О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
870 Година 2018, 09
май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
пети въззивен граждански състав
на девети
май година
две хиляди и осемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
секретар
…………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско
дело № 391 описа за 2018 година
Производството е образувано по жалба с вх.№
3599/13.03.2018 г. на БОС (вх.рег.№ 17843/14.12.2017 г. на ЧСИ Ст.Николова),
подадена от С.С.Д. и от С.Р.Д. – длъжници по изп.дело № 415/2016 г. по описа на
ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ. В жалбата е посочено, че се обжалва отстраняването на двамата жалбоподатели, в качеството
им на длъжници по изпълнителното дело, от недвижим имот, находящ се в гр.О, Община
Н, ул.„М” № *, представляващ: СГРАДА, с
идентификатор № 53045.501.340.2,
представляваща по строителни
книжа: Пицария с обслужващи помещения. Излагат се твърдения, че по
изпълнителното дело ЧСИ Ст.Николова е насрочила и провела публична продан на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 53045.501.340, с площ от 470 кв.м, както и на построената в имота
СГРАДА, с идентификатор
53045.501.340.1, с площ от 70 кв.м., ипотекирани от
жалбоподателите-длажници в полза на „Уникредит Булбанк“ АД като обезпечение на
отпуснатия им от банката кредит. Твърди се, че след влизане в сила на
постановлението за възлагане, длъжниците поискали от съдебния изпълнител да
наложи възбрана и да проведе публична продан и на построената в имота ВТОРА
сграда, представляваща по строителни книжа: пицария с обслужващи помещения, за
да се намалят до минимум задълженията им към банката – кредитор, като според
тях, тази втора сграда, по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение 5/2015 от
18.04.2017г. по тълк.дело № 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, предвид самостоятелния си характер, не е приращение
към имота и не е била предмет на проведената вече публична продан. По повод
подадената от тях молба, длъжниците били уведомени от ЧСИ Ст.Николова, че
според нея сградата е подобрение към имота и не представлява отделен
самостоятелен обект. На 06.12.2017 г. ЧСИ Ст.Николова е отстранила длъжниците-жалбоподатели
от владение на въпросната сграда и е предала владението на новият купувач - В.Д..
Жалбоподателите твърдят, че процесната сграда с
идентификатор № 53045.501.340.2, не е подобрение в имота, а е самостоятелен обект на
правото на собственост и за нея не е приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС;
сградата не е допълващо застрояване, не е спомагателна (към основната), не е
обслужваща основната сграда, не е навес, нито барака и ограда, поради което не принадлежи
към основния обект. Признават, че за тази сграда все още не е издаден Протокол
по чл.181, ал.2 от ЗУТ, но твърдят, че за нея са изпълнени ограждащите стени и
покривът без нужда от допълнителни довършителни работи. Освен, че сградата може
да бъде предмет на самостоятелно разпореждане, се сочи, че върху имота има
възбрана и от друг и различен съдебен изпълнител - с район на действие ОС Плевен.
Отделно се твърди, че върху процесната сградата няма наложена възбрана от ЧСИ Ст.Николова; сградата не е
включена в обявлението за насрочената публична продан и съответно в
постановлението за възлагане.
Твърди се, че обжалваните действия на ЧСИ Ст.Николова са
незаконосъобразни, тъй като макар
ипотеката да се разпростира и върху процесната сграда, за да бъдат отстранени
длъжниците от нея, изпълнението следва да е насочено и към сградата, а в случая: за изпълнението срещу въпросната сграда длъжниците не са били уведомени; сградата не е
била посочена при налагането на възбрана върху имота, нито под каквато и да
било форма по делото на ЧСИ, с изключение на протокола за опис, където е
констатирано наличието й. Твърди се, че ЧСИ Ст.Николова е отстранила длъжниците
от сградата, без да има правно основание за това - без да е насрочвана публична
продан за сградата и без сградата да е включена в постановлението за възлагане.
Претендира
се отмяна на обжалваните действия на ЧСИ Ст.Николова, изразяващи се в
отстраняване на длъжниците от намиращата се в поземлен имот с идентификатор № 53045.501.340,
сграда, представляваща по строителни документи Пицария, с идентификатор № 53045.501.340.2 по КККР на гр.Обзор.
Представят
се като доказателства разрешение за строеж, обяснителна записка, извадка от
ПУП, скица, 2 бр.молби до ЧСИ Ст.Николова и протокол за въвод във владение.
В срока по
чл.436, ал.2 от ГПК против жалбата е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело – „Уникредит Булбанк“ АД гр.София, с ЕИК *********, с които
жалбата се оспорва като недопустима, а по същество - и като неоснователна.
Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като за посоченото в нея действие, не
е предвидена възможност за обжалване. Сочи се, че обжалваният въвод не попада в
нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.435, ал.2 от ГПК (по
отношение на чл.435, ал.2, т.3 от ГПК се твърди, че не е налице тази хипотеза,
тъй като длъжниците са били надлежно уведомени за въвода), а чл.435, ал.4 и
ал.5 от ГПК са неприложими, тъй като жалбоподателите не са трети на
изпълнението лица, а длъжници. По същество се твърди, че жалбата е
неоснователна и недоказана, тъй като процесната сграда, видно и от твърденията
на самите жалбоподатели и от представените от тях доказателства, не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не
може да бъде изключена от приложението на чл.92 от ЗС. Претендира се оставяне
на жалбата без разглеждане като недопустима, а в случай, че съдът не споделя
това твърдение на взискателя – оставянето й без уважение като неоснователна.
По делото са
представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Ст.Николова, в които е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Сочи
се, че доколкото жалбоподателите са длъжници, а не трети лица в изпълнителното
производство, не разполагат с възможността да обжалват по чл.435, ал.5 от ГПК,
въвода във владение. В чл.435, ал.2 от ГПК, пък не е предвидена възможност
длъжниците да обжалват въвода във владение. Сочи се, че жалбоподателите вече са
обжалвали постановлението за възлагане, издадено след процесната публична
продан, и жалбата име е била оставена без уважение с решение № 797 от
10.10.2017 г. по в.гр.д.1057/2017 г. на БОС. По същество се изразява становище
за неоснователност на жалбата, тъй като при учредяването на ипотеката върху поземлен имот с
идентификатор № 53045.501.340 и построената в него сграда с
идентификатор № 53045.501.340.1, жалбоподателите изрично са се
съгласили, че при извършването на ново строителство, преустройства и подобрения
в имотите, същите ще се считат за неразделна част от тях и ще служат за
обезпечение на отпуснатия кредит. Посочено е, че процесната сграда е описана
при извършването на опис на имота, като присъстващата на описа длъжница С.Д. е
подписала протокола за опис без възражения; при изготвянето на оценката на имота,
той е бил оценен заедно с новото строителство, преустройство и подобрение; на
всички подобрения в имота е била дадена отделна стойност, а цената на
приращенията е била включена в началната тръжна цена на имота. Оспорва се
твърдението на жалбоподателите, че процесната сграда представлява самостоятелен
обект на собственост, излагат се подробни съображения.
С оглед твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 20168050400415
по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молбата на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД на основание изпълнителен лист
от 03.08.2015 г., издаден въз основа на Заповед № 2184/03.08.2015 г. по
ч.гр.д.3636/2015 г. по описа на РС- Плевен, с който длъжниците С.С.Д., ЕТ „Сим
Перс - С.Д.”, С.С.Д. и С.Р.Д., са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит
Булбанк” АД сумата от 186 496,05 лв главница, 28 296,44 лв -
договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 31.07.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането, и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 295,85 лв – за
заплатена държавна такса и 4 502,27 лв – за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят С.Д. е допълнително конституиран като длъжник по изп.дело, на
основание подадена молба от взискателя от 06.04.2016 г.
Вземането на банката е обезпечено с учредена от длъжниците С.Р.Д. и С.С.Д.
договорна ипотека върху техен имот - дворно място с административен адрес:
гр.Обзор, съставляващо поземлен имот с идентификатор 53045.501.340, с площ по
скица от 470 к.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), заедно с построената в имота
сграда с идентификатор 53045.501.340.1, със застроена площ: 70 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1. В т.3 от нот.акт № ***г. на
нотариус М.Бакърджиева, (акт № *** г. на СлВп при НPC), с който е учредена ипотеката, жалбоподателите С.Д. и С.Д., като
собственици на ипотекирания имот, изрично са се съгласили, че „при извършване
на ново строителство, преустройства и подобрения в описаните по-горе имоти,
същите ще се считат за неразделна част и ще служат за обезпечение на отпуснатия
кредит“.
