Протокол по дело №434/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 405
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100900434
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 405
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20213100900434 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно уведомен в предходно
съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат Д.Т., редовно упълномощена с пълномощно по
делото.
Ответникът В. ИГН. В., редовно уведомен в предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат С.Н., редовно
упълномощен с пълномощно по делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Аз считам, че не следва да се дава ход на делото. В предходно
заседание посочихте, че по искането за спиране на производството по делото
ще се произнесете в закрито заседание, но до момента все още няма
постановено такова. Уведомявам Ви, че другото сходно по това дело със
същия предмет, по същите два договора за кредит 435 е спряно към
настоящия момент до приключване на основното производство по гр.д.№ 436
от 2021г. Казвам, че по дело № 435 от 2021 г. съдът уважи искането ни за
спиране, като счита, че е преюдициално по отношение на 436 от 2021г. и
поради което считам, че … Тъй като изложих основанията и Вие също
заявихте, че ще се произнесете, но няма произнасяне към момента. Считам,
че са налице пречки за даване ход на делото на това основание. Моля да не
бъде даван ход на делото като постановите спиране на настоящото
производство. Включително беше днеска разпитван свидетел от „Ново
1
Финанс“, именно по тези два договора за кредит, във връзка с основите му
предмети.
Адв. Т.: Аз считам, че не следва да бъде спирано настоящото
производство, доколкото производството по т.д.№ 436/2021 г. не е
преюдициално, тъй като касае различни вземания от тези предявени по
настоящото производство. И смятам, че не са налице основания за спиране на
настоящото производство.
СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по отношение заявеното от процесуалния представител на
ответника искане за спиране на производството по т.д.№ 434/2021 г. по описа
на ВОС до приключване на производството по т.д.№ 436/2021 г. по описа на
ВОС с влязъл в сила съдебен акт, съдът счита, че липсват условията на
преюдициалност на спора по т.д.№ 436/2021 г., доколкото предмет на
настоящият иск е вземане, което не е обвързано от настъпването на
предсрочната изискуемост на дълга по двата договора, а произтича от
твърдения за неизпълнение на договорно задължение в хода на действие на
договорното правоотношение между страните по делото.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
настоящото производство до приключване на производството по т.д.№
436/2021 г. по описа на ВОС.
ДОПЪЛВА доклада по делото в частта за разпределение на
доказателствената тежест, а именно, че ищецът следва да докаже фактическия
състав, който трябва да се осъществи за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за забавено плащане, а именно: наличието на валидно
договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорена неустойка
и нейният размер. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
задължението си в срок и количество, съгласно задълженията по договора,
2
както и въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения
отговора на исковата молба.
СЪДЪТ докладва постъпило доказателствено искане с вх.№ 8317 от
06.04.2022г. от адвокат С.Н., пълномощник на ответника, като доколкото не е
изпълнено разпореждането да се произнесе в закрито съдебно заседание до
настоящото открито съдебно заседание, счита, че следва да изпълни
задължението си в едноседмичен срок от настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДЕЛОТО да се докладва за назначаване на съдебно-счетоводната
експертиза.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират доказателства във
връзка с така допълнения доклад в частта относно тежестта на доказване на
относими към спора факти и обстоятелства.
Адв. Т.: Водим допуснатия ни свидетел.
Да вземем становище и във връзка с докладваната молба. Моля да
вземете предвид, че така формулираните от ответната страна въпрос по т.1,
т.2, т.3 и т.4 са абсолютно неотносими към настоящото производство. По
отношение на т.5 считам, че са относими, но само и единствено доколкото
касаят периода, посочен в исковата молба. Останалите периоди са абсолютно
неотносими.
Отделно от това смятам, че искането е преклудирано и е можело да бъде
направено своевременно, докато това е трето поред съдебно заседание в
настоящото производство.
По отношение на разпределената в днешното съдебно заседание
доказателствена тежест, смятам, че исканата от нас съдебно-счетоводна
експертиза е във връзка с указанията и съответно разпределената
доказателствена тежест, поради което поддържам искането си за назначаване
на такава, както и за разпита на допуснатия ни свидетел.
Адв. Н.: С оглед на това, че всъщност ищецът твърди, че е налице
забава и въз основа на това се искат сумите с настоящия иск - тоест е налице
неизпълнение. Защитната теза е, че в указания срок длъжникът е в
изпълнение, като се позоваваме и на конкретна клауза в договора за заем,
3
съобразно която потребителят, позовавайки се нея приема и счита, че не е в
никаква забава. Обръщам внимание, че по този иск дали въобще договора е
обявен законосъобразно за изцяло предсрочно изискуем /и двата договора/, е
свързано другото производство 436. В настоящото производство стои въпроса
има ли забава или няма забава, има ли изпълнение или няма изпълнение. Този
въпрос стои и в производството по 436 сме въвели съответните възражения и
в момента реално се получава така, че ще има от два отделни състава
решения по идентичен предмет, който касае налице ли е изпълнение на
договора от страна на В.В. или не е налице изпълнение за този период. Става
дума за един и същи период, за едни и същи два договора за кредит. Именно
поради това, аз в момента продължавам да изразявам становището, че делото
следва да бъде спряно до решаване на търговско дело № 436/2021 на ВОС. И
считам, че е недопустимо два съдебни състава по два еднакви договора за
кредит да разглеждат един и същ правен спор. Тъй като в другото дело,
именно това дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем се разглежда
дали има налице изпълнение или неизпълнение на договора. Претендираните
в момента суми са, именно за неизпълнение на договора. И затова се
претендира, че тоест е налице забава и се начислява наказателна лихва. Тоест
твърди се, че от еди коя си дата до еди коя си дата е налице наказателна
лихва. Това ми е основното искане.
Моля на основание чл.253 от ГПК да си преразгледате отново
определението. Опитвам се да ме разберете защо считам, че е преюдициален
този въпрос, за да няма после при следващите инстанция и така нататък два
състава с различни произнасяния… И въобще считам, че настоящото
производство е злоупотреба с право на кредитор – недопустимо е. Днеска сме
разпитвали свидетеля два часа, за доказване индивидуалното договаряне на
същите тези два договора за кредит. В момента ще разпитваме отново
свидетеля за доказване на индивидуалното договаряне на тези два договора за
кредит. Затова правя искане да преразгледате на основание чл.253. Считам, че
е постановено като пропуск и погрешка от съда. Аз в момента се затруднявам
да разбера по какъв начин по-различен от предното дело да осъществявам
защита, защото считам, че преюдициално. Моля да се обосновете и
мотивирате като оставяте искането ми без уважение и да постановите, че
делото следва да продължи.
СЪДЪТ по направеното искане за преразглеждане на постановено в
4
настоящото производство определение, с което съдът оставя без уважение
искането на процесуалния представител на ответника за спиране на
настоящото производство до приключване на спора по т.д.№ 436/2021г. по
описа на ВОС, съдът не намира основание за постановяване на друг резултат,
като се позовава на мотивите, заявени в днешно съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за постановяване
на определение по чл.253 от ГПК, поради липсата на грешка, изменение на
обстоятелствата и пропуск при постановяване на определението, с което
съдът е оставил без уважение искането му за спиране на настоящото
производство.
Адв. Н.: Моля да се запише в протокола, че считам постановеното от
Вас определение за неразбираемо - аз не го разбирам. Също считам,че е
немотивирано и необосновано. Така, че това е изявлението ми по този въпрос
– на следващи инстанции да се запознаят и с моето изявление. Не го
разбирам! Въпреки направеното ми повторно искане същото Ви определение
отново беше немотивирано и необосновано.
Във връзка с допълването на доклада, моля да допуснете за следващо
заседание страната В.В. да даде обяснение пред настоящия съд за
обстоятелствата по двата договора за кредит, а именно: липсата на
индивидуално договаряне на условията по двата договора за кредит и
твърденията, че е налице договаряне по договора за заем от 13.08.2020 г., в
смисъла, че за първите шест месеца не се дължи плащане нито на лихва, нито
на главница, съобразно условията на чл.22, т.“З“ и чл.54 от договора. Това ми
е доказателственото искане.
Адв. Т.: Считам искането за напълно недопустимо. Първо, че обяснение
на страна може да иска само насрещната страна. И на второ място, всичко
това е изложено от ответника във всички депозирани по настоящото
производство отговори на искови молби, допълнителни и така нататък. По
различно от това няма как да изрази самия ответник.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на водения от ищцовата страна
свидетел, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
5
Б.Б.Б.; ЕГН **********; българин; български гражданин; неосъждан;
без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. Б.: „Ново Финанс“ е мой работодател. Господин В. е клиент на
„Ново Финанс“. Работя като връзка с клиентите и всякакви други дейности.
Комуникацията с клиент от страна на „Ново Финанс“ е водена от мен. Това е
мое задължението. С всички клиенти аз разговарям, обяснявам, обсъждаме,
изисквам документи, предавам предварителни договор и така нататък.
На въпроси на адв.Т.:
Свид. Б.: Господин В. се е свързал с нас, с конкретно искане. Предал ни
е документи, които са свързани със собствеността на имота, който ще е обект
на ипотеката. След това сме обсъждали сумата, която може да се отпусне от
наша страна и впоследствие вече самите условия, при които ще се отпуска и
съответно условията по договора.
На въпроси на съда:
Свид. Б.: Ние имаме няколко основни финансови продукта, които са
указани на сайта ни и които предлагаме на клиентите. В случая клиентът идва
с точно и ясно искане за някаква сума. В конкретния случай ние сме
предложили малко по-ниска сума от тази, която клиентът търси, но явно на
него, въпреки това му върши работа и в последствие стана ясно, че търси
продукт, който да има някакъв тип намаление в месечният му ангажимент.
Казвам го така, защото ако кажа: чисто „вноска” не става ясно - главница ли е,
лихва ли е, главница и лихва ли е и така нататък. Той търсеше по-нисък
ангажимент, защото очакваше, че заемът ще го изплати в по-кратък срок,
отколкото така или иначе подписва договора. Неговите думи бяха: „До 6 или
12 месеца аз ще съм изплатил целия заем”. И търсеше вариант, който да не го
обременява финансово през тези 12 месеца. От наша страна като
индивидуални условия, защото пак казвам, както казах и сутринта по друго
дело - ние трябва да сме пластични. За да може да сме конкурентни на
небанковия пазар, трябва да има известна пластичност в нашите условия. Не
сме като „коне с капаци” - това е, което предлагаме на сайта и край дотам.
Предложено е 6 месеца да се плащат само главниците по договора. Първите 6
месеца вноските се плащат само в частта главница от анюитетната вноска.
6
Това означава, че той не заплаща лихви към него момент, а впоследствие, ако
той е редовен и не го погасява предсрочно заема, тези лихви няма да си ги
потърсим или ако влезе в забава или го погасява предсрочно - тези лихви
стават съответно изискуеми. Само, че вече към изплащане на кредита или
прекратяване на договора, в зависимост кое се застъпва. Това са условията,
които са договорени между нас и очакванията неговите бяха да получи нещо
от типа на 12 месеца без никакви вноски и така нататък безлихвено - ние това
не го предложихме, шефовете прецениха, че могат да предложат това, което
именно е и подписано. Имаме в някои случаи, където се внасят такава
корекции в условията на договорите. Пак казвам известна пластичност е
необходима за да може да сме конкурентни на този пазар.
Ако може ли да погледна договора за коя точка точно става въпрос. Ако
ме питате за забава да погледна кое визирате като забава, за да знам как да
отговоря.
Съдът предявява на свидетеля Б., приложения по делото на л.6 договор
№ 836 относно чл.2.6; чл.2.7 и чл.2.8, както и на л.12 Договор № 835 относно
чл.2.6; чл.2.7 и чл.2.8.
Свид. Б.: По отношение на чл.2.6; чл.2.7 и чл.2.8 и по двата договора
текста трябва да е идентичен. Тези условия са така наречената „наказателна
лихва”, която е за забава, както и неустойката, която е другата са така
сметнати, че да могат да компенсират увеличеният риск, образно казано с
предлагането на по-изгодни условия на клиента спрямо нашите стандартни
условия. Те са обсъждани и клиентът е наясно с тях. Освен това, просто за
информация на съда в европейският формуляр, който се подписва заедно с
договорите има описано точно не като процент, а какво представлява забава в
левова равностойност за ден забава. Там е указано точно каква е сумата, да не
може човек да се обърка и да не е разбрал. Пише си го конкретно: толкова
пари на ден е лихвата за забава.
На въпроси на адв.Т.:
Свид. Б.: Този размер на тази наказателна лихва си е изцяло наложено
пак казвам: имаме основни параметри, по които работим. Когато се налага
някаква промяна - корекция, която е някакъв тип отстъпка от наша страна на
дружеството, ние трябва да потърсим начин да можем да си възстановим част
от тази доходност, която евентуално очакваме. Тук в случая това настъпва
7
само когато човекът е нередовен. Ако той е бил редовен нямаше да се
коментира това нещо. Увеличеният риск от една страна, за това, че ние
предлагаме малко по-добри условия - намаляваме си доходността, води до
корекции в тези точки в нашите договори.
В случая той клиентът е запознат с тези условия, обяснено му е защо ги
има и защо са в такъв размер. Клиентът поиска възможност да има по-малък
месечен ангажимент или никакъв такъв за 12 месечен срок. Такъв ние не
можем да предложим и не сме предлагали. Предложихме за 6 месеца и
именно затова има и корекция в наказателната лихва, която е малко по-висока
от стандартната по другите договори. Това се прави с цел отсетне
възможността ние да получаваме по-малка възвръщаемост, отколкото нашата
стандартна. Ако човекът е редовен - да, ще преглътнем по-малката
възвръщаемост. Ако човекът е нередовен, ние ще си възстановим това, което
очакваме като възвращаемост.
Предварителните договори или така наречените „бланкови” договори -
те са по нашите стандартни услуги, които са ни одобрени от управата, от
адвокатската кантора и така нататък, които съответни при желание за
промяна в условия по договора се коментират с клиента. Той казва кое не му
харесва, кое би искал да се коригира и съответно, ако ние сме съгласни, по-
скоро Управата - аз там нямам касателство, вече се нанасят тези корекции,
които са индивидуални за да може все пак да се стигне до сделка.
В конкретният случай клиентът не е приел бланковият договор.
Клиентът настояваше за промени по договорите и съответно бяха направени
такива. Те бяха съобразно изискванията на клиента и това, което дружеството
е приело за работимо. Не е на 100% това, което клиентът е искал, защото това
е неизпълнимо.
На въпроси на адв. Н.:
Свид. Б.: Сумата, която г-н В. е пожелал беше около 150 000 лв. С
такова питане той се свърза с нас. Това, което одобриха от Управата ни беше
120 000 лв.
Реално неговата цел беше да получи кредит, при който той да няма
никакъв финансов ангажимент през първите 12 месеца. Това не го одобриха
при нас. Предложиха контра оферта.
8
На въпрос на съда:
Свид. Б.: Да, това беше неговото първоначално искане: да не извършва
плащания 12 месеца, след което да погаси главница и лихва.
На въпроси на адв. Н.:
Свид. Б.: Моето участие в изготвянето на предварителните договори е
до там, че аз предавам договорите на клиента. Дали цифрово или на хартиен
носител в офиса ми зависи от случая. Тук понеже клиентът е от Варна съм
склонен да кажа, че по-скоро е минал през офиса да му бъде представен
договора. Значи ние първо пращаме бланков договор, в който няма нито
данни на клиента, нито за имота му, които са основните условия, които ние
имаме. От там нататък, ако вече се изискват индивидуални корекции, дали в
лихвен процент, дали в някакви други условия - те се нанасят и се представят
с предварителния договор. Вече, когато клиентът е видял предварителния
договор, разписал си го е отделно и е наясно към какво пристъпва, се запазва
час за нотариус за изповядване на самата договорна ипотека, когато се
разписват съответно и договорите за заем, които са вече основни.
На въпрос на съда:
Свид. Б.: Най-вероятно аз съм му предал в офиса екземплярите на
предварителните договори. Пояснявам: предварителни договори, които са
разписани най-вероятно не съм ги предавал аз, а само съм пратил техния
цифров вариант или съм му дал на хартиен носител. Но тези, които се
подписват аз нямам пълномощно и не подписвам нито един от тези всички
екземпляри - това е или упълномощител или управител, в зависимост от
случая. Най-вероятно съответно или упълномощен човек или управителят ги
е предоставил за подписване и са полагани подписи и така нататък. Но тези
договори, които клиентите подписват са с идентичен текст на това, което аз
съм им представил и така нататък.
На въпроси на адв. Н.:
Свид. Б.: Ако става въпрос за предварителните договори с положен
подпис, аз не съм ги предал на В.В.. Ако става въпрос за съставения текст на
двата договора, аз съм ги предал.
Подписването на предварителния договор в повечето случаи става в
офиса ни, особено когато става въпрос за клиенти, които са от Варна и това
9
най-вероятно не се е случило пред мен. Ако се е случило пред мен е било по
стечение на някакво обстоятелство, тип – просто съм видял клиента в офиса и
съм се присъединил да присъствам, което донякъде помага да се чувства по-
комфортно клиента. Защото те са комуникирали с мен и съответно разчитат и
имат някакво доверие за това нещо.
На подписването на двата окончателни договора не съм присъствал. То
е станало при нотариуса с учредяването на договорните ипотеки. А за
представянето - те са абсолютно идентичен текст с договора, който се води
предварителен договор. Така, че да - аз съм ги представил за запознаване като
текст на клиента.
Представил съм ги вероятни две седмици преди изповядване на
ипотеката. Възможно е да е било и малко повече или малко по-малко. Там
зависи донякъде от това доколко бърза клиентът да сключи съответно
ипотеката. Практиката ни е като имаме готови договори, които са съгласувани
и клиентът като цяло е съгласен, няма някакъв категоричен отказ от него и не
се спира комуникацията – да се предоставят, да се пратят или по имейл, или
човекът да мине през офиса да си ги погледни и да се изкоментират, ако има
нещо неясно то да се разясни или да има време да се консултира с когото
прецени.
Беше предложен вариант на В.В. да заплаща само частта главница от
анюитетната вноска за срока, който е по договора 6 месеца и той се съгласи за
това нещо - с тази оферта. По отношение на лихвата му е обяснено, че тази
лихва, която той не заплаща с тези намалени месечни вноски, вариантът да не
я плати е - да се плаща редовно заема и то за пълния срок на договора, 5-10
или за колкото години е подписан. Конкретно в случая нямам спомен дали е
за 5, дали е за 10, не е и от значение спрямо тази точка.
Адв. Н.: Възможно ли е това, което сте договорили с В.В. да е различно
от това, което реално е подписано в договорите за заем?
Адв. Т.: Може ли само да се уточни кое да е различно, защото не става
ясно от въпроса.
Адв. Н.: Възможно ли е това, което сте договорили и което сте му
изпращали преди това да е различно?
Свид. Б.: Дотолкова може да е различно, докъдето клиентът все пак е
10
подписал договора. След като е подписал - той е съгласен с условията, които
са му били предоставени и на база на тях е направен и основния договор.
Няма никаква разлика между това ние какво сме говорили. Ние сме говорили
дни наред, часове наред сме обсъждали различни точки. С някои бяхме
съгласни да се коригират, с други не. Клиентът е подписал и съответно явно е
съгласен с тях.
Адв. Н.: Предявявам на свидетеля договора за заем от 13.08.2020г. с
въпрос: как си обяснявате това, че договора за заем от 13.08.2020г. за сумата
в размер на 116500 лв. има изрична клауза – чл.5.4, съгласно която главницата
се дължи в края на срока договорен между страните, което е в противоречие с
това, което Вие казвате, че сте договорили? Предявявам клауза чл.5.4, а
именно, че ежемесечно се дължи главница, включително в този първоначален
шестмесечен срок.
Свид. Б.: Т.5.4 от договора най-вероятно е техническа грешка или има
някакво законово изискване тя да е формулирана по този начин. Нещо, което
юридически спрямо закон, спрямо регулатор трябва да е формирано именно
по този начин или най-семплото обяснение за мен е, че това е техническа
грешка, която съдейки по погасителния план може да се види какво е.
Адв. Н.: Как си го обяснявате това, че в договор за заем –
предварителен от 30.07.2020 г. за сумата от 116500 лв. отново в чл.5.4 е
договорено, че главницата се дължи също в края на срока на договора. Тоест е
идентична с тази в окончателния договор?
Свид. Б.: Пак казвам, най-вероятно е техническа грешка, защото
договорите както и доста други документи, които не само ние като финансова
институция ползваме – се праща един шаблон и се работи върху него. Това
може да се останало от друг договор, от друг шаблон и да не е било
коригирано или да е било коригирано впоследствие, а пък да е върната
първоначалната версия. Съдейки по погасителния план и по това, което съм
говорил - това за мен е техническа грешка.
Адв. Н.: Че и в двата договора, които Ви показах Вие считате, че става
дума за техническа грешка?
Свид. Б.: Да, най-вероятно. Или има нещо, което изисква да бъде
формирано по такъв начин като текст.
11
Адв. Н.: Но твърдите ли категорично, че не сте се договарял с В.В. в
тези преддоговорни отношения, че ще му бъде отпуснат договора за заем с
уговорката главницата да се изплати едва в края на срока на договора?
Свид. Б.: Абсолютно го твъдя това нещо. И в договора е описано, че
той плаща лихва и главница. И в европейският формуляр, и в разговорите,
които сме имали това сме обсъждали. Един вид, че той няма да плаща
примерно само лихва, а пък на края на 5 или 10 годишният период да плаща
главница. Това са вариантите, които ние сме обсъждали в много ранен етап и
той ги беше отхвърлил чисто и просто заради по-високият финансов
ангажимент на месечна база, който се получава. Защото при 25% на годишна
база върху 120 000 лв. идва 3000 лв. вноска на месец. А при този вариант,
първите шест месеца вноската му е 300-400 лв. /не знам колко е/, но е в пъти
по-ниска и много по-удачно за него.
Адв. Н.: Моля да обясните на съда дали Вие сте имали ангажименти да
изследвате и проучвате платежоспособността на В.В., способността му да
изплаща договорите за заем и неговото финансово състояние, респективно
наличие на финансови затруднения?
Свид. Б.: Аз нямам такъв ангажимент. Това нещо, ако се извършва, то
се извършва от други колеги, от Управата и така нататък. Това е информация
от стандартни системи, до които всеки кредитор има достъп и може да ги
проверява тези неща. Това е информация от Националния осигурителен
институт /НОИ/, Централен кредитен регистър /ЦКР/ и така нататък. Аз не
съм изисквал никакви документи за доходи и прочие.
Адв. Н.: Знаете ли, проучвал ли сте за какво са му били необходими
тези средства, които е искал г-н В.?
Свид. Б.: Предполагам заради финансови проблеми. Но не питам
клиентите и не дълбая по този въпрос, защото първо нямам отговор и отделно
това плаши клиентите. Половината ми клиенти няма да подпишат с мен, ако
ги питам за какво са ми парите и да настоявам за отговор.
СЪДЪТ указва на адвокат Н., че този въпрос не е относим към
предмета на спора.
Адв. Н.: Вие имахте ли задължение да комуникирате с В.В. след
подписване на договорите, с оглед изпълнение на задълженията му по тях?
12
Съдът указва на адвокат Н., че този въпрос също не е относим към
предмета на спора, доколкото свидетелят е допуснат за установяване на
индивидуалното договаряне до сключване на договора.
На въпроси на адв.Т.:
Свид. Б.: Типовият, бланкетният договор е договор, който е одобрен и
от Управата и от адвокатска кантора, с която работим - и той се предоставя
първо на клиента. Той е празен. В него няма данни по отношение на клиента
за имоти и така нататък. Оттам - нататък, когато вече се разберем за
условията, че клиентът е съгласен с тях или ако има нужда от някаква
корекция и тя се направи - това се показва и се предава с предварителния
договор, който предоставяме на клиентите или по имейл или на място на
хартиен носител, но там си проличават разликите между бланката и между
реалния документ, който ще подписват и което е договорено с клиента,
където вече са индивидуални условията. Там е описано, че става въпрос за
този клиент за този имот.
В някои случаи клиентите връщат бланковият договор с маркиране. В
конкретният случай не мога да съм сигурен. Възможно е да е пратил с
корекции по имейл или на място. Но по-вероятно е на място да сме
коментирали определени точки, които го притесняват или изискват корекции.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да се яви в следващо съдебно
заседание за да даде пояснения във връзка с хода на преддоговорните
правоотношения.
ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик за назначаване на
съдебно-счетоводната експертиза.
СЪДЪТ предлага на страните следните дати за разглеждане на делото
в открито съдебно заседание: 14.06.2022г., 23.06.2022 г. и 07.07.2022г.
Адв. Т.: На 07.07.2022 г. аз няма да съм в България.
Адв. Н.: На 23.06.2022 г. аз съм в гр.София.
13
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
14.06.2022 година от 15:30 часа, за която дата и час страните ще се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните си
представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:28
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14