РЕШЕНИЕ
№ 692 19.05.2017г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На деветнадесети април две хиляди
и седемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар М.Е.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 6190 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на А.К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***, офис 10 – адвокат С.С.,***. Ищците молят съда да приеме за
установено, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор ......... по
кадастралната карта на гр.Бургас, с площ 278 кв.м, при граници: .........., ..............
Твърдят, че по наследство от К.А. Г. са собственици на процесния недвижим имот,
заедно с построените в него две жилищни сгради. Техният наследодател е
притежавал позволителен билет за изграждане на постройките, издаден от ОбНС –
Бургас, поземленият имот е вписан в разписната книга на Община Бургас на името
на наследодателя им и от 1960 г. до днес се владее от Г. Обосновават правния си
интерес от предявяването на иска срещу ответника с обстоятелството, че
поземленият имот е актуван с акт за частна общинска собственост през месец
януари 2001г., което препятства снабдяването им с констативен нотариален акт.
Ответникът, в срока по чл.131 ал.1
от ГПК, представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че е собственик
на имота по силата на § 42 ЗИД на ЗОС във връзка с чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, като
сочи, че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост №
2409/ 22.03.2000г. Счита, че построените върху имота жилищни сгради са
незаконно строителство. Оспорва и твърдяната от ищците придобивна давност, като
излага доводи, че ЗС не предвижда правна възможност за придобиване по давност
на имот държавна или общинска собственост.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.124 ал.1 от ЗС.
Ищците А. и Г. Г.
са наследници по закон на К. А. Г., роден на ***г., починал на ..............2006г.
Излагат извънсъдебна претенция за право на собственост върху имота въз основа
на упражнявано трайно, спокойно и непрекъснато владение от 1960г. насам –
първоначално от наследодателя им, а след неговата смърт от самите тях.
От приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот с адрес гр.Б., ул.”............, който
понастоящем се индивидуализира като имот с площ 278 кв.м с идентификатор .........
по кадастралната карта на гр.Бургас, одобрена през 2009г., представлява УПИ .........
в кв......... по кадастралния, застроителен и регулационен план на кв.”.............”,
гр.Б., одобрен със заповед № 165/ 16.02.1998г. на кмета на гр.Бургас, а по
предходния подробен устройствен план на кв.”...........” – западна част /застроителен
и регулационен план/, одобрен със заповед № 4/ 03.01.1995г. на кмета на Община
Бургас, имотът представлява част от имот пл.№ ........ в кв......... за който
са образувани два съсобствени парцела ........,........... /с пл.№ .........е
обозначена построената в имота масивна сграда/. В представения неоспорен
разписен лист към плана от 1995г. имот № ........ е записан на Д. А. П., С. А.В.
и К. А. Г.. В първия изработен план за регулация на кв.”.............”, одобрен
през 1926г., имотът не е отразен, като същият попада на 50 метра северно от
предвидената ул.”............” в езерото В.. Имотът не попада и в обхвата на
изработения през 1958г. кадастрален план. В действащата кадастрална карта
имотът е отразен съобразно имотните граници по кадастралния план, а не по
одобрените регулационни линии.
С акт № ........../
.........2000г. на Община Бургас, УПИ ........... в кв.........., с площ от 265
кв.м, е актуван за частна общинска собственост. Посоченото в акта правно
основание е § 42 от ЗИД на ЗОС, но бивш собственик на имота не е записан, нито
номер и дата на съставени по-рано актове. С писмо от ...........2016г.
областният управител на област Бургас е удостоверил, че липсват данни за
съставен акт за държавна собственост за процесния имот. В същия смисъл е и
удостоверяването от ...........2016г. в бланката на представената от ищеца
молба-декларация за признаване на право на собственост чрез извършване на
обстоятелствена проверка.
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С.П. се установява, че
той и наследодателят на ищеца – К. Г. през 1959г. са заградили имоти в кв............
и са ги ползвали. Тези места се намирали в блатото, като ползвателите започнали
да ги запълват с пръст, стърготини и камък, а впоследствие се установили да живеят
там. След 1982г. отчуждили имота на свидетеля /и на всички останали от тази
страна на улицата/ - за изграждане на пречиствателна станция и обезщетили
собствениците с апартаменти. Имотът на К. Г. бил от другата страна на улицата и
не бил отчужден, като наследодателят на ищеца живял там до смъртта си.
Подобни
обстоятелства се установяват от представената по делото заповед № .........../ ............1987г.
на председателя на Общински народен съвет – Бургас, с която на основание чл.98
от ЗТСУ /отм./ за изграждане на обект „Битова канализация и реконструкция на
улицата” са отчуждени имотите, ведно с изградените в тях сгради и подобрения,
находящи се на ул.”..........” с номера ........... и на ул.„...........” с
номера ............ Всички тези имоти са описани в отчуждителната заповед като
собственост на физически лица, които са обезщетени с жилища. Видно от изготвените от вещото лице
скици и представените извадки от планове тези имоти попадат в парцел ..........
