Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 243 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес за призоваване в гр. Варна, ул.
„Д-р Анастасия Железкова” № 3 против Наказателно постановление № 03 – 01448 от
04.09.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като представител на санкционираното юридическо лице не бил уведомен за
съставения АУАН, не е имал възможност да депозира възражения срещу същия, като
при явяване в ДИТ му било отказано всяакво запознаване с материалите от АНП.
Моли за отмяна на издаденото НП, при условията на евентуалност до намаляване на
размера на наложената санкция.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно непризован, търсен на всички
възможни обявени адреси, не е установен, не изпраща представител и не взема
никакво становище във връзка с подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП е издадено за
това, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на
работника. Счита, че АНО е направил всичко възможно за спазване на процедурата
по чл. 40, ал.2 ЗАНН, но представител на дружеството не бил открит. По време на
документалната проверка се явил единствено счетоводител, който е представил
разчетно-платежна ведомост, но така и не се явил представител на ЮЛ. В момента
и с оглед съхранчване на правата на работниците ДИТ е инициирало производство
по обявяване в несъстоятерлност на дружеството. Пледира по същество за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2019 г. служители на Дирекция ИТ – Варна, една
от които св. К.Д., извършили проверка на „А.Х.” ЕООД. Дружеството към него
момент било представлявано от Асият Гимбатова, Деян Божков и Илиян Илиев. То
стопанисвало хотел "Орхидея", намиращ се в кк "Чайка", обл.
Варна.
В хода на
проверката се установило, че Анна Димитрова била назначена на длъжност
„отговорник търговска зала” в хотел „Орхидея”.
При проверка на
представената разчетно-платежна ведомост се установило, че на Димитрова не е
било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за м. 04.
2019г.
Поради това и въз основа на
събраните в хода на проверката доказателства било прието, че срещу " А.Х.
" ЕООД следва да бъде съставен акт за установяване на нарушение. На
19.07.2019 г. до дружеството била изготвена покана за явяване на представител в
Д"ИТ"-Варна на 26.07.2019 г. за съставяне и връчване на акт. Тя била
поставена на таблото със съобщения на Д "ИТ"-Варна на 19.07.2019 г. и
свалена на 26.07.2019 г. На посочената дата представител на дружеството не се
явил, за което била изготвена докладна записка. Поради това на 29.07.2019 г., в
условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН против „А.Х.” ЕООД бил съставен акт за извършено на
31.05.2019 г. нарушение, квалифицирано като такова по чл. 128, т.2 и чл. 270,
ал.2 и ал.3 КТ. Той не бил предявен на управителите на дружеството, като била
предприета процедура по чл. 416, ал.3 КТ. На 21.08.2019 г. съставеният акт бил
публикуван на интернет страницата на ГД"ИТ" и бил счетен за връчен
след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
Въз основа на констатациите в
акта административно – наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, била възприета и правната квалификация на нарушението за което,
на основание чл. 416, ал.5 и чл. 414, ал.1 КТ, на „А.Х.” ЕООД било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 700 лв.
В хода на проведеното съдебно
следствие като свидетел бе разпитана св. К.Д. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като обективни, компетенти и пълни. От тях се
установи, че нарушението е било установено по представени документи, че до
управителите на дружеството са били изпратени покани, но те не са се явили за
съставяне на акта. В последствие изпратените покани са били връщани като
непотърсени, поради което и акта е бил обявен на таблото и интернет-страницата
на Д "ИТ".
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и тези по административно-наказателната преписка, които преценени в
тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна. Съдът приема, че същата е
подадена в срок, доколкото липсват доказателства за това, че постановлението е
било връчено по реда, предвиден в ЗАНН. Поради това и жалбата е приета от съда
за разглеждане по същество.
Наказателното постановление №
03-011448/ 04.09.2019 г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващия
длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.
Варна, съгласно заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" – София. Същото е издадено в шестмесечния
преклузивен срок съобразено с разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН, съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съобразно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
работодателят не е изплатил на работника начисленото възнаграждение срещу
подпис във ведомост за заплати или с друг разплащателен документ. Разпоредбите на
чл. 128, т.2 и на чл. 270, ал.2 и 3 КТ
сочат, че работодателя е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, което възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. В случая от страна на работодателя тези
задължения не са били изпълнени, което се установява от приложените по
преписката писмени доказателства - заверено копие от ведомост за начислени
трудови възнаграждения за м. 04. 2019г. и обяснения от счетоводителя на
дружеството. Поради това и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че „А.Х.” ЕООД в качеството му на работодател е
нарушил разпоредбите на чл. 128, т.2 и
на чл. 270, ал.2 и 3 КТ където именно са предвидени задълженията на
работодателя свързани с гарантиране, начисляване и изплащане на дължими трудови
възнаграждения.
При все това обаче, съдът
намира, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съставеният против работодателя акт не е бил
връчен по надлежния ред, а и липсват доказателства изобщо да е бил връчен на
представляващия дружеството или надлежно упълномощено от него лице.
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл.
40, ал.2 ЗАНН, макар да не са били налице основания за това. Няма каквито и да
било данни, че поканата за явяване в Д "ИТ"-Варна до управителите на
дружеството им е била връчена. Напротив, тя е била обявена на
интернет-страницата на Д "ИТ", което се установява от приложената по
преписката докладна записка, изготвена от св. Д..
В този смисъл следва да се
приеме, че не са били налице предпоставките за приложението на чл. 40, ал.2 ЗАНН за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя. Това само по себе си не би
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ако съставения
против "А. Х. " ЕООД акт бе връчен на неговите управители. В случая
обаче
ЗАНН предвижда, че актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
Специалният ред за връчване на акта по чл. 416, ал.3 КТ предполага връчване по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при
невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на
представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено
на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при
кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. Липсват
доказателства и за това, че са били изпълнени изискванията на чл. 43, ал.4 ЗАНН.
Тази норма сочи, че когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се
изпраща за предявяване и подписване на съответната служба, а ако няма такава-на
общинската администрация по местоживеенего на нарушителя. В ал. 6 изрично е
предвидено, че когато нарушителя след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Така предвиденото
задължение за контролните органи по отношение на предявяването и връчването на
акта представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно
обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем
правото си на защита. В случая, след като са били предприети действия по
прилагането на чл.416, ал.3 КТ преди да е изпълнена процедурата по ЗАНН, е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наказващият орган на
свой ред не е приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 ЗАНН и вместо да върне
преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт.
При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила,
довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното
дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия
състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата
си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект участва в
производството е в неговата съдебна фаза. По този начин наказващият орган е
нарушил правото му на защита в процеса, което съставлява съществено процесуално
нарушение.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011448 / 04.09.2019 г. на изпълняващия
длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „А.Х.” ЕООД е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1 700 лева, за допуснато нарушение на чл. 128, т.2,
вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: