г. до 16.10.2022 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер
114.63 лева лихва за забава в периода от 16.10.2022 г. до 05.08.2022 г., за които суми
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5302/2024
г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. Е. да заплати на „АПС Бета
България” ЕООД сумите в размер на 150,00 лева – разноски в исковото производство
и 78,98 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5