№ 578
гр. Търговище, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530100243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
87,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.”Н Вапцаров” № 55, Експо
2000, представлявана от А.А.-изп. директор и М.П.-прокурист, действащи чрез юрисконсулт
П.Д., твърди в исковата молба, че с ответника СТ. Т. ХР. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, сключили Договор за потребителски кредит №
1807232388015440/24.07.2018г., обезпечен с подписването му от съдлъжника Л.И. Х.а с ЕГН
********** от гр.Търговище, по силата на който отпуснал на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 17 122,90лв. с краен срок на погасяване 10.08.2025г.
Съгл. чл. 9,2 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на вземането в различни
хипотези, вкл. при забава в изплащането на месечна погасителна вноска с повече от 31 дни
от падежа, като банката има право да обяви всички усвоени и непогасени суми за незабавно
предсрочно изискуеми; уговорено е и фингирано връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост, а предсрочната изискуемост е осчетоводена на 21.07.2020г.;
излагат се подробни съображения.Посочва се, че след обявяване на предсрочната
изискуемост, банката е предприела действия по събиране на вземането си, като се снабдила
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1487/2020г. по
описа на РС Търговище, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради
което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 14401,62лв., от която
редовно падежирала главница за периода от 10.12.2019г.- до 10.07.2020г. вкл. в размер на
1
1386,27лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 13015,35лв.; възнаградителна
лихва в размер на 434,40лв., от която просрочена такава в размер на 413,92лв. за периода от
10.12.2019г. до 10.07.2020г. и начислена такава в размер на 20,43лв. за периода от
10.07.2020г. до 20.07.2020г.; обезщетение за забава в размер на 556,04лв., от която
начислена върху вноски с настъпил падеж в размер на 114,97лв. за периода от 10.12.2019г.
до 20.07.2020г. и обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на
441,09лв. за периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г.; претендират се законната лихва върху
главницата, както и разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.В
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумата от 14401,62лв.
главница, договорна лихва в размер общо на 799,64лв. за периода от 10.12.2019г. до
17.02.2021г. и обезщетение за забава в размер общо на 224,11лв. за периода от 10.12.2019г.
до 16.02.2021г., претендират се законната лихва.В съдебно заседание представител на ищеца
не се явява.Постъпило е писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, предявените искове-главни и евентуални, се поддържат и се иска
уважаване на установителните искове изцяло, а в условията на евентуалност-за уважаване
на предявените осъдителни искове, претендират се законната лихва, както и разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от адв.С.Й.-ТАК, назначен от
съда особен процесуален представител на ответника, установителните искове се оспорват
като неоснователни, излагат се възражения относно ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост, както и относно липса на определен срок за изпълнение в уведомлението;
излагат се подробни съображения относно недействителността на договора за кредит,
поради нарушение на императивните изисквания по ЗПК, като се сочи, че възнаградителната
лихва е определена в размер, значително надхвърлящ законната лихва и поради това е
налице накърняване на правилата на морала и добрите нрави;възразява се и срещу
неустойката за забава, също като накърняваща добрите нрави, оспорва се и уговореното
относно заплащане на такси по кредита, като противоречащо на чл. 10а, ал.2 от ЗПК;
въведено е възражение срещу претендираното юрисконсултско възнаграждение, иска се
определяне на допълнителен депозит за процесуално представителство.Оспорва и
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по аналогични съображения. В
съдебно заседание особеният процесуален представител на ответника-адв. С.Й.-ТАК,
поддържа възраженията си и пледира за отхвърлянето на установителните искове изцяло, а в
евентуалност-за отхвърляне и на осъдителните искове.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че помежду им е сключен Договор за
потребителски кредит № 1807232388015440/24.07.2018г., обезпечен с подписването му от
съдлъжника Л.И. Х.а с ЕГН ********** от гр.Търговище, по силата на който ищецът е
отпуснал на кредитополучателя-ответник потребителски кредит в размер на 17 122,90лв. с
краен срок на погасяване 10.08.2025г.-чл.1, който влиза в сила от датата на подписването
2
му-24.07.2018г. и е със срок на погасяване на задължението на 10.08.2025г., с фиксиран
лихвен процент от 4,9% за първата година и за останалия срок - 5,20% , при определен ГПР
6,05%-чл. 4.4.1, като при забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно, който, определен съгл. чл.4.1 от договора е в размер на 14,90%-чл. 4.5.В чл.4.7 е
уговорено, че страните се съгласяват, че така определения размер на лихвата по чл. 4.1 и по
чл.4.2 е определен при преференциални условия, представляващи отстъпка общо в размер
на 3,00 пункта от размера на лихвата по чл. 4.1 и на надбавката по чл. 4.2, при изпълнение
от страна на кредитополучателя на условията по чл. 4.8 от договора, предвиждащи превод
на трудовото му възнаграждение по сметка в банката и съобразно преференциално
обслужване на работодателя на кредитополучателя.Уговорено е изплащане на дължимите
суми по кредита на 84 анюитетни месечни вноски, считано от 10.09.2018г. до 10.08.2025г.,
видно и от приложения погасителен план по делото.В чл.5.3 е уговорено заплащане на
месечна такса обслужване в размер на 4,95лв. след откриване и поддържане на пакет
„Комфорт”.В чл.9.1 е уговорено, че при неизпълнение на задълженията по договора, банката
има право да начислява наказателна надбавка при просрочие на която и да е вноска или част
от нея, без да обявява предсрочна изискуемост на дълга, а съгл. чл.9,2, банката има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя/съдлъжника да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва и комисионни за предсрочно и
незабавно изискуеми.В чл. 11.8 от договора е уговорено, че всички уведомления и изявления
във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени
от кредитополучателя, ако по факс, чрез доставяне или чрез изпращане по пощата или
куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора, като видно от титулната част на договор, както
кредитополучателя, така и поръчителя са обявили постоянен адрес и адрес за
кореспонденция, който е идентичен и за двамата, а именно-*************.От писмо изх.№
001-29470/26.06.2020г. до ответника, издадено от банката се установява, че в същото е
обективирана волята на кредитора да обяви цялото непогасено задължение по договора за
предсрочно изискуемо и незабавно платимо, като видно от известие за доставяне от
Български пощи ЕАД от 21.07.202г., същото не е потърсено от кредитополучателя. От
писмо изх.№ 001-29471/26.06.2020г. до съдлъжника по договора, издадено от банката се
установява, че в същото е обективирана волята на кредитора да обяви цялото непогасено
задължение по договора за предсрочно изискуемо и незабавно платимо, като видно от
известие за доставяне от Български пощи ЕАД от 21.07.202г., същото е получено лично от
съдлъжника Л.И. на 30.06.2020г. на същия адрес, който е обявен и от ответника за адрес за
кореспонденция с кредитора.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че непогасената главница по кредита е в размер на 14 401,62лв. за периода от
10.12.2019г. до 10.07.2020г.; договорна лихва в размер на 434,40лв. за периода от
10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетението за забава е в размер на 114,97лв. за периода от
10.12.2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в размер на 441,08лв. за
3
периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница.От
заключението по назначената допълнителна СИЕ, което съдът също кредитира изцяло и не е
оспорено от страните се установява, че уговорената сума на кредита е преведена по сметката
на ответника на 24.07.2018г., към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-
23.11.2020г. дължимите суми са били в размер на непогасената главница по кредита е в
размер на 14 401,62лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г.; договорна лихва в размер
на 434,40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в размер на
114,97лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в
размер на 441,08лв. за периода от 21.07.-2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата
главница; към датата на депозиране на исковата молба-17.02.2021г., задълженията са съотв.
главница 14401,62лв., договорна лихва в размер на 787,94лв. върху падежирала главница за
периода 10.12.2019г. -10.02.2021г. и 11,70лв. върху предсрочно изискуема главница за
периода от 10.02.2021г. до 16.02.2021г.; както и обезщетение за забава в размер на 224,11лв.
за периода от 10.12.2019г. до 10.02.2021г. (при съобразяване, че такава не е начислявана в
периода от 12.03.2020г. до 14.05.2020г.); съотв. към датата на връчване на исковата молба на
ответника-16.06.2021г, задълженията са в размер на 14 401,62лв. главница(редовно
падежирала и предсрочно изискуема), възнаградителна лихва в размер на 983,62лв. за
периода 10.01.2020г.-16.06.2021г. и възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 9,37лв. за периода 10.02.2021г.-15.02.2021г. и обезщетение за забава в
размер на 376,91лв. начислена за периода 10.12.2019г. -10.06.2021г., начислена за периода от
възникване на просрочие до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 10.06.2021г.В съдебно
заседание вещото лице, в отговор на въпрос, поставен от ищеца, пояснява, че обезщетението
за забава е начислявано единствено в случаите на просрочие.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Претенцията на ищеца черпи своето основание от неизпълнението на сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 1807232388015440/24.07.2018г.,
обезпечен с подписването му от съдлъжника Л.И. Х.а с ЕГН ********** от гр.Търговище,
като предвид обстоятелството ,че сумата е получена единствено от ответника, съдът приема,
че съдлъжникът по договора има качеството на поръчител и по който договор ответникът е
кредитополучател, от когото кредиторът има право да поиска изпълнение на цялото
задължение.От заключенията по назначената СИЕ и допълнителна СИЕ е установено по
делото, че ответникът е получил предоставената му в заем сума по сметката си, като не е
изпълнил задълженията си да погасява дължимите суми на определените падежи по
договора. Относно възраженията на особения процесуален представител на ответника, съдът
приема следното: По възражението за липса на надлежно уведомяване на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост, съдът приема, че доколкото в договора е уговорено
фигирано връчване на уведомлението на посочения от кредитополучателя адрес за
кореспонденция, то следва да се приеме, че същото е редовно връчено.На следващо място,
такова уведомление е получено на адреса на ответника и лично от поръчителя по договора,
поради което е нелогично да се приеме, че длъжникът не е бил уведомен за волята на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга преди депозиране на заявлението
4
по чл. 410 от ГПК, при което възражението на ответната страна е неоснователно. На
следващо място, възраженията за нарушаване на императивните разпоредби на ЗПК при
сключването на договора за изложени бланкетно, поради което съдът не следва да ги
коментира, като преценявайки условията на договора, съдът счита, че при сключването му