по плановете от 1995г. и от 1998г. с отразявания, че са предназначени съответно
„за КПС и ТП” и „за помпена станция”. Процесният имот с № ........... по
цитираните планове попада съответно в УПИ .........., .......... и ...........
/1995г./ и ........... /1998г., като същият не е бил сред отчуждените имоти за
посоченото мероприятие.
Ответникът
представя договор № ......../ ............1963г. за отдаване под наем на
държавен нежилищен имот, сключен между „Жилфонд” – Бургас и К. Г., договори № ........./
.........1996г. и № ........./ .........1996г. за отдаване под наем на дворно
място – общинска собственост, сключени между Община Бургас и К. Г.. Предмет на
първия договор от 1963г. е дворно място от 200 кв.м, извън регулационния план
на кв.”..............”, находящо се на ул.”...........” № ............ Предмет на следващите договори от 1996г. е
дворно място със сграда, находящо се на същия адрес, използвано за земеделски
нужди, като договор № ........./ ............1996г. имотът е описан с площ от
200 кв.м, а в договор № ........../ ...........1996г. – с площ 100 кв.м.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Страните по делото
спорят относно това дали ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот. Доказателствената тежест по настоящия спор е указана на
страните с доклада на съда по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, като с оглед
характера на предявения иск ответникът носи тежестта при условията на пълно
главно доказване да установи собствеността си върху процесния имот на
посоченото от него правно основание.
Ответникът
основава претендираното от него право на собственост на разпоредбата на § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОбС, обнародван ДВ, бр. 96/ 05.11.1999г. Съгласно тази
разпоредба застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Установеният
от закона придобивен способ е деривативен, като за настъпването на
транслативния ex lege ефект е необходимо
наличието на две предпоставки : 1. установена към датата на влизане в сила на
закона /09.11.1999г./ частна държавна собственост върху имота; и 2.
предвиждания на действащите към тази дата подробни градоустройствени планове,
отреждащи имота за жилищно строителство или за посочените общински мероприятия.
Съдът приема, че в рамките на настоящото производство ответникът не проведе
пълно доказване на нито една от тези предпоставки. Така, до приключването на
устните състезания по делото, ответникът не въведе твърдения за собствеността
върху имота към релевантната дата 09.11.1999г. и за основанията, на които към
тази дата имотът е бил именно частна държавна собственост /съобразно чл.2 и 3
от ЗДС/. Подобни твърдения са въведени едва с представената по делото писмена
защита, като на основание чл.133 от ГПК същите са преклудирани и не е допустимо
съдът да ги обсъжда в крайния си съдебен акт /аргумент от чл.235 ал.2 вр. ал.1
от ГПК/. Ето защо при липсата на надлежно въведени в производството факти, на
които се основава твърдението за частна държавна собственост върху имота към
1999г., не е допустимо съдът да гради изводи в подкрепа на твърденията на ищеца
само въз основа на установения в хода на делото регулационния статут на имота.
Безспорно имотът не е актуван като държавен съобразно чл.5 от ЗДС, поради което
възникването на държавната собственост и основанието за това следваше да бъде заявено
и установено с други доказателствени средства от носещият доказателствената
тежест ответник. За пълнота следва да се отбележи само, че представеният
договор за наем от 1963г. е доказателство за облигационно правоотношение, но не
и пряко доказателство за собственост в полза на държавата. От друга страна
представената отчуждителна заповед от 1987г. сочи на призната от държавата
частна собственост на физически лица за имоти, които се намират в
непосредствена близост до процесния.
Освен
горното, съдът приема, че по делото не се доказаха и сочените от нормата на §42
от ПЗР на ЗИД на ЗОбС предвиждания на действащия към момента кадастрален,
застроителен и регулационен план на кв.”.............”, гр.Бургас – този,
одобрен със заповед № ............../ ..........1998г. на кмета на общината. Изготвените
от вещото лице скици и приложените извадки от плана не установяват процесният
имот /тогава ............. в кв............/ да е отреден за жилищно
строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, а
други доказателства в тази насока не са ангажирани от ответната страна.
С
оглед предмета на спора и въведеното отрицателно установяване на правата на
ответника, за нуждите на настоящото производство са ирелевантни фактите относно
твърдяните от ищците права върху имота, които обосновават само правния им
интерес от настоящия иск, но не са предмет на съдебно установяване. Поради това
съдът няма да разглежда твърденията на ищците за давностно владение на имота и
възраженията на ответника по заявената придобивна давност.
По
изложените съображения съдът приема, че ответникът не установи претендираното
от него право на собственост върху процесния имот, поради което предявеният иск
е основателен и ще бъде уважен.
При
този изход от спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците
направените по делото разноски в размер на 1 105 лв. /105 лв. – заплатена
държавна такса и 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.К.Г.
с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 10
– адвокат С.С.,*** не е собственик на имот с идентификатор ........... по КККР
на гр.Бургас, с площ 278 кв.м, при граници: ........, ........., .........., ..............
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на А.К.Г. с ЕГН **********
и Г.К.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 10 – адвокат С.С.,
направените по делото съдебни разноски в размер на 1 105 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала:
М Е