РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2188 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Образувано е по жалба от „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Д. С.“ – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Заповед № РД-11-882/6/15.09.2021 г. на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, с която на лечебното заведение са наложени две финансови неустойки по 350 лева всяка, на основание чл. 416, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020—2022 г. за две нарушения на чл. 380 и чл. 395, ал. 1 и на чл. 293, ал. 1, т. 1 от същия договор.
В жалбата се оспорва размерът на финансовите неустойки, като се твърди, че няма основание за налагането им в размер над минималния по НРД. Във връзка с това жалбоподателят счита, че липсват мотиви за определяне на размера на санкциите, че цената на клиничните пътеки в двата случая на констатирани нарушения е близка до размера на наложените санкции, което е в нарушение на принципа на съразмерност. Изтъква още, че са налице обстоятелства, които свидетелстват за несъществеността на допуснатите нарушения. Моли обжалваната заповед да бъде изменена в частта за размера на наложените финансови неустойки, които да бъдат намалени до минимума по НРД. Моли и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Районната здравно-осигурителна каса – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че фактическата обстановка по случая не е спорна, а във връзка с определения размер на санкциите над минимума са изложени подробни мотиви. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на касата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед № РД-11-882/6/15.09.2021 г. на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна.
Обжалваната заповед е издадена в производство за проверка във връзка с контролните функции на НЗОК по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, възложена със Заповед № РД-11-882/30.07.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна. В обхвата на проверката е включен контрол на изпълнението на сключения договор вр. чл. 369, ал. 3 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020—2022 г., чл. 13, ал. 1 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. и констатирано надвишаване на определените за дейност м. юни и м. юли 2021 г. месечни стойности за дейностите извън приложение № 1.
При проверката е констатирано нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация по НРД в ИЗ № 2473/06/2021 г., по клинична пътека № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно обследване на женските полови органи“. От документите в ИЗ е установено, че при дехоспитализацията на пациентката на 04.06.2021 г. в направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури не е въведен номер на болничен лист, издаден на пациентката, и брой дни, за които е издаден. Според проверяващите е нарушен чл. 380 от НРД, който задължава всеки изпълнител на болнична медицинска помощ да води и съхранява определени документи, сред които първични медицински документи по приложение № 2. Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури е първичен медицински документ по чл. 385, ал. 1 от НРД, който се изготвя съгласно изискванията и реквизитите по приложение № 2, а съгласно указанията в приложение № 2, в част ІV от документа, при изписване на пациента се вписват номер и брой дни на болничния лист. Предвид това е направен извод за нарушение на чл. 380 и чл. 385, ал. 1 от НРД.
Второто нарушение е констатирано в ИЗ № 3369/07/2021 по същата клинична пътека, тъй като в ИЗ липсва подпис, удостоверяващ получаването на епикриза от пациентката при дехоспитализацията й. Това е определено като нарушение на чл. 293, ал. 1, т. 1 от НРД, съгласно който първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или придружаващите го лица срещу подпис в ИЗ.
Констатациите за нарушения са отразени в протокол от проверката № РД-11-882/1/25.08.2021 г., съставен от проверяващите лица, определени със заповедта за възлагане на проверка. Към протокола са приложени извадките от двете ИЗ, в които са констатирани нарушенията.
В обжалваната заповед, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от НРД, са възпроизведени фактите от констативния протокол и правната квалификация на нарушенията, като са наложени две финансови неустойки по 350 лева всяка на основание чл. 416, ал. 3 от НРД. Като мотиви за размера на наложените санкции е посочено, че той е съобразен с тежестта на деянието, което представлява нарушение, описано е в какво се изразява нарушението и е направен извод, че това обуславя налагането на по-голяма санкция.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, на когото с чл. 76, ал. 2 и 3 от ЗЗО е възложено налагането на санкции за констатирани в хода на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити, и съдържа мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й.
Не се твърдят и не се установяват допуснати в производството по издаване на обжалвания акт съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на лечебното заведение. Констативният протокол е издаден от служители на РЗОК, на които изрично е възложено извършване на проверка, заповедта за възлагане на проверка и констативният протокол са надлежно връчени на представляващ болницата.
Спор по отразените в обжалваната заповед факти няма.
По отношение на доводите за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът намира следното.
Съгласно чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020—2022 г. на изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.
Двете описани в заповедта за налагане на санкции нарушения се отнасят до воденето на медицинската документация, доколкото направлението за хоспитализация е първичен медицински документ, а историята на заболяването е част от болничната документация. Изискванията за вписване в ИЗ и в направлението за хоспитализация на съответните данни и обстоятелства следват от разпоредбите на самия НРД, цитирани като нарушени в обжалваната заповед. Предвид това безспорно е установено, че лечебното заведение е извършило посочените нарушения, за които се следват санкции по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020—2022 г. Самият жалбоподател не оспорва извършването на двете нарушения, за които са наложени санкциите.
Неустойките по
чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020—2022 г. са определени с минимум и максимум.
Със заповедта за налагане на санкции в тежест на адресата се възлагат
неблагоприятни последици, предвидени в административния договор, като на
налагащия ги орган е предоставено право да прецени конкретния размер в рамките
на съответната разпоредба. При упражняването на това право на преценка,
административният орган е длъжен да обоснове с конкретни факти и обстоятелства
съответствието на размера на санкцията с тежестта на нарушението. Съдът
констатира, че изложените в обжалваната заповед мотиви не отговарят на тези
изисквания и не обосновават наложените неустойки в размер над минимума. В
случая, според мотивите на обжалваната заповед, размерът е „съобразен с
тежестта на деянието“ и отново е описано в какво се изразява нарушението с
позоваване на нарушените изисквания. Съставомерността на нарушението е
предпоставка за налагане на отговорността по НРД. Описанието на съставомерните
белези на нарушението не е достатъчно за градиране на тежестта на нарушението и
на санкцията. НРД очертава
границите на санкцията, но не фиксира критериите, които административният орган
трябва да приложи в рамките на своята оперативна самостоятелност, за да
индивидуализира санкцията. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат
изложени достатъчно други факти и формираните въз основа на тях мотиви, които
да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Мотивите на административния орган за размера на санкцията следва да
отразяват съображенията му относно тежестта на нарушението и съответстващата й
по тежест санкция, с позоваване на конкретни обстоятелства, които обосновават
тази преценка. В случая такива обстоятелства не са изложени, поради което съдът
приема, че такива не са констатирани и налагането на санкция над минимума е необосновано и незаконосъобразно.
Това налага решаването на спора по същество, като
обжалваната заповед бъде изменена в частта на размера на наложените неустойки,
които бъдат определени в минимума по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020—2022
г., съобразно искането на жалбоподателя.
При този изход от производството, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 410 лева (50 лева д.т. и 360 лева адвокатско възнаграждение) съгласно представените доказателства.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД-11-882/6/15.09.2021 г. на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, с която на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Д. С.“ – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, са наложени финансови неустойки по т. 1 от заповедта в размер на 350 лева на основание чл. 416, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020—2022 г. за нарушение на чл. 380 и чл. 395, ал. 1 и по т. 2 от заповедта в размер на 350 лева на основание чл. 416, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020—2022 г. за нарушение на чл. 293, ал. 1, т. 1 от същия договор, като намалява размера на финансовите неустойки по т. 1 и по т. 2 от заповедта от 350 (Триста и петдесет) на 200 (Двеста) лева.
ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса – гр. Варна да заплати на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Д. С.“ – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 410 (Четири стотин и десет цяло) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: