О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13526 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по подадена от В.Ф.В. против
Софийски районен съд, Административен съд – София град и Инспектората към ВСС
искова молба, изпратена за разглеждане по подсъдност от Административен съд –
София град въз основа на определение № 7765 от 14.10.2019 г., постановено по
адм. дело № 11161/2019 г. на АССГ.
В посоченото определение АССГ е приел, че с исковата
молба са предявени искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения
за претърпени неимуществени вреди от разглеждането и решаването на съдебни дела
извън разумния срок по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията, поради което е прекратил
производството пред него и изпратил делото по подсъдност на СГС.
Настоящият съд при проверката на редовността на исковата
молба е констатирал, че изложените в нея твърдения и искания са неясни и
недостатъчни, за да се определят ясно страните по спора и да се квалифицират
предявените с нея искове – основанието и предмета на търсената защита, в
съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК, предпоставящи и
компетентността на съда за тяхното разглеждане и решаване. Указания за
отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба са дадени с
разпореждане от 27.01.2020 г., препис от което е връчено лично на ищеца на
30.01.2020 г., като му е даден едноседмичен срок за изпълнение на указанията. Ищецът
е уведомен и за последиците от неотстраняване на нередовностите на исковата
молба в дадения му срок.
В определения срок по настоящото дело, изтекъл на 06.02.2020
г. (четвъртък) включително, е постъпила молба от 04.02.2020 г., подадена от ищеца
В.В. за изясняване и конкретизиране на обстоятелствата по исковата молба и
направените въз основа на тях искания, като е приложено и платежно нареждане за
внесена държавна такса от 10 лева. За обосноваване на исканията си ищецът е
изложил следните обстоятелства:
1. неправилно администриране от председател и съдия на СРС
на подадено от него заявление (молба) от 20.12.2012 г. с прилагането му по
приключило гр. дело № 36344/2011 г. на СРС, ГО, 78-ми състав, вместо
образуването му в дело за разглеждането от съда и бездействие на ИВСС по подадения
от него сигнал от 16.10.2015 г., с което е нарушено правото му на справедлив
процес от независим и безпристрастен съд;
2. разглеждане и решаване на гр. дело № 5327/2011 г. на
СРС, ГО, 73-ти състав, извън разумния срок; висящност на производството с
администриране на въззивна жалба от първоинстанционния съд и бездействие на
ИВСС и председателя на АССГ по подадените от него сигнали през 2016 г., допринесло
за забавеното правосъдие по производството;
3. неправилни действия на АССГ и СРС по жалба от
09.07.2018 г., по която е образувано гр. дело № 46651/2018 г. на СРС, ГО, 90-ти
състав, и която е върната поради неизпълнение на незаконосъобразни действия
(указания) на съдебния състав;
4. претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
неудовлетворение и огорчение от накърняване на доверието му да получи
справедливо правосъдие от сезираните от него съдилища, озлобление и унижение от
липсата на търсената защита и обезличаване на личността му, преживени стрес,
напрежение и дискомфорт.
Направени са искания за преустановяване на бездействието
на СРС по подадените от него заявление (молба) от 20.12.2012 г., приложена по
гр. дело № 36344/2011 г. на СРС, ГО, 78-ми състав, и въззивна жалба по гр. дело
№ 5327/2011 г. на СРС, ГО, 73-ти състав, и на ИВСС по подадените също от него
сигнали от 2015 г. и 2016 г. във връзка с образуването и движението по
посочените граждански дела и за определяне на срок за извършване на исканите
действия. Претендира се също присъждане на обезщетения за причинените му
неимуществени вреди:
1. в размер на сумата 37950 лева, дължима от СРС;
2. в размер на сумата 5100 лева, дължима от АССГ;
3. в размер на сумата 14300 лева, дължима от ИВСС;
Исканията на ищеца за преустановяване на бездействия на
СРС по образуването и движението на подадените от него молба и въззивна жалба и
определянето на срок за извършването на исканите процесуални действия,
включително и относно преценката на молбата от 20.12.2012 г. по приключило
гражданско дело – дали тя представлява молба по вече образувано дело или такава
за образуване на ново дело, представляват по правната си същност молби по чл.
255 от ГПК. Разглеждането на тези молби не се осъществява в отделно исково
производство, а по предвидения от императивните разпоредби на Глава
деветнадесета от ГПК ред, който налага производството по настоящото дело в тази
му част да бъде прекратено и изпратено на СРС, разглеждал делата, по които
същите са подадени.
Недопустимо е разглеждането от общия граждански съд в
настоящото производство и на исканията по чл. 203 и чл. 256 от АПК за оспорване
бездействието на ИВСС по подадените сигнали от 2015 г. и 2016 г. за упражняване
на правомощията му чл. 54 от ЗСВ по процесните дела на СРС и за присъждането на
обезщетение за причинените му от бездействието неимуществени вреди, съдържащи се в първоначалната исковата молба и изяснени в уточняващата молба.
Спорът по тези искания по арг. от чл. 128, ал. 1, т. 4 и 6 от АПК е подсъден на
АССГ.
Съгласно чл. 132а от Конституцията на Република България
ИВСС е самостоятелен орган на съдебната система с основна функция да проверява
дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта им.
Инспекторатът осъществяване тази си функция чрез проверки, предвидени в
годишната му програма или по сигнали, като условията и реда за тяхното
извършване са регламентирани в чл. 56 и сл. от ЗСВ. По правната си природа
извършваните от ИВСС проверки по сигнали съответстват на правната регламентация
на реда за разглеждане на сигналите, подадени до административни органи, както
и до други органи, които осъществяват публичноправни функции, съдържаща се в
раздел III от глава VIII на дял II от АПК. Именно този характер на дейността на
ИВСС като административна, за която се твърди бездействие поради неизвършване
на проверки по подадените сигнали от 2015 г. и 2016 г. и причинени вреди от
бездействието му, обуславят компетентността на административния съд за тяхното
разглеждане.
Различната подсъдност на предявените искове, респ.
различната компетентност на общите и административни съдилища за тяхното
разглеждане, препятства разглеждането им в едно производство, поради което производството
по исканията по чл. 203 и чл. 256 от АПК от исковата молба следва да бъде
прекратено и изпратено на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК и чл. 128, ал. 1, т.
4 и 6 от АПК по подсъдност на АССГ, който обаче е прекратил производството и в
тази му част. Последното обуславя наличието
на спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен от състав, включващ
трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на
Върховния административен съд - арг. от чл. 135, ал. 4 от АПК.
Въпреки компетентността на съда по предявените срещу СРС
и АССГ искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 2б от ЗОДОВ (ред., преди изм. и доп., ДВ -
бр. 94 от 29.11.2019 г.), производството и по тях следва да бъде прекратено,
тъй като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в изпълнение на
дадените му указания както в определения му срок, така и до постановяване на
настоящото определение, което изпълнение обаче след определения срок, каквото в
случая дори не е налице, е без правно значение – така определение № 17 от
06.01.2011 г. по гр. дело № 724/2010 г. на ВКС, ІV ГО, и други.
В исковата молба и уточняващата й молба ищецът е изложил
твърдения както за деликт по чл. 2б от ЗОДОВ (ред., преди изм. и доп., ДВ - бр.
94 от 29.11.2019 г.) относно разглеждането и решаването на производството по
гр. дело № 5327/2011 г. на СРС, 73-ти състав, което не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт, в разумен срок, така и за други непозволени увреждания от
орган на съдебната власт, осъществени по гр. дело № 36344/2011 г. на СРС, 78–ми
състав, и гр. дело № 46651/2018 г. на СРС, 90-ти състав, с които е нарушено
правото му на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, които
деликти не попадат в хипотезите на ЗОДОВ. Ищецът обаче не е разграничил ясно от
кой от посочените деликти какво по размер обезщетение претендира, както и
ответника (процесуалния субституент на държавата), от който претендира
обезещетението, а за изясняването им съдът е дал ясни и точни указания в т. 4
от разпореждане от 27.01.2020 г. Липсват доказателства и за внасянето на дължимата
държавна такса, която по исковете по чл. 49 от ЗЗД, за които е неприложим редът
по ЗОДОВ, е в размер на 4 на сто върху размера на обезщетенията за вреди по
арг. от чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Внесената такса от
10 лева не може да обоснове редовност на исковата молба и по предявения с нея
иск за обезщетение за неимуществени вреди по висящо производство по гр. дело №
5327/2011 г. на СРС, 73-ти състав, поради липсата на конкретизация на размера
на обезщетението от деликта по чл. 2б от ЗОДОВ.
Съдът намира, че не следва да предоставя нова възможност
на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности на исковата молба. С
даването на такава съдът би се превърнал в помощник на едната страна по делото,
което накърнява изискването за равни възможности при упражняване на
предоставените процесуални права – чл. 9 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика
– решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г. на ВКС, ІІ ГО, и
други. Затова исковата молба в тази й част следва да бъде върната, а
производството по делото и по отношение на нея - прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 4 и 6 от АПК и чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13526/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-29 състав, в частта по исканията на В.Ф.В. за преустановяване на бездействие
на Софийски районен съд по молба вх. № 1817 от 20.12.2012 г., приложена по гр.
дело № 36344/2011 г. на СРС, ГО, 78-ми състав, и въззивна жалба от 12.02.2019
г. по гр. дело № 5327/2011 г. на СРС, ГО, 73-ти състав, и ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 255 от ГПК на Софийски
районен съд производството по делото в тази му част, за което служебно ДА СЕ ИЗГОТВЯТ преписи от определението,
исковата молба, разпореждане от 27.01.2020 г. и молба от 04.02.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13526/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-29 състав, в частта по исканията на В.Ф.В. против Инспектората към Висшия
съдебен съвет за оспорване бездействието на Инспектората към Висшия съдебен
съвет по подадените от него сигнали с вх. № Ж-15—1126 от 2015 г. за гр. дело №
36344/2011 г. на СРС, ГО, 78-ми състав, и вх. № Ж-15-749 от 2016 г. за гр. дело
№ 5327/2011 г. на СРС, ГО, 73-ти състав, за упражняване на правомощията по чл.
54 от ЗСВ и за присъждането на обезщетение в размер на 14300 лева за
причинените му от бездействието неимуществени вреди, и ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Административен съд – София
град и Софийски градски съд пред състав от трима представители на Върховния
касационен съд и двама представители на Върховния административен съд относно
компетентността за разглеждане на тези искания, предмет и на адм. дело №
11161/2019 г. на АССГ, за което служебно ДА
СЕ ИЗГОТВЯТ преписи от определението, исковата молба, определение от
14.10.2019 г. на АССГ, разпореждане от 17.01.2020 г. и молба от 04.02.2020 г.
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК искова молба вх. № 126606 от 17.10.2019
г. по описа на СГС в частта по
предявените от В.Ф.В. против Софийски районен съд и Административен съд – София
град искове за заплащане на сумата 37950 лева и сумата 5100 лева, представляващи
обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди, поради неотстраняване на
нередовностите на исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 13526/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І-29 състав, в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта по чл. 129, ал. 3 от ГПК може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца, на който да се връчи препис от него, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: ___________
Р. Бошнакова