РЕШЕНИЕ
№469/19.2.2020г.
гр.
Пловдив, 19.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2248 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Оспорва се РА № Р-16001618004771-091-001
от 12.04.2019г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис
Стара Загора, в ЧАСТТА, потвърдена с решение № 398 от 28.06.2019г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив,
относно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2016г. в размер на 2 432лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
479,68лв. и за 2017г. в размер на 1 580лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 152,31лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно
изравняване за 2016г.: ДОО в размер на 2 797,18лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 551,71лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 092,65лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 215,51лв. и ЗО в размер на 1 748,24лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 344,82лв. и за 2017г.: ДОО в размер на
3 150,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 303,74лв., ДЗПО – УПФ в
размер на 1 150,13лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 110,87лв. и
ЗО в размер на 1 840,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
177,39лв.
Жалбоподателката
Г.Х.А., ЕГН: **********, с посочен в жалбата съдебен адрес:*** твърди,че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като
неправилно ревизиращият екип е приел, че е извършвала независима икономическа
дейност, като не е съобразено обстоятелството, че е възможно да се касае за
доставки от името на други лица. Неправилно подадените данни за получени
наложени платежи от куриерската фирма „Еконт експрес“
са приети като приходи на ФЛ А., тъй като е възможна идентификация само по
предоставен телефонен номер, който да се ползва от нетитуляр на клиентския
картон. Възразява,че дори да се приеме, че е извършвана независима икономическа
дейност именно от нея, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
не е направен анализ на относимите обстоятелства по
чл. 122, ал. 2, тт. 8, 10, 11 и 12 от ДОПК и са
приспаднати разходи само за ЗОВ, в нарушение на чл. 26, ал. 1 и ал. 7 от ДОПК. При
ревизията не е съобразено обстоятелството, че РЛ е действало като посредник
между търговски дружества, като получателите по доставките регулярно са връщали
за доработка изпратените им филтри, като не отговарящи на техните изисквания.
Твърди,че дори да се приеме, че е реализиран облагаем доход, то същият попада в
приложното поле на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и следва да бъде обложен с данъчна
ставка в размер на 10%. Прави възражение,че РА е незаконосъобразен и в частта
на допълнително определените вноски за ЗОВ, тъй като не са събрани несъмнени
доказателства, че се касае за доходи от трудова дейност, съответно лицето да се
третира като самоосигуряващо и за него да възниква
задължение за внасяне на авансови осигурителни вноски върху избран от него
осигурителен доход, съответно осигурителни вноски за годишно изравняване по
реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Твърди такива вноски да не се дължат и в случай,
че се приеме, че е реализирала доход, предмет на облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Представя писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата
на НАП, който с решението си и решението си за поправка на решение го е
потвърдил в частта, предмет на настоящото производство. Така постановеният от
Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок, при
наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на жалбоподателката А. е предхождана от проверка за
установяване на факти и обстоятелства на лицето Т.Г.Т., документирана с
протокол № П-16001617134785-073-001 от 15.06.2018г. Събраните при проверката
доказателства са надлежно приобщени към доказателствения
материал по ревизионното производство. При проверката Т. е декларирал, че е
съжителствал на съпружески начала с Г.А., която в нарочна декларация
потвърждава този факт. През 2016г. и 2017г. е констатирано изпращането на
пощенски пратки чрез куриерската фирма „Еконт
експрес“ ООД, като са констатирани заплатени суми по наложени платежи на Т.Т., Г.А. или лице, идентифицирано с посочен телефонен
номер.
При
проверката е констатирано, че считано от 14.03.2012г. Т.Т.
е назначен по трудово правоотношение на длъжност „шофьор на товарен автомобил“
в „ПИМК“ ООД. От страна на работодателя са представени командировъчни заповеди
за командировка в Испания и пътни листове, съгласно данните в които е
установено, че на датите на издаване на РКО за заплатени суми по наложени платежи, на които е изписано
името на Т., той е бил в командировка извън България и не може да се приеме, че
е получател на тези суми.
В тази
връзка, Г.А. е декларирала фактите, че е съжителствала на съпружески начала с Т.Т., който е заболял тежко и е била определена като
упълномощено лице да използва дебитната му карта за извършване на разплащания.
Предвид
изложените факти е направен извод, че независимо от посочване на имената на Т.Т. в РКО за изплатени наложени платежи за изпратени
куриерски пратки, фактическият получател на тези парични средства е именно жалбоподателката.
Ревизията
е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618004771-020-001/15.08.2018г. на
Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е възложено извършване на
ревизия на А., включително и за дейността й като ЕТ, относно следните
задължения: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Ревизията е следвало да приключи
в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на
горепосочената ЗВР е станало на надлежно на 01.10.2018г. Заповедта е била
изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001618004771-020-002/27.12.2018г., Р-16001618004771-020-003/01.02.2019г.,
Р-16001618004771-020-004/25.02.2019г. и Р-16001618004771-020-005/28.02.2019г.,
като в обхвата на ревизията са включени данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност за периода от 29.06.2016г. до
31.12.2017г. Крайният срок на ревизията е продължен до 01.03.2019г.
В срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад № Р-16001618004771-092-001/15.03.2019г.,
против констатациите в който е подадено възражение вх. № 6801/29.03.2018г., с приложени
към него писмени доказателства: стокови разписки, констативни протоколи за
рекламация на получена стока от получателите, разписки за получени суми помесечно за 2016г. и 2017г. и справка за получени доходи
за 2016г. и 2017г.
Възражението
е обсъдено от органите по приходите, но не е прието, че А., че е действала като
посредник между „Трайков принт“ ООД и „Р. табак“ ООД
и „Лайтс“ ООД.
Въз
основа на констатациите в РД е издаден процесният РА
№ Р-16001618004771-091-001/12.04.2019г.
Същият е
бил обжалван по административен ред. Горестоящият
административен орган с решение № 398/28.06.2019г. е намерил жалбата за
частично основателна и е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно
производство, относно допълнително определени дължими суми за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви и вноски за
ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2016г. и 2017г.,
ведно с прилежащите лихви.
С оглед
компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по
делото са представени заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея, заповед № РД-09-1215/29.06.2018г.
и заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л.
3 – 9).
Оспореният
РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл.
119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и
ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК
форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи (л. 10 – 13).
С оглед
компетентността на издателя на решение № 398/28.06.2019г. изпълняващ
правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, по делото е
представена заповед № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г. на изпълнителния директор на НАП
– гр. София (л. 1782).
От
фактическа страна от приходната администрация е установено следното:
През
ревизираната 2016г. Г.А. не е подала ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2017г. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която са декларирани
приходи в общ размер на 48 500лв. и разходи в размер на 41 500лв.
През периода от 01.01.2016г. – 17.11.2017г. А. е
осигурявана по основен трудов договор, сключен с д-р В.С.– Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ, а за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – по втори трудов договор,
сключен с община „Марица“. През периода няма регистрация като ЕТ или като лице,
упражняващо свободна професия, но е едноличен собственик на капитала и управител на „Евроадвайс“
ЕООД и съдружник и управител на „Енджой Г“ ООД. При
ревизионното производство А. е декларирала, че е действала като посредник между
доставчика „Трайков принт“ ООД и получателите „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД и е приемала поръчки за различни
видове цигарени филтри. Възнаграждението й се формирало като разлика между
цената по договора и покупната стойност на стоката, която във всеки отделен
случай е различна. Готовата продукция от доставчика „Трайков принт“ ООД е заплащана чрез касови вноски по
разплащателната сметка на фирмата, като в последствие е организирала
изпращането й чрез куриерски пратки от „Еконт
експрес“ ООД, заедно с издадена фактура. При получаване на доставката от
получателите „Р. табак“ ООД и „Лайтс“ ООД
първоначално се изплащат суми с наложен платеж, които тя получава от „Еконт експрес“ ООД с разходни касови ордери.
Извън
стоките, закупувани от „Трайков принт“ ООД,
допълнително са закупувани и филтърни пръчки от лицето А.К., които А. е
пакетирала и нарязвала сама, като се е стремила да постигне качеството на
стоките на доставчика „Трайков принт“ ООД. В много
чести случаи, след преглед на стоката получателите са констатирали негодна
стока, която й е връщана. Самото връщане на сумите от нея се извършва чрез издаване
на разписка от представител на получателя. Върнатите стоки от получателите са
преработвани за нейна сметка и изпращани при следващата заявка, като няма
случаи на върната стока от доставчика „Трайков принт“
ООД. През 2016г. не се е формирало възнаграждение от посредническата дейност,
поради което не е подадена годишна данъчна декларация. Годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена през 2017г. В част от РКО за получени
суми по наложени платежи е вписано името на Т.Т., тъй
като в определен времеви период А. е действала като негов пълномощник и е
използвала негови средства за закупуване на стоката.
Във
връзка с направените при проверката и ревизията констатации, до куриерската
фирма „Еконт експрес“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ, в
което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач
или получател Г.А. и Т.Т.. Поради големия обем
извлечена информация, документите са представени на оптичен носител, във файл
формат xl
(л. 33 и л. 650). Получените от А. суми по наложен платеж са на стойност 152 709,06лв.
за 2016г. и на стойност 165 417,80лв. за 2017г. (помесечно
стойността на извършените продажби е обобщена в таблица на л. 463 – 463 гръб).
Представени
са като информация на оптичен носител и подписани с електронен подпис следните
файлове:
-„КУ
подател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с подател Т.Т. и Г.А. за процесния период;
-„КУ
получател“ – съдържащ информация за всички куриерски услуги с получател Т.Т. и Г.А. за процесния период;
-„ППП
подател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с подател Т.Т. и Г.А. за процесния период;
-„ППП
получател“ – съдържащ информация за всички пощенски услуги с получател Т.Т. и Г.А. за процесния период;
-„Разписки“
– разписки за доставка на пощенски пратки/пощенски записи.
Извършени
са насрещни проверки на клиентите на А. „Лайтс“ ООД и
„Р. табак“ ООД, при които е установено,че получателите по доставките са
сключили договори за посредничество с Г.А., съгласно клаузите на които тя се
ангажирала да доставя филтри, етикетирани с фирменото им лого. Част от
доставената стока била от доставчика „Трайков принт“
ООД, като стоката се изпращала чрез куриерска фирма „Еконт
експрес“ ООД и се заплащала на А. с наложен платеж. При насрещната проверка на
„Р. табак“ ООД са представени стокови разписки, РКО за платения наложен платеж
на куриера „Еконт експрес“ ООД, фактури и вноски
бележки към тях, констативни протоколи, разписка за получена сума, договор за
посредничество, счетоводни справки за 2016г. и 2017г.
При
насрещната проверка на „Лайтс“ ООД са депозирани
писмени обяснения относно механизма на извършване на доставките от посредника Г.А.:
лицето Х.Н., служител в „Табако трейд В.Т.“ ООД е бил
подотчетно лице на „Лайтс“ ООД и в това му качество е
получавал служебен аванс за разплащане на дължимите суми по наложените платежи
на изпратената от А. стока. След плащане на наложения платеж в съответния офис
на „Еконт експрес“ ООД това лице е транспортирало
стоката и придружаващите я документи до склада на „Лайтс“
ООД. След постъпване на стоката при получателя, служител на дружеството
разопаковал пакетите и преглеждал стоката за съответствие със заявеното
количество и качество, посочено в договора за посредничество. При установяване
на несъответствие А. е уведомявана, че част от получената стока ще бъде върната
и тази дейност е извършвана от лицето И.М., назначен по трудово правоотношение
на длъжност „пласьор стоки“. При връщането на неодобрените стоки на посредника
се издавала разписка за връщане на част от заплатените парични средства по
платените наложени платежи, която съответства на протокола за констатиран брак.
След завръщане на М. получените от него суми са внасяни в касата на „Лайтс“ ООД, за което са съставяни приходни касови ордери.
За стоката, която не е върната, съответно е одобрена, Г.А. е изпращала фактура
от доставчика „Трайков принт“ ООД. При насрещната
проверка на „Лайтс“ ООД са представени стокови
разписки, РКО за платения наложен платеж на куриера „Еконт
експрес“ ООД, фактури и вноски бележки към тях, констативни протоколи, разписка
за получена сума, договор за посредничество.
Извършена
е насрещна проверка и на доставчика „Трайков принт“
ООД, при която е констатирано,че дружеството имало сключени договори с „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД за доставка на филтри за
навиване на цигари, нарязани по определен размер. Доставчикът не бил обвързан
по никакъв начин с А., не й е заплащал възнаграждения. Приемо –
предавателните протоколи се издавали на датата на изпращането на готовата
продукция и са подписвани от А., която е действала като посредник на клиентите.
Като посредник, А. е давала заявката за количеството и видовете филтри по
телефона или на място в печатницата и в последствие е получавала готовата
продукция. На датата на приемане на продукцията се извършвало плащане по
разплащателната сметка на доставчика на каса в съответната банка и в
присъствието на управителя на дружеството. След подписване на приемо – предавателния протокол и извършеното плащане А.
организирала транспортирането на стоките до клиентите, тъй като транспортът е
за тяхна сметка.
В папка,
наименована „RKO“ се съдържат снимки на документи,
показващи разплащане в брой на наложен платеж, а в папка „Post_dc“
– документи за извършени пощенски парични преводи. Съгласно обобщената
информация в таблица на л. 463 – 463 гръб получените суми от Г.А. по наложени
платежи и доставките, изпратени към „Лайтс“ ООД и „Р.
табак“ ООД са в общ размер на 399 331лв., като тези, получени по
доставките към „Лайтс“ ООД са в размер на
319 326лв., а тези по доставките, изпратени до „Р. табак“ ООД – в размер
на 78 166лв. (таблици на л. 463 гръб – 464 гръб и л. 465 – 466). Съгласно
представените по делото фактури, издадени от доставчика „Трайков принт“ ООД към клиентите „Лайтс“
ООД и „Р. табак“ ООД приетите от клиентите стоки са съответно на стойност
52 095,20лв. (таблица на л. 464 гръб – 465) и на стойност 15 575лв.
(таблица на л. 465 гръб – 466). Съгласно твърденията на клиентите и жалбоподателката, разликата между общия размер на сумите по
наложените платежи, изплатени на А. и тези по издадените от доставчика фактури
съответно в размер на 256 811,76лв. и 59 476лв. са върнати на клиента
срещу разписка, а стоките са върнати за преработка и привеждане на качеството
им в съответствие с договорите за посредничество.
Ревизиращият
екип е намерил за нелогични обясненията на РЛ и дружествата „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД относно несъответствие в
качеството доставяните стоки, поради което регулярно са правени рекламации.
Рекламации са правени през цялото времетраене на договорите за посредничество,
като в нито един от случаите не е нареден наложен платеж от Г.А., а са
съставяни само и единствено документи с недостоверни дати – разписки за
предаване на парични суми на представители на клиентите. Не са представени
доказателства в какво се състои преработката на рекламираните стоки, тъй като
РЛ не разполага със съответните машини. По отношение материалите – филтри, са
налице само и единствено твърдения на РЛ, че са закупувани от ФЛ А.К., без
други идентифициращи данни за това лице. Прието е наличие на несъответствие,
тъй като за 2017г. А. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирала
доходи в размер на 48 500лв., а получените суми по наложени платежи за
годината били в размер на
165 417,80лв.
Предвид
значителния брой куриерски пратки месечно, е направен извод, че А. извършва
търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон,
независимо, че не е регистрирана като търговец и не декларира резултатите от
извършваната икономическа дейност. Това представлява обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК и при констатирането му е
преминато към извършване на ревизионното производство по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК. Връчени са уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК и е
изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
При
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2
от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и
осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ.
Установено е, че укритите приходи от търговската дейност за 2016г. възлизат
общо на 152 709,06лв. ,а за 2017г. – на 165 417,80лв. което е сумата
на получените суми от доставките с наложен платеж, заплатени в брой. Тъй като
не са представени документи за стойността на закупените стоки, предмет на последваща продажба, са изчислени такива въз основа на
декларираните от самото РЛ разходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Разходите са
определени като процент между отчетната стойност на продадените стоки и
отчетените приходи от продажби на същите стоки. При този начин на изчисление,
съответстващите на продажбите разходи са в размер на 16,7% и за двете
ревизирани години, съответно на стойност 130 856,10лв. за 2016г. и на
стойност 141 746,20лв. за 2017г.
По този
начин е изчислена печалба от дейността за 2016г. в размер на 21 853лв. (152 709,06лв.
– 130 856,10лв.), като след приспадане на изчислените ЗОВ в общ размер на 5 638,07лв.
е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%)
в размер на 16 214,93лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза
на 2 432лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,68лв. Аналогично, за
2017г. са изчислени печалба от дейността в размер на 23 671,60лв., вноски
за ЗОВ в общ размер на 6 343,99лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1 580лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 152,31лв.
По
отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че през 2016г. и 2017г. жалбоподателката извършва търговска дейност по занятие,
чрез продажба на стоки – филтри. РЛ не е внасяло вноски като самоосигуряващо се лице (нито авансови, нито такива за
годишно изравняване), като при ревизията са определени вноски за ЗОВ за годишно
изравняване, както следва: за 2016г. – ДОО в размер на 2 797,18лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 551,71лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 092,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 215,51лв. и ЗО в размер
на 1 748,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 344,82лв. и за
2017г. - ДОО в размер на 3 150,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 303,74лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 150,13лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 110,87лв. и ЗО в размер на 1 840,20лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 177,39лв. (таблици на л. 474 гръб и л. 212 гръб –
213).
При
изчисляване размера на вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2017г. е
съобразено, че през годината А. е внесла в законоустановения
срок авансови вноски за периода от 17.11.2017г. до 31.12.2017г. върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО.
В
решението на горестоящия административен орган е
посочено, че е допусната неточност по отношение установените задължения за
авансови вноски за 2017г. с различен вид осигуряване – само за фонд „Пенсии“ за
периода от 01.01.2017г. до 16.11.2017г. и за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ за периода от 17.11.2017г. до
31.12.2017г. След като задълженото лице е направило избор за осигуряване за
всички осигурени социални рискове с подадена нарочна декларация, то този вид
осигуряване се отнася за цялата година, а не за времеви период от нея. Наред с
това, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО (в редакцията й след 01.01.2015г.) окончателните осигурителни вноски са дължат
върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, и за ДЗПО – УПФ
и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите
се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на
данъчната декларация. В настоящия случай, независимо, че жалбоподателката
е избрала да се осигурява за осигурения социален риск „Общо заболяване и
майчинство“ за 2017г., в РА не са установени допълнително вноски за този фонд.
Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК обжалваният РА е потвърден, в
тази му част.
В хода
на съдебното обжалване е представено допълнително писмо изх. № 94-00-3006#3 от 13.01.2020г., съгласно съдържанието на
което не е използван специален софтуер за обработка на получените данни от „Еконт експрес“ ООД, тъй като единият от предоставените
файлове (КУ-********** – подател xls) съдържа извлечени подробни хронологични
данни за изплатените наложени платежи или пощенски парични преводи във вид на
електронна таблица във формат Excel (л. 1804).
В
съдебното заседание на 28.01.2020г. е прието заключение по назначената ССЕ,
изпълнено от вещото лице А.С., без направени възражения от страните по делото.
В изпълнение на поставената задача вещото лице е обобщило в табличен вид
информацията от наличните по делото протоколи с описание на върнатите стоки и
разписките към тях, установяващи възстановените парични суми по доставките (л.
1798 – 1799).
Съгласно
данните в констативните протоколи и разписки за получени суми, на жалбоподателката А. са върнати от клиентите „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД парични суми на обща стойност
300 486,96лв. за рекламирани стоки и общо 7 629,74лв. разходи за
куриери. Преизчисление на приходите на А. следва да
бъде изчислено само след приспадане на стойността на върнатите стоки, тъй като
съгласно констатациите в РД в приходната част са включени заплатени суми по
наложени платежи от куриерската фирма.
След
приспадане от общия размер на приходите на лицето на сумите, върнати от
клиентите с разписки поотделно за 2016г. и 2017г. вещото лице е посочило, че от
общия размер на приходите за 2016г. 152 709,06лв. следва да бъде
приспадната сумата в общ размер на 141 673,16лв. (таблица на л. 1800), а
от общия размер на приходите за 2017г. 165 417,80лв. следва да бъде
приспадната сумата в общ размер на 158 813,80лв. (таблица на л. 1800).
Така, за 2016г. размерът на укритите приходи възлиза на 11 035,90лв., а за
2017г. – на 6 604лв. След приспадане на съответстващите разходи, посочени
в таблици на л. 1801, се изчислява облагаем доход съответно в размер на
1 579,26лв. и в размер на 945,05лв. След приспадане на вноските за ЗОВ за годишно
изравняване, посочени в таблици на л. 1801 и 1802, се изчислява дължима сума за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 175,77лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 34,77лв., а за 2017г. не е налице данък за
довнасяне, тъй като изчисленият такъв от вещото лице е в еднакъв размер с
внесения от А..
Предвид горното съдът следва да изложи от
правна страна следното:
Ревизионното
производство е предхождано от проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с протокол от 15.06.2018г. на лицето Т.Т.. Събраните при проверките доказателства, включително и
тези, записани на оптични носители, са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизионното производство. В
хода на проверката Т. е отрекъл извършването на дейност по изпращане на
куриерски пратки чрез куриерската фирма „Еконт
експрес“ ООД, съответно получаване на суми по наложени платежи, независимо, че
в РКО са изписани имената му и е положен подпис. При проверката е констатирано,
че Т. е назначен по трудово правоотношение в „ПИМК“ ООД на длъжност шофьор на
тежкотоварен камион и на датите на изпращане на пратките и получаване на
наложените платежи е бил командирован в Испания.
В хода
на ревизията жалбоподателката Г.А. е декларирала
обстоятелството, че е съжителствала на съпружески начала с Т.Т., съответно й е била предоставена неговата банкова карта
за извършване на разплащания на вноски по банков кредит и заем от небанкова
институция, съответно за консумативни разходи на жилището, обитавано от двамата.
Жалбоподателката не отрича, че е прехвърляла парични
суми от негова банкова сметка ***, „за да запази парите му от запориране от ЧСИ Л.М.“, но по делото не са ангажирани
никакви други доказателства, че е действала като негов представител,
включително без противопоставяне от негова страна, и именно с негови парични
средства са закупувани материали за изработване на стоките, изпращани чрез
куриерски пратки до клиентите „Лайтс“ ООД и „Р.
табак“ ООД.
По
изложените аргументи, може да се направи извод, че при извършване на покупките
на стоки, предхождащи обработката им и изпращането им на клиентите „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД А. е използвала единствено и
само лични парични средства.
Жалбоподателката твърди да не е извършвала независима икономическа дейност и търговски
сделки по занятие, като в случай, че се приеме, че е реализирала доходи, същите
следва да бъдат обложени с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ като доходи по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ.
По
делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения
ред на чл. 122 от ДОПК.
Не е
спорно обстоятелството, че за 2017г. жалбоподателката
е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведно с приложение № 2 „Доходи от стопанска
дейност като ЕТ“, като е посочено, че доходите са от стопанска дейност на ФЛ,
което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Декларирани са
доходи и разходи от дейността, като данъчната основа е определена по реда на
чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Наред с
това, от доказателства в ZIP файлове
със снимки на документи, е видно изплащането в брой на наложен платеж – папка „rko“ и парични преводи – папка „post_dc“.
В тях са изписани имената на Г.А. и Т.Т. и е положен
подпис, който не е оспорен от жалбоподателката.
При ангажирането на несъмнени доказателства, че на
датите на издаване на посочените документи Т. се е намирал в командировка в
Испания за изпълнение на задълженията си като шофьор на тежкотоварен автомобил
във фирма „ПИМК“, следва извод, че всички парични суми по наложените платежи,
описани в табличен вид на л. 463 – 436 гръб, на обща стойност
399 331,10лв. са получени именно от Г.А..
При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена
възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон
размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна
основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
По реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите
има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически
носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице,
което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че
данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента,
ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на
местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води
счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във връзка с
ал. 3 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може
да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й.
За тези действията се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на
лицето. Според чл. 52 от ДОПК документи, издавани от автоматични устройства или
системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен
документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или
системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от
лицето, в чийто обект се намират.
Установи се,че ревизираното
лице има регистрация като едноличен търговец, но за 2016г. не са декларирани
резултати от извършвана икономическа дейност, а за 2017г. са декларирани доходи
в по-малък размер спрямо стойността на получените парични суми с наложен платеж.
Същевременно, през процесния период А., като ФЛ, е реализирала значителен брой
продажби на стоки филтри за цигари чрез куриерските услуги на „Еконт Експрес“ ООД, за което е получила и съответни
плащания от клиентите „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД.
Механизмът на доставките е
обяснен подробно в писмените обяснения на самата жалбоподателка
и на двете посочени дружества, като всички твърдят, че са изпращани, съответно
получавани стоки в по-голямо количество от тези, посочени във фактурите на доставчика
„Трайков принт“ ООД.
О тук, следва да се приеме,
че несъмнено е извършвана търговска дейност чрез покупко
– продажба на филтри за цигари. Тъй като А. не е посочила конкретна надценка
при продажбата на стоките, при определянето й ревизиращият екип е подходил
максимално обективно, като е изчислил съотношение между приходите и разходите
въз основа на данните, декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г.
От страна на жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства за
различна надценка при продажбата на стоките за 2016г., за която година не е
подадена ГДД. Същевременно, самата жалбоподателка е
декларирала невярно обстоятелство, а именно, че не е реализирала доход от
продажбата на стоки през годината. По делото са представени доказателства за
получени парични суми с наложен платеж в значителен размер от клиентите „Лайт“ ООД и „Р.в комерс“ ООД,
които не се оспорват.
По отношение твърдението, че доходите следва да бъдат
третирани и обложени като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, съдът намира,че по
смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като
еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се
третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за
доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци.
Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл.
286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1
независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
В случая, РЛ през процесния
период е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки
в големи количества, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност
законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на
така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за
обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни. Тоест,
ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ,
без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените
от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с
данъчна ставка 15 на сто.
След като няма доказателства тези доходи да са
декларирани и да е внесен дължимият данък за 2016г., както и че през 2017г. е
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, но размерът на приходите не съответства на
получените парични средства, безспорно е наличието и на предпоставките за
облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът намира, че противно на твърденията в жалбата,
ревизиращият екип е извършил анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (л. 468 – 468 гръб). Некредитирането на
доказателства, представени в хода на ревизията от РЛ не може да се приравни на
неизвършен анализ на относимите обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира,
че както по отношение на получените по наложен платеж суми се установяват
насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице като доходът от тях е
укрит или деклариран в по-малък размер, съответно прекият данък - неотчетен
като задължение към бюджета или разчетен в по-малък размер.
В тази насока на жалбоподателката
изрично беше указано, че е нейна тежестта да установи при условията на главно пълно
и насрещно доказване твърдяните факти, от които се
стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да
опровергават фактическите констатации в акта.
Жалбоподателката поддържа
една и съща защитна теза в ревизионното производство и в хода на съдебното
обжалване, а именно,че поради констатирани некачествени стоки е връщала на
клиентите „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД част от
паричните суми по наложените платежи. Връщането на паричните суми е
документирано с разписки, съдържащи размера на сумата, подписани от подотчетни
лица на фирмите – получатели. Разписките са издавани въз основа на направените
констатации в констативни протоколи за установяване на факти и рекламация на
закупени стоки, подписани от А. и служител във фирмите. Ревизиращите органи по
приходите са приели, че не е налице фактическо връщане на сумите от жалбоподателката на клиентите, тъй като са съставяни само и
единствено частни документи, с недостоверна дата, които са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл, в РА са изложени
аргументи, че се касае за регулярно връщане на „некачествени“ стоки на А.,
включително за преработка, като количествата са много по-големи от доставките
от друг доставчик „Трайков принт“ ООД, с който „Лайтс“ ООД и „Р. табак“ ООД са сключили договори за
доставка.
Съдът намира,че възражението на жалбоподателката
тук е основателно. Протоколите са двустранно подписани от А., като доставчик и
МОЛ на съответния получател, като в тях се съдържат достатъчно данни в какво се
състои несъответствието на стоките с договореното в договорите за посредничество.
По делото не е спорен между страните фактът, че тези стоки са различни от
стоките, доставени от „Трайков принт“ ООД, като по
отношение на този доставчик не е налице извършена рекламация. В случая може да
се приеме, че жалбоподателката е запозната с
изискванията на клиентите по отношение качеството на доставяните филтри за
цигари, брандирани с тяхното лого и е извършвала
доставки на подобни стоки, изработвани от самата нея. Твърдението, че не
разполага със съответната техника за изработването им и не е доказано
закупуването на материали за изработването им е ирелевантно
в процесния случай. Налице са достатъчно
доказателства за извършена рекламация на определени видове и количества стоки,
като след издаването на разписки, подотчетното лице на „Лайтс“
ООД е съставяло и приходни касови ордери, които са отразени в представени по
делото вторични регистри на дружеството по дебита на сметка 501 Каса в лева
като обща стойност за годината (л. 1128 – 1138).
Идентични документи за извършените рекламации са
издавани и от „Р. табак“ ООД, като вместо да бъдат съставяни отделни приходни
касови ордери, по кредита на сметка 422 и по дебита на сметка 501 са
осчетоводявани разписките с посочено основание „изплатена сума по върната
стока“ по конкретен констативен протокол.
Тук следва да бъде кредитирано заключението по ССЕ,
като обективно и компетентно изготвено. Доколкото не е извършено оспорване на
точността на изчисленията на експерта и същите са направени по методиката на
ревизиращия екип и при съобразяване данните в събрани по делото неоспорени
писмени доказателства, заключението не е изолирано, а в съответствие с всички
събрани по делото доказателства.
Ето защо обжалваният РА следва да бъде отменен, в
частта на допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от КСО за 2017г., ведно с прилежащите лихви и да бъде изменен, в частта на
допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2016г., съответно да бъде изменен и размерът на акцесорните
задължения за лихви.
По отношение определяне вноските за ЗОВ, считано от
15.02.2011г. разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски. За да бъдат установени
допълнителни осигурителни задължения на лицето е необходимо приходните органи
да обосноват, че определеният недостиг на средства е покрит с укрити доходи от
трудова дейност по аргумент на чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от
ДР на КСО. В този аспект ВАС
многократно се е произнасял, че с презумптивна доказателствена сила се ползват само обоснованите
констатации на РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Тоест, за да е приложима посочената оборима презумпция, органите по приходите следва да са
обосновали някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК. С оглед препращащата норма на чл. 124а от ДОПК, предметът на доказване в особеното производство не изключва
необходимостта от извършване на анализ за източника на укритите приходи и дали
същите по своето основание, регулярност, системност, периодичност и размери на
доходите, могат да бъдат указание за извършвана от лицето скрита дейност с
характер на трудова или приравнена такава. Този извод се подкрепя и от
релевантния кръг на обстоятелства, очертан в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в частност по т.1 „вида и характера на фактически осъществяваната
дейност“ и по т. 10 „сключените договори от лицето във връзка с осъществяване
на дейността му“. Иначе казано, нужна е обосновка (напр. дейност като едноличен
търговец, собственост или съдружие в търговски дружества, стопанска дейност,
полагане на нерегламентиран труд, престация на трудов
резултат и др.), че източникът на доходите потенциално може да бъде приравнен
като такъв от трудова дейност. Едва при наличието на такива констатации, презумцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК ще се пренесе и
относно характера на доходите като трудови. Респективно именно в тази хипотеза
тежестта на доказване и оборване на презумпцията за трудовия произход на дохода
ще падне върху ревизираното лице.
В случая констатациите на ревизионния акт са изградени
въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е
извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се
приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити
доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.
Принципно задължението за обществено
осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6, ал. 2
от КСО/ и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между страните няма
спор, че задълженото лице в процесния период не е
осигурявано на нито едно основание по КСО и ЗЗО. Същевременно безспорно
установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесните
периоди задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като
едноличен търговец без регистрация, налагат извода, че същото по смисъла на чл.
5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. При
това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в
обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2
от КСО. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 /предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61
от 2015 г./ от КСО осигурителните вноски
за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 127,
ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна
пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г.,
ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се
осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху
доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер
на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не
може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в
размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите
се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на
данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика
между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по
реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за
здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български
граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за
бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са
дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в
търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия
и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да
бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на
ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката
към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 /предишна ал. 8, изм. - ДВ,
бр. 61 от 2015 г./ от КСО”.
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да
бъде кредитирано, като обективно и обосновано, съответно обжалваният РА да бъде
изменен, в тази му част, като бъдат намалени размерите на дължимите вноски за
ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, съответно размерите на акцесорните
задължения за лихви.
С оглед изхода на спора, на страните следва да бъдат
присъдени разноски по съразмерност.
За жалбоподателката се
констатираха разноски общо 1 260лв., съгласно представения списък/л. 1806/,
в т.ч. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена
сумата от 1 197,27лв.
На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Изчислено по съразмерност на отхвърлената част от жалбата, според чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същото възлиза на 53,48лв.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Г.Х.А.,
ЕГН **********, РА № Р-16001618004771-091-001 от 12.04.2019г., издаден от
органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, частично
потвърден с решение № 398 от 28.06.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА НА допълнително
определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1 580лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 152,31лв.
ИЗМЕНЯ
РА № Р-16001618004771-091-001 от 12.04.2019г., издаден от органи по приходите в
ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, частично потвърден с решение № 398
от 28.06.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА НА допълнително определени по отношение на Г.Х.А.
задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г., КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 2 432лв. на
175,77лв. и размера на прилежащите лихви от 479,68лв. на 34,77лв. и
допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2016г., КАТО
НАМАЛЯВА размера на ДОО от 2 797,18лв. на 202,15лв. и размера на
прилежащите лихви от 551,71лв. на 39,98лв., на ДЗПО – УПФ от 1 092,65лв.
на 78,96лв. и размера на прилежащите лихви от 215,51лв. на 15,62лв. и на ЗО от
1 748,24лв. на 126,34лв. и размера на прилежащите лихви от 344,82лв. на
24,99лв.,както и за 2017г. намалява размера на ДОО от 3 150,93лв. на
14,67лв. и размера на прилежащите лихви от 303,74лв. на 1,41лв., на ДЗПО – УПФ
от 1 150,13лв. на 13,80лв. и размера на прилежащите лихви от 110,87лв. на
1,33лв. и на ЗО от 1 840,20лв. на 22,07лв. и прилежащите лихви от
177,39лв. на
2,13лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Г.Х.А., ЕГН **********,
сумата от 1 197,27лв. (хиляда сто
деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) разноски.
ОСЪЖДА
Г.Х.А., ЕГН **********, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 53,48лв. (петдесет и три лева и четиридесет и осем
стотинки) юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: