Решение по адм. дело №1509/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К. Г. Д., срещу Решение № 135/30.06.2025 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Д., срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0003695/18.06.2025 г., издадено от И. П. на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -Варна по ИД № *********/2019 год. в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на глоба в размер на 100 лв. наложена с ЕФ № К5348684/15.10.2021 г. на ОДМВР-Варна , глоба в размер на 400 лв. наложена с ЕФ № К5779575/12.04.2022 год. на ОДМВР-Варна и глоба в размер на 50 лв. наложена с ЕФ № [рег. номер]/28.07.2022 г. на ОДМВР-Варна.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение с твърдения за изтичане на погасителната давност по чл.82, ал.1,б.“а“ от ЗАНН, считано от датите на влизане в сила на посочените ЕФ, които според жалбоподателката се определяли от съответните дати на изтичане на 7-дневния срок по чл.186, ал.8 от ЗДвП, началото на който започвало от датите на издаване на същите ЕФ. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. М., която представя списък на разноските включващ платена държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лв.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Д. Флорева изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

В дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2019 г. срещу К. Г. Д., по което на 18.06.2025 г. е връчено на същата съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изход. № [рег. номер]-048-0087553/23.05.2019 г. , имащо за предмет събиране на глоба в размер на 50 лв. по фиш № [рег. номер]/4.04.2018 г. на ОДМВР-Варна.

По това дело е издадено от старши публичния изпълнител постановление за налагане на обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-022-0062541/4.06.2025 г. , с което е наложен запор върху вземането на Д. от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД [населено място] - по делото няма данни същото да е връчено на Д..

Издадено е от публичния изпълнител разпореждане за присъединяване с изход. № [рег. номер]-105-0133435/28.03.2024 г. , с което са присъединени за събиране вземанията за глоба в размер на 100 лв. по ЕФ № К5348684/15.10.2021 г. на ОДМВР-Варна и глоба в размер на 400 лв. по ЕФ № К5779575/12.04.2022 г. на ОДМВР-Варна – разпореждането е връчено на Д. на 18.06.2025 г.

Издадено е от публичния изпълнител второ разпореждане за присъединяване с изход. № [рег. номер]-105-0546360/18.12.2024 г., с което е присъединено за събиране вземането за глоба в размер на 50 лв. по ЕФ № К6197277/28.07.2022 г. на ОДМВР-Варна – разпореждането е връчено на Д. на 18.06.2025 г.

За вземанията по процесните три ЕФ е подадено от Д. възражение за изтекла погасителна давност , което е прието с вх. № 54-03-5104/16.06.2025 год. По това възражение публичния изпълнител се е произнесъл с разпореждане изход. № [рег. номер]-137-0003695/18.06.2025 г., което в частта с която се отказва прекратяване на ИД поради изтекла погасителна давност не съдържа каквито и да било мотиви, включително фактически констатации и правни изводи.

След жалба на Д. срещу това разпореждане е постановено от директора на ТД на НАП- Варна сега обжалваното решение № 135/30.06.2025 г., което е съобщено на Д. чрез упълномощения адв. П. М. на 1.07.2025 год., а жалбата срещу него е подадена в АС- Варна на 4.07.2025 год.

 

При така установените факти , съдът приема от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок от адресат на оспореното решение, за който е налице правен интерес от съдебното му обжалване.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Оспореното по съдебен ред решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изречение първо от ДОПК , в предвидената в чл. 267 от ДОПК във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма, но при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон.

Преди всичко, в нарушение на процесуалните правила решаващият орган е пропуснал да констатира неспазената форма на обжалваното пред него разпореждане на публичния изпълнител – липсата на мотиви в частта на процесното разпореждане , с която е отказано прекратяване на ИД поради изтекла погасителна давност е в противоречие с изискванията на пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите и правните основания за издаване на акта. При такава липса в обжалваното разпореждане на фактически и правни установявания, решаващият орган е бил лишен от възможността да упражни възложените му от закона правомощия за проверка на законосъобразността на акта на публичния изпълнител , но вместо да констатира тези недостатъци , директорът на ТД на НАП-Варна неправомерно е встъпил във функциите на публичния изпълнител , като по този начин е опорочил процедурата , чийто смисъл следва от наименованието на глава 27 от ДОПК, а именно „Защита срещу принудително изпълнение“.

Същевременно, от своя страна решаващият орган е допуснал нарушение на субсидиарно приложимата норма на чл. 35 от АПК, постановявайки решението си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Релевантните за спорната погасителна давност факти са уредени в нормата на чл.82 от ЗАНН, като съществено за случая значение имат фактите относно датите на влизане в сила на процесните три ЕФ, тъй като съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта. В тази връзка, освен че обжалваното разпореждане на публичния изпълнител не съдържа посочване на тези дати, директорът на ТД на НАП-Варна е приел за установени такива без ИД да съдържа каквито и да било доказателства и данни в тази насока. Едва в съдебно заседание за първи път е направен опит за доказване чрез представяне от ответника на справка с неясно авторство, която предвид този си характер не представлява нищо повече от едно отправено от решаващия орган писмено твърдение. От друга страна, посочените в справката дати на влизане в сила на процесните ЕФ не съвпадат с посочените в това отношение дати в обжалваното решение – в справката са посочени отделно дати за влизане в сила на съответните актове и различаващите се от тях дати за доброволно плащане на наложените глоби , докато в решението е посочена една и съща дата за влизане в сила на акта и за доброволно плащане. В тази връзка, ответникът въпреки дадените от съда указания не представя доказателства за датите на влизане в сила на въпросните ЕФ – с приложеното по делото искане по чл. 212 от ДОПК с изход. № [рег. номер]-008-0030372/7.10.2025 г. са изискани от ОДМВР-Варна копия на процесните ЕФ, но не е поискана информация за датите на тяхното влизане в сила.

При тези обстоятелства, фактите релевантни за претендираната от длъжника погасителна давност остават неустановени, т.е. допуснатите от решаващия орган процесуални нарушения са съществени, тъй като възпрепятстват приложението на материалния закон. Наличието на това основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК налага отмяна както на обжалваното решение в оспорената му част, така и на съответната част от разпореждането на публичния изпълнител, която е оставена в сила, като преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от публичния изпълнител при спазване на следните указания по тълкуването и прилагането на закона :

При издадените по реда на чл.189, ал.4 от З-на за движение по пътищата ЗДвП/ електронни фишове каквито са процесните такива /трите ЕФ са приобщени като доказателствен материал и са приложени на л.71-73 от делото, като видно от тяхното съдържание датите и номера на един от тях не са правилно посочени в решението на директора и разпореждането на публичния изпълнител / , датите на тяхното влизане в сила не се определя от нормата на чл.186, ал.8 от ЗДвП, както неправилно се твърди от жалбоподателката – тази разпоредба не е приложима по отношение на електронните фишове, а се прилага по отношение на фишовете, с които наказаното лице се е съгласило , т.е. направило е волеизявление за доброволно плащане /в обратния случай фишът се анулира съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП и се съставя АУАН/. Електронните фишове се връчват по реда на чл.186а от ЗДвП и съгласно чл.189, ал.10, т.2 от ЗДвП влизат в сила ако не са обжалвани в срока по ал.8, който е 14-дневен, считано от датата на връчване. Съобразно тези разпоредби, публичния изпълнител следва да установи датите на влизане в сила на процесните три ЕФ, доказателствената тежест за което е на взискателя по делото, след което към така установените факти да приложи мотивирано разпоредбата на чл.82 от ЗАНН.

Във връзка с последното, следва да се има предвид , че ако ЕФ не са връчвани на длъжника както се твърди от него и съответно същите не са влезли в сила, то липсва основание за прилагане института на погасителната давност, тъй като в случая би липсвало годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2 , т. 5 от ДОПК /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП/ - в този случай неправомерно образуваното изпълнително дело би подлежало на прекратяване на това основание.

В хипотеза при която процесните три ЕФ са влезли в сила, то при прилагане на нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН следва да се има предвид , че по ИД няма данни за прекъсване на давността – връчените на 18.06.2025 г. разпореждания за присъединяване на вземанията по процесните три ЕФ не представляват действие по прекъсване на давността, а имат последицата на образуване на изпълнително дело и връчване на съобщение за доброволно изпълнение, които както е посочено в жалбата не прекъсват давността съгласно постановеното от ОСС от I и II колегия на ВАС тълкувателно решение №7/15.04.2021 год. по тълкувателно дело № 8/2019 г., според което образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността.

Що се касае до издаденото на основание чл.202 ,ал.2 от ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-022-0062541/4.06.2025 г. , с което е наложен запор върху вземането на Д. от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД [населено място] , доколкото в случая не е ясно дали същото включва и вземанията по процесните три ЕФ /това обстоятелство не е посочено в съдържанието на постановлението и по ИД няма данни то да е съобщавано на Д. по реда на 196, ал.2 от ДОПК/, то присъединилия се взискател по процесните три ЕФ може да се ползва от него съгласно чл.217, ал.4 от ДОПК, но от датата на връчване на разпорежданията за присъединяване, т.е. от 18.06.2025 г. , разбира се ако към този момент вече не е изтекла погасителната давност по някои от въпросните ЕФ.

При този изход на делото разноски на ответника не се дължат, а жалбоподателя Д. има право на разноски за платената от нея държавна такса в размер на 10 лв. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от адв. М. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение , съдът намира за основателно – делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и като има предвид, че с изменението в ДВ бр.14/2025 г. са отпаднали минималните размери по Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , то като съобрази и решението на СЕС по дело № С-438/2022 г. , съдът намира, че съответното на фактическата и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ постановеното от Директора на ТД на НАП-Варна Решение № 135/30.06.2025 г. в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на К. Г. Д. срещу Разпореждане с изход. № [рег. номер]-137-0003695/18.06.2025 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна по ИД № *********/2019 г., в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на глоба в размер на 100 лв. наложена с ЕФ № К5348684/14.10.2021 г. на ОДМВР-Варна , глоба в размер на 400 лв. наложена с ЕФ № К5779575/6.04.2022 г. на ОДМВР-Варна и глоба в размер на 50 лв. наложена с ЕФ № К6197277/27.07.2022 г. на ОДМВР-Варна и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ същото Разпореждане на публичния изпълнител И. П. в частта му , с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на същите електронни фишове и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за ново разглеждане и произнасяне съгласно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на К. Г. Д. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица], ет.*, ап.*за разноски по делото сумата от 10,00 лв., а на адвокат П. В. М. с личен № *********при Адвокатска колегия Варна и адрес : [населено място], [улица], ет.*да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Решението е окончателно.