Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Ловеч, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.ч.х.д. № 199 по описа на съда за
Производството
е по Глава XXI от НПК.
С Присъда № 14 от 30.10.2018 г.,
постановена по НЧХД № 120/2017 г. по описа на Районен съд – Луковит, с която
съдът признал подсъдимата Р.Т.И., с ЕГН: **********, за невиновна в това, че на
10.03.2017 г. в с. Беленци, обл. Ловеч в жилище на ул. „Тодоришка“
№ 2 в съучастие като съизвършител със С.И.Т. чрез нанасяне на удари с юмруци, крака и входната
врата на къщата е причинила на А.д.Р., гражданин на Италия, с ЛНЧ **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош вдясно, довела до
причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето, поради което и
на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 130,
ал. 2 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд признал подсъдимата С.И.Т.,
с ЕГН: **********, за невинна в това, че на 10.03.2017
г. в с. Беленци, обл. Ловеч, в
жилище на ул. „Тодоришка“ № 2 в съучастие като
съизвършител с Р.Т.И. чрез нанасяне на удари с юмруци, крака и входната врата
на къщата е причинила на А.д.Р., гражданин на Италия, с ЛНЧ **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош вдясно, довела до
причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, поради което и
на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 130,
ал. 2 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
С присъдата била отхвърлена и гражданската претенция на А.д.Р.Р.И. и С.Т. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно
сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, предмет на тъжбата.
Настоящото производство е
образувано по въззивна жалба от А.д.Р., депозирана
чрез адв. Х.Б. ***, с която излага подробни мотиви за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на така постановената присъда. С оглед на изложеното моли
присъдата да бъде отменена, подсъдимите И. и Т. признати за виновни, а
гражданската претенция уважена в пълен размер. Претендира направените
съдебно-деловдни разноски.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява, представляван е от адв. Б., който изразява становище, че поддържа
изложеното в жалбата становище. Акцентира, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че подсъдимите са
извършили описаното в тъжбата престъпно деяние.
Подсъдимите Р.И. и С.Т. се явяват
лично и с процесуалния си представител П.Р., като молят обжалваният акт да се
потвърди, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като убеждението
на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата на анализ на събрания
по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите А.А. Л. и А. С.
Д. - очевидци, М. С. Д., Д. С. Д., В. С. О., К. Г. Н. и Т. С. О. /на последните трима
отчасти/, И. Г. И. и Р.А. К., съдебно-медицинската
експертиза, както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства -
медицинско свидетелство, фиш за спешна медицинска помощ, заверено копие от
амбулаторен журнал, справка от ФСМП - Луковит, договор за покупко-продажба на МПС, преписка,
образувана по жалба с вх. №
297000-1441/16.03.2017 г. от Р.И., справки за съдимост.
В изпълнение на
задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени
източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.Т.И. е родена на *** ***, с
постоянен адрес *** *****, с ЕГН **********.
Подсъдимата С.И.Т. е родена на *** ***, с постоянен адрес ***, живее в същото село на ул. „******, с ЕГН **********.
Подсъдимата С.И.Т. и подсъдимата Р.Т.И. са
майка и дъщеря. За период от около три години преди инкриминираната дата двете
подсъдими и тъжителят - италиански гражданин, съжителствали в с. Беленци, в
къща на ул. „Тодоришка“
№ 2, собственост на подсъдимата Р.И.. Подсъдимата И. и тъжителят имали близки
отношения до началото на
На 10.03.2017 г. привечер подсъдимата И. се
обадила по телефона на тъжителя да дойде в къщата на ул. „Тодоришка“ № 2 в с. Беленци, за да поговорят за
автомобила. Тъжителят се съгласил и около 20:00 часа
пристигнал с лекия автомобил на подсъдимата И.. По това време в къщата били и
свидетелите А.А..Л. А.С. Д., както и другата подсъдима - С.Т.. Подсъдимата И.
поискала тъжителят да й върне автомобила, ключовете и документите за него, той
отказал, предложил да й го плати, но подсъдимата И. не била съгласна на това,
искала си автомобила. Разговорът прераснал в разправия между двамата, която се водела на висок тон в коридора на къщата, отчасти на италиански, отчасти на
български език, тъй като подсъдимата И. разбирала и говорела малко италиански,
а тъжителят - малко български. Подсъдимата И. казала на тъжителя: „Искам да ми върнеш автомобила“, а тъжителят отговорил: „Няма да ти го дам, ще ти го платя“ и тръгнал да излиза от къщата, като до входната врата
двамата се спречкали - тъжителят дърпал вратата да я отвори, а подсъдимата И. я
натискала, опитвайки се да го задържи, да не му позволи да отвори вратата.
Казала му да изчака малко и поискала от майка си /подсъдимата Т./, която стояла
в коридора до вратата на стаята си, да й
подаде телефона, след което се обадила на кварталния полицай - свидетеля Д. Си. Д., за да се консултира с
него за автомобила. След това пуснала тъжителят да си тръгне. Случилото се било
възприето от свидетелите А.Л. и А.Д..
Вечерта след инцидента тъжителят посетил дома
на свидетеля В. С. О. в гр. Луковит, където по
същото време били и свидетелите К. Г. Н. и Т.С. О.. На тях, на развален
български разказал, че двете подсъдими Р.И. и С.Т. му били нанесли побой.
На следващия ден - 11.03.2017 г. /събота/
вечерта в 18:45 часа посетил ФСМП в гр. Луковит, където
бил прегледан от дежурния лекар - свидетеля д-р
Р. К.. За
прегледа е съставен фиш за спешна медицинска помощ, в който е отразено: лице -
контузия в областта на лявата буза, по тялото - липсват контузионни огнища.
Направена е рентгенова снимка на гръдния кош и е насочен към полиция и хирург
за медицинско свидетелство.
На 13.03.2017 г. /понеделник/ тъжителят
посетил хирургичен кабинет в МБАЛ - Луковит, където бил прегледан от свидетеля
д-р И. И..
Издадено му е медицинско свидетелство № 172/13.03.2017 г., в което е отразено,
че лицето съобщава, че на 11.03.2017 г. в 13 часа в с. Беленци бил ударен от
познати с метална врата, както и установеното от хирурга при прегледа: дясна
гръдна половина участва леко при дишане, изразена болезненост в областта на ІХ
и Х ребро странично без костен хрус, слабо изразен оток на площ колкото длан,
на направената рентгенова графия няма данни за фрактура. Вписана е диагноза
контузио торацис декстра.
На 13.03.3017 г. тъжителят подал жалба в РП
- Луковит с твърдения, че бил измамен от Р.И. във връзка с покупката на къщата
в с. Беленци, както и за нанесен му на 10.03.2017 г. от Р.И. и С.Т. побой. По
повод жалбата е образувана пр. преписка
№ 230/2017 г., която приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
От своя страна подсъдимата Р.И. ***97000-1441
от 16.03.2017 г. с молба за съдействие да й бъде върнат лекия автомобил „Пежо“.
На неустановена дата, след
случилото се на 10.03.2017 г., А.д.Р. потърсил контакт със свидтелката А.Л.и й
предложил пари да свидетелства, че двете подсъдими са го били. Свидтелката Л.
отказала и заедно със свидетеля Ал. Д. отишла при свидтеля М.Д. – кмет на
селото, и му разказали за случилото се.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена на база медицинското свидетелство и приложената рентгенова снимка, на тъжителя е причинено: изразена болезненост по хода
на ІХ и Х ребра в дясно без данни за счупване на същите със слабо изразен оток
в дясно с размери на „мъжка“ длан без данни за охлузвания на гръдната стена, както
съобщават свидетелите Н. и О.. Измененията са от травматично естество, дължат се на
удар с или върху твърд тъп предмет - най-вероятно удари с юмруци. Вещото лице
не е установило видими белези от удари с врата или друг специфичен предмет,
който би трябвало да остави отпечатък.
Установените изменения са причинили на тъжителя болка.
Настоящата
инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници:
От събраните по
делото доказателства – гласни: показанията на свидетелите А. Л., А. Ди., Вес. О.,
М. Д., Д. Д., подсъдимите Р.И. и С.Т., както и писмени: договор за
покупко-продажба на МПС, преписка, образувана по жалба с вх. № 297000-1441/16.03.2017 г. от Р.И., се установяват обстоятелствата,
предхождащи случилото се на 10.03.2017 г., а именно, че подсъдимите Р.И. и С.Т. и
тъжителят са се познавали, заедно са обитавали къща в с. Беленци, на ул.
„Тодоришка“
№ 2, собственост на подсъдимата Р.И., като към процесната дата между Р.И. и А.д.Р. би
настъпил разрив във взаимоотношенията им и последният бил напуснал жилището с
автомобил „Пежо“, нейна собственост.
По
отношение на случилото се на 10.03.2017
г. по делото са били
разпитани свидетелите А.Ли. и Ал. Д., за които не е налице спор между страните
в настоящото производство, че са присъствали на процесната дата. В показанията
си Л.и Д. са посочили, че тъжителят е пристигнал в дома на подсъдимите, като
между И. и него е възникнал спор във връзка с притежавания от нея лек
автомобил, прераснал в разпра. В показанията им не се съдържат търдения за описаното
в тъжбата поведение на
подсъдимите, а
именно двете едновременно да са му нанасяли удари с юмруци и с крака, като същевременно
го удряли и с входната врата в дясната половина на тялото, в областта на гърдите и
гърба и в областта на лицето. Точно обратното двамата свидетели са категорични, че нито подсъдимата И., нито подсъдимата Т. са
нанасяли удари на тъжителя било с ръце, било с крака или пък с входната врата. Изложеното от тях, че известно
време след инцидента тъжителят е потърсил контакт със
свидетелката А.Л. и им е предложил пари, за да свидетелстват в полза на тъжителя против двете
подсъдими, се
потвърждава и показанията на свидетеля М.Д.– кмет на селото. В тази връзка
съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.Л. и А.Д, тъй като те са
единствените очевидци на случилото се и изложеното от тях е последователно,
вътрешно непротиворечиво и в синхрон с останалата доказателствена съвкупност.
Що се касае до наличието на известни противоречия в показанията им, същите са
несъществени и следва да се отдадат на тяхната неграмотност, а съществените такива, касаещи изнесените твърдения,
че тъжителят им предлагал пари, са били отстранени чрез проведената очна ставка между тях в първоинстанционното производство.
По
отношение на показанията на свидетелите
В.С.О., К. Г. Н. и Т.С. О.относно начина на причиняване на телесната повреда и нейният
автор съдът се
съгласява със становището на първоинстанционната инстанция, че те имат косвен
характер, тъй като не
пресъздават тяхни лични възприятия, а информация, преразказана
им от тъжителя. На
следващо място при оценката им се констатират както противоречия с останалия
доказателствен материал, в частност показанията на свидетелите -очевидци А.Л. и
А.Д, така и противоречия по между им относно разказаното им от тъжителя. Според свидетеля Н. двете подсъдими са нанесли побой на
тъжителя с юмруци и с ръце, според свидетеля О. - с юмруци и с ритници,
като сбиването е станало отвън на пътя, пред портата на къщата, а според свидетелката Т.а О. - подсъдимите не са го били, а са го бутали с някаква
порта. Посочените противоречия е възможно да се дължат освен на обстоятелството, че не
пресъздават лични впечатления, така и факта, че тъжителят им е споделил за
случилото се на развален български, отчасти на английски, както и с жестове, но
изложеното не може да обоснове кредитирането им като достоверни. Налице са и
противоречия и по отношение на личните им
впечатления относно
състоянието на тъжителя непосредствено след инцидента. Така свидетелят Н.е заявил - „по главата имаше някакви охлузвания... държеше се за гръдния кош, от
дясната страна имаше и охлузване в дясната страна на гръдния кош, синини, все
едно се е удрял в нещо, синьо...“, свидетелят О. „показа
дясната страна, имаше зачервявания...освен тези зачервявания, по лицето имаше
белези, пак същите зачервявания...“. Освен в констаираните противоречия между изложеното от
тях са налице и несъответствия с писмените доказателства и показанията на
свидетелите д-р К.в и д-р .И. Според свидетелите О. и Н. те са придружили тъжителя до ФСМП – Луковит сутринта на 11.03.2017 г., около
8:30 часа, а от амбулаторния журнал на дежурния лекар и фиш за спешна медицинска помощ се установява, че това е станало вечерта, в 18:45 часа. При прегледа д-р К.е поставил диагноза контузия на лицето, тъй като е
установил само контузионна рана в областта на бузата. В областта на тялото не
са отчетени никакви наранявания, което е изрично отразено в документацията /фиш
за спешна медицинска помощ/. При разпита д-р К.е посочил, че при удар с тъп предмет през дрехи, в началните часове е възможно да има само болка, а чак по-късно да се визуализира оток с някакви
зачервявания.
Изложеното отново е в колизия с показанията на свидетелите относно
констатираните от тях наранявания по тялото на тъжителя, а именно „охлузвания“,
„синини“, „зачервявания“, доколкото видно от изложеното в тъжбата последният е
отишъл в дома на В.О. непосредствено сред нанесения му побой от подсъдимите. Съдър
кредитира показанията на свидетеля К.,
като с оглед на горепосоченото показанията на В. О., К. Н. и Т. О. в частта, в която бяха
констатирани противоречия, не следва да се ценят.
От
показанията на свидетеля И.И. се установяват, че И. в качеството си на медицинско
лице е прегледал тъжителя на
13.03.2017 г., като
е установил болезненост в
областта на ІХ и Х ребро, странично и слабо
изразен оток на площ колкото длан, но не е установил синини, охлузвания както
по тялото, така и по лицето на тъжителя. Посоченото е в колизия с показанията на свидетеля д-р
Кралев, тъй като според д-р И.контузия
на лицето не може да отшуми за два дена, като това разминаване е възможно да се дължи на факта,
че пострадалият е насочил вниманието му единствено към констатираното
нараняване по тялото. От показанията на д-р И. е
видно, че е налице противоречие между датата и времето на причиняване на нараняванията, които тъжителят е
съобщил при прегледа и които свидетелят е отразил в
медицинското свидетелство - 11.03.2017 г. в 13 часа, и твърдяното в тъжбата, че
това е станало на 10.03.2017 г. около 20:00
часа. Пред свидетеля
тъжителят не е съобщавал за
нанесени му удари с ръце и крака, а само, че е блъснат с метална врата в
гърдите. По
отношение на начина, по който е осъществена комуникацията, свидетелят е
посочил, че тъжителят е бил придружаван от жена, която е превеждала. Настоящата
инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал изцяло показанията
му.
Съдът цени заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза като пълно и извършено от
компетентно лице, като същото не е оспорено и от страните. При проведения разпит
пред първоинстанционния съд вещото лице е заявявило, че
механизмът на получаване на уврежданията е възможно да е в резултат на един единствен удар или на
няколко удара на едно и също място, както и е възможно да се получи не
вследствие на удар, а при натиск върху твърд предмет с ограничена площ. Вещото лице е категорично, че в
документацията не се установяват данни за удар с метален предмет /врата/, както
твърди пострадалият, който би следвало да остави специфичен отпечатък върху
тялото на същия.
При изложените факти и
доказателственият анализ, на който те се основават, въззивната инстанция прие от
правна страна следното:
Настоящата инстанция
счита за правилно съждението на проверяваната, че подсъдимите Р.Т.И. и С.И.Т. не са извършили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, каквото обвинение им е
повдигнато от тъжителя с тъжбата. По делото не се установи по безспорен и
категоричен начин, че на посочените с тъжбата време и място подсъдимите са
нанесли удари с
юмруци, с крака и с метална врата на тъжителя. Действително на процесната дата –
10.03.2017 г. тъжителят А.д.Р. е посетил дома на подсъдимите, като между него и
Р.И. е възникнал конфликт, във връзка с който
последната се опитала да му попречи да напусне дома й, оказвайки натиск
върху вратата. Това е и единственото физическо съприкосновение между двамата,
като от наличните по делото доказателства се създава само едно предположение,
че посоченото в тъжбата нараняване би могло да се получи по подобен начин. На
следващо място е силно дискусионен въпросът за субективната страна на
посоченото в тъжбата престъпление, тъй като чл. 130 от НК изключва
наказуемостта за непредпазливите деяние, а по делото не са налице доказателства
подсъдимата И. да е предвиждала, че от деянието й ще настъпи телесна повреда. В
тази връзка е напълно възможно нараняването да е настъпило и от оказания от
тъжителя натиск спрямо вратата, с който е целял да преодолее натиска на И., за да напусне жилището. По отношение на С.Т. единственото,
което се установи по категоричен начин е, че е присъствала на предполагаемото
местопрестъпление. Така доколкото присъдата не може да почива на предположения, районният съд
правилно е признал подсъдимите за невинни по така повдигнатото им обвинение.
Правилен е и извода
на проверяваната инстанция, че предявеният от тъжителя граждански иск също се
явява недоказан. От доказателствата по делото не се установи по несъмнен начин,
че подсъдимите са извършили вредоносно деяние /нанасяне на удари с
юмруци, с крака и с метална врата/,
което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания на
тъжителя, както и същото да е извършено виновно. С оглед на посоченото искането
на тъжителя подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят в условията на
солидарност сума в размер на 4000 лв. за неимуществени вреди следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 338 и чл. 337 във
вр. с чл. 334, т. 6
от НПК Окръжен
съд-Ловеч
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 30.10.2018 г.,
постановена по НЧХД № 120/2017 г. по описа на Районен съд – Луковит.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2…………………………