РЕШЕНИЕ
Номер 1287 10.08.2020 година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На
шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
Магдалена Койчева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХ дело
номер 7140 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-1030-008472 от 04.10.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП, на Г.В.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно
постановление № 19-1030-008472 от 04.10.2019г. на Началник група към ОД на МВР
– Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, на Г.В.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.В.В. обжалва
наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Я., който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г.В.В.,
за това, че на 11.09.2019г. около 00:23 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Руски“ с ул. „Гладстон“, като водач на лек автомобил – „Порше Кайен“ с
рег.№ ***, държава България при обстоятелства: като водач на гореописаното МПС,
собственост на Г. В. Г., ЕГН **********, допуска следното нарушение: При
движение в посока запад-изток по ул. „Гладстон“ навлиза на забранителен червен
сигнал на светофара и блъска странично движещия се от юг-север по бул. „Руски“,
на зелен сигнал, л.а. с рег.№ ***, като допуска ПТП с пострадало лице, с което
е извършил:
1. Не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, ПТП.
С това виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН с бланков номер 264113 от
11.09.2019г., съставен от Б.Т.П. – мл.автоконтрольор с-р „ПП“ при ОДМВР -
Пловдив, срещу който в тридневния срок по чл.44 от ЗАНН било подадено писмено
възражение, което било прието за неоснователно от АНО, като въз основа на така
съставния акт било издадено и обжалваното НП като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на св. Б.Т.П., Д.М.Я., Г. М.В., и частично от показанията на Й.Х.Т.,
АУАН с бланков номер 264113 от 11.09.2019г., протокол за ПТП, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед.
Така в хода на съдебното
следствие в качеството на свидетел бе разпитан св. Б.Т.П., който поддържа
съставения от него акт. В допълнение от неговите показания се установява, че
той и колегата му са били изпратени по сигнал за ПТП в гр. Пловдив, на
кръстовище на бул. „Руски“ с ул. „Гладстон“, между л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ ***
и таксиметров автомобил с рег.№ ***, като при посещение на местопроизшествието
установили, че л.а. „Порше Кайен“ се е движил от запад на изток по ул. „Гладстон“ идвайки от МОЛ, „Марково тепе“ към бул. „Руски“, с посока центъра, а
таксито се е движило от юг на север по бул. „Руски“. Тъй като и двамата водачи
твърдяли, че били преминали на резрешителен зелен сигнал на светофарната уредба
полицейските органи изискали запис от камерите на МОЛ „Марково тепе“.
Вследствие прегледа на записите те вече установили, че водачът на л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ *** е преминал на червен сигнал на светофара, като свидетелят заявява,
че на записа се виждало как водачът видял, че е червено, спрял в първия момент, което ясно се виждало на записа, огледал се и решил да премине на
червен сигнал. Камерата обхващала цялото кръстовище. Поради това акт бил съставен на водача на л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ ***,
като той изобщо не възразил, а единствено водачът на таксито твърдял, че е
преминали на зелен сигнал на светофара. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като са
логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече
изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Ето защо съдът
намира, че показанията на този свидетел са достоверен източник на информация
относно основния факт на доказване и кореспондират с писмените доказателства по
делото.
Показанията на актосъставителя П. се подкрепят и от тези на св. Д.М.Я.,
който е управлявал таксито на процесната дата и място, и който заявява, че
когато е навлизал в кръстовище на бул. „Руски“ с ул. „Гладстон“ движейки се по
бул. „Руски“ с посока от юг на север за него светофарът е бил разрешителен
зелен, но в същият момент е бил блъснат от л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ ***
движещ се по ул. „Гладстон“ от запад на изток , което се потвърдило и от
предоставен запис, като вследствие на това той и още един пътник в колата
пострадали, като той имал наранявания по главата, лакътя от счупеното стъкло и
бедрото от удара на вратата, а другият пътник, който е бил жена се е оплакала
от болки в корема. Съдът дава вяра на показанията на Д.М.Я.. При оценката на показанията на св. Я. съдът съобрази,
че последният се явява другият участник в настъпилото произшествие, но това не
е основание да се отрече доказателствената стойност на показанията му, както и
възможността да дава правдиви показания по делото. Предубедеността и
заинтересоваността на свидетеля не са обстоятелства, които се презюмират, а
следва да бъдат надлежно установени. Именно за тази цел беше извършена проверка
на показанията на св. Я. чрез съпоставка на твърденията му с тези на останалите
установени по делото свидетели, както и с писмените доказателства по делото и в
частност с изготвения протокол за ПТП. При тази проверка не се констатира
показанията на Я. да са предубедени или да имат неточно възпроизвеждане на
случилите се в обективната действителност факти, а напротив механизма на ПТП
описан от разпитания свидетел изцяло се препокрива с този изложен от
контролните органи в приложения по преписката протокол за ПТП, поради което
същите се кредитират изцяло от настоящия състав.
Като обективни се приемат показанията и на свидетеля Г.М.В., който сочи, че
не е очевидец на ПТП, поради което съдът кредитира показанията му относно
познанството му с жалбоподателя, относно мястото и дата на местопроизшествието,
както и по отношение на движението и посоката на автомобилите – като
неопровергани от други доказателства по делото.
В качеството на свидетел бе разпитан и св. Й.Х.Т.. Така свидетелят сочи, че
на процесната дата и място малко преди да се случи произшествието между
процесните МПС-та той е вървял пеш по ул. „Гладстон“ с посока на движение
изток-запад, движейки се към МОЛ „Марково тепе“ - гр. Пловдив, когато, стигайки
до спирката до „Дома на културата“ на ул. „Гладстон“, която е в непосредствена
близост до бул. „Руски“, видял, как двата автомобила са се ударили. В този
момент свидетелят сочи, че светофарът на улицата, по която се е движил л.а. „Порше
Кайен“ с рег.№ ***, но в посока изток-запад е светел червено, като идвайки от
МОЛ „Марково тепе“ с посока на движение от запад на изток „Поршето“ е пресякло
„бул. Руски“ и се е ударило в таксиметров автомобил, който се е движил по „бул.
Руски“. Съдът кредитира горепосочените показания на св. Т. в тази им част, тъй
като те кореспондират с останалия доказателствен материал, но не същото може да
бъде споделено за показанията на св. Т. в
частта им, в която той твърди, че
на процесната
дата и място л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ *** е бил ударен пръв от таксиметровия автомобил с рег.№ *** и то, когато автомобилът
на Г.В. е минавал на зелен, а не на червен светофар, както и че видеозаписът
взет от МОЛ „Марково тепе“ е бил „обработен“. Тези показания на горепосочения
свидетел съдебният състав приема за
недостоверни, за насочени към постигане евентуалното отпадане на административната
отговорност на наказаното лице, а не към правдиво възпроизвеждане на случилото
се в обективната действителност. Показанията на свидетеля Т. в тази им
дискредитирана част са в противоречие с показанията и на актосъставителят, на
св. Д.М.Я., на Г.М.В., и дори на самия него, като също така противоречат и на
приетия по делото протокол за ПТП с
пострадали лица от 11.09.2019г., поради което настоящият състав не дава вяра на
последните.
Така при събрания обем от гласни и
писмени доказателства съдът прие, че чл. 6, т.1 от ЗДвП предвиждащ, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали
не е бил спазен, тъй като на 11.09.2019г. около 00:23 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Руски“ с ул. „Гладстон“ жалбоподателят Г.В.В. управлявайки
л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ ***при движение с посока запад-изток по ул.
„Гладстон“ е навлязал на забранителен червен сигнал на светофара и е блъснал
странично движещият се по бул. „Руски“ на зелен сигнал и с посока на движение
юг-север, л.а. с рег.№ ***, като е допуснал ПТП с пострадали лица. Наличните по делото доказателства – и гласните –
показанията на свидетелите П. и Я., и писмените – АУАН, както и приложения по
делото протокол за ПТП според съда са категорични за изграждане на извод за
извършването на посоченото както в АУАН, така и в НП и правилно подведено към
уреждащата го правна норма нарушение. Съгласно законовата разпоредба на чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на
санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и
писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието
на това процесно административно нарушение, като за тази цел не спомогнаха и
разпитите на ангажираните от жалбоподателя свидетели Т. и В., които в крайна
сметка потвърдиха констатациите в НП, тъй като св. В. посочи същите дата, място
и посока на движение на процесните МПС-та както са в АУАН и НП, а св. Т. в
крайна сметка призна, че светофарът на ул. „Гладстон“, по която се е движил л.а.
„Порше Кайен“ с рег.№ ***, само че в посока изток-запад е светил червено при
самото ПТП, като по този начин реално потвърждава, че и от другата страна на
улицата, от където е идвал л.а.„Порше“, светофарът е светел също червено при
удара на двете МПС-та.
Що се отнася до възражението в
жалбата за липса на произнасяне на АНО по отношение възраженията на
жалбоподателя, то настоящият състав счита, че неизвършването на правомощията по
чл. 53, ла. 4 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган /АНО/ не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
ограничило правата на нарушителя. Действително АНО има задължение да направи
преценка на законосъобразността и обосноваността на акта, възраженията и
събраните доказателства и въз основа на всичко да издаде наказателно
постановление, като мотивира решението си. Непосочването на цялата тази
преценка в НП обаче не води до незаконосъобразността му, макар да представлява
нарушение на процедурата, доколкото съдът има задължение да провери изцяло НП.
В този смисъл допускането на такова нарушение не е съществено, а правата на
жалбоподателя могат да бъдат упражнени изцяло, като разгърне защитата си в производството
пред съда, което в случая жалбоподателят е сторил. По тази причина съдът не
намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
ограничило правата на жалбоподателя и същият да не е разбрал или да не е могъл
да разбере какво нарушение му е вменено в извършване.
Правилно АНО е наложил санкция на основание
чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която норма именно визира ангажирането
на отговорността на водач, причинил настъпването на ПТП в следствие
неспазването на предписанията на средствата за сигнализиране. За посоченото нарушение законодателят е
предвидил в чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 200 лв. Поради това, че размерът на предвиденото
административно наказание е фиксиран,
последният не подлежи на ревизиране от съда.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното нарушение е довело до пътно-транспортно произшествие и
причиняване на материални щети и пострадали лица. Следователно обществената
опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай
Съдът не констатира допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и
да налагат неговата отмяна.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление
№ 19-1030-008472 от 04.10.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП, на Г.В.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
Е.Р.