са спазени императивните изисквания по ЗПК.Относно възраженията за противоречие на
уговорената договорна лихва и обезщетението за забава с добрите нрави, съдът приема
следното: Съгл. трайната съдебна практика, като противоречаща на добрите нрави е
договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва за забава, която е в
размер на 10%.Това е така, защото максималният размер на договорната лихва ( била
възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Прието е, че
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва за забава(или 30%), а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва за забава(или 20%). В
случая уговорената в договора възнаградителна лихва е с фиксиран размер от 4,9% за
първата година и за останалия срок - 5,20% , поради което не може да се приеме, че същата е
уговорена в нарушение на добрите нрави, а уговорената лихвена надбавка за забава в размер
на 14,90% също не надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава, при което
посочените възражения са неоснователни.Неоснователно е и възражението по чл. 10а,ал.2 от
ЗПК за недействителност на уговореното заплащане на месечни такси в размер на 4,95лв.,
тъй като съгл. разпоредбата на чл. 10а,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, както е и в случая, доколкото се касае до предоставени услуги по
пакет „Комфорт”, условията по ползването на който са подробно посочени в договора, а не
се касае до такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение на претендирания размер на вземането, съдът приема, че от
представените писмени доказателства и от заключението на приетата по делото СИЕ,
безспорно се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
23.11.2020г., от която дата искът се счита предявен, по силата на чл. 422,ал.1 от ГПК,
ответникът, като кредитополучател, в условията на солидарност, дължи на ищеца
непогасена главница в размер на 14 401,62лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г.;
договорна лихва в размер на 434,40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и
обезщетение за забава в размер на 114,97лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г.
върху падежиралите главници и в размер на 441,08лв. за периода от 21.07.2020г. до
19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница, или общо 15 392,08лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24.11.2020г. по ч.гр.д.№
5
1487/2020г. по описа на РС Търговище, при което съдът приема, че предявените
установителни искове за съществуване на посочените вземания основателни и доказани в
посочените размери и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от
23.11.2020г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
Доколкото съдът е уважил предявените установителни искове, не дължи произнасяне
по предявените в условията на евентуалност осъдителни такива.
По разноските:Особеният процесуален представител на ответника е направил искане
за определяне на допълнително възнаграждение в размер на 496лв., предвид предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, като в тази връзка, съдът приема следното:
Действително, при определяне на депозита за назначаване на особен представител на
ответника, съдът е определил възнаграждението му съобразно предявените установителни
искове в размер на 250лв. Доколкото предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове са приети за допустими и по същите особеният представител на ответника е провел
защита, следва да се приеме, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като се
определи допълнително възнаграждение в размер на 496лв., на осн. чл. 78,ал.6, изр. второ от
ГПК във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ, дължимо от ищеца. Доколкото ищецът е останал
задължен за разноски, същият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на РС
Търговище, на осн. чл. 77 от ГПК. С оглед изхода от спора, ответникът дължи на ищеца
разноските в заповедното производство, както и в настоящото производство, които в
заповедното производство са в размер на 407,84лв., а в настоящото производство са в
размер на 968,22лв., като следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК, или общо 1068,22лв., на осн. чл. 78,ал.1 ат ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. Т. ХР. с ЕГН ********** от
*******************, дължи на РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.”Н Вапцаров”
№ 55, Експо 2000, представлявана от А.А.-изп. директор и М.П.-прокурист, действащи чрез
юрисконсулт П.Д., в условията на солидарност на задълженията, сумата от общо
15 392,08лв., (от която непогасена главница в размер на 14 401,62лв. за периода от
10.12.2019г. до 10.07.2020г.; договорна лихва в размер на 434,40лв. за периода от
10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в размер на 114,97лв. за периода от
10.12.2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в размер на 441,08лв. за
периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница) по Договор за
потребителски кредит № 1807232388015440/24.07.2018г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1487/2020г. по описа на РС
Търговище, , на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 87,ал.1 от
6
ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.”Н Вапцаров” № 55, Експо
2000, представлявана от А.А.-изп. директор и М.П.-прокурист, да заплати по сметка на
Районен съд-Търговище допълнителен депозит за особен процесуален представител в
размер на 496лв., на осн. чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Т. ХР. с ЕГН ********** от ***************,ап. да заплати на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Средец, ул.”Гогол” № 18-20, представлявана от Ц.П. и М.П.,
разноските в заповедното производство в размер на 407,84лв., и в настоящото производство
в размер на 1068,22лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7