На длъжниците са връчени Покани
за доброволно изпълнение.
На 28.04.2016 г. е вписана възбрана
върху имота, предмет на изпълнение - дворно място с административен адрес: гр.Обзор, съставляващо поземлен имот
с идентификатор 53045.501.340, с площ по скица от 470 к.м., с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), заедно с построената в имота сграда с идентификатор 53045.501.340.1, със
застроена площ: 70 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи: 1.
На 02.06.2016 г.,
ЧСИ Ст.Николова е извършила опис на имота (Протокол изх.№ 10318/02.06.2016 г.),
при който имотът е описан като: дворно място с административен адрес: гр.Обзор, съставляващо поземлен имот
с идентификатор 53045.501.340, с площ по скица от 470 кв.м., с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м); заедно с построената в имота сграда с идентификатор 53045.501.340.1, със
застроена площ: 70 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи: 1, ведно с всички подобрения и приращения в
описаните по-горе имоти. В протокола за опис са описани: дворното място (с идентификатор 53045.501.340), изградените в
него две сгради: Сграда № 1 (фурна), състояща се от две помещения, без врата
помежду им; „Сграда № 2: стени тухла и газобетон, покрив – ламарина, дървена
дограма“; „между Сграда № 1 и № 2 има баня-тоалетна с теракот и фаянс“; „в
южната част на парцела е изградена лятна кухня с тоалетна“.
На основание
чл.485, ал.2 от ГПК ЧСИ е изискал данъчна оценка за имота, предмет на
изпълнение. С Постановление с изх.№ 10317/02.06.2016 г. е назначена
съдебно-техническа експертиза за определяне действителната пазарна цена на
имота.
За имота са
насрочени няколко публични продани, обявени за нестанали поради липса на постъпили
наддавателни предложения.
При проведената
последна (четвърта) публична продан – от 28.02.2017 г. до 28.03.2017 г., с
Протокол с изх.№ 06518/29.03.2017 г. е обявено постъпило наддавателно
предложение от В.И.Д., с предложена цена: 69 000 лв. В обявлението
за насрочване на публичната продан, имотът е описан като: дворно място с административен адрес: гр.Обзор,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 53045.501.340, с площ по скица от
470 к.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор 53045.501.340.1, със
застроена площ: 70 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи: 1; заедно с построената в имота жилищна сграда на площ от 73 кв.м.,
„съгласно нот.акт за учредяване на на договорна ипотека върху недвижим имот акт
№ *** г. на СлВп Несебър, ипотеката се простира върху всяко
ново строителство, преустройство, и подобрения в гореописаните имоти“.
С Постановление за
възлагане на недвижим имот с изх.№ 06950/04.04.2017 г., имотът е възложен на В.И.Д..
Постановлението за възлагане на имота е влязло в сила след връщане (поради неотстранени
в срок нередовности) на подадената от длъжницата С.Д. частна жалба с вх.№
4205/27.03.2017 г.; и оставянето без уважение на жалба с вх.№
5688/26.04.2017г., подадена от длъжниците С.Д., С.Д., С.Д. и ЕТ “СИМ Перс - С.Д.“,
с Решение № 797/10.10.2017 г. по гр.д.1057/2017 г. по описа на БОС. С Решението
си по гр.д.1057/2017 г. по описа на БОС съдът е оставил без уважение жалбата на
длъжниците против постановлението за възлагане с изх.№ 06950/04.04.2017 г., с
което на обявения за купувач при публичната продан В.И.Д. е възложен поземлен
имот, находящ се в гр.О, ул.“М“ № *, с идентификатор 53045.501.340,
по КККР на Община Несебър, гр.Обзор, с площ от 470 кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор 53045.501.340.1 с площ от 70 кв.м., както и две
постройки на допълващо застрояване с идентификатори 53045.501.340.2, с площ от
2 кв.м. и 5304.501.340.3, с площ от 20 кв.м.
С Молба вх.№ 1569/02.11.2017 г.
длъжниците са заявили, че сградата, представляваща по строителни книжа Пицария
с обслужващи помещения, представлява самостоятелен обект, не е описвана, не е
възбранявана, и не е включена във влязлото в сила постановление за възлагане. Представили
са строителни книжа за сградата.
Със Съобщение изх.№
25477/07.11.2017 г., ЧСИ е уведомил длъжниците, че констатираната при извършения опис постройка, която не
е била индивидуализирана в нот.акт, с оглед уговореното от длъжниците
в т.3 от нот.акт № * г. на нотариус М.Бакърджиева, (акт № * г. на СлВп при НPC), с който е учредена ипотеката, на основание чл.92 от ЗС постройката като
приращение към поземления имот следва да служи за обезпечение на взискателя.
Посочено е, че постройката е била описана при извършването на описа на имота,
оценена в Експертното становище, като приращение, включена в началната тръжна
цена на имота, продадена при публичната продан и възложена на купувача с
постановлението за възлагане.
С Молба вх.№ 17060/27.11.2017 г.
длъжниците отново са заявили, че според тях сградата, представляваща по
строителни документи Пицария, представлява самостоятелен обект на правото на
собственост и поради липсата на изричното й посочване при описа, възбраната,
обявлението на публичната продан и постановлението за възлагане, по аргумент от
Тълкувателно
решение 5/2015 от 18.04.2017г. по тълк.дело № 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, не
попада в хипотезата на чл.92 от ЗС, т.е.не следва купувачът, на когото е
възложен имота при публичната продан, да бъде въвеждан във владение по
отношение на тази сграда.
С Отговор изх.№ 27136/29.11.2017 г.,
ЧСИ Ст.Николова отново изложила аргументи, че посочената сграда не е
самостоятелен обект на правото на собственост и е оставила молбата на
длъжниците без уважение.
С Протокол изх.№ 27457/06.12.2017
г. по изп.дело е извършен въвод във владение в имота, вкл.в процесната сграда,
като за въвода, длъжниците-жалбоподатели са уведомени на 25.11.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът
намира постъпилата жалба за недопустима.
Жалбата
е подадена от длъжници по изпълнителното дело, и в нея изрично е посочено, че е
насочена против „отстраняването им от недвижим
имот, находящ се в гр.О, Община Н, ул.„М” № *, представляващ: СГРАДА, с идентификатор 53045.501.340.2“.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва изрично изброените действия на
съдебния изпълнител. Отстраняването му от имот, поради неуведомяване за
изпълнението, т.е. защитата на длъжниците, предвидена по реда на чл.435, ал.2, т.3 от ГПК, се отнася за изпълнителни действия,
свързани с разпоредбата на чл.521 и сл. от ГПК. Тя е приложима в случаите по реда на глава 47 от ГПК на принудително отнемане на вещи въз основа на представен изпълнителен
лист. В настоящия случай не е налице отстраняване на длъжниците от имота
(процесната сграда с
идентификатор 53045.501.340.2), тъй като се касае за изпълнение за събиране на парично
вземане, а не за изпълнителен титул за предаване на вещ, поради което не е
налице основание по чл.435, ал.2, т.3 от ГПК за обжалване от длъжниците на
проведения от ЧСИ Ст.Николова въвод във владение. В този смисъл е съдебна
практика (определение № 253 от 19.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 228/2010 г.,
IV г.о.; Определение № 806 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 475/2018 г. и
др.).
Поради липсата на осъществено от съдебния изпълнител по
изпълнителното дело подлежащо на обжалване действие – отстраняване на
длъжниците от недвижим имот, жалбата се явява недопустима.
Доколкото жалбата е подадена от длъжници в изпълнителното
производство, не може да се приеме, че тя би могла да е с основание чл.435,
ал.5 от ГПК, тъй като в този случай въводът във владение на недвижим имот, може
да се обжалва само от трето лице, каквото качество жалбоподателите нямат.
С оглед изложеното, съдът намира
подадената жалба за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустима жалба вх.рег.№ 3599/13.03.2018 г. на БОС (вх.рег.№
17843/14.12.2017 г. на ЧСИ Ст.Николова), подадена от С.С.Д. против действия на
ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ по изп.дело № 415/2016 г., изразяващи
се в „отстраняване на
жалбоподателите-длъжници от недвижим имот, находящ се в гр.Обзор, Община Н,
ул.„М” № *, представляващ: СГРАДА, с
идентификатор № 53045.501.340.2“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.391/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.