№ 254
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511098 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №11098/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “В. и К.” ЕООД
ЕИК **** гр.Стара Загора срещу решение №20139605 от 15.06.2021 г постановено по гр.д.
№41398/20 г на СРС , 78 състав , с което са отхвърлени искове на въззивника с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК да се признае за установено , че Д. К. Г. ЕГН ********** от
гр.София дължи сумата от 940,47 лева главница за ВиК услуги за имот в с.Срадногорово,
Област Стара Загора ул.**** за периода 09.08.2018 г – 19.06.2019 г , ведно със законната
лихва от 21.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 134,21 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 28.09.2018 г – 14.05.2020 г , за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.06.2020 г по ч.гр.д.№24068/20 г на СРС
,78 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Процесният
водоснабден имот представлява къща и съгласно чл.23 ал.1 т.3 от ОУ на ищеца отчитането
на показанията на водомерите става два пъти годишно в шахта вътре в имота . Според
свидетелката Ч. това е направено и през месец 03.2018 г показанията са били 869 куб.м , а на
11.09.2018 г са били 1300 куб.м. От 01.11.2017 г инкасаторите на дружеството-ищец отчитат
показанията в електронен карнет / на таблет/ т.е. карнетът не се подписва . Ответникът не е
възразил срещу отчетеното количество вода , нито искал проверка и смяна на водомера . С
показанията на св.Ч. и СИЕ процесните задължения са доказани по основание и размер .
1
Ако ответникът е искал да няма съмнения кой е консумирал 1300 куб.м. вода е следвало да
даде достъп до имота за отчитане .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Своевременно е оспорено реалното отчитане на водомера на 09.08.2018 г и че към този
момент показанията са били 869 куб.м., за да се натрупат потребени 431 куб.м. за периода .
Едва във въззивната жалба се твърди , че колега на свидетелката Ч. е извършил отчитане
през месец март 2018 г на 869 куб.м. /за което не са представени доказателства/ , но според
св.Г. в началото на 2018г показанията са били 1300 куб.м. Не е отказван достъп до имота за
отчитане на водомера , а истината е , че водомерът не е отчитат дълго време по вина на
ищеца .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.06.2021 г
и е обжалвано в срок на 09.07.2021 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да отхвърли иска СРС е приел , че спорът между страните касае количеството на
доставена вода за процесния имот . Ответницата не е удостоверила с подписа си , че е
потребила вода на стойност 940,47 лева , а според св.Г. 1300 куб.м. вода са били потребени
още преди процесния период .Св.Ч. не посочва , че 869 куб.м са били отчетени на 09.08.2018
г , поради което по делото не е доказано кога са потребени процесните 1300 куб.м.
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация .
Посочената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.415 ал.1 ГПК е
недостатъчна и непълна , доколкото чл.415 ал.1 ГПК и цитирания в мотивите на СРС чл.327
ал.1 ТЗ са общи разпоредби /съответно/ от заповедното производство в ГПК и от ТЗ , които
не отразяват особената уредба на предоставяне на ВиК услуги /“специалният закон
изключва приложението на общия закон“/ . Специалният закон , който урежда обществените
отношения по предоставяне на ВиК услуги е ЗРВКУ , както и Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи /коментирана в мотивите на СРС/ .
Според настоящия съд действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи и чл.1
2
ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Безспорно ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Страните спорят по
размера на предявените искове като ответникът твърди , че твърдените като потребени 431
куб.м. касаят предходен период , в който той не е бил собственик/едноличен собственик .
При наличните доказателства законосъобразно СРС е приел , че исковете са недоказани .
Показанията на ангажирания от ищеца свидетел И. Ч. не доказват , че в началото на
процесния период /09.08.2018 г/ показанията на водомера в имота са били 869 куб.м., за да се
натрупат потребени 431 куб.м. за целия период . Ч. заявява , че е назначена като инкасатор
м.04.2018 г и е видяла през м.09.2018 г показания от 1300 куб.м. Не е удостоверен от ищеца
отказан достъп за отчитане в имота , нито ищецът се е позовал на такъв в исковата молба .
Следователно свидетелят Ч. няма лични впечатления по спорния въпрос за показанията на
водомера в началото на процесния период . СИЕ е извършила изчисления по твърденията на
ищеца и по представените от него изходни данни , но експертизата няма доказателствена
стойност по въпроса за показанията на водомера в началото на процесния период .
Отчитането на електронен карнет /без подпис на съответния потребител/ не освобождава
ищеца от тежестта да докаже , че вписаните в карнета данни са верни . Не следва друго от
факта , че ответникът не е подавал възражения срещу отчитането , а неизправност на
водомера не се твърди от никоя от страните . Дори да не се кредитират като вероятно
пристрастни показанията на св.И. Г. искът за главница остава недоказан , а с това и
акцесорният иск за лихви за забава .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят , но
при правилна правна квалификация на исковете .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20139605 от 15.06.2021 г постановено по гр.д.№41398/20 г на СРС ,
78 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искове на “В. и К.” ЕООД ЕИК **** гр.Стара Загора с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи и чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД ; да се признае за установено , че
Д. К. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 940,47 лева главница за ВиК услуги
за имот в с.Срадногорово, Област Стара Загора ул.**** за периода 09.08.2018 г – 19.06.2019
г , ведно със законната лихва от 21.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и
сумата от 134,21 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 28.09.2018 г –
14.05.2020 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.06.2020 г
3
по ч.гр.д.№24068/20 г на СРС ,78 състав .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4