Р Е Ш Е Н
И Е
№ 742 / 15.10.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Янка Вукева и
участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 961 по описа за 2021 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от П.А.Б. ***, чрез адв. К.У. срещу
Решение № 260075/28.06.2021 г. по АНД 96/2021 г. по описа на РС - гр. Велинград
с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0367-001960 от 26.03.2020
г., издадено от Д.Б. – Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с
което П.А.Б. са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат мотиви за отмяна на решението на съда и отмяна на
НП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, представлява се в съдебно заседание от
адв.К.У., който излага аргументи за отмяна на решението на РС Велинград,
претендира заплащане на адвокатски хонорар и представя писмени бележки, в които
подробно развива мотиви за искането за отмяна на решението на РС Велинград и
отмяна на НП, както и присъждане на направените разноски по делото.
Ответната
страна – РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по подадената жалба.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се потвърди решението на РС Велинград като
законосъобразно и правилно, излага аргументи защо счита, че е доказано
нарушението.
Пазарджишки
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Велинград
е посочил в решението си следната фактическа обстановка :
На
11.07.2019 година ,на жалбоподателят П.А.Б. *** , е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 079364,за това,че на
11.07.2019 г. в около 11 часа и 01 минути , в
гр.Велинград/ул."Хр.Смирненски"/посока с.Драгиново, управлява лек
автомобил „Кия Соренто" с рег.№ 183М973,собственост на фирма
„Салкин-8" ООД с Булстат *********, с изтекли транзитни номера на
09.06.2019 год.жоето не е регистрирано по съответния ред. Посочено е,че е
нарушил чл. 14Д ал.1,пр.1 от ЗДвП . АуАН е подписан без възражения от водача. В
обжалваното наказателно №20-0367-001960 от 26.03.2020.2020 година на Началник
РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград нарушението е описано по идентичен
начин с описанието му в акта,посочена е нарушената норма на чл. 140, ал.1 ЗДвП
и на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на водача П.А.Б. *** са наложени адм.
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. В наказателното постановление е посочено Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 950/2019 година по описа на РП
Велинград и № 367000-11524 по описа на РУ Велинград. С
Постановление от 08.11.2019 година на Районна прокуратура Велинград на
основание чл. 243,ал.1,т.1 ,във вр. с чл. 24,ат.1, т.1 и чл. 9,ал.2 от НК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх.№ 950/2019
година по описа на РП Велинград и № ЗМ 481/20198 година по описа на РУ
Велинград водено за извършено престъпление по чл. 345,ал.2 във вр. с ал.1от НК.
От мотивите на посоченото постановление е видно,че досъдебното производство е
водено за това,че на 11.07.2019 година, П.Б. *** е управлявал лек автомобил
„Киа Соренто",в гр.Велинград,на ул."Хр.Смирненски",като
служители на РУ Велинград са спрели водача за проверка н са констатирали,че МПС
е с транзитни табели с изтекъл срок, като е прието че с деянието си водачът
формално е осъществил
състава на престъпление по чл. 345,ал.2 от НК, но обществената опасност
на деянието е ниска и за това не съставлява престъпление,а
административно нарушение и за това следва да бъде ангажирана
административно-наказателна отговорност. С писмо от 18.11.2019 година
Районна прокуратура Велинград е изпратила на Началника на РУ
Велинград посоченото постановление, за
произнасяне по компетентност като същото е получено в РУ на МВР Велинград на
04.12.2019 г.
В мотивите на решението съдът е приел, че по един безспорен и несъмнен начин,че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил във Велинград с транзитни номера с изтекъл срок т.е без да
е регистрирано по надлежния ред ,поради което правилно е посочено че е нарушил
правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 140,ал.1 от ЗДвП и за това
на основание чл.175,ал.3, пр.1 от ЗДвП ,са му наложени адм.наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Прието е, че жалбоподателят е следвало да се убеди,че управляваното МПС
отговаря на изискванията на ЗДВП, респективно на нормативните актове за
неговото приложение което той не е сторил в процесния случай, поради което е
осъществил нарушението и от субективна страна. Сочи се, че показанията на
св.Салкин не са достатъчно основание да се приеме, че поведението на
жалбоподателят не осъществява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав приема за безспорно установено, че на датата на проверката
11.07.2019 г. и към часа на проверката около 11.01, лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № 183М973
е бил управляван на соченото място от П.Б.. Следва да се приеме за безспорно
установено и че регистрационните транзитни табели на автомобила са били с
изтекъл срок на валидност ма 09.06.2019 г., поради което и следва да се приеме,
че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред на датата на
проверката. Това от своя страна сочи на
осъществен състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от
обективна страна, доколкото сочената разпоредба на закона е ясна и
недвусмислена и сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Очевидно е в случая, че поставените регистрационни табели са с временен срок на
валидност, което от своя страна в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.4 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл.
изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018
г.)/Наредбата по-нататък/. Съгласно чл.27, ал.1, т.1 от сочената Наредба
транзитни табели се издават в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни
средства в страната, а съгласно чл.27, ал.5 от същата Наредба след изтичане
срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се
използват. Ето защо съдът счита, че от обективна страна е доказано нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като не е допуснато и соченото в касационната жалба
процесуално нарушение – неточно и неясно описание на фактите. Предвид на това
не може да се счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателят с
непосочване на надлежния ред за регистрация на управляваното МПС. Следва да се
посочи обаче изрично, че съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателят Б. да е бил наясно към процесната
дата, че управляваният от него автомобил е
с изтекъл срок на валидност за издадените транзитни табели. Той не е собственик
на автомобила, а само водач, а автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на
съответните места, които са били издадени
именно за този автомобил. Извършването на
деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест
за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства нито пред РС Велинград, нито в настоящата инстанция за това, че жалбоподателят Б. е знаел за изтеклия срок на валидност на транзитните табели и въпреки това е
управлявал автомобила на процесната дата.
Същевременно са събрани доказателства, които сочат на извод, че Б. не е бил
наясно с този факт – това е видно от показанията на св.Салкин, от обясненията
на Б. по воденото досъдебно производство, както и от постановлението за
прекратяване на наказателно производство. С оглед на това и настоящата
инстанция приема, че не е доказано осъществяване на нарушението от субективна
страна, а това само по себе си е основание за отмяна на процесното решение и на
потвърденото с него НП.
На следващо място следва да се посочи,
че при издаване на НП е допуснато и съществено процесуално нарушение с позоваването
от наказващия орган на съставения на 11.07.2019 г. АУАН. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН При констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се
пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. Именно такъв
е и настоящия случай, тъй като е било водено наказателно производство №950/2019
по описа на РП Велинград, ДП №481/2019 г. по описа на РУ Велинград за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Действително материалите са изпратени за реализиране на административно
наказателна отговорност /макар изрично да не се сочи разпоредбата на чл.243,
ал.3 от НПК в прокурорското постановление/, но основанието за реализирането на
тази административно наказателна отговорност не е вече съставения АУАН предвид
прекратяването на административнонаказателното производство по силата на
закона, а именно постановлението за прекратяване на наказателно производство. В
този смисъл се явяват частично основателни и направените възражения от
жалбоподателят.
За
пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай не е нарушен принципът non bis in idem, тъй като от мотивите
на постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява,
че прокурорът е приел, че в случаят е налице административно нарушение, делото
е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК и макар изрично да не се сочи
разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК в постановлението за прекратяване на
наказателно производство, след прекратяването на наказателното производство
материалите са изпратени за реализиране на административно-наказателна
отговорност. Именно такова е изискването на чл.243, ал.3 от НПК, която
разпоредба не съставлява отделно прекратително основание, а единствено указва
на органите на досъдебното производство какви действия следва да предприемат
при наличието на сочените в разпоредбата предпоставки. Това от своя страна
означава, че изтъкнатите в касационното производство аргументи за нарушаване на
този принцип са неоснователни.
С
оглед на посоченото дотук това съдът намира, че решението следва да се отмени,
като се постанови решение, с което се отмени процесното наказателно
постановление, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че е доказано
нарушението и от субективна страна и че не са налице процесуални нарушения при
реализирането на административната отговорност на жалбоподателят.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по
делото. Установява се, че за касационната инстанция не са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. Видно от представените писмени доказателства е заплатена
сумата от 300 лева за адвокатски хонорар за процесуално представителство по НАХД
по описа на РС Велинград във връзка с обжалване на процесното НП, поради което
и ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати тази сума на жалбоподателят.
С оглед на това и следва да бъде присъдено заплащане на разноски единствено за
производството пред РС Велинград.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№
260075/28.06.2021 г. по АНД 96/2021 г. по описа на РС - гр. Велинград.
И
вместо него постановява :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0367-001960 от 26.03.2020 г., издадено от Д.Б. – Началник РУ
към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което П.А.Б. са наложени административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на П.А.Б.,
сумата от 300 (триста) лева разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :................./п/......................
ЧЛЕНОВЕ : 1..................../п/...................
2............/п/............................