№ 4
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Свилен С. Иванов
като разгледа докладваното от Свилен С. Иванов Гражданско дело №
20201100109731 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, в размер на 50 000 лева
за неимуществени вреди.
Пълномощникът на ищеца А. Е. С. излага, че бил привлечен като обвиняем с постановление
на разследващ полицай при 7-мо РУ на СДВР по досъдебно производство № 589/2016 г. за
това, че на 09.03.2016 г. около 4:00 чака сутринта в гр. София заведение „Плаза“ в ж.к.
„Студентски град“ ул. „**** причинил на К.Е.Т. средна телесна повреда , изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се квалифицирано като
престъпление по чл. 129 ал. 2 предл. 5 алт. 2 във вр. с ал. 1 от НК. При привличането като
обвиняем на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с
наказателното производство ищецът бил задържан на 09.03.2016 г. за срок от 24 часа на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за съпричастност към извършено престъпление по чл.
128 ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, прокурор в СРП внесъл обвинителен акт срещу ищеца
по обвинение в престъпление по чл. 129 ал. 2 предл. 5 алт. 2 във вр. с ал. 1 от НК, по който
обвинителен акт било образувано НОХД № 20803/2016 г. на СРС нО 104 с-в. Делото било
насрочено за разглеждане, като била потвърдена мярката за неотклонение „подписка“.
Разглеждането на делото в първата инстанция приключило с присъда от 11.07.2018 г., с
която районният съд признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото му
обвинение. Срещу присъдата бил подаден протест от прокурор в СРП, по който било
образувано ВНОХД № 4619/2018 г. на СГС НО ІV въззивен състав. С решение № 160 от
1
19.02.2019 г. съдът потвърдил оспорената присъда, която влязла в сила на същата дата.
Пълномощникът на ищеца твърди, че изложените събития се отразили неблагоприятно на
ищеца и негови близки. Обвинението породило у ищеца постоянен страх, безпокойство,
тревожност, стрес, несигурност, че може да бъде отделен от близките си и поставен в
изолация. Твърди, че през същия период жената, с която живеел, била бременна и
наказателното производство срещу него предизвикало притеснение как събитията щели да
се отразят на нея и бременността ѝ. След раждането на детето им неговото чувство на страх
и притеснение се засилило след раждането на детето му на 06.11.2016 г. Тези душевни
болки, страдания и терзания довели до цялостна промяна в поведението му. Той станал
затворен, изпитвал чувство на тревожност и стрес, страдал от безсъние, ограничил
социалните си контакти. Ищецът изпитвал срам и неудобство да обясни на близките си
своето положение на обвинен в престъпление. Наказателното производство срещу него
получило медиен отзвук чрез публикации, които били неверни според ищеца и накърнили
неговите чест и достойнство. Наказателното производство създало неблагоприятни
последициза трудовата дейност на ищеца, която силно била затруднена от предизвиканото
отношение на околните към него.
Въз основа на така изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до
съда да осъди ответника да заплати на ищеца А. Е. С. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лева.
Ответникът Прокуратурата на Р. България чрез прокурор в СГП прави следните възражения:
- възражение за недоказаност на действително претърпени от ищеца вреди вследствие
обвинението;
- възражение за недоказаност на причинната връзка между действията на органите на
разследването и прокуратурата и твърдените от ищеца вреди;
- възражение за неотговорност на прокуратурата за вреди, настъпили при задържането на
ищеца за 24 часа по Закона за МВР;
- възражение за неотговорност на прокуратурата за медийното отразяване на обвинението
срещу ищеца, с твърдение, че прокуратурата не е предоставяла такава информация;
- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Досъдебното производство № 589/2016 г. на 7 РУ на МВР гр. София е било
образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 09.03.2016 г. в гр. София ж.к.
„Студентски град“ във фоайето на заведение „Плаза“ причинил на К.Е.Т. тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
2
Ищецът А. Е. С. е бил задържан на 09.03.2016 г. от 9:00 ч. със заповед на полицейски орган
от 09.03.2016 г. за задържане на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от Закона за МВР. Ищецът е бил
освободен в 15:10 ч. на същата дата. Ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление на разследващ полицай от 29.08.2016 г. за причиняване на средна телесна
повреда на К.Е.Т., изразяваща се в загуба на съзнание и мозъчно сътресение – разстройство
на здравето, временно опасно за живота, което е престъпление по чл. 129 ал. 2 предл. 5 във
вр. с ал. 1 от НК (ДП л. 27). Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Разследването е
било предявено на обвиняемия на 28.10.2016 г.. Досъдебното производство е приключило
със заключение за предаване на обвиняемия на съд на 07.11.2016 г. Прокурорът е повдигнал
обвинение на ищеца с обвинителен акт от 25.11.2016 г., внесен заедно с приложеното към
него досъдебно производство, в Софийския районен съд на 29.11.2016 г. По внесения
обвинителен акт е било образувано НОХД № 20803/2016 г. С разпореждане от 02.12.2016 г.
съдията докладчик се е произнесъл по въпросите по чл. 252 (редакция преди 2017 г.) от
НПК, насрочил е делото в открито заседание на 22.02.2017 г. и е потвърдил мярката за
неотклонение „подписка“. Делото е пренасрочено за 03.05.2017 г. На същата дата, при
явяване на подсъдимия С., е даден ход на делото и е постановено разглеждането му по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК, без разпит на част от свидетелите.
Делото е разгледано общо в заседания на 03.05.2017 г., 24.07.2017 г., 20.11.2017 г.,
07.02.2018 г., 26.03.2018 г., 23.05.2018 г. и 11.07.2018 г. Разглеждането на делото в първата
инстанция е приключило на 11.07.2018 г. С присъда от 11.07.2016 г. районният съд признал
подсъдимия С. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение. С протоколно
определение от същата дата, постановено по веда на чл. 309 ал. 4 от НПК съдът отменил
мярката за неотклонение „подписка“. Срещу постановената оправдателна присъда са били
подадени протест от прокурора и ваззивна жалба от частния обвинител К.Е.Т., по които е
било образувано ВНОХД № 4619/2018 г. на СГС. Въззивното производство приключило с
решение № 160 от 19.12.2019 г., с което оправдателната присъда била потвърдена.
По делото са разпитани като свидетели И.Д.Д. и Д.Д.Д. във връзка с твърдения на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди. В показанията си пред съда свидетелите излагат,
че привличането на ищеца като обвиняем се отразило отрицателно на неговото
емоционално-психическо състояние, предизвикал състояние на тревога и страх за бъдещето.
Обвинението срещу него било по време на бременността на жената, с която живеел, а по
време на делото се родило детето му, което предизвикало допълнителна тревога и чувство
на несигурност.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2
ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за
3
отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно
производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били
изначално порочни, а в конкретния случай действията на органите на разследването,
прокурора и съда са били процесуално законосъобразни. Отговорността на държавата обаче
се основава на последвалата оправдателна присъда на лицето по повдигнатото му
обвинение, влязла в сила на 19.02.2019 г.
С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него,
което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността лицето да понесе
наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на
емоционално-психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и
тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: причиняване
на средна телесна повреда, което престъпление е наказуемо с лишаване от свобода до шест
години.
От значение в конкретния случай са и взетите по отношение на ищеца мерки за
административна и процесуална принуда. Ищецът е бил задържан от органите на МВР за
шест часа (а не за 24 часа, какво се твърди в исковата молба) – ДП л. 15. При привилчането
му като обвиняем му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Независимо, че тя е най-
леката сред мерките за неотклонение по чл. 58 от НПК, съгласно чл. 60 ал. 1 от НПК с
вземането на тази мярка обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си
без разрешение на съответния орган. Това по същество е ограничаване на правото му на
свободно придвижване, което е сред основните права на обвиненото лице, съгласно чл. 35
ал. 1 от Конституцията.
Положението на ищеца като обвиняем и подсъдим и взетата по отношение на него мярка за
процесуална принуда е продължило общо 2 години и 5 месеца, от 29.08.2016 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда на 19.02.2019 г. Тук следва да се има предвид, че в случая, с
продължителността на срока на разследване - 2 месеца от датата на привличане като
обвиняем до предявяването на разследването, не се нарушава изискването за провеждане на
разследване в разумен срок. Прокурорът е внесъл своевременно обвинителен акт, а съдът е
положил максимални процесуални усилия за своевременно разглеждане на делото. Тези
обстоятелства следва да се отчетат при преценка на въздействието на общата
продължителност на наказателното производство, включително и в съдебната му фаза,
върху ищеца и претърпените от него вреди.
Според горните съображения, при определяне размера на неимуществени вреди съдът
следва да вземе предвид характера и степента на нарушение на основните права на ищеца и
последиците от това нарушение върху неговата личност. Обвинение срещу невинен човек в
извършване на престъпление е по същество пряко засягане на личността и личния живот на
човека. Действията по вземане на мерките за административна и процесуална принуда –
задържане за 6 маса и впоследствие вземане на мярка за неотклонение „подписка“, е
4
нарушение на основните човешки права на свобода и свободно придвижване.
Ограничаването на тези права само по себе си е вреда, нанесена на лицето, спрямо което
обвинението е повдигнато и мерките за принуда са взети. Тези вреди имат неимуществен
характер и обезщетението за тях следва да се определи по справедливост. Като взе предвид
изложените обстоятелства, съдът намери, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 5000 лева.
Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди
е неоснователен в частта му над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 50 000
лева. Ищецът не е доказал причинени неимуществени вреди, чийто характер и интензивност
да обосноват по-голям размер на обезщетението. Действията на органите на разследването,
прокурора и съда са били извършени в разумен срок и в съответствие с процесуалния закон
и с тях не е допуснато нарушение на правата на ищеца извън тези ограничения, които
съпровождат обвинението и мярката за неотклонение. Показанията на свидетелите не
съдържат доказателства за претърпени по-значителни вреди от емоционално-психични
промени в състоянието на ищеца по време на воденото срещу него наказателно
производство. Показанията за състояние на затвореност, тревога, страх не обуславят извод
за настъпили по-тежки вреди за ищеца извън обичайна психична и поведенческа реакция на
обвиненията и мерките за принуда по отношение на него. Неверни са показанията на
свидетеля Д., че ищецът бил „задържан в следствието“, тъй като мярка за неотклонение
„задържане под стража“ не е взета, а ищецът е привлечен като обвиняем 8 месеца след
задържането му по ЗМВР. Не са представени доказателства, а и не се твърди в исковата
молба за загуба на работа от ищеца, каквото твърдение се съдържа в показанията на
свидетелите.
Върху обезщетението в размер на 5000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва
за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.02.2019 г. до
окончателното изпащане.
По делото е представено пълномощно на адвокат, но не са представени доказателства за
платено адвокатско възнаграждение, нито за договорена безплатна адвокатска защита по чл.
38 от ЗА. Поради това, разноски по делото не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Р. България гр. София адрес: гр. София бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на А. Е. С., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. София 1142 бул. „****
сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 129 ал. 2 предл. 5 във вр. с ал. 1 от НК,
повдигнато с постановление за привличане на обвиняем от 29.08.2016 г. по ДП № 589/2016
5
г. на VІІ РУ на МВР гр. София, пр.пр. 7969/2016 г. на СРП, по което е бил оправдан с
присъда от 11.07.2018 г. по НОХД № 20803/2016 г. на Софийския районен съд, в сила на
19.02.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от А.Е. срещу Прокуратурата на Р. България гр. София иск с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
частта му над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева като
неоснователен.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6