№ 13652
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110101341 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б. В. И. срещу В. С. С. установителни искове по чл. 424, ал. 1 ГПК с
искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 24.10.2022 г. с падеж на 03.11.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото – държавна такса в размер от 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер от 875 лева, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 и изпълнителен лист от 13.03.2023 г.,
издадени по ч. гр. дело № 7816/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав,
поради нищожността на записа на заповед като издаден при липсата на намерение за
задължаване, евентуално поради унищожаемостта му – като издаден в резултат от
възбуждане на основателен страх у ищцата от страна на ответника, обосновани с нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на ищцата до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Ищцата твърди, че на проведено на 21.10.2021 г. Общо събрание на ЕС с
административен адрес: /адрес/ била избрана за управител на ЕС по отношение на
подземния паркинг – гараж в сградата, състоящ се от 103 гаражни клетки на различни
собственици, като част от избрания управителен съвет в тричленен състав. Посочва, че от
месец април 2022 г. ответникът В. С. С. бил ангажиран от ЕС като портиер, с когото ищцата,
като управител на ЕС, подписала граждански договор. Изяснява се, първоначалната
комуникация между двамата била именно във връзка с уточняване на месечния график на
дежурствата му като портиер и изплащане на месечните му възнаграждения. Ищцата излага,
че впоследствие ищецът проявил интерес към предлаган за продажба гараж в ЕС, с
предложение към УС на ЕС да преведе по сметката на ЕС парична сума, която последната
дължи да възстанови на трето за процеса лице. Ето защо, на 25.08.2022 г. С. превел по
сметката на ЕС сумата от 15 000 лева с посочено основание на превода „нотариално
1
споразумение от 25.08.2022 г.“, а на 03.10.2022 г. и сумата от 30 000 лева с посочено
основание за превода „захранване на сметка“. Ищцата отрича сключването на такова
споразумение или на друг договор между ответника и нея или с ЕС, чрез И., като управител,
които да представляват правно основание за превеждането на сумата. В исковата молба се
твърди, че С. не успял да постигне споразумение с продавача на гаража за закупуването му,
поради което отправил искане за връщане на сумата от етажните собственици. Поддържа се,
че впоследствие И. попълнила и подписала в полза на С. три записа на заповед за сумите от
15 000 лева, 30 000 лева, преведени от ответника на ЕС и още един за сумата от 9900 лева
като компенсация за създадени за същия проблеми. Твърди се, че подписването на
документите било вследствие от породен у ищцата страх от поведението и думите на
ответната страна този ден, тъй като същият бил ядосан, говорел й със заповеден тон,
хващайки я под ръка и блъскайки я завел същата в книжарница, където били разпечатани
записите на заповед. Излага се, че в този момент ответникът предупредил И., че „няма да
мръдне“ от мястото, докато не подпише записите на заповед, като тонът му бил груб и
настоятелен. Ищцата посочва, че вследствие от така породения страх подписала
документите, като през 2023 г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и с
изненада разбрала за издадена срещу И. – в лично качество заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 15 000 лева, за принудителното
събиране на които било образувано изп. дело № 365/2023 г. Същата оспорва
действителността на записа на заповед от 24.10.2022 г. като едностранна сделка с довод, че
не е израз на волята й, тъй като същата не е имала намерение за личното си задължаване.
Наред с това, била принудена от ответника да подпише документа, чрез създаване на
основателен страх, предвид конкретното му поведение във въпросния ден и използвания
агресивен и заповеден тон, както и с оглед на конкретното отправените от него думи към И..
С исковата молба същата твърди, че в депозиран от ответника сигнал до 6 РУ при СДВР, за
което И. узнала на 07.10.2023 г., С. изложил, че платените от него суми са за покупка на
гараж в подземния паркинг, която продажба е подкрепена от ЕС, а задължението за връщане
на сумите е задължение на ЕС, а не лично такова на ищцата. Сочи се, че на 16.11.2023 г.
ищцата узнала за депозирана от С. искова молба пред СГС с предявена претенция по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 45 000 лева – при начална липса на основание, като в изложението си
В. С. посочил, че тези суми за преведени по сметка на ЕС във връзка с покупка на гараж в
подземния паркинг. В исковата молба ищцата посочва, че не е подала писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение, доколкото към този момент не разполагала с доказателства
в подкрепа на твърденията си. Намира, че депозираните от ищеца сигнал и искова молба
представляват нови писмени доказателства по см. чл. 424, ал. 1 ГПК, за които същата узнала
съответно на 07.10.2023 г. и на 16.11.2023 г. и които по естеството си съдържат признание на
ответника, че в действителност Б. И. не му дължи в лично качество сумата от 15 000 лева,
тъй като не е подписала записа на заповед с намерение да се задължава в лично качество, а
като управител на ЕС, която носи отговорност за възстановяване на платените суми. Ето
защо, ищцата поддържа, че не дължи сумата, за която са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист поради недействителността на записа на заповед
въз основа на които са издадени, с оглед нищожността му – поради липсата на съгласие на
ищцата за задължаване, евентуално като унищожаем – поради принуждаване на ищцата да
подпише записа на заповед и да поеме задължението чрез възбуждане на основателен страх
от ответника, позовавайки се на новооткритите писмени доказателства.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. С. С., чрез
пълномощника си адв. П., оспорва исковата молба като недопустима, а по същество като
недоказана и неоснователна. Счита, че исковата претенция е предявена извън срока по чл.
424 ГПК, тъй като ищцата е узнала за твърдяното новооткрито обстоятелство още към
2
момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 365/2023 г. по
описа на ЧСИ Цачева – през месец април 2023 г., като е основана на факти, които са били
известни на ищцата в срока по чл. 414 ГПК. Оспорва последните да имат характера на
новооткрити обстоятелства или доказателства, имащи съществено значение за спора.
Намира, че преценката дали твърдените от ищцата факти са от съществено значение за
делото и дали са новооткрити изисква съобразяване с относимостта им към спора.
Ответникът излага, че в настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила, като е
недопустимо оспорване на вземанията с предявяване на иск, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. В допълнение счита за недоказани твърденията на ищцата за подписване на записа
на заповед под принуда и при липсата на съгласие от нейна страна. С тези дови ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 424, ал. 1
ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът може да оспори вземането по исков ред,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а
съгласно ал. 2 от законовия текст искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в
който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът
е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от
погасяване на вземането.
По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 424 ГПК
представлява извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство,
насочено към преодоляване на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК или по чл. 417 ГПК правно положение. Законодателят е предвидил изключителна
възможност това да бъде сторено само при наличие на изчерпателно изброени в
процесуалния закон предпоставки – наличие на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е
могъл да се снабди в същия срок.
Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите по чл.
424 ГПК е допустимо при наличието на следните кумулативни предпоставки: заповедта за
изпълнение да се ползва със стабилитет, която настъпва като последица от неподаване на
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на решението
по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта и оспорването на ликвидността и
изискуемостта на вземането да е основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на длъжника и
последният да не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл. 414 ГПК- в този
смисъл Решение № 55 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 723/2011 г., II т. о. на ВКС.
Приложното поле на чл. 424 ГПК като възможност за защита на длъжника, пропуснал
да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение, е значително стеснено. По
този ред длъжникът не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му
били известни или на доказателства за такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в
3
сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение. Длъжникът не може да се защити и
чрез възражения, основаващи се на обстоятелства, които са му били известни или такива,
относно които е могъл да се снабди с доказателства по времето преди влизане в сила на
заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на този род обстоятелства се проявява
ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо. С изтичането на срока за възражение се
преклудира възможността да бъде оспорено вземането въз основа на обстоятелства, които са
били известни на сочения в заповедта длъжник към момента на връчване на заповедта за
изпълнение – в т. см. Определение № 108 от 7.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2013 г., III
г. о., ГК.
Следователно, при съобразяване с тези особености на иска за оспорване на вземане по
чл. 424 ГПК като извънредно средство за защита, в тежест на ищцата е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: правния си интерес от
търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответника, свързана с претендиране на процесните суми,
наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение; момента на
узнаване на тези доказателства и предявяването на исковете в преклузивния срок по чл. 424,
ал. 2 ГПК, наличието на посочените основания, обуславящи недействителността на записа
на заповед като едностранна сделка: сключването му при липсата на изразено съгласие за
лично задължаване, евентуално поради възбуждане на основателен страх от ответника.
В настоящия случай между страните не спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 7816/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 56-ти състав в полза на В. С. С. – ответника в настоящия
процес и срещу ищцата Б. В. И. е издадена Заповед № 7726 от 13.03.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед от
24.10.2022 г., с която е разпоредено Б. И. да заплати на В. С. сумата от 15 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 24.10.2022 г. с падеж от 03.11.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане,
както и разноските по делото – държавна такса в размер на 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 875 лева. Установява се, че въз основа на заповедта и на
основание чл. 416 ГПК за удостоверените в същата вземания е издаден изпълнителен лист
от 13.03.2023 г.
Не е спорно, а и от приетите като писмени доказателства по делото покана за
доброволно изпълнение с изх. № 8720/25.04.2023 г. и удостоверение с изх. №
22011/02.10.2024 г. от помощник ЧСИ при ЧСИ Мария Цачева, се установява, че въз основа
на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания е образувано
изпълнително дело № 20238400400365/2023 г. по описа на ЧСИ Цачева с рег. № 840 на
КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. Изяснява се, че в хода на същото
поканата за доброволно изпълнение, с приложено копие от изпълнителния лист и заповедта
за изпълнение, издадени по ч. гр. дело № 7816/2023 г. по описа на СРС, 56-ти състав, както
и от записа на заповед от 24.10.2022 г., са връчени на длъжника – ищцата по делото Б. И. на
04.05.2023 г.
По делото не се твърди и не се установява в законоустановения едномесечен срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника да е депозирано писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение с твърдения за недължимост на удостоверените в същата вземания, като в
процесната искова молба ищцата изрично посочва, че такова не е подадено. Предвид
изложеното следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на
основание чл. 416 ГПК, поради което е налице първата предпоставка, обуславяща
4
допустимостта на процесните претенции.
Изясни се, че специалният иск по чл. 424, ал. 1 ГПК има правната същност на
извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство. Следователно,
доколкото този иск има за предмет отричане на вземания, удостоверени с влязла в сила
заповед за изпълнение, целяната промяна в установеното правно положение, произтичащо
от стабилитета й, би могла да бъде преодоляна само при наличие на лимитивно и
изчерпателно очертаните от законодателя предпоставки - новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е
могъл да се снабди в този срок. Под „новооткрити обстоятелства“ се разбират факти от
действителността, относими към спорното правоотношение, които не са били включени във
фактическия материал на делото. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е
знаела, или макар да е знаела, не е могла да се снабди с тях своевременно.
Съгласно константната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в
Решение № 55 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 723/2011 г., II т. о, Определение № 264 от
8.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3525/2013 г., II т. о., Определение № 790 от 5.12.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 5144/2013 г., III г. о., разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК касае обстоятелства,
които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на
нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях, което не се дължи
на собствената небрежност; обстоятелства, които дават основание да се преразгледа
въпросът за дължимостта на вземането по реда на чл. 424 ГПК. За да са от съществено
значение за делото, те следва да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението,
обуславящо претендираното вземане, да са свързани с фактическата страна на правния спор
(с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за спора), да имат
значение за възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение,
да обосновават връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и
обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за изпълнение.
Когато са от съществено значение за делото, тогава новооткритите обстоятелства и новите
писмени доказателства ще променят извода за дължимост на вземането, тъй като търсената
от длъжника с отрицателния установителен иск защита е да се отрече съществуването на
вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение.
В настоящия случай ищцата излага твърдения, че характер на нови писмени
доказателства, които имат съществено значение за възникването на основанието, от което
произтичат вземанията, удостоверени с влязлата в законна сила заповед за изпълнение –
запис на заповед от 24.10.2022 г., имат депозирани от ответника сигнал до 06 РУ при СДВР
и искова молба пред СГС.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 07.07.2023 г.
ответникът В. С. С. е депозирал заявление с вх. № 230000-10654/07.07.2023 г. до 06 РУ –
СДВР на МВР и жалба, както и, че на 29.09.2023 г. същият е подал искова молба с вх. №
87857/02.10.2023 г. в Софийски градски съд с предявена искова претенция по чл. 55, ал. 1
ЗЗД срещу Етажна собственост – подземен паркинг, находяща се на адрес: /адрес/,
представлявана от управителя Б. И..
Съдът, съобразявайки установената съдебна практика, изложените твърдения в
исковата молба и събраните в тази връзка писмени доказателства по делото, намира, че тези
писмени материали не представляват нови писмени доказателства, които да са от
съществено значение за делото, каквото е законовото изискване към последните. С оглед
естеството на въведените от ищцата в настоящия процес обстоятелства, на които се
5
основават твърденията й за нищожност, респ. за унищожаемост на основанието, от което
произтичат вземанията – запис на заповед, а именно липсата на намерение за личното й
задължаване по процесната ценна книга, евентуално издаването й вследствие от
възбуждането на основателен страх от ответната страна, може да се направи обоснован
извод, че тези обстоятелства са били известни на ищцата към момента на връчване на
заповедта за изпълнение, т. е., към момента, в който същата е могла да упражни правото си
на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК. Ето защо, съдът намира, че
твърденията за нищожност, респ. за унищожаемост на записа на заповед от 24.10.2022 г.
ищцата е имала възможност да релевира, както във възражението си срещу заповедта за
изпълнение по чл. 414 ГПК, така и в последващото производство по реда на чл. 422 ГПК –
чрез възражение или чрез иск. След като не е сторила това в предвидения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен едномесечен срок от връчването на заповедта, възможността за
оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение поради недействителността на
основанието, от което същите произтичат, се явява преклудирана. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за
оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването
й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение материализираното в нея вземане не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които същият е могъл и е следвало да заяви
преди влизането й в сила. Последица от стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното
право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Когато длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил
надлежно и в срок те се преклудират – в т. см. Определение № 399 от 7.02.2025 г. на ВКС по
т. д. № 1778/2024 г., I т. о., ТК. В тази връзка и с оглед изложените от ищцата твърдения, че
не е депозирала възражение срещу издадената в полза на ответника заповед за изпълнение,
тъй като към този момент не е разполагала с доказателства в подкрепа на твърденията си,
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2
ГПК обосноваване на възражението, освен в случаите по чл. 414а ГПК, не се изисква.
Бездействието на ищцата за въвеждане на твърдените в настоящия процес факти в срока по
чл. 414, ал. 1 ГПК, не може да бъде поправено чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 424 ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не се установи подадените от
ответника сигнал и искова молба да представляват такива нови писмени доказателства,
насочени към установяване на новооткрти обстоятелства, доколкото се касае за факти,
известни на ищцата и незаявени в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, респ. в последващ исков
процес по чл. 422, ал. 1 ГПК в случай на депозирано от същата възражение.
Наред с това, съдът намира, че тези писмени доказателства сами по себе си не са от
естество да обосноват извод за недължимост на удостоверените с влязлата в сила заповед за
изпълнение вземания, произтичащи от процесния запис на заповед поради неговата
недействителност на посочените от ищцата основания.
Евентуалното признание на ответната страна, че процесните суми са преведени в полза
на трето за спора лице, в който смисъл са изложените от ищцата твърдения, само по себе си
не би могло да се приеме като доказателство от съществено значение за делото, което е от
естество да обоснове извод за несъществуване на валидно правоотношение между страните,
доколкото и съгласно чл. 175 ГПК същото следва да прецени с оглед на останалите
6
обстоятелства по делото.
Съгласно задължителните за съда разясненията, дадени в т. 16 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали в
исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити факти или нови писмени
доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на
вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска. В съобразителната част на
тълкувателното решение подробно е изложено, че допустимостта на иска е обусловена от
излагане на твърдения в исковата молба за съществуването на факти, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, като ако ищецът не твърди такива факти,
той няма правен интерес да претендира установяване по исков ред на несъществуването на
вземането. Преценката дали по естеството си твърдяните от ищеца факти са „от съществено
значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с
доказването на тези факти. Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване
документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. Преценката дали твърдяните от
ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на
тяхната относимост към материалния спор, съответно съобразяването дали поисканото
доказателство е относимо към релевантните за спора факти, е начална и обуславя
допустимостта на производството - в т. см. и Определение № 261 от 13.05.2015 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2234/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 372 от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. №
2287/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 399 от 7.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1778/2024 г., I т.
о., ТК.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че сочените в исковата молба писмени
материали нямат характеристиката на нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, явяващи се по смисъла на чл. 424, ал.1 от ГПК предпоставка за допустимостта на
исковете, поради което предявените претенции се явяват процесуално недопустими и не
подлежат на разглеждане, което от своя страна обуславя прекратяване на делото без по
същество съдът да изследва дали са налице сочените от ищцата основания за недължимост
на процесните вземания, респ. съдържанието на представените в тази връзка писмени
материали.
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
по делото не се установи и предявяването на процесните искови претенции в рамките на
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба оспорването на вземането по реда на чл. 424 ГПК е
обвързано със спазването на конкретен срок - тримесечен от деня, в който на длъжника е
станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се
снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на
вземането. Предвид изключителния характер на иска по чл. 424 ГПК, сравнително кратките
срокове, в които същия може да бъде валидно предявен, са по своя характер преклузивни,
тъй като с изтичането им се преклудира правото на страната да предяви отрицателния
установителен иск по чл. 424, ал. 1 ГПК - Решение № 127 от 11.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
786/2012 г., I т. о.; Определение № 597/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 538/2011 г., ІV г. о.
В случая ищцата се позовава на писмени доказателства – депозирани от ответника
заявление с вх. № 230000-10654/07.07.2023 г. до 06 РУ при СДВР и искова молба с вх. №
87857/02.10.2023 г. пред Софийски градски съд. С оглед момента на входиране на двата
документа и при липсата на ангажирани други доказателства по делото, сочещи за
узнаването им в по-късен момент от ищцата, въпреки изрично разпределената
доказателствена тежест за това, съдът приема, че най-рано считано от този момент е
7
започнал да тече тримесечният срок по чл. 424, ал. 1 ГПК, изтекъл съответно на 10.10.2023
г., респ. на 02.01.2024 г. Процесната искова молба с вх. № от 08.01.2025 г. е с пощенско
клеймо от 06.01.2024 г., което прави исковите претенции предявени след изтичане на
тримесечния преклузивен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК, а с това и процесуално недопустими и
на това основание.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има само
ответникът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 1750 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното следва
от отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.11.2024
г. /л. 76 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът
има характер на разписка, удостоверяваща получаването му - арг. т. 1 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На присъждане
подлежи пълният претендиран размер, при липсата на проведено оспорване от ищцовата
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ищцата не се следват
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 1341/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав поради недопустимост на
предявените от Б. В. И., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ срещу В. С. С., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ установителни искове по чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 000 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 24.10.2022 г. с падеж на 03.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото - държавна такса в размер от 300 лева и адвокатско възнаграждение в
размер от 875 лева, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 и изпълнителен лист от 13.03.2023 г., издадени по ч. гр. дело
№ 7816/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, поради нищожността на
записа на заповед като издаден при липсата на намерение за задължаване, евентуално
поради унищожаемостта му като издаден в резултат от възбуждане на основателен страх у
ищцата от страна на ответника, обосновани с нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищцата до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. И., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на В. С. С., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1750 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8