№ 11261
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110117805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д“ ЕООД срещу И. С. К..
Ищецът твърди, че на 06.01.2020г. между „В М“ ЕООД, в качеството на
заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен договор за заем за
сумата от 4 900лв., съгласно който бил предоставен заем на ответника, който трябвало
да бъде върнат до 29.04.2021г. Това обаче не било сторено, като ответникът изпаднал в
забава и дължал съгласно т. V от договора неустойка в размер на 10% годишно. С
договор за цесия вземанията били прехвърлени от заемодателя на ищцовото
дружество, за което ответникът бил уведомен. Съобразно изложеното, моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 4900лв., представляваща главница по договора за заем, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 1308,03 лв.,
представляваща неустойка за забава, начислена за периода 05.05.2021г. - 21.12.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Посочва, че по силата на трудов договор от 30.01.2018г. бил
назначен като служител в „М В“ ООД, като трудовото му правоотношение било
прекратено на 10.01.2020г. Около 6 месеца след прекратяването на правоотношението,
по телефона му се обадила К Т, която му била пряк ръководител, която му заявила, че
по време на работата му били установени финансови нарушения. Казала му, че било
желателно за него, защото иначе щял да бъде осъден и да лежи в затвора, да подпише
документите, които били предварително подготвени, а именно 15 броя договори за
заем и 15 броя записи на заповед. По това време г-жа Т била народен представител и
председател на парламентарната група на ПП „В“. Ответникът посочил, че описаните
в договорите и записите на заповед суми не ги е получавал от дружествата, като на
посочените дати – 06 и 07.01.2020 г. не е бил и в гр. В, но Т му заявила, че трябва да
подпише документите или „да влезне в затвора“. Ответникът се уплашил и поради
това подписал документите. Отрича да е получавал претендираната сума. Съобразно
1
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ответникът прави
възражение по чл. 30 вр. чл. 27 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.01.2020г.
между „В 2014“ ЕООД, в качеството на заемодател, и ответника И. К., в качеството на
заемател, е сключен договор за заем. Съгласно чл. I и III от него, заемодателят
предоставя на заемателя парична сума в размер на 4900лв., която заемодателят се
задължава да върне в срок до последния работен ден на м. април 2021г. Според чл. II,
заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при подписване на
договора и същият служи като разписка за получаването. В чл. V е предвидено, че ако
заемателят не върне на заемодателя заетата парична сума в срока по договора, той
дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на
закъснението.
По делото е представен договор за цесия от дата 14.11.2023г. /л. 41/, съгласно
който „В 2014“ ЕООД прехвърля на ищцовото дружество вземането си по процесния
договор за заем, ведно с всички привилегии и другите му принадлежности,
включително лихви, обезщетения неустойки и разноски. С уведомление от
23.11.2023г., връчено на 27.11.2023г., ответникът е уведомен за извършената цесия /л.
9/.
Представени са на хартиен носител счетоводни записи, от които се установява,
че вземането спрямо ответника е осчетоводено от дружеството като отпуснат заем /л.
116-121/, а впоследствие е осчетоводено и прехвърлянето му.
Изискана, постъпила и приета е преписка № 292000-732/12.01.2024г. по описа на
ОД на МВР-Кърджали, която е образувана по жалба на ответника с твърдения за
осъществена спрямо него принуда за подписване на договори за заем и записи на
заповед. В хода на проверката са снети обяснения от К Н Т, в които се посочва, че е
работила за дружества от групата на „М“ и познава ответника. През 2017г. го
предложила за технически организатор на дружествата на М в гр. Кърджали. Един ден
я потърсил вътрешният одитор и заявил, че в обектите, управлявани от И., има липси
на около 70-80 хиляди лева. Мисли, че И. и счетоводството се разбрали да оформят
липсите като договори за заем. Посочва, че никога не е използвала заплахи срещу И. и
доколкото знае са заведени дела срещу него за връщане на задълженията. Видно от
постановление от 10.05.2024 г. на РП Кърджали е постановен отказ да бъде образувано
наказателно производство по преписка с вх. № 1077/2024 г. по описа на РП- Кърджали
и е прекратена същата на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на престъпление.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем има реален
характер, поради което предаването на сумата или вещите е част от фактическия
състав по сключването му.
В настоящия случай, ответникът не оспорва, че е подписал представения по
делото договор за заем от 06.01.2020г. В чл. II от него се съдържа свидетелстващото
удостоверяване, че заемната сума от 4900лв. е предадена в брой на заемателя при
подписване на договора и същият служи като разписка за това. Съдът намира, че това
изявление на ответника е достатъчно за установяване факта на предаване и получаване
2
на сумата, а оттук и на сключване на заемния договор. Същото представлява
признание от негова страна на този факт, което не се опровергава от събраните по
делото и допустими доказателствени източници. За пълнота може да се посочи, че
дори паричната сума да не е реално предадена, а да е уговорено връщането й като заем
поради налични липси от дружества-работодатели на ответника, с подписването на
процесния договор е налице обективна новация на задължението за компенсиране на
липсващите суми. Постигнато е съгласие между страните за връщане на сумата от
4900лв. именно като заем. Самото предаване в собственост на парите или другите
заместими вещи може да бъде извършено и косвено /например, но не само, когато
парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице или когато
заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго
основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на
длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение – Решение № 378
от 30.12.2014г. по гр. д. № 3020/2014г. на ВКС/.
Ответникът е навел възражение за унищожаване на договора поради
заплашване. Съгласно чл. 30 ЗЗД, заплашването е основание за унищожаване на
договора, когато едната страна е била принудена от другата или от трето лице да
сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съгласно правилото на чл.
154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже фактите, изграждащи това основание,
както му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се изгради извод в тази насока. Освен изложените от самия
ответник твърдения, включително в депозираната жалба пред ОД на МВР – Кърджали,
няма доказателствени източници, които да потвърждават описаните обстоятелства за
оказване на въздействие върху психиката му, възбуждащи основателен страх за
сключване на договора. Нито в хода на настоящото производство, нито в хода на
извършената полицейска проверка, приобщена към настоящото дело, са събрани
доказателства, установяващи този факт. Ето защо, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици при недоказване на твърдян факт в хода на процеса и да
го приеме за ненастъпил. Тоест, възражението се явява недоказано и като такова
неоснователно.
При доказване сключването на договора за заем, в тежест на ответника е да
докаже връщане на заемната сума, като същият не твърди и не установява този факт.
Ето защо, за дружеството се е породило вземане за главницата, като падежът на
плащането е настъпил (последният работен ден на м. април 2021г.).
В настоящото производство от страна на ищеца се претендира и неустойка за
забава в размер на 1308,03 лв., начислена за периода 05.05.2021г. - 21.12.2023г. Както
се посочи, в чл. V от договора е предвидено, че ако заемната сума не бъде върната в
срок, заемателят дължи неустойка за забава в размер на 10% годишно за срока на
закъснението. Клаузата представлява по същността си клауза за неустойка съгласно чл.
92 ЗЗД. Според тази норма, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Предвид че длъжникът не доказва да е погасил задължението на падежа чрез плащане
или по друг начин, същият е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка. Съдът
намира, че същата отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и не
надхвърля обичайните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции,
доколкото се равнява на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима при
всяко забавено парично задължение, когато няма друга уговорка. При изчисление на
неустойката на основание чл. 162 ГПК, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, същата възлиза на сумата от 1416,89 лв., като доколкото настоящата
претенция е заявена в по-малък размер и предвид диспозитивното начало в процеса, то
искът се явява напълно основателен.
3
Както се посочи, по делото е представен договор за цесия, с който вземанията на
заемодателя се прехвърлят на заемателя. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, което в
случая е сторено. От този момент носител на вземанията спрямо длъжника се явява
цесионерът и дължи изпълнение именно на него. Предвид това, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество претендираните вземания и
предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 248,32 лв. за държавни такси и 1188лв. адв.
възнаграждение или общо 1436,32 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К*****, да заплати на „Д“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. В, бул. *****, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 4900лв., представляваща главница по договор за
заем от 06.01.2020г., сключен с „В 2014“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното плащане, и на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД сумата от 1308,03 лв., представляваща неустойка за забава съгласно чл. V от
договора за периода 05.05.2021г. - 21.12.2023г., които вземания са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия от 14.11.2023г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1436,32 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4