Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4856/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от А.М.Р., ЕГН **********, чрез адв. Н.Д.,
със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86 ЗЗД за сумата 170 000
лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016
г., до окончателното изплащане, както и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2016 г. около
10,20 часа на път ІІ 29, на км. 56+1, област Добрич настъпва ПТП между:
Участник 1: л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ *******, управляван от В.Д.В.; Участник
2: л.а. „Фолксваген Джета“ с рег.№ ********управляван от М.А.М. и Участник 3:
л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ *******, управляван от К.Е.Х.. Според ищеца механизмът
на ПТП е следният: Участник 2 намалява скоростта, подавайки ляв мигач с цел
завиване на ляво и спира, за да изчака насрещно движещите се автомобили. В този
момент, движещият се зад него Участник 1 поради движение с несъобразена скорост
не успява да спре и реализира удар с Участник 1. В резултат на удара Участник 1
бива изблъскан в насрещното движение, където настъпва челен удар с Участник 3.
В пряка причинно следствена връзка са ПТП М.А.Р. – син на ищецът почива.
Ищецът заявява, че изключително тежко понася загубата на
детето си, като мъката ще го съпътства през целия му живот. След инцидента
станал отчужден и затворен. Загубил опората в живота си, който се грижил за
него като го подпомагал както физически, така и финансово.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG/02/1160002331875 със срок на валидност една година, считано от 01.09.2016 г. до 01.09.2017 г.
Ищецът твърди, че е депозирал извънсъдебна претенция при
ответното дружество на 19.01.2017 г., като в тримесечния срок обезщетение не е
било изплатено.
В тази връзка предявява настоящия иск срещу З. „Л.И.“ АД с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
170 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.12.2016 г., до
окончателното изплащане, както и направените разноски.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба.
Моли на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът
да представи застрахователна полица № BG/02/1160002331875 със срок на валидност
една година, считано от 01.09.2016 г. до 01.09.2017 г. относно автомобила, причинил катастрофата.
Моли да бъде допусната САТЕ, СМЕ и свидетели при режим на
довеждане.
Ишецът е
представил писмени доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване
на съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД
оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.
На първо място счита, че производството е недопустимо и
моли същото да бъде прекратено, тъй като ищецът не е подавал покана до
ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, нито е подавал
заявление в този смисъл, нито е представил точни данни за банковата си сметка.
Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на
л.а. Нисан Микра с рег.№ *******.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия,
който е управлявал автомобила след употреба на алкохол, както и в предприемане
на неправилна маневра за промяна на посоката на движение.
Оспорва твърдението за настъпил летален изход по причина
на травми от ПТП.
Оспорва твърдението за общност, привързаност и обич от
страна на ищеца с пострадалия.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за законна лихва, както и началния
момент на изпадане в забава.
С оглед дадената му от съда възможност е постъпило
становище с вх.№ 86299/26.06.2017 г., с което ищецът заявява, че е изпълнил
изискванията на чл. 380 от КЗ, като оспорванията на ответника били бланкетни и
некореспондиращи с процесния казус.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски
по списък. Направил е възражение относно претендираното ДДС на адвокатския
хонорар, претендиран от ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна
страна следното:
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на 08.12.2016 г. около 10,20 часа на път ІІ 29, на км.
56+1, област Добрич настъпва ПТП между три леки автомобила: Участник 1: л.а.
„Нисан Микра“ с рег.№ *******, управляван от В.Д.В.; Участник 2: л.а.
„Фолксваген Джета“ с рег.№ ********управляван от М.А.М. и Участник 3: л.а.
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ *******, управляван от К.Е.Х..
В резултат на
катастрофата, синът на ищеца - М.А.М., управляващ цитирания л.а. „Фолксваген Джета“ е
починал.
По делото е
прието за безспорно установено, че за л.а. „Нисан
Микра“ с рег.№ *******, причинил
катастрофата е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/02/1160002331875
със срок на валидност една година, считано от 01.09.2016 г. до 01.09.2017 г.
Като
доказателства по делото са приети и неоспорени от страните документите,
намиращи се в образуваното досъдебно производство№ 425/2016 г. на Второ РУ
Добрич във връзка със станалото ПТП и повдигнатото обвинение на водача на л.а.
Нисан Микра, рег. № ******* В.Д.В., както и копие от присъда № 4/16.02.2018 г.
на ОС, Добрич, постановена по н.о.х.д. № 49/2018 г., с която тя е призната за
виновна за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1, чл. 343г и й е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, като, на основание чл. 66 НК изтърпяването му е било
отложено за срок от три години. В. е лишена и от право да управлява МПС за срок
от три години. Присъдата е влязла в сила на 07.03.2018 г.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните СMЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че причината
за смъртта на М.А.М. е тежката съчетана и несъвместима с живота гръдно –
коремна травма с водещи контузия и разкъсване на белите дробове, както и
разкъсване на черния дроб и слезката с излив на голямо количество кръв в двете
гръдни половини и корема.
Според вещото лице смъртта на М.М. е в пряка и непосредствена
причинна връзка с претърпяното на 08.12.2016 г. ПТП.
В хода на делото
е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява по безспорен начин следния механизма на станалото ПТП:
На 08.12.2016 г. около 10,20 часа лек автомобил „Фолксваген” модел
„Джета” рег. № *******, управляван от М.А.М. се движи по път II-29 с посока гр. Добрич – Ген. Тошево. В зоната на
кръстовището образувано от път II- 29 и отклонението за с. Царевец,
водачът намалява и спира автомобила, вероятно с цел извършване маневра ляв
завой към с. Царевец, изчаквайки преминаването на насрещно движещият се товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер”. В същото време лек автомобил „Нисан Микра” рег.
№ ******* с водач В.Д.В., движещ се зад лекия автомобил „Фолксваген Джета” удря
в задната, предимно дясна част лекия
автомобил Фолксваген. Ударът настъпва непосредствено преди участъка, наситен с
дребни стъкла - в дясната лента за движение
с посока към Ген. Тошево, на около 6 - 7 метра след ориентира.
В тази зона пътят е с три ленти за движение – една с посока към Ген. Тошево
и две ленти с посока на движение към гр. Добрич. В резултат на удара между
двата леки автомобила, л. а. „Фолксваген Джета” отива напред и наляво, и
навлиза в лявата лента за насрещно движение. Последва удар с предна лява част
на товарния автомобил и предна предимно дясна челна част на лекия автомобил Фолксваген.
Лекият автомобил се завъртва в посока обратна на часовниковата стрелка,
връщайки се назад. Последва вторичен удар в лявата странична част на лекия
автомобил. Първия удар между лекия автомобил и товарния автомобил е на около
21-22 метра след ориентира в лявата лента за посоката на движение на товарния
автомобил. Към момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е
била около 80 км/ч. Лекият автомобил
„Фолксваген” е върнат назад и остава в лявата лента, в положението
регистрирано от органите на дознанието. Лекият автомобил „Нисан Микра”
продължава движението си напред и
надясно напускайки платното за движение, като се установява на около 30
метра след ориентира в посока обратна на посоката си на движение.
Вещото лице твърди в заключението си, че, в резултат на ударите между
товарния автомобил „Мерцедес” и лекият автомобил „Фолксваген Джета” загива
водачът на лекия автомобил „Фолксваген” М.А.М. .
Причината за настъпване на
произшествието не е техническа, т.е. не се дължи на внезапно възникнала
техническа неизправност, а е субективна и е пряко свързана с избраната от
водача на л.а. „Нисан Микра” В.Д.В., скорост на движение, дистанция и начин на
управление.
За изясняване
механизма на станалото ПТП по делото бе разпитана свидетелката В.И.В., която е
пътувала в лекия автомобил „Нисан“, причинил катастрофата. Автомобилът е бил
управляван от дъщеря й В.Д.В.. Според показанията й пътят е бил нормален, а
водачката е карала с максимум 72 км/ч, имало е по едно платно и в двете посоки.
Видяла е колата, която се е канела да завие в ляво. Изведнъж тя е спряла и
дъщеря й се е ударила в нея, ударила е десния фар в задната й част.
По искане на ищеца
и за доказване на претърпените неимуществени вреди съдът допусна и разпита
свидетелката М. А.М., сестра на починалия А.. Заявява, че двамата са били
заедно преди инцидента, отишли са да купят подарък на съпруга й. Обадили са й
се веднага по телефона след катастрофата. Заявява, че баща й и брат й са
живеели заедно пред инцидента в с. Соколово до г Балчик и са били много близки.
Смъртта на брат й се е отразила много зле на ищеца, защото двамата – баща и
син, са били много близки. Починалият е бил на 48 години, а баща му на 68
години. Още не може да преживее смъртта му, не се е възстановил. Свидетелката
го посещава всяка седмица, а той все
ходи на гробищата и ходят да го прибират оттам. Сега живее с жената на
починалия си син и внуците си.
От ищцовата
страна в хода на производството бе представено писмо от ищеца до застрахователя
– ответник, вх. № 730/19.01.2017 г., за извънсъдебно уреждане на спора във
визирания в чл. 380 КЗ срок, както и писмо, вх. № 9519/15.08.2017 г., с което
той е сезиран за изплащане на дължимото обезщетение във връзка със станалото на
08.12.2016 г. ПТП и образуваното гражданско дело пред настоящия състав.
До настоящия
момент плащане не е извършено.
Изложеното се
доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове по чл. чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от
застрахователя З. „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
ищеца А.М.Р. от станалото на 08.12.2016 г. ПТП, вследствие на което е настъпила
смъртта на сина на ищеца М.М.Р..
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.432,
ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие смъртта на
неговия син.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото ПТП е починал синът на ищеца, с когото той е живял
заедно и е бил много близък и това му е причинило и му причинява болки и
страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени гласни
доказателства.
Настоящият състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на починалия и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Безспорно е, че
смъртта на най – близкия човек – неговото дете, е причинило на ищеца огромни страдания,
които продължават и към настоящия момент и които няма да отшумят с времето.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, огромната
родителска мъка, възрастта на починалия и близостта му с неговия баща – ищец в
настоящото производство, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер на 170 000
лева – така, както е поискано, би
било адекватна обезвреда на претърпените от ищеца и доказани в производството
неимуществени вреди.
Съдът приема, с оглед и влязлата в сила присъда,
преценена по реда на чл. 300 ГПК, както и заключението на САТЕ, че възражението
на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат не е доказано,
пред вид факта, че катастрофата се дължи на избраната от водача на л.а. „Нисан
Микра” В.Д.В., скорост на движение, дистанция и начин на управление.
По отношение претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. По тези
съображения съдът намира, че сумата в размер на 170 000
лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от претърпяното ПТП, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от момента на
настъпване на увреждането – 08.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
С оглед изхода на
спора на адвоката – повереник на ищцовата страна, адв. Н.Д.,***, четвърти
полуетаж, офис 4, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер 5 630 лв. с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Д., със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис
№ 4, сумата 170 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неичуществени вреди, причинени
вследствие ПТП и претендирани пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД да заплати на адв. Н.Д.,***,
четвърти полуетаж, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в размер 5 630 лв. с ДДС.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: